Джейн Инес
Кристин (9)

IX

— Стой мирен! — шепнеше Кристин. Тя бе коленичила пред Нилс и превързваше раните му, които не бяха толкова опасни, колкото си беше помислила преди това.

Беше й трудно да сложи превръзката. Пръстите й трепереха и само с усилие й се удаваше да ги успокои. Кристин погледна фините руси косъмчета по краката му на светлината на камината и с мъка се удържа да не ги погали нежно.

Когато най-сетне превърза раните, понечи да стане, но Нилс хвана ръцете й. И двамата чувстваха почти осезаемото напрежение помежду си.

— Знаеш ли, колко много те желая? — прошепна той. — Колко копнея за теб още от самото начало?

Тя го погледна и кръвта нахлу в лицето й. Неспособна да издаде и звук, тя все още го гледаше няма, и когато с върховете на пръстите си той бавно погали голите й рамене. Потрепери, но този път не от студ. Кожата й сякаш гореше там, където Нилс я докосваше.

Ръцете му се промъкнаха под хавлията и докоснаха гърдите й. Пръстите му нежно галеха твърдите й зърна и Кристин затвори очи. Колко много обичаше този мъж! И колко копнееше да бъде докосвана от него. Може би момент като този никога нямаше да се повтори. Тя искаше да му се наслади, без да мисли за вчера или утре…

— Нилс! — изрече Кристин и отвори очи. — Толкова се страхувах за теб. Мисля, че щях да умра, ако ти се беше случило нещо лошо!

Той с безкрайна нежност се наведе над нея и я целуна.

Кожата му беше студена — огънят на камината още не беше разгорял, но устните му изгаряха нейните, когато той я прегърна и се смъкна с нея на килима. Хавлията й падна настрана и Кристин се притисна към него.

На Нилс дъхът му секна от допира с голото й тяло. Той леко се отдръпна и започна да я съзерцава с нямо възхищение. Косите й се бяха разпилели на килима, а кожата й искреше на светлината от огъня. С треперещ глас Нилс й каза, че изглежда като морска нимфа, като една от онези прекрасни сирени, които примамвали мъжете в морето към себе си и към сигурна смърт.

Кристин се усмихна:

— Нямам намерение да те примамвам към смъртта — прошепна тя и уви ръце около шията му. Усети желанието му, чу как дишането му се учести. Чувство на триумф обзе Кристин, че толкова бързо го възбужда.

— Ако можех да умра в твоите прегръдки, не бих съжалявал — шепнеше Нилс в ухото й. — Само че аз мисля за всичко друго, но не и за смъртта, когато си с мен, Кристин. Толкова жив като днес, не съм се чувствал много отдавна.

Ръката на Кристин пропълзя надолу по тялото му и, когато достигна целта си, Нилс сподавено простена. Тя обхвана и погали напрегнатата му до краен предел мъжественост, докато пръстите на Нилс нежно блуждаеха по венериното й хълмче и кадифето между бедрата й.

След това те достигнаха центъра на желанието й и започнаха мъчителна, приятна до изнемога игра, на която Кристин се наслаждаваше с неописуема сласт. Тялото й се извиваше под ласките на Нилс, очите й бяха затворени и тя шепнеше отново и отново името му, без да го съзнава.

Нилс почувства, че тя е готова да го приеме в утробата си, покри тялото й със своето, проникна в нея и страстта й изригна като вулкан. Все по-бърз ставаше ритъмът на движенията им и за двамата вече нямаше ден и нощ, нямаше земя и небе…

Като насън Кристин дочуваше думи в ухото си, които Нилс й шепнеше на своя език. Тя не можеше да ги разбере, но те й бяха странно близки. Каквото и да й казваше обаче, нищо не можеше за нея да бъде по-важно от това, че пие, че утолява жаждата си по бленуваната му нежност.

Вплетени отчаяно в живо кълбо, Кристин и Нилс почти едновременно достигнаха космически височини на любовния си екстаз. Сладките вълни на освобождаването бавно обхванаха телата им.

Двамата дълго мълчаха. После Нилс зави Кристин с едно одеяло и тя се сгуши до него.

— Спи, любов моя — прошепна й той, прегърна я и я залюля като бебе.

* * *

Когато Кристин се събуди, беше тъмно и известно време не можеше да си спомни, къде се намира. Посегна в тъмнината, но не намери нищо.

Искаше да стане, когато изведнъж усети нечия ръка на рамото си. Тя се обърна уплашена и видя Нилс, който, вече облечен, коленичеше до нея.

Веднага си спомни всичко и бузите й пламнаха. Наистина ли тя беше жената, последвала така страстно и без задръжки чувствата си?

