Сандра Браун
Скрити огньове (13)

Тринадесета глава

При звука от този развеселен глас Лорийн и Джаред така рязко отскочиха един от друг, че уплашиха конете.

— Добре ли се забавлявате? — попита Руди невинно. Беше ги видял да се насочват към скалите и ги бе последвал в заслона.

Джаред му се озъби:

— На Лорийн й бе студено и се сетих, че в торбата на седлото имам едно пончо. Тъкмо го вадех оттам. — Бе разярен, че се налага да се оправдава като заловен с цигара ученик.

— Да, добре беше започнал да я стопляш. Ама май и на теб ти стана доста горещо. — Руди с удоволствие би продължил да дразни Джаред, но Лорийн бе тази, която страдаше повече от насмешките му. Като видя това, Руди омекна. — Хайде да се връщаме вкъщи. Когато задуха севернякът, Глория започна да се безпокои и ме изпрати да ви потърся.

Междувременно Джаред бе извадил едно старо и износено вълнено пончо и сега безцеремонно заметна с него Лорийн през глава. Грубо нахлупи шапката на главата й, после отново възседна Чарджър. По скованата му стойка на седлото тя усети, че е ядосан. Вероятно на нея.

Двамата с Руди го следваха на известно разстояние. Лорийн улови окуражителната усмивка на девера си и слабо се усмихна в отговор.

Джаред кипеше. Въобще не го вълнуваше фактът, че Руди го е видял в такава нежна прегръдка. Той не беше от стеснителните. Даже понякога с приятелчетата си сменяха курвите, окуражавайки се един друг с весели закачки. Това, което го вбесяваше, бе, че Руди стана свидетел на слабостта му към Лорийн.

Тя го бе подмамила да я целуне. На тези проклети пленителни очи, насълзени от студения вятър, не би могъл да устои нито един мъж. Гарвановочерните къдрици, спуснали се около зачервените от ездата страни, просто плачеха за милувка. Не бе възможно да се откъснеш от това тяло, измъчвало те цял ден с близостта си, след като вече си го притиснал към себе си.

Но най-много го дразнеше сдържаността й. Успяваше да си остане високомерно хладна, независимо от това какво ставаше около тях. Не се паникьоса, докато бяха в бивака на въглищарите. Не припадна, като й разправи за злодействата, извършени върху Лудия Джек. Всички в ранчото я обожаваха. Тя просто им влезе под кожата. Дяволите да я вземат!

Атмосферата, царяща по време на вечерята, бе потискаща. Всички се хранеха мълчаливо. Глория, Мария и Руди усетиха мрачното настроение, в което бе изпаднал Джаред, и само от време на време се обръщаха към него внимателно, като към човек, ходещ по тънък лед. Отговорите му бяха кратки изръмжавания.

Лорийн бе изцяло вглъбена в себе си. Не проговори на никого, като се изключи някое обикновено „моля“ или „благодаря“. Когато всички седнаха в дневната, седна и тя, забила поглед в скута си. Пръстите й несъзнателно галеха часовника, търсейки успокоение, както винаги, в моменти на стрес.

Навън вятърът виеше, а огънят в камината, въпреки че гореше весело и ярко, не можеше да разпръсне мрачната атмосфера, тегнеща в стаята.

— Днес имахме гости, Джаред — обади се предпазливо Руди.

— Кои бяха? — отегчено попита Джаред.

— Вандайвърови. Баща и син.

— По дяволите! — изруга той. — Какво искаха? — Сега цялото му внимание бе насочено към Руди.

— Казаха, че ходили до мястото, където щяла да бъде електростанцията, и просто се отбили да ни поздравят.

— Как не! Електростанцията ще бъде на петнайсет мили оттук. — Джаред се изправи и се приближи към камината. Взря се за момент в пламъците и после крадешком погледна към Лорийн. — Жалко, че не ги заварихме. Лорийн май беше започнала да завърта главата на Кърт — каза той агресивно.

Тя рязко вдигна глава и срещна предизвикателния му поглед. Първа отмести очи от нетрепващия му взор, унизена и сърдита на себе си, задето е такава страхливка и се уплаши да го укори.

Известно време в стаята цареше неловка тишина. Часовникът с махалото тиктакаше силно, а дървата в огъня пукаха, обсипвайки ботушите на Джаред с искри.

