Сандра Браун
Скрити огньове (18)

Осемнадесета глава

Появата им предизвика голям смут сред гражданите на Коронадо. Сто пъти ги питаха как са, въпреки техните уверения, че всичко е минало благополучно.

Седнали на масата в парка с Оливия и Карсън, те изядоха сандвичите, приготвени им от Роза. Джаред изпи няколко бири, местно производство, с мъжете, събрали се около буретата. Лорийн го наблюдаваше от мястото си до Оливия и се развълнува, когато той погледна към нея и й се усмихна. С усилие се мъчеше да се съсредоточи върху разговора, който се водеше около нея, и да отговаря правилно на хилядите въпроси, задавани от дамите в Коронадо относно това как се чувства в Тексас. Умът й обаче неизменно се връщаше към Джаред и това колко топлина имаше в целувката му. Към ръцете му — силни, търсещи и същевременно нежни.

Докато оркестърът свиреше коледни мелодии, за да отбележи края на празненството, Джаред непрекъснато стоя плътно до нея на одеялото, което бе постлал върху тревата. Усещаше дъха му на бузата си. Долавяше аромата на пурите му, миризмата на кожената му жилетка. Да можехме да останем така завинаги, помисли си тя.

Оливия не пропусна да забележи зачестилите след инцидента с колата „случайни“ докосвания. След като двамата Вандайвър си тръгнаха, извинявайки се, че имали работа в Остин, тя съсредоточи цялото си внимание върху Джаред и съпругата му. Това, което долови, не й хареса. Нещо между тях започваше да се доближава до точката на кипене, но тя трябваше да охлади този процес. Застрашаваше всичките й планове. Просто не биваше да се случва!

Тръгнаха си късно следобед. Когато се прибраха, на масата ги очакваха приготвените от Роза чили с царевични питки. Изядоха ги уморено, но двама души на масата бяха твърде развълнувани, за да обърнат внимание на вкусната храна.

Карсън си тръгна веднага след вечеря, а Оливия заяви, че е уморена и предложи да си легнат по-рано. Лорийн и Оливия се качиха горе заедно, оставяйки Джаред в библиотеката с чашка в ръка.

 

 

По някое време през нощта Лорийн се стресна от нещо, събуди се и рязко седна в леглото. Мина известно време, преди да дойде на себе си. Ослуша се. В къщата бе тихо. Отново се отпусна на възглавниците, но точно в този момент чу стон. Когато стонът бе последван от остър вик, тя скочи от леглото уплашена.

Звукът идваше от стаята на Джаред. Без дори да наметне пеньоара, тя се промъкна през банята и колебливо почука на вратата. В отговор се разнесоха още няколко по-силни стона, отново последвани от задъхан вик. Ами ако се е разболял? Дали трябва да влезе? Поколеба се само секунда, после открехна вратата и надникна в стаята.

Джаред се мяташе в леглото, въртеше се и се извиваше, явно попаднал в лепкавите прегръдки на кошмара. Лорийн бързо се приближи и видя, че голите му гърди трескаво се повдигат и цялото му лице е потънало в пот. Думите, излизащи от устата му, бяха неразбираеми, но изразяваха ужасно страдание. Непрекъснато повтаряше името Алекс.

— Джаред, събуди се. — Колебливо протегнала напред ръка, тя стисна рамото му и го разтърси леко. — Джаред, моля те, събуди се! Сънуваш кошмар.

Той само се замята още по-силно. Блъскаше с ръце по дюшека и бясно въртеше глава във възглавницата, зъбите му се оголиха и болезнено изскърцаха.

Опитвайки се да избегне лудо мятащите се ръце, все пак тя успя да ги хване за китките и да ги притисне към възглавницата от двете страни на главата му.

Той опита да се отскубне, но тя успя да го задържи по някакъв начин.

— Джаред, събуди се.

Той отвори очи и сякаш хванат с панти в кръста, рязко се изправи. Чаршафът се изхлузи встрани. О, боже господи, но той е гол! Поемаше въздух на големи глътки и разтърсвайки яростно глава, се помъчи да се отърси от лошия сън. Треперещите му пръсти минаха през мократа коса и покриха лицето му.

