Джейн Инес
Кристин (10)

X

Беше дълга нощ — една от най-дългите в живота на Кристин. Не успя да заспи! Все се ослушваше, не приближава ли кола към къщата, не звъни ли телефонът…

На сутринта й беше необходимо много време, за да скрие, доколкото е възможно, следите от безсънната нощ.

След това слезе долу при Ларс и го попита, дали Нилс се е обаждал.

Старият господин стоеше пред закуската си. Той поклати глава.

— Явно, че и ние в семейството си имаме изчезнал — отвърна й в добро настроение, без да предполага, каква болка е причинил на Кристин. — Но не се тревожи! Когато Нилс се върне, сигурно ще има много да ни разказва.

„О, със сигурност!“ — помисли си Кристин горчиво, обърна се и се взря през прозореца. Ларс не трябваше да забележи, какво ставаше с нея. „Но няма да бъда тук, за да чуя историята му“ — мина й през ума.

Тя на две — на три изгълта закуската си, извини се и забърза към телефона. Трябваше да се обади на Лора!

— Лора! — връхлетя я Кристин веднага щом тя се обади. — Не задавай сега никакви въпроси, а ме слушай съвсем внимателно! — можеше само да се надява, Лора да не я чува.

— Окей — съгласи се Лора, след като Кристин с няколко думи й нареди, какво да направи. — Значи трябва да ти се обадя след десет минути и да кажа, че имаме страшно предложение за теб и, че веднага трябва да се върнеш. Добре ли съм разбрала?

— Много добре, Лора, и много ти благодаря! — Кристин остави слушалката.

Както беше уговорено, когато телефонът иззвъня, Ларс беше наблизо. Кристин видя радостта му от обаждането на англичанката и се засрами от измамата си.

Но веднага си представи, как би се чувствала, ако Нилс и Дагни изведнъж дойдат и сияещи от радост съобщят, че… Кристин бързо скочи и взе слушалката от ръцете на кръстника си.

— Лора, колко е хубаво, че те чувам…

— Само не преигравай — чу се сухо по жицата. — Наистина, не зная какво не ти е наред, но така, както се държиш, би трябвало да изследват душевното ти състояние!

— Възложена ни е фото серия?! Да, това е страхотно, разкажи ми повече! — продължи Кристин, без да обръща внимание на думите на Лора.

— Е добре, значи не искаш да ми кажеш, какво се е случило — отвърна Лора. — Но смятам, че едно е съвсем сигурно: ако двама души са предопределени един за друг, то това сте ти и Нилс!

— Тенерифа?

— Кой ти е споменавал за Тенерифа? — попита Лора учудена.

— Това звучи прекрасно! Естествено, че не мога да изпусна такова нещо, въпреки че ще ми е трудно да замина оттук. Веднага ще приготвя всичко. Нямам никакво понятие, кога тръгва следващият самолет, но сигурно по някое време през нощта ще се приземя в Лондон. Ще ви се обадя — на теб и Филип — от Осло. Някой от вас ще ме посрещне ли на летището?

— Окей, скъпа, досега участвах в играта ти, но този абсурд с Тенерифа най-добре е веднага да го забравиш!

— Разбира се! И много ти благодаря, Лора, че веднага ми се обади. Доскоро.

Кристин остави слушалката, ръцете й трепереха. Надяваше се Ларс да отдаде това на радостта от предложението. Страните й бяха зачервени. Просто не беше свикнала да лъже, но този път нямаше какво друго да направи.

— Това действително е хубаво, Кристин — каза Ларс, когато тя с наведен поглед дойде до него. — Всичко чух и разбирам, че не можеш да отхвърлиш това предложение. Наистина съм много натъжен, че ще ни напуснеш, но може би ще решиш отново да дойдеш. Отивай да си приготвиш багажа. Ще ти извикам такси, така че след половин час ще си на път за Осло.

— Благодаря ти, Ларс! Знаех, че ще ме разбереш! Наистина предложението е неповторимо.

— Но ще се върнеш пак, нали? — каза той, като вече набираше номера на таксито. — За сватбата на Астрид, надявам се!

— Разбира се, че ще дойда за сватбата на Астрид! Ще й се обадя веднага, щом науча нещо повече за фото серията!

Тя се качи горе в стаята и започна небрежно да мята нещата си в куфара. Кристин разбираше, че бяга от самата себе си, но не виждаше никаква друга възможност. Невъзможно й беше да застане още веднъж пред Нилс и да види самоуверената му усмивка.