Той захвърли угарката от пурата в огъня и вземайки палтото си от закачалката, промърмори едно приглушено „лека нощ“.

— Джаред, навън е студено. Защо тази вечер не останеш тук?

Глория се вълнуваше, че планът й да сближи тия двама упорити млади люде не даваше никакви резултати и бариерите помежду им продължаваха да си стоят непокътнати. И не само това, ами сякаш се бяха издигнали и нови.

— Ако можех да си взема стаята обратно, с удоволствие бих останал. Тъй като не може, не ме интересува кой спи в нея. Ако на Лорийн й е студено, сигурен съм, че всеки вакерос с удоволствие би се съгласил да я стопли.

Лорийн изхвръкна от стола и прелетя през стаята с такава скорост, че и сама се изненада, когато застана пред Джаред. Вдигна ръка да го удари, но арогантният поглед я спря. Той просто искаше да я извади от равновесие и да я накара да загуби самообладание, но тя нямаше да му достави това удоволствие. Стисна юмрук, обаче го отпусна надолу.

— Защо? — попита го, натъртвайки на думата. — Защо продължаваш да ме измъчваш така? Както на теб, така и на мен не ми харесва „уговорката“ ни. Но за разлика от теб, аз умея да се държа прилично.

Извърна се и твърдо закрачи по коридора, водещ към спалните. Джаред, въпреки обхваналия го гняв, не можа де не се възхити на величествения вид, с който тя изчезна от погледа му.

Краката на Лорийн тежаха като налети с олово и тя с удоволствие се мушна в широкото легло. Чувстваше се не само физически, но и умствено уморена от дългото пътуване до Пикен Крийк. Непрекъснатите опити да се приспособи към рязко променящите се настроения на Джаред и да отбива словесните му атаки я бяха изтощили. Непостоянството му я бе объркало напълно. В един момент се показва отмъстителен и груб, а в следващия — нежен и мек.

Искаше й се да го бе отблъснала, когато я целуна. За какво мислеше тогава? За нищо. Ето в това бе проблемът. Когато ръцете му я обгърнаха и тя усети топлината им, спря да мисли. Остави се на чувствата си и те поеха пълен контрол над нея. Той бе толкова нежен… почти като влюбен.

Зарови лице във възглавницата — неговата възглавница, и изстена, отново усетила езика му срещу своя, силните ръце, започнали да галят гърба й точно когато Руди ги прекъсна. Какво ли щеше да стане, ако никой не ги беше видял?

Нямаше смисъл да мисли за това, защото не знаеше докъде водят целувките. Тъй като непрекъснато се въртеше около Глория и слушаше нейните приказки за отношенията й с Руди, Лорийн бе стигнала до заключението, че до каквото и да водят целувките, то трябва да е нещо приятно. Яростно се бе съпротивлявала на тази кулминация с Уилям Келър. Не можеше въобще да си представи, че би могло да бъде приятно.

Но ако на негово място бе Джаред и пак така се бе опитал да я разсъблече, как би реагирала тогава? Тя се изчерви в тъмното. Бе неспокойна, физически незадоволена и тялото изпращаше странни, трескави импулси към мозъка й.

 

 

Руди и Джаред излизаха всяка сутрин след закуска и се връщаха тъкмо навреме, за да се измият и да вечерят. Атмосферата в къщата малко се поразведри, въпреки че Джаред и Лорийн се отнасяха един към друг с учтиво безразличие. Винаги й искаше разрешение, когато влизаше в стаята, за да си вземе нещо от багажа. Лорийн се чувстваше виновна, задето бе заела стаята му, но когато предложи на Глория да й стъкми едно легло в стаята на децата, тя категорично отказа. Никакви аргументи не можаха да я убедят и Лорийн се отказа.

Продължаваше да чете на децата и да играе с тях — беше й много приятно да го прави. Често се наслаждаваше на спокойните моменти, прекарани насаме с Мария, и слушаше разказите й за Бен, за Джаред и Руди като малки. Мария внимателно отбягваше да споменава обстоятелствата, при които Лорийн се бе омъжила. Условията на този съюз я изпълваха с печал.