В тъмното Лорийн отиде до огледалото му за бръснене, поставено на бюрото, и наля прясна вода в легена. После натопи в нея една кърпа и бързо се върна при леглото.

— Джаред, сънуваше кошмар — каза му тихо и успокояващо тя. — Сега по-добре ли си?

Той кимна безмълвно, докато тя попиваше потта от челото му, след което свали ръцете си и й даде възможност да избърше и шията му.

— Благодаря ти, Лорийн. Сега съм добре.

Отдръпна се от ръцете й.

— Куба ли сънуваше? Алекс?

Джаред остро я погледна, после отклони поглед встрани.

— Да — отвърна хрипливо. Дали не трепереше?

— Искаш ли да си поговорим за това? — попита тя с едва доловим шепот.

Докато не докосна избелелите от слънцето кичури, изобщо не разбра, че е протегнала ръка към тях.

— Не — отговори той рязко. И веднага след това отчаяно: — Да! Лорийн?

Ръцете му обгърнаха талията й силно и той я придърпа към себе си, заравяйки лице между гърдите й. Коленете й се удариха в леглото.

Тя се поколеба само секунда, преди да обгърне главата му с ръце. Усещаше топлия му и накъсан дъх през тънката батиста на нощницата. Бе благодарна на тъмнината, че й дава възможност да запази все пак някакво подобие на благоприличие. Мълвейки ободрителни думички, започна да го гали по косата, заравяйки пръсти в къдриците му. Дланите му се плъзнаха по гърба й и силните пръсти чувствено пробягаха по улейчето на гръбнака.

Дълго време останаха така прегърнати, но той все не я пускаше. С леки, почти неуловими движения Джаред размърда глава между гърдите й, търкайки носа си в тях, възпламенявайки плътта й с малки горещи целувки.

Копнеж, по-дълбок и по-мощен от всяко друго чувство, което бе изпитала в живота си, я прониза до мозъка на костите. Заля я топла вълна и ритъмът на сърцето й се учести.

Краката и ръцете й отмаляха, но с изненадваща сила тя продължаваше да притиска главата му към себе си. От полуотворените й устни се отрони тих, томителен вопъл, когато устните му поеха зърното й. Съвсем нежно той го смукна в топлата влага на устата си, после езикът му лекичко го обходи, навлажнявайки ефирната материя на нощницата.

Тялото на Лорийн сякаш се плискаше в море от чувства и като че ли цялата се разтваряше в него, когато здравата опора на ръцете му изведнъж изчезна. Джаред сви колене, заби глава между тях и стисна лицето си в длани.

— Остави ме, Лорийн — изхриптя той с толкова тих глас, че тя едва разбра думите.

— Джаред, аз…

— Остави ме, моля те! — повтори той, почти стенейки.

— Но защо? Защо искаш да те оставя… точно сега?

Бе на ръба на сълзите. Емоциите я бяха връхлетели с такава сила, че под силата на това вътрешно напрежение гласът й потрепери.

— Защото, по дяволите — изруга той яростно, — не мога да се сдържам, като те гледам толкова близко до мен, така желана… така… разголена… и да не… Просто се върни в стаята си, моля те!

— Не, Джаред — изрече тя само с дъха си.

Той рязко вдигна глава.

— Не?

Тя преглътна с усилие.

— Аз… искам да ти бъда истинска съпруга, Джаред. — Сълзите й сами бликнаха и се затъркаляха по бузите. — Искам да остана при теб.

— Лорийн — каза той и поклати глава. Тонът му бе съчувствен, като че ли възрастен човек говореше на дете. — Не знаеш какво говориш.

— Разбирам, че не знам нищо за… това. Но искам да знам. Искам да бъда съпруга, както Глория е за Руди. Както Мария е била за Бен. — Никой от двамата не забеляза неуместността на това изявление. — Моля те, нека остана при теб тази нощ!