— Кристин, ако наистина вече си се събудила, по-добре е да тръгваме за вкъщи, вместо да стоим цяла нощ тук — каза той. — Ерик е уведомил баща ми, но се опасявам, че въпреки това той ще се притесни.

Нилс се изправи и застана нерешително. След това се изкашля.

— Сварих кафе. Сигурно няма да ти хареса, но все пак е по-добре от нищо.

Кристин се зави по-плътно с одеялото. Нилс говореше толкова хладно и отчуждено, сякаш никога не е имало мигове на интимност между тях. Тя потрепери. Изведнъж й стана неприятно, че не е облечена.

Тя си помисли, че просто е твърде чувствителна. Съвсем естествено е Нилс да се тревожи за баща си.

Не. Беше различно, отколкото някога с Тони. Въпреки това, не й излизаше от ума мисълта, че Нилс е търсил приключението и вече е загубил интерес, след като е получил това, което е искал.

— Съжалявам, Кристин! — чу го да казва и трепна. Той сочеше камината. — Огънят е загаснал. Не исках да заспивам, но бях много изтощен, за да задържа очите си отворени.

Кристин само кимна и стана. Нилс я прегърна, хвана я за брадичката и я повдигна, за да може да види очите й.

— Съжаляваш ли, снежна принцесо?

Тя искаше да му отговори, че така е трябвало да стане и, че не съжалява за нищо, но не отрони нито дума. Само мълчаливо поклати глава.

Нилс я пусна.

— Добре, тогава да тръгваме. Извадих ти най-малките дрехи, които можах да намеря, но въпреки това ще ти са широки. В края на краищата, не отиваме на бал — засмя се той. — Освен това ще карам аз. Кракът вече въобще не ме боли.

— Явно не съм добра сестра — рече Кристин, гледайки изкривената му превръзка.

— Затова пък го направи с такава любов, както никоя сестра не би могла!

Нилс събра мокрите дрехи и отиде да ги занесе в колата, докато Кристин се обличаше. Тя имаше чувството, че всеки момент ще избухне в сълзи, без да знае защо. Струваше й се, че Нилс вече въобще не си спомня какво бе станало тук. Нещо не беше наред и тя го чувстваше.

Пътуването обратно премина в мълчание. Нощта бе тъмна. Кристин стоеше свита на седалката си и, когато спряха пред къщата, тя побърза да слезе.

— Ще ви оставя сами с баща ти, Нилс. Сигурно искаш да му разкажеш сам, какво се е случило. Ще се кача горе да взема душ и веднага ще си легна. Беше тежък ден.

Преди да тръгне, Нилс препречи пътя й, безмълвно я взе в прегръдките си и я целуна. Отново коленете й омекнаха и тя се притисна към него. Входната врата се отвори, на верандата излезе Ларс и те се разделиха. Кристин влезе в къщата и се втурна в стаята си.

Беше почти полунощ, когато се съблече и влезе под душа. Със затворени очи вдигна лице срещу топлата вода и я остави да тече по тялото й, сякаш така би могла да изплакне спомена от нежните докосвания на Нилс и от топлината на ръцете му по кожата си.

Отново се замисли за часовете в хижата и знаеше, че никога няма да може да забрави Нилс. Беше се чувствала толкова щастлива, когато Нилс я държеше в ръцете си, а сега така я мъчеха мрачни предчувствия, които не успяваше да пропъди.

Защо той беше друг — така хладен и далечен, когато се беше събудила? А преди това — беше ли й говорил за любов? Поне не и на език, който тя да разбира. Думите, които й шепнеше, можеха да значат и нещо съвсем друго. Кристин излезе от банята, избърса се и си легна. Беше изморена — тялото й тежеше като олово. Въпреки това знаеше, че няма да може да заспи.

Беше живяла толкова дълго без мъж, че вече почти бе забравила, колко е неописуемо хубаво, да се оставиш да бъдеш носен от страстта! Но не беше ли я научил опитът да бъде предпазлива?! Защо бе допуснала чувствата да победят разума й?

Бузите на Кристин отново порозовяваха, като си спомняше, как се бяха любили с Нилс. Още дълго щеше да преживява всяка пикантна подробност. Да бъде едно цяло с някого, когото обича, бе нещо, което толкова й липсваше. Някой, когото да обичаш — колко прекрасно звучеше това!

Тя се обърна настрана, зарови лице във възглавницата и заспа. В съня си видя Нилс, който протегна ръце и, смеейки се, я улови. Тя повдигна лице към него и му каза колко дълго го е чакала в живота си…

Но сънят внезапно свърши и отстъпи място на друг.