— Джаред е толкова сдържан относно миналото си — призна тя един ден на по-възрастната жена. — Много рядко говори за детството си, за училище или изобщо за каквото и да било. Не иска да споделя с мен нищо лично — въздъхна тя. — Веднъж му споменах за Куба и той доста неохотно и пестеливо ми разказа за нея.

Мария тъжно поклати малката си глава.

— Добре че не беше тук да го видиш, като се върна. Бен, мисля си, тайно се гордееше, че синът му се е записал в армията. Оливия обаче бе бясна и се опита да му попречи. Мобилизира влиятелни приятели на семейството си и те се опитаха да дръпнат някоя и друга връзка, но Бен научи за това и я спря. След войната, когато градът направи от Джаред герой, тя се държеше така, сякаш цялата тази идея е била нейна. — Мария отпи от чая, който пиеха на верандата. — Знаеш ли, тя е твърде тъжна и самотна жена — добави тихо.

— А разболявал ли се е от малария, докато е бил там?

— Да, но главната рана бе нанесена на психиката му. Имаше приятел, чийто баща бе собственик на ранчо, западно от Кървил. Алекс Крейвън и Джаред бяха приятели от деца. Записаха се в армията по едно и също време и попаднаха в един и същи батальон. Алекс бе убит. Според Джаред смъртта му се дължала на погрешна преценка от страна на командването и приятелят му е бил пожертван безсмислено. Той все още понякога има кошмари, свързани с тази битка. Смъртта на Алекс жестоко го нарани, но Джаред държи всичко вътре в себе си. Никому не открива истинския си лик.

— Започвам да мисля, че той няма „истински лик“. Винаги когато си мисля, че вече го разбирам, изведнъж откривам някаква нова черта от характера му — каза Лорийн.

Какъв бе този мъж, за когото се бе омъжила?

— Ще откриеш един много добър мъж, Лорийн. Някой ден ще видиш. Сигурна съм.

Мария потупа Лорийн по ръката, стана и се отправи към стаята, която бяха споделяли двамата с Бен, и със затварянето на вратата сякаш се отдели от останалия свят.

 

 

— О, не! Виж какво направих! — възкликна Лорийн.

Помагаше на Глория да сготви вечерята. Отворила консерва домати, тя я изсипа в голямата тенджера, но малко от съдържанието се изплиска навън, полепвайки по фината материя на ръкава на блузата й.

— Иди да се преоблечеш и дай да накисна това в студена вода — каза Глория, без да се смути.

— Веднага се връщам — обеща Лорийн, бързо излезе от кухнята и хукна към стаята си.

Тъкмо бе разкопчала и съблякла блузата, когато вън в коридора се чу някакъв шум. Преди да успее да метне нещо върху себе си, вратата широко се отвори и Глория и Руди вкараха вътре Джаред.

Лорийн моментално забрави неглижето, щом видя разкъсаната и окървавена риза на мъжа си. Едва успя да потисне ужасения си вик.

— Какво се е случило? — попита тя разтревожено.

Джаред само се взираше в нея, вероятно твърде изненадан от вида й. Дали пък не можеше да говори от болка? Вместо него, отговори Руди:

— Двамата с Джаред се опитвахме да опънем падналата на едно място бодлива тел по оградата. Телта обаче се отплесна и удари Джаред в гърдите. Трябва веднага да се види какво му е.

— Казах ти вече, че няма нищо страшно — обади се Джаред и побутван от двамата, пристъпи навътре в стаята.

— Не говори глупости — каза Глория със същия тон, с който говореше на децата си. — Събличай тая риза, а аз ще отида да взема някакво лекарство. Лорийн, помогни му.

Съпругът и съпругата си размениха съучастнически усмивки, после Глория хукна да донесе шишето антисептик и малко памук. Лорийн плахо заобиколи Джаред откъм гърба и сложи ръце на раменете му. Той разкопча ризата и тя я свали, отлепвайки я болезнено от гърдите му. Кръвта бе започнала да се съсирва и платът се бе залепил за кожата — когато Лорийн го дръпна, раните се отвориха и кръвта потече отново.

Глория се върна, носейки лекарството, и го хвърли към Джаред, без да влиза в стаята. Изтиквайки незнаещия какво да прави Руди от стаята, тя каза:

— Не се притеснявай, Лорийн. Двете с Мария ще се справим с вечерята. Джаред, ти трябва да лежиш и да почиваш. Загубил си много кръв.