Той я погледна. По съвършено гладката кожа на бузите й се стичаха сълзи, косата й се бе отпуснала върху гърди, които той копнееше отново да погали, фигурата й ясно се очертаваше под тънката нощница и Джаред усети как кръвта диво заблъска в главата му. Целият пламтеше от желание да я има.

Тя повдигна едното си коляно и се отпусна до него, а той стоеше и не смееше да помръдне. Лорийн се наведе към него, сложи леко ръце на раменете му и допря устните си до неговите.

Стенейки от безсилие, той я сграбчи, притисна я към себе си и падна обратно в леглото. Притегли я под себе си и започна да я целува с изпепеляваща жар, пъхнал език в устата й с невъздържана страст. С трескави движения започна да се бори с копчетата на нощницата й. Лорийн нямаше време да се смути от голотата си, когато той най-сетне отметна пречещата дреха през главата й и бързо покри тялото й със своето.

Колкото и да му бе трудно, Джаред се насили да запази самообладание. Това не бе проститутка. Това бе Лорийн! Съпругата му! Трябваше да го направи бавно, не биваше да я плаши.

Лорийн усети как дългото жилесто тяло върху нея бавно отпуска мускули. Джаред пак я целуна, но този път нежно и бавно, сякаш полагаше усилие да запомни всяка извивка на устните, връхчето на езика, зъбите й. Продължи към скулите, без да вдига устни от нея, и засмука меката част на ухото й, докато най-накрая и тя усети тялото си да се отпуска и да се поддава под неговото.

Огромната му, загоряла от слънцето ръка се отпусна върху гръдта й. Дланта му леко я обхвана и зърното веднага се втвърди, усетило милувката. Той пое твърдата пъпка между пръстите си и започна да я гали нежно, докато накрая на Лорийн й се прииска да извика от удоволствието, което той й носеше, удоволствие, каквото тя не знаеше, че съществува.

После той пое зърното в топлата си влажна уста и с неповторима чувственост прокара език през него. Премествайки устните си на другата гръд, одраска гладката й кожа, напомняйки й за физическата разлика помежду им. Отдаде същото внимание и на другата гръд, а ръката му се плъзна към корема й — галеща, търсеща, възбуждаща.

Все едно някой я заля с топла течност — точно такова чувство изпита, когато той наведе глава и целуна пъпа й с настойчиви, жадни устни. Дланта му леко се отпусна върху гарвановочерния триъгълник между краката й и тя се запита защо това не я отблъсква от него, защо не се страхува. Чувството, което изпита, бе нещо като… какво. Не знаеше, нямаше с какво да го сравни.

Ръката му се придвижи по-навътре между бедрата й и Лорийн се уплаши, когато пръстите му срещнаха влага. Но явно той сметна това нещо за хубаво, въздъхна и прошепна:

— Господи, Лорийн, ти си готова, малка моя!

Тогава движенията на ръката му изгубиха всякаква сдържаност. Сладкото изследване на пръстите му събуди у нея някакъв примитивен инстинкт и тя завъртя таза си под якото му тяло. Утре, като се сетя за това, ще умра от срам, помисли си тя, но сега ми е хубаво и не мога да се сдържа.

Той отново я целуваше по устата нежно и силно, шепнейки срещу устните й страстни слова на английски и испански. Размърда се върху нея и тя с благодарност прие смазващата му тежест, като обви с ръце широкия му гръб. Коленете му леко разтвориха бедрата й и тялото му се намести между тях. Почувства мъжката му сила.

Обзе я паника и той моментално усети това. Вдигна глава и погледна в широко отворените и изпълнени със страх очи, надявайки се да намери отговора в тях.

— Значи е вярно? Никога досега не си била с мъж?

Интонацията му изразяваше благоговение, но и желание да узнае истината. И тя разбра защо отговорът й ще бъде за него от огромно значение. Бен. Не проговори, но поклати глава и устните й оформиха думата не.

— Лорийн.

Всички чувства, от които бе изграден духът на Джаред Локет, се събраха в тази единствена думичка — името й. Започна да я целува жадно, горещо, страстно. После заговори с разкаян глас:

— Моля те, прости ми. Ще те заболи, Лорийн. Съжалявам!