Кристин не искаше да мисли за бъдещето. Тя виждаше само момента и съзнаваше, че възможно най-бързо трябва да наложи най-голямото разстояние между себе си и Нилс.

След около двадесетина минути таксито спря пред къщата. Кристин беше готова с багажа си. Стаята й, където толкова време беше живяла с приятни чувства, вече изглеждаше гола и празна. Тя й хвърли последен поглед и си зададе безсмисления въпрос, дали някога отново ще живее тук. След това взе багажа си и слезе долу.

Ларс вече я чакаше на вратата и я прегърна. Кристин му обеща да се върне навреме за сватбата и се качи в таксито, без да се обърне.

Когато се облегна на седалката, тя остави сълзите си да текат на воля. Любопитният поглед на шофьора не я смущаваше. Добре, че беше достатъчно тактичен да не й задава въпроси.

През пелената на сълзите, Кристин още веднъж виждаше, как преминават през местата, които толкова бе обикнала. За мъжа, събудил у нея тази и още една, много по-дълбока любов, не искаше да мисли. Но не можеше да предотврати лицето и сините му очи отново и отново да не се появяват пред нея…

Още преди да пристигнат в Осло, Кристин успя да се овладее. Беше бледа. Очите й бяха зачервени, но сълзите най-после бяха пресъхнали.

Не оставаше много време до сватбата на Астрид и беше напълно безсмислено за толкова кратко да се връща в Англия. Но Кристин не виждаше друга възможност.

„Може би, когато се върна след четири седмици, ще съм вече по-добре“ — си каза тя, но не си повярва. Трябваше да мине повече, много повече време, за да преодолее такова разочарование.

Макар че историята с Тони бе толкова стара, тя все още не можеше да я забрави. А и с Нилс беше съвсем друго. Към него изпитваше много по-силни чувства, отколкото тогава към Тони…

Не, тя сега просто не биваше да мисли повече за Нилс! Трябваше да се научи да живее без него и да го прогони от мислите си.

Утре рано щеше да се обади на Астрид и да й разкаже историята със „супер предложението“. Точно пред нея не можеше да назове истинската причина за прибързаното си заминаване от Волран.

Кристин намери билет за следващия полет до Лондон. Когато самолетът се издигна над пистата, тя се стараеше да не мисли, че сърцето й остава в Норвегия.

Дълго след старта тя стоя, впила пръсти в тапицерията на седалката си. Постепенно се отпусна, облегна се назад и затвори очи. Какво да разкаже на Лора и Филип? За нищо на света не искаше да им признава, че се е влюбила в мъж, който съвсем скоро ще се омъжи за друга.

Но Кристин бързо забеляза, че това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Когато откри Лора в навалицата от чакащи на летището и видя колко е жадна да разбере всичко, краката й се подкосиха.

Лора я прегърна и Кристин веднага започна да й разказва скалъпената си история, че просто повече не издържала в самотата на горите, но не искала да засяга кръстника си и затова й дошла идеята Лора да й позвъни.

Лора изслуша всичко мълчаливо. Двете излязоха от летището и се качиха в колата на Лора.

Лора затвори вратата, пъхна ключа в таблото и се обърна към Кристин.

— Добре, скъпа, това беше официалната ти версия. Сега ми разкажи, какво се е случило наистина! Този красавец Нилс да не ти е дал зелена светлина?

Кристин започна да се смее прекалено весело.

— Лора, ти доста често ходиш на кино, затова фантазията ти така се е развихрила. Как въобще ти хрумна, че не ти казвам истината?

— Защото не умееш да лъжеш убедително, скъпа, а мен пък въобще не можеш да ме заблудиш. Познавам те твърде отдавна. Виждам, че нервите ти са напрегнати до скъсване, и престани да ме занасяш! Повярвай ми, раменете ми са достатъчно широки, за да се наревеш на тях!

За един миг Кристин изглеждаше така, сякаш ще скочи от колата. Но изведнъж се отпусна. Сълзите потекоха по лицето й и с кратки, несвързани изречения, прекъсвани постоянно от неспирни ридания, тя разказа всичко на Лора.

Приятелката й я изслуша мълчаливо.

— Ако наистина толкова го обичаш — каза тя накрая, — защо не му призна любовта си? Та това би било най-простото нещо!

— И това го казваш тъкмо ти! — Кристин избърса сълзите си и погледна Лора. — Ти някога казвала ли си на Филип, че го обичаш?