Вратата се затвори и двамата останаха сами.

Лорийн захвърли подгизналата от кръв риза върху собствената си изцапана блуза. Двамата мълчаливо наблюдаваха как двете дрехи се отпускат една върху друга.

Лорийн се опомни и тръгна към гардероба, за да си вземе нова блуза. Обърна леко глава към него и попита през рамо:

— Много ли те боли?

Когато обаче се обърна напълно и видя разкъсаната кожа на гърдите и процеждащите се между космите вадички кръв, тя рязко пое дъх и се спусна към него.

— О, Джаред! — извика, забравила за момент, че от кръста нагоре е облечена само в ефирния, обточен с дантела комбинезон. Бе послушала съвета на Елена и бе престанала всеки ден да се стяга в корсет. — Ела, седни тук — разпореди се тя, хвана го за ръката и го поведе към малката тоалетка, която Глория бе намерила. — Ще измием раната, за да видим какво може да се направи.

— Нищо страшно не е станало — повтори отново той и тя долови ниския и неравен тон в гласа му. Толкова ли много го боли?

Наля прясна вода в легена и потопи в нея чиста кърпа. Ръката й колебливо се спря над голите му гърди. Пое си разтреперано дъх и за момент плътно затвори очи. После леко опря кърпата в обраслата с косми кожа.

— Не искам да те боли — промърмори тя.

Джаред изскърца със зъби, но не от болка, а от мъчителната близост до нея. Млечнобялата гладка шия миришеше на лавандула и ароматът й замая главата му. А може би тази лекота в главата бе предизвикана от загубата на кръв? Така или иначе резултатът бе един и същ. Усещаше дъха й върху лицето си и леката му милувка действаше като разхладителен балсам върху пламналата кожа.

Очите му сами се наведоха надолу и се спряха върху гърдите й. Челюстите му инстинктивно се стегнаха, като ги видя как се полюляват под тънката материя на комбинезона. С последни усилия на волята той се удържа да не протегне ръка и да ги докосне, избутвайки встрани ефирната тъкан, да види истинския цвят на зърната, които едва се виждаха под нея — зовящи, мамещи.

Обхваналото го желание болезнено започна да си проличава в плътно прилепналите между краката му панталони. Отмести поглед към ръцете, които отново натопиха кърпата в легена и я изцедиха, оцветявайки водата в червено. Мисли за кръвта! — заповяда си той. — Мисли каква болка изпита, когато бодливата тел се впи в гърдите ти. Мисли за всичко друго, само не и за…

— Ето, мисля, че засега така е добре — говореше тя с нисък, галещ слуха глас. — Раните са доста дълбоки. Не беше ли облечен с онази кожена риза, която почти винаги носиш?

— Не — отвърна той, доволен, че разговарят. Каквото и да е, стига да не мисли за… — Свалих я, защото ми стана горещо. Ако бях с нея, сигурно нищо нямаше да ми стане.

— Отново ще те заболи малко — каза тя с тих, извинителен глас, намокряйки парче памук с неприятно миришещата течност от синята бутилка.

— Няма нищо, аз съм вече голям — каза той и вдигна поглед към нея с дяволита усмивка.

И двамата за момент останаха като хипнотизирани от близостта си. Погледите им се срещнаха, очите установиха мълчалива връзка и посланието, преминало през тях, разтърси и двамата като електричество. Лорийн първа отмести поглед.

— Ще внимавам повече да не те боли — каза тя, докосвайки деликатно една от раните.

Той рязко си пое дъх и въздухът изсвистя през стиснатите зъби. По челото му избиха капчици пот.

— Съжалявам — каза тя, бързо обработвайки и другите рани.

После, за негово мъчително удоволствие, започна да духа върху тях. От ъгъла, под който гледаше към наведената над гърдите му Лорийн, очите й изглеждаха затворени. Леки виолетови сенки покриваха клепачите и тъмните им ресници контрастираха с деликатната буза, върху която сякаш бяха легнали. Устните бяха влажни, розови и леко полуотворени, оформени като дъга, и дъхът й минаваше през тях, приятно гъделичкайки наранената кожа. Рошеше косъмчетата на гърдите му и охлаждаше парещото чувство от лекарството, но пък палеше огъня на друго място.