С рязък тласък проникна в нея и тя би извикала, ако Джаред не бе притиснал нежно главата й в рамото си.

Изгарящата болка сякаш я разцепи на две, разкъсвайки вътрешностите й.

— Съжалявам много, мила. Отпусни се колкото можеш.

Изречените с дрезгав шепот думи погалиха ухото й. Тя отпусна мускули, за чието съществуване не подозираше, и болката като че ли малко се отдръпна. Но за колко ли време?

Джаред не бе помръднал. Усети дъха му в ухото си като силен вятър. Тя се размърда под него, опитвайки се да намери по-удобна поза, и чу как той рязко пое дъх.

— О, господи, колко ми е хубаво да съм в теб! — изстена Джаред, притискайки лице във възглавницата. — Толкова си малка и стегната. Страхотна, страхотна!

Размърда се бавно вътре в нея. Болката се върна заедно с ритмичните му тласъци, но някъде вътре в самата болка се промъкваше обещание за удоволствие. Шепотът на Джаред в ухото й не се разбираше, но значението му й бе ясно.

Джаред бе вътре в нея! Това бе вълнуваща мисъл — телата им се бяха слели в едно по най-интимния и обединяващ духовете начин. Без сама да се усети, тялото й започна да отвръща на тласъците му с ответни движения. Изведнъж цялото му тяло се стегна и тя усети излялата се в нея струя живот. Инстинктивно притисна колене в бедрата му.

Той лежеше изтощен върху нея, докато накрая дишането му се нормализира. Лорийн галеше гърба му с нежни движения на ръцете, спирайки се на всеки мускул, на всяка издатина. Той вдигна глава, подпря се на лакът и я погледна в очите.

— Боже господи, Лорийн! — прошепна изненадано. — Какво ми стори?

Освободи я от тежестта си, отдръпвайки се встрани, и я притисна, като сложи главата й на гърдите си. Лежаха така дълго време, без да проговорят. Ръцете му лениво обхождаха гърба, бедрата и краката й. Онова място между краката й все още пламтеше, но тя бе доволна. Въздъхна. Поставяйки пръст под брадичката й, той повдигна лицето й към своето.

— Малката ми девица. Заболя ли те много?

— Не — излъга тя.

Той се опита да скрие усмивката си, не успя и тихо се засмя.

— Ама не! Искаш да си останеш докрай дама, нали, хубавицата ми?

Наведе глава и я целуна горещо, с любов.

После свали дългите си нозе от леглото и невъзмутимо прекоси стаята, отивайки до гардероба. Лорийн огледа тялото му. Никой скулптор не би могъл да предаде гъвкавата му походка или тъканта на кожата му, леко покрита с нежни и тъмни косъмчета. Бе красив самец и въпреки новото си преживяване, тя се изчерви.

Той се върна при леглото, носейки в ръка навлажнено парче плат. Клекна до нея и посегна да разтвори краката й. Тя инстинктивно се сви.

— Няма да те боли, момиченцето ми — каза той тихо. — Това само ще те накара да се почувстваш по-добре.

Гласът му бе толкова успокоителен, а ръцете — толкова нежни, че тя му позволи да разтвори краката й и да притисне влажния плат в нея. Избягвайки погледа му, Лорийн се загледа в тавана, учудена, че тези неща се случват. Никога не би могла да си представи с бедното си по този въпрос въображение, че един мъж и една жена могат да бъдат толкова близки един към друг. А може би това бе така само с Джаред? Тя рискува и вдигна очи към мъжа си. Той я гледаше така, сякаш четеше в съзнанието й и би могъл да отгатне всяка лична мисъл.

— Обещавам, Лорийн, че повече никога няма да те боли толкова. — Усмихна се леко. — Дори може и да ти стане приятно.

Хладният плат бе намалил значително болката и тя прошепна:

— Благодаря ти.

Той стана и отнесе парчето обратно.

Лорийн седна в леглото, стискайки чаршафа пред себе си, й се пресегна за нощницата, захвърлена в краката й.