— Това беше удар под кръста, скъпа, но нека ти е простен! И двете имаме еднакъв проблем. Пречи ни нещо, което се нарича гордост, нали? Но при мен е някак си по-различно. Защо Филип трябва да хвърля око тъкмо на мен, когато всеки ден има пред камерата си най-красивите жени?

— Но той има нужда от теб, Лора, и един ден ще му стане ясно, какво чувства към теб.

Лора завъртя ключа в стартера.

— А сега да тръгваме у вас!

— Ще те притесня ли, ако тази вечер спя при теб? — отклони я Кристин. — Не искам в моето жилище. Нилс знае адреса ми и…

— Разбира се, че можеш да останеш при мен, а какво ще правиш после? В Тенерифа няма работа — знаеш го. Но не се безпокой, ще измислим нещо.

— Съжалявам, че те занимавам с проблемите си, Лора! — каза Кристин с извинителна усмивка. — Утре ще се нанеса в хотел и ще живея там, докато дойде време да замина за сватбата на Астрид в Осло. Обещай, че няма да ме издадеш. Никой не бива да узнае, къде съм, разбираш ли?

Лора кимна, въздъхвайки.

— Добре, на никого нищо няма да издам, въпреки че не те разбирам напълно. Как може да се замени мъж като Нилс с грейката в самотното легло на някой лондонски хотел? Е, това си е твой живот и ти би трябвало да знаеш, какво правиш.

Когато пристигнаха в жилището на Лора, Кристин беше уморена до припадък. Но поне тук се чувстваше на сигурно място. Как можеше да я разбере Лора, щом тя самата не разбираше себе си? Кристин с всяка фибра на тялото си копнееше по Нилс, но беше радостна, че е далеч от него.

Тя се строполи в леглото, което й приготви Лора и последната й мисъл беше, че никога повече няма да се доверена мъж.

* * *

Когато на другия ден Кристин влезе в студиото, Филип беше във възторг, че отново я вижда. Лора явно вече му беше обяснила, как стоят нещата, защото той пристъпи към нея и утешително я потупа по гърба.

— Обещай ми, Филип, че в никакъв случай няма да приемаш телефонни обаждания за мен от Норвегия и няма да казваш, къде могат да ме намерят. Разбери, много е важно за мен!

— Разбира се, скъпа! — отговори Филип с широка усмивка. — Малко тайнственост не ще навреди на никоя любов, нали? — Филип изглежда смяташе, че тя си играе с Нилс. Въобще не можеше да предположи, колко е сериозно за нея всичко това, а Кристин нямаше намерение да му го разкрива.

Но Филип спокойно можеше и да спекулира. Само че докато спазваше споразумението и не я издадеше, къде се укрива, всичко й беше безразлично.

Междувременно Кристин отново се беше овладяла дотолкова, че никой не забелязваше, колко е нещастна. Рухването й по пътя от летището до града беше единственият изблик на чувствата, което си беше позволила, а тя знаеше, че Лора добре ще съхрани тайната й.

Но при всичкото й себеовладяване и след две седмици все още не забелязваше външната й промяна. Високите й скули бяха изпъкнали още повече, а стройното й тяло изглеждаше по-крехко от когато и да било.

Кристин ядеше съвсем малко, а нощем в самотното си хотелско легло дълго не можеше да заспи. „Типични страдания при разбито сърце“ — казваше тя усмихвайки се на Лора, която се опитваше да я бие на съвест. Но тъмните кръгове под очите на Кристин не се връзваха с усмивката й.

Нилс не се беше опитал да влезе в контакт с нея — поне доколкото тя знаеше. В деня, когато се прибра в Лондон, Кристин позвъни на Астрид в Осло.

Приятелката й нямаше никакво понятие, че Кристин отново е в Лондон, а за Нилс не спомена нито дума. Значи все още не се беше върнал вкъщи, иначе със сигурност щеше да се обади на сестра си и да й разкаже за сгодяването си с Дагни. Всичко си пасва точно — помисли си Кристин с горчивина. Че Нилс е изчезнал заедно с Дагни, в това тя повече въобще не се съмняваше.

— Но кога си тръгна? — попита я изненадана Астрид.

— Астрид, слушай ме, нямам много време — отговори й Кристин лаконично. — Получих едно страхотно предложение за Тенерифа. Всичко стана толкова бързо, че не можах да ти се обадя преди отлитането. Освен това, баща ти вече е добре, няма повече нужда от мен. Но при всички случаи ще дойда за сватбата ти. Само че може да бъде и в самия ден на сватбата ти. Така че не се тревожи, ако дотогава не ме чуеш!

