Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hor niemals auf, mich zu verfuhren, ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 31 гласа)

II

В жилището бе приятно топло. Астрид беше подредила стаите с вкус. По облицованите с дърво стени висяха картини в хармонични цветове, а подовете бяха застлани с типичните норвежки пъстри килими. Кристин се огледа и веднага се почувства като у дома си.

— Това е твоята стая — Нилс отвори една врата и сложи багажа й. — Надявам се, че ще ти хареса. В къщата има две спални и една малка гостна, в която съм се настанил аз.

Изведнъж й стана съвестно. Беше съдила за Нилс твърде строго. Та той се беше настанил в малката стая, за да може тя да се чувства по-удобно. Кристин съблече анорака си, метна го върху леглото и се протегна.

— Нилс, много съжалявам! — Кристин му се усмихна. — Нашата среща не беше такава, каквато си си я представял. Нека въпреки това бъдем приятели.

Думите й звучаха дружелюбно, но в гласа й имаше студена нотка. Тя все още не му беше простила бурното посрещане на кея.

Нилс се облегна на вратата със скръстени на гърдите ръце. Погледът му се плъзгаше по тялото й и не криеше, че това, което вижда му харесва.

Той бавно пристъпи към нея, протегна ръце и обгърна раменете й. Пръстите му погалиха меката кожа на шията й. Кристин трябваше да се овладее, за да потисне нарастващото си вълнение.

Когато той заговори, гласът му звучеше спокойно и сериозно, но очите му блестяха подигравателно.

— Винаги съм бил твой приятел, Кристин и ще остана такъв.

Кристин нервно се засмя. Искаше да разчупи напрежението, което висеше във въздуха.

— Звучи много драматично, Нилс. Човек би си помислил, че съм най-клетото и беззащитно същество на света. Не се тревожи! Имам си всякакви приятели.

Тя се извърна, за да не усеща повече докосването на ръцете му.

— Сега искам да си разопаковам багажа и да взема един душ, преди да се е върнала Астрид.

— Разбира се! — Нилс тръгна към вратата. — Сега ще изляза за малко, така че всичко тук е на твое разположение.

След секунди Кристин чу вратата да се затваря. Тя си пое дълбоко дъх и за момент напълно се успокои. Само че какво ставаше с нея? Никога досега в живота си не бе разбирала толкова малко себе си и реакциите си.

Сложи куфара на леглото и реши първо да разгледа жилището на Астрид. Най-голяма беше всекидневната. От прозореца се виждаше чуден изглед към града. Имаше две спални, както беше обяснил Нилс и една малка гостна. Кристин сложи ръка върху бравата, но не посмя да отвори. Освен килер, в жилището имаше още две бани и голяма кухня. Навсякъде беше застлано с дебели ръчно тъкани килими.

Кристин отново се върна в стаята си, съблече се, взе козметичната си чантичка и отиде в банята. Топлата вода й подейства добре. Тя затвори очи и остави водата да се стича по нея, сякаш по този начин можеше да прогони мислите, отново и отново заети с Нилс.

Взе голямата хавлия и я уви около себе си. Почти не познаваше този мъж. Как е възможно да не е в състояние да мисли за нищо друго? Щом затвореше очи, лицето му изплуваше пред нея.

Кристин се избърса и отиде в стаята си да се облече.

Закачи дрехите си в гардероба и избра рокля за вечерята. Беше от черен, меко падащ плат и обшита с много пайети. Материята подчертаваше безупречното й тяло.

Когато застана пред огледалото, тя се опита да си внуши, че облича роклята само заради Астрид по случай тяхната среща. Отново си спомни какво бе казала на Нилс. Да не се тревожи за нея! Да, тя имаше много познати, но приятели? Беше излъгала. Истински приятели, на които да разчита, нямаше.

„Ти сама се самоизолираш — казваше й често Филип. Не допускаш никого до себе си. Мен също.“

Когато той твърдеше това, Кристин винаги му напомняше, че отношенията им са чисто служебни. Тогава Филии повдигаше възмутено вежди и отговаряше:

— Да, ние двамата сме добър екип, Кристин! Но ти добре знаеш, че означаваш много повече за мен. Обичам те, Кристин!

— Мен и още петдесет, скъпи мой! — винаги отговаряше тя със смях. — Хайде, Филип, това ни е бизнесът — и двамата го знаем. Докато не допуснеш никого близо до себе си, никой не може да ти причини болка! Трябва да си разумен, Филип! Можеш ли да си представиш, как ще се разбуни пресата, ако ти припишат връзка с някой от моделите ти?

— Окей, имаш право. Но, ако имам връзка с теб, бих се примирил с всичко.