— О, боже! — откъсна се дълбок стон от гърдите му.

После рязко се изправи, избутвайки табуретката назад, и я грабна в прегръдките си. Дръпна я към себе си с такава сила, че от сблъсъка с тялото му въздухът със свистене излетя през дробовете й. Устата, прилепила се към нейната, бе алчна — езикът със сила разтвори изненаданите устни и нетърпеливо се плъзна между тях. Стигнал обаче до желаното съкровище, завоевателят стана нежен и кротък и с наслада се зае да изучава това, което бе намерил.

Дланите му се плъзнаха по голата кожа на ръцете й и ги вдигнаха нагоре към врата му. Известно време те останаха така, неумело застинали на място. Джаред въздъхна с облекчение, като усети как те се сключват зад гърба му, а пръстите се заравят в гъстата му разчорлена коса. Поставил ръка на тила й, той я притисна още по-силно към себе си. Коляното му се промъкна между краката й, разтваряйки ги встрани в неостаряващата класическа поза, а тя притисна тялото си към него.

Лорийн усети как нещо чуждо и твърдо се притиска към корема й и това хем я разтревожи, хем я заинтригува. В отговор на напора му тя се размърда срещу натрапника и почувства разтапящата му топлина върху стомаха си.

Ръката на Джаред се плъзна между телата им и страхът и желанието й поведоха отчаяна борба в нея, когато разбра накъде се е насочила. Искаше нещо да се случи, но не знаеше какво е то. Дали това желание имаше нещо общо с ръката, примъкваща се бавно към гърдите й?

Няма да я докосва там. Нали? Не! Тя не иска! Нали не иска? Да, моля те, да, направи го, искам го! — изкрещя безмълвно цялото й същество, без да се интересува от драматичните вътрешни борби, но все пак някак си смътно усещайки, че този невъздържан вик има нещо общо с нежния отклик на собственото й тяло, притиснато към твърдата настойчивост на неговото.

Главата на Джаред се завъртя. Не бе имал нито една жена, която поне малко да се доближава до тази. Нито една уста не бе имала такъв вкус, помисли си той, плъзвайки език между устните й. Ръката му обхвана нежната извивка на гръдта й и лекичко я стисна. Бе също така твърда и пълна, както и при първия им кратък контакт в деня, когато я бе изненадал в стаята й. Под влияние на непрекъснатите движения на ръката и пръстите му, зърното откликна и се втвърди в розова пъпка на страстта, нетърпелива и готова всеки момент да разцъфти.

В някои моменти на тъжно настроение Джаред винаги се бе надявал, че може би някъде има и такива жени като тази. Жена, която да бъде изцяло твоя. Различна от всички други. Нали Бен му бе казвал…

Бен!

Името изкрещя в неговото съзнание и заехтя в мозъка му в какофонично ехо. Бен! Дали не я е прегръщал по същия начин? Дали и тя не е отвръщала, мъркайки от удоволствие като галено котенце?

Той я отблъсна от себе си с такава сила, че тя падна напреко на леглото, мигайки неразбиращо. Косата й се разпиля в безпорядък по раменете и млечнобялата, сега почти разголена от милувката му гръд.

Джаред насочи обвинително пръст към нея.

— Казах ти да не се приближаваш до мен! — кресна той и грубият му глас я прониза като нож. — Красива си, не отричам. И си по-нежна, и по-сладка… — Гласът му заглъхна в сподавен шепот. — Боже господи!

Юмрукът му се стовари в разтворената длан. Болезненият туптеж в слабините му бе непоносим. Както се бе проснала напреко на леглото с този невинен израз на лицето, гледката бе убийствена.

Трябваше да я обладае сега, да я завоюва веднъж завинаги. Копнееше да вдигне полата й и да види дали краката й са така гладки, както си ги бе представял. А след това да се забие между тях и да дълбае навътре, докато изгарящото го желание, което не му даваше мира от толкова време, не го освободеше от желязната си хватка.

Ако Лорийн знаеше какви мисли се въртят в главата му, щеше да се ужаси. Тя обаче лежеше на леглото, без да помръдва, и гледайки как мъката блика сякаш от всяка пора на тялото му, не чувстваше нищо друго, освен дълбоко съчувствие към съпруга си. Тя седна и в желанието си да успокои разяждащата го болка колебливо протегна ръка към него.