— Какво правиш? — попита я, вмъквайки се до нея.

— Мислех…

— Какво си мислела? — прекъсна я той, взе нощницата и я захвърли встрани така, че да не може да я достигне. После зарови нос в рамото й и бавно я положи на възглавниците. — Какво си мислела, Лорийн? — попита я с натежал от емоции глас. Устните му вече бяха върху гърдите й и тя изобщо не можеше да мисли в момента.

— Мислех… ъ-ъ… О, боже!

Той се засмя.

— Хайде, заспивай.

Сложил глава на същата възглавница, той затвори очи. Ръката му почиваше спокойно на корема й, а дланта му леко бе обхванала гръдта й.

Да спи? Не и тази нощ. Имаше за толкова много неща да мисли. Тя и Джаред — карали се, спорили, пренебрегвали се един друг, нанасяли си удари от толкова вреже насам, сега лежаха голи един до друг, след като бяха преживели такова чудесно сношение, а той иска от нея да заспи. Невъзможно!

Никога нямаше да може да заспи.

Да, но заспа.

 

 

— Добро утро.

— М-м-м?

— Казвам добро утро, мисис Локет.

Лорийн сънливо отвори едното си око и видя усмихнатото лице на мъжа си, надвесено над нея. Стаята все още тънеше в мрак.

— Джаред — промърмори тя плачевно, — никакво утро не е. Още е среднощ.

Пъхна лицето си в косматата му гръд и се прозина широко.

— Обичам да ставам рано сутрин — засмя се той на собствената си двусмислица, но Лорийн го погледна с неразбиращи очи. Отново разбра колко всъщност е невинна тя. Все още. — Лорийн!

Погали я нежно по бузата и се наведе да я целуне по устните. После придърпа завивката върху тях и тя се сгуши в топлата извивка на рамото му. Той милваше пръсналите се по гърдите му коси. Плъзгайки поглед по сгушената под завивките фигура, се засмя невесело в себе си. Кой би си помислил такова нещо за Джаред Локет? Самият факт, че бе прекарал цялата нощ с една жена, бе нещо съвсем необичайно за него. Веднага след като задоволеше похотта си, той винаги досега гледаше да се измъкне колкото може по-бързо от жената, с която е бил. Винаги, с изключение на тази нощ. Снощи искаше да остане. С тази жена.

Никога не бе хлътвал толкова безнадеждно, колкото бе хлътнал по Лорийн. Разбира се, винаги се бе наслаждавал на акта. Но понякога мислите му се бяха отплесвали в различни посоки — карти, бизнес или пък друга жена.

Снощи обаче мислите му се бяха концентрирали само върху жената под него, откликвала с едва доловима следа от моминска свенливост. Чувството, че я има, ароматът й, кожата й, сладостта й — всичко това бе ангажирало изцяло сетивата му. Затъването бе толкова пълно, че въобще не му се искаше да изплува.

И след милиони години не би си признал, че и за него снощи бе първа нощ. Това бе нейното въвеждане в ритуалите на любовта. Тя беше девствена. И за първи път Джаред Локет лягаше с девствена жена. Това бе дар, който не се бе надявал да получи, дар, който чувстваше, че не заслужава и въпреки това тя му го бе дала.

Защо? След всичките обиди и унижения, на които я бе подложил, защо бе дошла и сама се бе предложила? Наведе се и леко бръсна с устни челото й, а въпросът не спираше да кънти в съзнанието му.

Пръстите й галеха мястото, където дебелите му кестеняви вежди се сключваха. Ще станат рунтави като на Бен, когато остарее, помисли си тя. Преди двайсет и четири часа изобщо не й бе минавало през ума, че две човешки тела могат да бъдат толкова интимни помежду си, колкото бяха техните. А ето че лежаха с преплетени ръце и крака, а у нея нямаше никакво чувство на срам, свенливост или вина. Какво бе станало с непоклатимите й скрупули? Няма значение. Не искаше да чува за тях. Даже и в момента й се искаше да узнае какви още наслади може да й даде тялото му.