Кристин се смееше. Понякога тя имаше усещането, че един малък скандал би разнообразил живота на Филип. Той беше отличен фотограф и жените тичаха след него така стръвно, както и след Нилс. Но това беше единственото общо нещо между тях двамата.

Беше любопитна, как ще се отнасят Нилс и Филип един към друг, след като се опознаят. Но дотогава имаше цял месец. Четири седмици, през които тя ще си почива и ще прави само това, което иска. Като се изключат, разбира се, някои служебни разговори и посещения, които Кристин беше обещала да направи в Осло. Те нямаше да й отнемат толкова време, че да не може да бъде по-дълго насаме с Астрид.

Докато стоеше пред огледалото и решеше косите си, които блестяха на светлината на лампата, отново се сети за Филип.

— Не е необходимо да работиш — казваше й той. — С твоята външност би могла да се ожениш за лорд или пък за някой беден фотограф, като мен. С тази фигура, с разкошната си коса и ангелско лице въобще не е трябвало да ставаш манекен.

Потънала в мисли, Кристин изведнъж чу входната врата да се отваря, а след това Астрид извика името й. Веднага забрави всичко друго. Тя истински се радваше, че най-после отново се вижда с нея.

Двете се хвърлиха в обятията си. Астрид беше висока колкото Кристин и също така слаба, но й липсваха възбуждащите закръглени форми на Кристин, за които винаги беше завиждала на английската си приятелка.

— Наистина много съжалявам, че не можах да те посрещна! — каза Астрид, прегърна я през кръста и я заведе във всекидневната. — Надявам се, че Нилс се е справил успешно със задачата си.

Бузите на Кристин се зачервиха.

— Толкова се радвам, че те виждам, Астрид!

— Аз също. Чакай да те огледам! — тя отстъпи крачка назад. — Изглеждаш фантастично, както винаги. Нилс сигурно ти е казал, че ще вечеряме в ресторант?

Кристин кимна и Астрид продължи:

— Трябва със съжаление да призная, че не съм добра готвачка, но ти обещавам, че поне ще се постарая, докато си тук.

— Тогава нека аз да готвя — предложи Кристин, — изпитвам голямо удоволствие. Ако ми позволиш, аз ще се заема с това.

— Боже мой! С твоята външност да можеш и да готвиш — това вече е твърде много! — ахна Астрид, но с удоволствие прие предложението на Кристин. — Исках да поканя още един много специален гост тази вечер, но той не може да дойде, за съжаление. Когато те гледам такава, съм почти радостна. Иначе цялата вечер щях да ревнувам.

Кристин я погледна учудено:

— Какъв е този специален гост?

Астрид гордо й показа лявата си ръка. На безименния й пръст блестеше пръстен с диамант. Лицето и сияеше.

— Всичко стана толкова бързо — заоправдава се тя, когато Кристин я попита, защо нищо не знае за това. — Казва се Стефан Олсен и работи в моето училище като учител по ски.

Астрид вдигна успокояващо двете си ръце, когато Кристин поиска да я прекъсне.

— Зная какво искаш да ми кажеш, но при него е друго. Той не търси богато момиче. Повярвай ми, Кристин, това, че с един ски учител си ударила на камък, не значи, че всички трябва да се сложат под един знаменател!

Астрид се изчерви и погледна надолу.

— Съжалявам, че отново засягам стари рани, Кристин! Не това беше намерението ми.

Тони Бриджис отдавна беше изчезнал от живота на Кристин, но все още разговорите за него й причиняваха болка. Ако тогава, след смъртта на родителите си, не беше толкова отчаяна, сигурно нямаше да даде възможност на този мъж да я нарани така.

Кристин направи опит да се усмихне:

— Никога не съм твърдяла, че всички мъже се домогват до парите ни, Астрид. Но стига вече за това.

Тя се приближи до приятелката си и я прегърна.

— Поздравявам те и желая на теб и годеника ти много щастие! Но кажи ми само, защо не си ми писала никога за него?

— Познаваме се само от три месеца. Откакто той дойде в Осло. Преди това се видяхме за малко само на едно ски бягане и си разменихме няколко думи. Но когато дойде в моето ски училище, всичко между нас тръгна много добре. Баща му има голяма фабрика за ски и следващото лято Стефан ще открие тук, в града, магазин. Виждаш ли, колко общи точки имаме!

— И кога ще бъде сватбата?

— През лятото. Ще останеш ли дотогава, Кристин? Искам непременно да бъдеш на сватбата ми!

— Разбира се, че ще дойда на сватбата ти, Астрид. Но не мога да остана. Забравяш, че аз съм делова жена.