Той обаче се отдръпна.

— Не искам нито една твоя част да ме докосва — неуверено заяви той. — Ясно ли ти е?

После рязко й обърна гръб, със замах отвори вратите на гардероба, измъкна оттам една риза и с гневни крачки се отправи към вратата. Затваряйки я след себе си, той я тресна с такава сила, че цялата къща прогърмя.

Лорийн отново се тръшна по гръб, после се обърна по корем и зарови лице в покривката. Заплака сломено, сълзите й се стичаха и попиваха в плата.

Дали плачеше за това, че той я бе целунал така грубо, или за това, че тя бе откликнала с такава готовност? Или защото бе прекъснал така рязко целувката? Или пък от обидните му думи? Дали сълзите не бяха предизвикани от най-големия й страх, че най-накрая на Джаред ще му дойде до гуша да се тръшка в капана, в който бе попаднал, ще й плати двайсетте хиляди и ще я отпрати?

Въпросите валяха един след друг в съзнанието й, но на нито един от тях тя нямаше отговор.

 

 

На другия ден сутринта Лорийн и Мария се връщаха от езда и дочуха викове откъм един от коралите. Около оградата му се бяха събрали хора.

Лорийн съзря високата и стройна фигура на мъжа си. Не го бе виждала от предния ден, когато бе почиствала раните му. След като той си бе отишъл, затръшвайки вратата, тя бе полежала още малко, после стана, пооправи се и слезе за вечеря. Всички Мендес вече бяха на масата, чакайки я търпеливо.

Джаред не се бе появил. След като всички бяха започнали да се хранят, Руди със спокоен и равен глас съобщи, че Джаред трябвало да бъде в спалното помещение на работниците. Никой не бе коментирал случая и Лорийн се престори на безразлична към отсъствието му.

След като слязоха от конете и ги вързаха за коневръза пред къщата, Лорийн се обърна към Мария:

— Мисля да поостана още малко навън. — Бъркотията около корала бе възбудила любопитството й.

— Много добре — каза Мария с усмивка. — Беше ми много приятно да пояздя с теб. Двамата с Бен винаги излизахме на езда рано сутринта и това ми липсваше досега.

— Ще го правим винаги когато пожелаеш — потупа Лорийн по-възрастната жена по ръката и тя се качи по стълбите.

Отправила се, без да бърза, към корала, Лорийн си каза, че не отива там, за да срещне Джаред. Приближи се и видя, че двайсетина vaqueros се мъчат да вкарат един бик в бокса до корала.

— Какво става, Руди? — попита тя девера си, приближавайки се към него.

Стреснат, той се обърна рязко.

— Ами… такова… трябва да… ъ-ъ… кастрираме този бик.

— О! — успя само да отвърне Лорийн и се изчерви.

Обърна се да си ходи, но пътят й бе блокиран от внезапната поява на мъжа й. Той протегна ръката си като бариера пред нея.

— Защо не останеш да погледаш малко? Доколкото разбрах, живо се интересуваш от работата в Кийпойнт и съм сигурен, че това също ще ти бъде много интересно.

— Джаред… — започна Руди.

— Не, Руди. Лорийн умира от желание да научи колкото може повече за добитъка и за живота на vaqueros.

Думите му звучаха хапливо и саркастично. На Лорийн отчаяно й се прииска да бе последвала Мария в къщата. Изведнъж Джаред я сграбчи за раменете и я обърна към корала, притискайки я към себе си с измамна нежност. Дланите му стискаха като железни менгемета ръцете й.

— Защо… защо правите това именно на този бик?

Надяваше се с този въпрос да го поуспокои донякъде. Изобщо не искаше да знае нищо за процедурата и, разбира се, никак не й се искаше да гледа.

Без да вади пурата от устата си, Джаред провлече:

— Ами-и… причините може да са много. Например по-качествено месо. Или пък защото вече не доставя никакво удоволствие на кравите. А може и просто защото е един противен кучи син.

— В такъв случай не е зле и с теб да направим същото — каза Руди мрачно. Нямаше да остави Лорийн да гледа тази кървава процедура.

Джаред се завъртя на пети и студено изгледа брат си. Извади пурата от устата си и я перна с пръсти встрани.