— Джаред, кога?… Искам да кажа, колко дълго… А не е ли?…

Той се усмихна. В отговор на въпроса, който тя неособено успешно зададе, устните му потърсиха нейните. Първата истинска целувка за днес донесе същото предчувствие, че предстои да се случи нещо много хубаво, нещо наистина разтърсващо. Тя му даде неограничен достъп до тялото си. Джаред намираше тайните й места, докосваше ги, галеше ги, целуваше ги, карайки яда извива гръб като лък и да стене от несравнимо с нищо удоволствие.

Свенливо отначало, после все по-дръзко, насърчавана от собствените му стонове на удоволствие, пръстите й се плъзнаха по окосмената му гръд. Лекичко разроши къдравите косъмчета. Кожата му бе топла и плътно опъната върху мускули, които тя масажираше с все по-нарастващо умение. Когато докосна твърдите му зърна, той рязко издиша въздуха през стиснатите си зъби. Тя бързо се отдръпна, но ръката му обхвана тила й и я притегли обратно. Заравяйки лице в шията му, тя плъзна език по нея. После се наведе над него и усети как силните му пръсти обхващат бедрата й, притискайки я към мъжката му сила.

— Искам те пак, Лорийн! Но не искам да те боли — каза той с нежност в гласа.

— Няма да ме боли, няма да ме боли.

Почти грубо той я претърколи по гръб и кичурчета от косата й го пернаха по лицето. Застанал над нея, потърси очите й и каза:

— Кажи името ми, Лорийн! Искам да видя устните ти да произнасят името ми! Моля те, кажи го!

Тя вдигна ръце към лицето му и погали скулите, шепнейки:

— Джаред, Джаред, Джаред! — Последната сричка бе изречена като молба.

Той бавно влезе в нея. Имаше някакви остатъци от неприятно дразнене, но от предишната раздираща болка не бе останало и помен. Джаред мърдаше напред и назад с ритъма на добре смазана машина, чиято единствена цел бе да доставя неописуемо удоволствие.

Той я повдигна нагоре, за да й даде възможност по-добре да почувства сюблимния момент на проникването, и ръцете му се плъзнаха по заоблената част на бедрата й. Потъна още по-дълбоко в нея, галейки стените на нейната женственост, дверите към утробата й, оттегляйки се назад, за да раздразни и възбуди устните й и само след секунда да потъне още по-дълбоко в нея.

Лорийн усети как духът й се развихря, издигайки се над леглото все по-високо и по-високо към някакъв връх, обвит все още в някаква тайнствена мъглявина, но силно желан. Това я уплаши, тази пропаст, над която се рееше. Стисна очи.

— Не. Лорийн, заедно с мен! — задъхано прошепна той. — Заедно… с… мен!

Стисна я здраво в прегръдката си, докато страстта му го прехвърли отвъд точката на въздържане, и се освободи вътре в нея, обливайки я с горещата лава на живота си.

Спря се само за момент. После, сложил ръка на тила й, леко я обърна и двамата легнаха ребром. Все още, без да напуска този сладостен капан, Джаред се размърда предизвикателно в нея.

— Чувстваш ли ме, Лорийн?

— Да — прошепна тя. — Да.

— Боли ли те? — Той отново се размърда. — О, боже!

— Не. Това е… чудесно усещане.

— Тогава защо спря? — попита той с настоятелен шепот. — Та ти бе на ръба на неописуема наслада! Страхуваш ли се от нея?

Неспособна да срещне настойчивия му поглед, тя кимна утвърдително в рамото му.

— Разбирам — каза той тихо.

Уверен в собствените си възможности, Джаред знаеше, че може дори и сега да я доведе до края, но реши, че тя още не е готова да го приеме. Отдръпна се от нея, сигурен, че въпреки отрицателния й отговор, отвътре тя се чувства наранена и смазана.

Отмести падналите по лицето й коси и я целуна по челото и клепачите.

— Хайде да поспим още малко.

Обърна я с гръб към себе си и притисна гърдите си в него. После заспа, вдишвайки аромата на косите й.