Лицето на Нилс сега беше сериозно, по-скоро сърдито. А зад Нилс стоеше още някой, когото Кристин не можеше да разпознае. Отначало образът бе мъглив и разлят, но постепенно се очерта лицето на една млада жена.

Когато Кристин се събуди, беше ранно утро. Бледа здрачевина все още проникваше през прозореца. Кристин с тръпнещо сърце се изправи в леглото и се вгледа пред себе си.

Спомни си съня и веднага се досети, коя е била младата жена. Тя беше видяла Дагни в съня си!

Нилс беше в Мирдал при Дагни, преди да се върне. И колкото и да го отричаше, той беше дал на Дагни да почувства, че има право върху него! В това Кристин беше напълно сигурна.

Тя закри лицето си с ръце и тихо изхлипа. Мястото на Нилс и Дагни беше тук. Те вече толкова дълго бяха заедно, че младото момиче имаше всички основания да се надява, че Нилс ще се ожени за нея.

Кристин въздъхна дълбоко, свали ръце от лицето си и погледна през прозореца с празен поглед. Да, Нилс и Дагни щяха да се оженят — тя ни най-малко не се съмняваше и ако беше така, значи за Нилс часовете в хижата вчера не са означавали абсолютно нищо.

Нали той самият неведнъж бе доказвал, че може да има всяка жена, която пожелае. А тя се бе държала като глупачка, само защото го обичаше!

Кристин отхвърли настрана одеялото, стана и се промъкна през тихата къща долу до кухнята, за да си направи кафе. Тихо затвори вратата зад себе си и, когато кафето се свари, си наля една чаша, седна на масата и отново се отдаде на тъжните си мисли.

После се върна в стаята си, вмъкна се в леглото, зави се през глава и заспа.

Събуди я шумът на потегляща кола. Когато отвори очи, в стаята нахлуваше ярка дневна светлина. Учудена погледна към часовника. Беше вече девет.

Кристин стана, облече се и слезе долу. Кръстникът й вече закусваше.

— Добре ли спа? — посрещна я той приветливо. — Мислех, че след вчерашните събития няма да станеш преди обяд. Сигурно е било твърде вълнуващо за теб. И сега още си бледа.

Тя беше радостна, че Ларс въобще не предполага, защо всъщност има такъв вид. Нилс не се виждаше никакъв. Сигурно негова е била колата, която я събуди.

Кристин седна на масата и започна да закусва, въпреки че въобще нямаше никакъв апетит. Надяваше се, че силното кафе и хлебчето с масло ще й помогнат да си поизбистри главата.

— Наистина вчера долу на реката изтръпнах от ужас — призна тя. — Но Нилс беше много смел. Предполагам, че всичко ти е разказал?

„Всичко — освен продължението на историята — а именно, че снежната принцеса се е разтопила под ласките на своя принц!“

— Както вече съм ти казвал, Кристин — прекъсна мислите й бащата на Нилс — такива неща се случват, няма как. Всички ние трябва да живеем с тази мисъл. Мъжете познават опасността и знаят точно, какво да правят. Тук си имаме работа с природни стихии, а те невинаги са предвидими. След инциденти като вчерашния, животът си продължава както обикновено. Всички мъже отново са на работа — Нилс също вече е на път.

— Чух го да заминава.

— Вероятно днес няма да го видим. Владенията ни стигат далеч долу на юг и Нилс трябва да проследи пътя на трупите, за да види, дали всичко е наред. Сигурно ще се върне много късно, ако въобще се върне днес.

* * *

От една страна, Кристин беше облекчена. Тя се нуждаеше от време, за да подреди мислите и чувствата си, преди отново да се срещне с Нилс. От друга страна обаче, не можеше да потисне копнежа си по него!

Прекара целия ден с бащата на Нилс и опита, доколкото можеше да се разтовари и поразсее.

След вечерята седнаха да поиграят карти. Телефонът звънна. Ларс Йохансен вдигна слушалката, а сърцето на Кристин се разтуптя. Сигурно беше Нилс!

— Добър вечер, приятелю, — чу тя да казва Ларс приветливо, като преди това сложи ръка на слушалката и тихо й обясни „Господин Хартиг“. След това отново се обърна към събеседника си: — Но, как така? Успокой се, Хенрик, и отново ми прочети съвсем точно, какво пише на бележката!

Кристин внезапно усети, че в нея се надига страх, докато втренчено наблюдаваше лицето на кръстника си. Дали не беше направила нещо необмислено?

— Уверявам те, Дагни не е тук! — рече Ларс. — Ако все пак дойде при нас, веднага ще те информирам. Разбира се. Кога точно установихте, че е изчезнала?