— Така ли? А кой, по дяволите, иска да опита?

Без никакви предисловия Руди сведе глава и с все сила блъсна по-младия мъж в корема, събаряйки го на земята.

Лорийн ахна и се притисна към оградата, а двамата мъже се затъркаляха в праха, раздавайки си юмруци и ритници. От разбитите устни и смазани носове потече кръв. Те се изправиха и бавно се завъртяха, дебнейки се един друг, после Джаред нападна и двамата отново се търкулнаха на земята. Каубоите бяха спрели работа и оформиха широк кръг около биещите се братя. Единствените звуци, които се чуваха, бяха тъпият звук от попаднал в целта удар и някое и друго изпъшкване от болка или усилие.

Глория изхвърча тичешком от къщата с развети поли. Няколко деца стояха и със страхопочитание гледаха спектакъла.

И по-рано бяха виждали баща си и чичо Джаред да се бият, но само така, на игра. Младите им и необременени с нищо съзнания този път разбраха, че случаят е по-различен.

Глория извади револвера на един от каубоите, преди човекът да успее да реагира. Тъй като знаеше, че първото гнездо е винаги празно, Глория натисна спусъка веднъж, после насочи оръжието нагоре и стреля във въздуха.

Двете тела на земята се разделиха и тежко задишаха да си поемат въздух. Когато дишането им горе-долу се нормализира, с разкъсани от битката ръкави, двамата започнаха да бършат кръвта от лицата си и да отупват праха от себе си. Раните по гърдите на Джаред отново се бяха отворили и оцветяваха ризата му в яркочервено. Те смутено се спогледаха.

Джаред се усмихна на Руди и изкриви лице от болката в подутите устни.

— Точно както си мислех. Не си във форма и почваш да не можеш да държиш, старче.

— Как не! Още няколко секунди и щеше да почнеш да молиш за милост.

Джаред се изправи на крака, залитна и разтърси глава да премахне виенето на свят. После подаде ръка на Руди, който с благодарност я пое, и му помогна да се изправи. Постояха така малко, подпрени един на друг, и накрая избухнаха в смях.

Всички се присъединиха към смеха, облекчени, че в края на краищата боят се бе оказал на шега. Само Лорийн знаеше, че не е така.

Без да преценява за последиците, мислейки само как да се озове по-далеч от тези варвари, тя се спусна към Флейм, все още вързана на коневръза. Мушкайки обутия си в ботуш крак в стремето, Лорийн се метна на седлото и пришпори кобилата в галоп. Профуча като вятър покрай хората, които останаха по местата си като гръмнати. Шапката й литна от главата и падна на десетина сантиметра от краката на Джаред.

— Какво, по… — започна той.

— Ти по-добре бързо я настигни, Джаред — предложи Руди колебливо. — Разстроена беше.

— Защо? — поиска да узнае Глория.

— Тя… ъ-ъ… Джаред искаше да я накара да гледа кастрацията — каза Руди.

— Боже господи! Как може да ти дойде наум такова нещо? — разсърди се Глория. — Отивайте да я настигнете! И двамата!

Двамата мъже погледнаха в далечината, където едва можаха да различат фигурата на коня и на ездача, изчезваща зад един хълм, и разбраха, че работата е сериозна.

— Хайде! — заповяда Джаред кратко и се отправи към обора за Чарджър.

Руди се метна на своя кон и скоро те се впуснаха в галоп в посоката, където бе изчезнала Лорийн. Глория промърмори под нос няколко неособено ласкави слова относно детското държане на мъжете изобщо, после събра децата и ги подгони към къщата.

 

 

Очите на Лорийн пареха от студения вятър, но не той бе причината за сълзите, замъгляващи очите й и търкалящи се свободно по бузите й. Защо изобщо се бе съгласила да се омъжи за Джаред Локет? Той бе звяр, най-коравосърдечния и груб мъж, когото бе срещала в живота си!

Продължи напред, без да вижда нищо около себе си. Обикновено, дори и в галоп, тя управляваше кобилата с лекота. Днес обаче бе твърде заета със собствените си грижи и видя дупката, изровена от прерийно куче, чак когато кракът на Флейм стъпи в нея. Чу се рязък пукот от строшената кост и в следващата секунда Лорийн полетя във въздуха.