— С моя годеник ще ти се обидим много, ако не спазиш обещанието си! Няма да се омъжа, ако не дойдеш!

Кристин се засмя:

— Не бих казала това на Стефан, ако съм на твое място! Но сега сериозно, Астрид. За съжаление, не мога да ти кажа, къде можеш да ме намериш, защото доколкото зная, много често ще пътуваме из острова. Така че, ще се видим на сватбения ти ден!

За миг стана тихо. После Астрид колебливо рече:

— Радвам се за теб, Кристин! Но имам чувството, че нещо не е както трябва. Твърде си спокойна, въобще не си въодушевена. Наистина ли всичко е наред?

— Но, разбира се! — отвърна Кристин бързо и с колкото се може по-весел глас. — Само че имам да върша още безброй много неща, а самолетът ми тръгва още тази вечер!

— На Нилс ще му стане неприятно, че си напуснала Волран, Кристин. Той и…

— Астрид, трябва да свършваме, съжалявам много. Ще ти се обадя пак, преди да дойда в Осло. Обещавам ти! Хайде, дотогава!

Преди още приятелката й да каже нещо, Кристин затвори. Каквото и да й съобщеше Астрид за Нилс, тя не искаше да го узнае. Само да чуе името му — за нея вече беше повече, отколкото би могла да понесе.

Кристин затвори телефона цялата разтреперана. Гласът на Астрид беше направил Норвегия отново реалност, а Норвегия означаваше Нилс…

В мислите си тя се опита да си представи, че наистина лети за Тенерифа за една-две седмици и че се пече под слънцето й. Но веднага й стана ясно, че й е противопоказна такава дълга почивка, защото би й оставила прекалено много време за размисъл. Това, от което се нуждаеше, беше работа, само работа. Искаше да забрави!

Видението — Нилс и Дагни като сияеща от щастие двойка непрекъснато я измъчваше. Може би междувременно дори и се бяха оженили тайно! Семействата им сигурно щяха да бъдат изненадани, но не и недоволни от една такава развръзка.

Не беше ли казала Астрид, че и двете семейства с удоволствие биха видели фирмите им да се обединят чрез един брак?

Кристин потръпна. Колко ужасно е при решението за женитба да се оставиш, да бъдеш воден от такива делови съображения. Но от друга страна… Така, както Нилс се отнасяше към Дагни и при нежността, с която тя толкова често го гледаше, семействата им сигурно не са били принудени да се намесват!

Кристин неспокойно се мяташе нощ след нощ в хотелското си легло и й се искаше миговете в хижата никога да не са съществували. По-добре никога да не бе узнавала, колко чудесна може да е любовта! Тогава би си спестила виденията на любовния акт между Нилс и Дагни.

О, онова проклето детско писмо беше виновно за всичко! Защо Нилс просто не го бе забравил! Кристин, „снежната принцеса“.

Кристин тъжно се засмя. Не, тя си бе виновна за всичко. Беше достатъчно голяма, за да знае, че приказките никога не се сбъдват.

Сватбата на Астрид наближаваше. Кристин вече не можеше да отлага — трябваше да се обади на приятелката си. Тя си поръча билет за следващия ден. Сватбата беше насрочена за следобед, така че гостите да имат възможност да се насладят и на традиционния празник на полунощното слънце.

Кристин имаше намерение да си вземе хотелска стая за една нощ и рано на другата сутрин да отпътува за Лондон. Тя не искаше да остава близо до Нилс и минута повече, отколкото е необходимо! Достатъчно трудно щеше да й бъде да излезе насреща му!

Но сега не трябваше да мисли за това. „Може би една среща с него окончателно ще ме излекува! Може би ще бъде полезно за мен да видя, как подигравателно ми се усмихва, докато нежно е сложил ръка върху раменете на Дагни! Може би!“ Тя не знаеше.

Едно обаче знаеше съвсем сигурно. Нилс беше мъж, който не би се оженил по никакви други причини, освен ако сам не го иска! Ако той и Дагни се оженеха, значи това е било негово решение!

Кристин вдигна слушалката и избра номера на Астрид. Почака доста, но никой не отговаряше. Кристин вече почти с облекчение щеше да затвори, когато дочу гласа на Астрид.

— Да, моля?