Сините очи на Астрид искряха. В този момент тя много приличаше на Нилс. Очите и на двамата имаха решително изражение, когато искаха да постигнат някаква цел.

— Кристин, моля те, остани! Поне този път използвай преимуществото си, че имаш достатъчно пари и можеш да не работиш. Разгледай на спокойствие страната на майка си, а след това отпразнувай с нас сватбата ни!

Кристин си спомни за клетвата, която двете си бяха дали в колежа. Когато едната от тях се омъжва, другата на всяка цена да присъства. Само че тогава си мислеха, че Кристин първа ще застане пред олтара. Не подозираха, че Тони Бриджис ще провали всички планове. Астрид знаеше, колко много страда Кристин и досега, разочарована от този мъж.

Откакто Тони със студена усмивка беше заявил, че парите й за него винаги са били по-важни от самата нея, Кристин никога не се бе доверила на друг мъж!

Оттогава тя дълбоко в себе си копнееше безрезервно да обича и да бъде обичана от някого. Но все още раните, които Тони й бе нанесъл, не бяха зараснали. Това също беше една от причините, поради които бурното посрещане на Нилс толкова я беше шокирало.

Докато си мислеше за Нилс, изведнъж той се втурна в стаята.

— Трябва да останеш, Кристин! Норвегия е твоята втора родина и е дошло време истински да я опознаеш.

Кристин се изчерви. Дали подозираше, че тъкмо е мислила за него и, че още не може да прогони спомена за целувката му?

Нилс я гледаше с уверен и хладнокръвен поглед.

— Ще видим — отклони тя темата. — В края на краищата, току-що пристигам и като начало ще съм доволна да се навечерям.

Нилс пристъпи към нея и извади иззад гърба си две червени рози. Едната поднесе на Кристин с лек поклон, а другата на сестра си.

— Обадих се на Стефан и успях да го убедя да вечеря с нас — каза той. — Помоли ме да купя една роза за Астрид и тогава си помислих, че и на теб червеното много ти отива.

Астрид погледна брат си смеейки се, докато Кристин само промърмори едно „благодаря“ и сложи розата на масата, вместо да я забоде на роклята си.

— Намери ли ми адресите, Астрид? — смени тя темата. Искам да започна, колкото е възможно по-рано с подготовката, за да съм готова, когато Филип и Лора пристигнат.

— Да, всичко е наред. Даже се свързах с много фирми по телефона и всички изявиха готовност да работят с нас. Най-хубавото е, че Нилс ще те вози навсякъде с колата.

Кристин пребледня. Това значеше, че ще трябва да прекарва с Нилс значително време!

— Нормално ли е, всъщност, един фотомодел да се грижи и за деловата част? — попита Нилс — С това не се ли занимават агенциите?

— Филип и Лора са моята агенция. Ние тримата работим толкова отдавна заедно, че ще поема част от работата им, щом като съм тук преди тях.

Тя се ядоса на себе си. Не беше длъжна да му дава отчет. Какво изобщо го засягаше това?!

Сякаш без да забелязва напрежението между двамата, Астрид погледна часовника си и хвана ръката на Кристин.

— Бихте ли могли да направите по едно кафе, докато си взема душ и се облека? Най-късно след половин час ще съм готова.

Тя изчезна в стаята си, а Нилс и Кристин стояха неми един срещу друг.

— Аз ще направя кафето — рече Кристин и тръгна към кухнята.

Нилс я последва. Едновременно посегнаха към джезвето. Той сложи ръката си върху нейната и здраво я стисна.

— Защо винаги си показваш ноктите, Кристин? — гласът му звучеше близо до ухото й. — Нали сме стари приятели, или не мислиш така?

Палецът му нежно я галеше. Искаше да се отскубне от него, но нещо по-силно я задържаше. Дишането й се учести. Тя не се възпротиви, когато Нилс взе джезвето от ръцете й, сложи го настрана и я притегли към себе си.

— Нилс, моля те!

Защо гласът й беше толкова слаб и безпомощен?

— Не е необходимо да ме молиш, Кристин — каза той и тихо се засмя.

— Не съм си представяла… Аз… — гласът й секна, когато той още по-силно я притисна към себе си.

Чувстваше тялото му и усещаше биенето на сърцето му. Коленете й омекнаха и Кристин нямаше сили повече да се съпротивлява на прегръдката му.

Веднъж вече беше губила контрол над себе си. Споменът за това щеше да я мъчи цял живот.

Болезнените мисли отново й дадоха сили. Нилс усети, как тя се опитва са се освободи. Той се наведе над нея и докосна устните й.