Ларс мълчаливо изслуша това, което му разказваше бащата на Дагни и лицето му доби още по-угрижено изражение.

— Нилс не е вкъщи, Хенрик. Вчера имахме проблеми на реката… Не, не, всичко отново е наред, но днес въобще не съм го виждал и не вярвам, че ще се върне. Веднага щом ми се обади, обаче, ще го попитам, дали знае нещо! Не се тревожи прекалено, Хенрик, сигурно има обяснение за изчезването й.

Докато Кристин не изпускаше от очи кръстника си, главата й гъмжеше от мисли. „Къде би могла да е Дагни? И защо не се връщаше Нилс?“

Кристин имаше и за двете неща общо обяснение! Така, както Нилс миналата вечер прекара с нея в самотната хижа, така сега беше и с Дагни. Защо иначе и двамата по едно и също време внезапно ще изчезнат? Може би Нилс в този момент разказваше на Дагни за нощта си с един фотомодел и двамата й се присмиваха.

На Кристин й беше трудно да слуша Ларс Йохансен, когато остави слушалката и й заразказва за станалото. Сърцето й биеше толкова силно, че й се струваше, че и той ще го чуе. О, как бе могла да е толкова глупава!

„Скъпи боже, нека Нилс да застане сега на вратата! — молеше се горещо Кристин. — Да не е истина всичко това! Нека да не е с Дагни!“

— Днешните млади хора въобще не мислят за родителите си! — рече Ларс и поклати глава.

* * *

Тя се насили да говори колкото може по-спокойно.

— Какво именно се е случило?

— Дагни следобеда заминала в Осло да пазарува, поне така мислела майка й — обясни Ларс. — Казала, че ще преспи у някаква приятелка и Хартигови въобще не се усъмнили, докато тази приятелка не позвънила най-ненадейно, за да говори с Дагни.

Той отново поклати глава и потъна в едно кресло.

— Тогава майката на Дагни отишла в стаята й и намерила една бележка на нощното й шкафче. Иначе щели да намерят тази бележка едва утре.

— И… и какво пише в нея? — устата на Кристин беше така пресъхнала, че едва можеше да говори. Ей сега, само след секунди, Ларс ще й каже, как на бележката е пишело, че Дагни и Нилс са офейкали! „Най-добре да скоча и да избягам!“ Но въпреки всичко, Кристин си наложи да остане и да не допусне Ларс да забележи нещо.

— Само това, че родителите й не трябвало да се тревожат, ако изчезне за една или две седмици. Нуждаела се от време, да поразмишлява върху нещо много важно. Хартигови въобще не предполагали, че нещо с Дагни не е наред. Наистина забелязали, че дъщеря им през последните седмици е станала по-тиха и замислена, но не предположили нищо.

Ларс дълбоко въздъхна.

— Трудно е да попречиш на днешните младежи! Кристин, нека да оставим играта на карти за утре. Мина ми желанието. Имаш ли нещо против?

— Не, абсолютно нищо — отговори тя. — Ще се кача горе и ще си легна. Още не съм се оправила след вчерашното напрежение.

Кристин се раздели с него и побърза да се качи в стаята си. Вчера! Наистина ли това е било едва вчера? Струваше й се, че е минала цяла вечност, откакто бе лежала щастлива в прегръдките на Нилс.

Толкова малко е значела за него, че още на другия ден той замина при Дагни. За Кристин новината за бягството на младото момиче беше съвсем недвусмислена.

Не, не можеше да бъде никаква случайност фактът, че Нилс и Дагни са изчезнали по едно и също време. Ларс й бе обяснил, че Нилс възнамерявал да замине далеч на юг и затова нямало да може да се върне вкъщи, но тя знаеше по-добре, какво е станало!

В стаята си Кристин се облегна на вратата и затвори очи. Цялото тяло я болеше и тази болка заплашваше да я разкъса.

Как можа Нилс така да се погаври с нея? Той се беше възползвал от ситуацията в хижата, а още на следващия ден бързичко се озова при Дагни! Кристин почувства, че краката й се подкосяват.

Ако беше истина — а в това почти нямаше съмнение — че Дагни и Нилс са изчезнали заедно, тогава тя не можеше да остане тук и минута повече.

А нима не е възможно и да се заблуждава? Внезапно в Кристин пламна надежда. Ами, ако Нилс се върне още тази вечер или се обади? Кристин погледна часовника. Беше станало късно. Надеждата й умря толкова бързо, колкото бързо беше и покълнала.

Нилс нямаше нито да се върне, нито да се обади тази вечер.

„Тогава може би утре!… — мислеше тя. — Да, може би той ще дойде утре и ще ми обясни всичко. В противен случай, по най-бързия начин ще си замина!“