— Здравей, Астрид. Кристин е.

— Кристин, радвам се, че те чувам! Вече всички се тревожехме за теб!

— Но защо, Астрид? Нали знаеше къде съм, а и те предупредих, че не би могла да ме откриеш.

Кристин се насили да говори спокойно и непринудено, но усети, че не й се удава. Колко много й се искаше да я попита за Нилс. Как е, къде е и дали му е липсвала. Но знаеше, че това са детски желания, които не трябваше да издава на никого.

— Нилс се опита да ти звънне в агенцията. Най-малко дузина пъти се обажда, но не е стигал по-далеч от централата. Почти беше обезумял от тревога по теб!

Значи Нилс все пак е звънял, а Филип нищо не й е споменал! Кристин беше благодарна на Филип, че не я е издал.

— Как е баща ти, Астрид? — смени Кристин бързо темата. — Обещах му да му пиша, но за съжаление, не ми стигна времето за това. Наистина бяха доста трескави седмиците на Тенерифа.

Тя се срамуваше, че така лъже приятелката си, но трябваше да изиграе докрай веднъж започнатата игра.

Кристин въздъхна облекчено, когато Астрид каза, че баща й е добре и нямал търпение отново да я види.

— Кога точно пристигаш в Осло? Нилс иска да те посрещне на летището.

— Не е необходимо! — припряно отговори Кристин. — Съжалявам, Астрид, но имам още много работа. Моля те, не се тревожи, ще дойда на всяка цена, дори и да ме видиш едва в църквата. Ще спазя обещанието си!

— Вярвам ти, Кристин, но все пак съм малко разочарована! Надявах се, че ще долетиш най-малко един ден преди сватбата и ще ми помагаш със съвети. Нилс също щеше да се зарадва — Астрид направи малка пауза. — Между другото, той беше напълно изненадан и доста сърдит от прибързаното ти заминаване от Волран. Непрекъснато му повтаряхме, че кариерата ти е на преден план и…

Кристин се хвана за сламката:

— Да, така е! Работата ми е над всичко, можеш спокойно да му го кажеш. Астрид, вече трябва да свършваме. Във всички случаи ще се видим в събота. Знаеш, че за нищо на света не бих пропуснала сватбата ти!

Кристин остави слушалката, облегна се назад и за миг затвори очи. Така значи, Нилс се е тревожил и й бил сърдит. Какво си въобразяваше този мъж?! Безсилен гняв се надигна в нея и това първо истинско избухване на чувствата й, откакто бе напуснала Норвегия, накара Кристин да почувства отново, че още живее.

Реши, след като се върне от Норвегия, да се нанесе в жилището си! Наистина беше твърде смахнато да живееш в безлична хотелска стая, след като само на няколко километра те чакат собствените ти уютни стаи. Кристин постепенно започна да мисли за бъдещето си и оцени това като добър знак.

Астрид не беше споменала за Дагни нито дума! Боеше ли се да споменава пред приятелката си името на жената, която сега принадлежеше на брат й?

Кристин си наложи повече да не размишлява на тази тема. Тя трябваше да се разсее, а какво по-добро от това, да излезе из града и да си купи рокля за сватбата. И, естествено — подарък за Астрид и Стефан!

Интересът й към хубавите дрехи се възвърна от само себе си. Установи го с радост, обхождайки бутиците. В събота трябваше да бъде неотразима — така, че наистина всички да се обръщат след нея! Не, не трябваше да се самозалъгва! Тя искаше, всъщност, да накара само един мъж да я гледа с възхита!

Най-сетне намери една плавно падаща нефритовозелена шифонова рокля, в която се влюби от пръв поглед. Роклята подчертаваше стройната й талия с широк колан. Купи още подходяща широкопола шапка и нежнозелени сандалети с високи токове.

В деня на сватбата слънцето грееше ярко. Кристин извика едно такси призори, взе пътната си чанта и се отправи за летището.

По време на полета нервността й се засили. Едва дочака самолетът да се приземи на норвежка земя. Усещаше радостта от най-хубавия ден в живота на приятелката си, но я очакваше срещата с Нилс. Това я правеше все по-нетърпелива.

Кристин бе престанала да се самозалъгва. Тя обичаше Нилс. Беше го осъзнала истински едва през изминалите седмици, когато отново и отново се опитваше да го изтръгне от мислите си и да се настрои за живот без него. Прозря, че го е разбрала много, много късно и се беше примирила.