Когато я целуна, Кристин забрави всичко и разумът й изключи. Устните й се разтвориха и тя тихо простена, усещайки, как ръката му се плъзна по гърба й.

Другата му ръка я погали по лицето и ефирно прокара върховете на пръстите си по лицето и шията й, докато бавно се спусна надолу. Двете се спряха на гърдите й, докосвайки твърдите им зърна, обхванаха ги нежно и ги загалиха през тънката материя на роклята.

Някъде в къщата се отвори врата и отново се затвори. Едва сега Кристин се опомни, че и Астрид е тук. Тя бе шокирана от факта, че на Нилс толкова лесно му се отдаде да я възбуди. След ужасната раздяла с Тони никой мъж не бе успял да разчупи бронята, с която се беше защитила. За Нилс такава преграда явно не съществуваше.

Кристин рязко се освободи от ръцете му, посегна към джезвето и го напълни с вода. Ръцете й трепереха и тя се надяваше той да не го забележи.

— Имал съм много жени, Кристин — каза Нилс бавно — познавам добре жените, но ти си загадка за мен. Знам, че зад твърдата ти черупка се крие нежна и пламенна жена. Защо се държиш като айсберг?

— Щом ме смяташ за айсберг — отвърна Кристин ядосано, — значи съм попаднала на подходящо място!

— Но аз съвсем не смятам така! Сигурен съм, че това, което показваш не е истинската Кристин и че само играе някаква роля. Защо тогава една малка целувка така те извади от равновесие?

Сърцето й все още биеше лудо. Това, което се случи между тях изобщо не беше само една малка целувка, както Нилс се изрази, и той много добре го знаеше. Нилс беше и мъж, който я желае и въобще не се опитваше да го крие.

По-лошото обаче беше, че той добре знаеше колко много я възбужда, а тя не намираше начин да се защити. Не можеше да го заблуди — явно беше твърде опитен в тази област. Нилс усещаше, че има власт над нея и това я дразнеше.

— Откъде знаеш, каква е истинската Кристин? — попита го и се насили да издържи на погледа му. — Срещани сме се само веднъж, в Англия. Тогава и двамата бяхме още деца.

— Но щях да се влюбя в теб още тогава, ако не се беше правила на недостъпна принцеса.

Защо сърцето й започна да бие по-бързо, когато й каза това? Тя го погледна отново. Нилс се облегна на стената с кръстосани на гърдите ръце. На лицето му грееше такава самоуверена усмивка, сякаш, стига да поиска, можеше да има целия свят — в това число и нея.

— Променила си се — рече той.

— Искаш да кажеш, че съм пораснала. Имаш право. Вече не съм малкото момиченце, което се топи от всеки комплимент.

— Не, не това имам предвид. Спомни си!

Кристин свъси смаяно вежди. Въобще нямаше понятие за какво й говори.

— Не казвай, че си забравила. Беше ми написала писмо, когато си била на около осем години. Тогава, за съжаление, не се интересувах особено от момичетата, независимо дали ми вярват или не. Майка ми дълги години го пазеше.

— Какво говориш? Не зная нищо за такова писмо!

— Тогава ми писа, че ще дойдеш в Норвегия и ще се омъжиш за мен, когато пораснеш. Беше чела приказката за снежната принцеса и ми обещаваше един ден да станеш моята снежна принцеса.

— Въобще не мога да си спомня! Всичко това си го измисляш в момента! — тросна се тя.

Нилс поклати глава.

— Не, не си го измислям. Когато дойдеш във Волран, баща ми ще го потвърди. Сега вече знаеш, защо те целунах на пристанището. Нали трябваше да посрещна моята снежна принцеса по подобаващ начин. Отначало помислих, че ледът ще започне да се топи, но после почувствах, че сърцето ти все още е ледено.

Кристин навлажни устните си с език. Нилс беше вперил погледа си в нея. Тя отстъпи крачка назад, сякаш се страхуваше, че той отново ще я прегърне.

— Глупости! — каза тя ядосано. — Кой обръща внимание на детските фантазии!

— Никой! Факт е обаче, че си пораснала, идваш за първи път в Норвегия и аз те целунах. Не можеш да отречеш, че между нас става нещо.

Тя не отговори. Трябваше да се пази от този мъж. Нилс Йохансен можеше само с един-единствен поглед на сините си очи да събори стените, с които толкова старателно се бе обградила.

Гласът на Астрид развали магията.

— Вече се питах, дали вие двамата не сте отишли до Бразилия за кафе!

Изведнъж и двамата усърдно се заеха да варят кафето и да слагат чаши на масата. Изглежда й бяха благодарни за прекъснатия разговор.