За първи път тя наистина се радваше, че като фотомодел се бе научила да играе и да крие истинските си мисли и чувства зад приветлива маска.

Умееше да държи главата си високо вдигната, дори и да й се плаче, гордо да крачи между камери и зрители, вместо да се скрие съкрушена в някой ъгъл, да не допуска никой да надникне зад маската й!

След пристигането си в Осло, Кристин взе такси. Колко добре беше, че на никого не съобщи, кога пристига. Пък и нито Нилс, нито някой друг от семейството днес щеше да има време, за да чака всеки полет от Англия. Така че й остана още малко време да събере смелост за деня.

Беше още рано, затова първо отиде в големия хотел, където щеше да се състои приемът след церемонията. Остави подаръка за младоженците на рецепцията, за да го има на разположение, след като се върнат от църквата.

После таксито откара Кристин в един малък хотел близо до фиорда. Препоръча й го шофьорът. Нарочно не си беше ангажирала хотел от Лондон, за да изключи възможността Нилс или който и да е друг да се осведомят, дали на нейно име е резервирана стая.

Шофьорът спря колата. Кристин слезе и няколко пъти дълбоко въздъхна. По дяволите — добре й беше, че отново е в Норвегия! Хотелът се оказа наистина малък, но уютен — по типичен норвежки образец, с много дърво, варосани стени и с килими във весели цветове.

В залата за хранене тя хапна набързо. След това се изкъпа в банята и се зае да заличава следите по лицето си от безсънните нощи и любовните терзания.

След като отстрани с грим тъмните кръгове под очите си, те станаха още по-големи и изразителни.

Усмивка пропълзя по лицето й, когато си помисли, какво би казал Филип за променената й външност. Той, разбира се, я наблюдаваше само с очите на фотограф и твърдеше, че му е все едно, каква е причината за отслабването й. Докато се появяваше на снимките му така ефирно тънка, той нямаше да й задава въпроси.

Когато Кристин се приготви, отстъпи крачка назад от огледалото и започна да наблюдава резултата от усилията си. След като беше разказала на всички, че е прекарала последните седмици в слънчевата Тенерифа, тя многократно ходи на облъчване в Лондон. Кожата й бе получила нежен загар, който й стоеше много добре. Кристин с доволство го констатира, хвърляйки един последен поглед на отражението си.

Хареса й възхитеният поглед на младия мъж от рецепцията. Но когато после седна в таксито, което трябваше да я отведе до църквата, отново я обхвана нервност.

Кристин беше подредила нещата така, че да пристигне в църквата малко преди церемонията. Тя задържа таксито в една странична уличка и незабелязано се добра почти до главния вход.

Точно в този момент Астрид подръка с баща си приближаваше към църквата. Кристин усети пробождане в сърцето, когато я видя като сияеща булка! Как й се искаше сега самата тя да крачи в бяло към тази църква, да каже на Нилс „Да“.

Кристин се овладя и тръгна срещу Астрид. Почувства, колко се зарадва приятелката й, че е дошла, а и по лицето на Ларс Йохансен пробягна усмивка.

— Радвам се, че си тук! — прошепна й Астрид и стисна ръката й. — Изглеждаш божествено, Кристин!

— Не толкова божествено, колкото младоженката! — отговори Кристин и бързо отстъпи настрана.

В църквата вече свиреше органът и гостите се повдигнаха от местата си, когато Астрид, съпроводена от баща си бавно закрачи по централната пътека.

Кристин вървеше зад милите малки шаферки с розови роклички. Тъкмо понечи да седне на последната банка, когато отпред към олтара пристъпиха двама руси мъже. Кристин се вкамени. Бяха Стефан и Нилс.

Нилс веднага я откри и за миг погледите им се срещнаха. Булката стигна до олтара и церемонията започна.

Сърцето на Кристин силно биеше. Струваше й се, че само тя и Нилс са единствени в този голям храм. По време на целия венчален обред не успя да се концентрира върху това, което ставаше там, пред олтара. Даже да разбираше езика, на който се извършваше церемонията, и една дума не би проникнала в съзнанието й.

Тя беше неспособна да откъсне погледа си от високия рус мъж, който стоеше до брачната двойка с гръб към нея. Никога досега не бе копняла така — да застане до Нилс и пред бога и света да стане негова жена!

Колкото и бързо да си тръгнеше от Норвегия за Англия, не би била в състояние да избяга от чувствата си. Това й стана пределно ясно! По-ясно от всякога…