Джъстин Дейвис
Шампанско в полунощ (11)

Епилог

Харлан Спенсър неуморно кръстосваше стаята. Той погледна часовника на ръката си, после онзи, който висеше на стената, сякаш не вярваше на стрелките. После пак продължи да ходи.

Най-после вратата се отвори и той видя Дев облечен в зелени стерилни дрехи, рошав и измъчен.

— Меган?

— Добре е — въздъхна Дев. — Доколкото може…

— Винаги съм казвал, че ако бъдещето на човечеството зависеше от мъжете, то вече нямаше да съществува — каза той. — Е?

— Момиче! Второто най-прекрасно същество на света!

Тържественото лице на Харлан засия в широка усмивка.

— Момиче! Кевин си има сестричка! Да ме вземат мътните!

— Съмнявам се… — Харлан прегърна силно Дев.

— Гордея се с вас двамата!

— Благодаря ти. Но заслугата е на Мег. Аз само й помагах. Тя сигурно е вече в стаята. Хайде, да отидем при нея.

Меган изглеждаше изморена и малко бледа, но щастлива. Тя подаде ръка на баща си, а другата на Дев.

— О, татко, тя е прекрасна! Видя ли я вече?

— Не още, детето ми. Ще отидем заедно с Кевин, щом го вземем от детската стая, но аз исках първо да видя моето момиче. Сигурна ли си, че си добре?

— Трудно беше, но Дев беше с мен.

— Да — отвърна с усмивка той. — И „много“ ти помогнах.

— Затова пък всеки пет минути ми се извиняваше, че съм забременяла от теб — засмя се Меган.

— Извинявах се, защото затова те болеше толкова много. Но не съм се извинявал за удоволствието, което си ми доставила…

— Дев! — Тя се изчерви, като чу смеха на баща си.

— Още повече — продължи Дев с нисък глас, изпълнен с обич, — че от любовта ни се роди такова хубаво момиченце.

— Така е. Тя е прекрасна! — Меган погледна баща си, после Дев. Той разбра намека, кимна и се обърна към Харлан.

— С твое разрешение — каза тържествено Дев, бихме искали да я наречем Катрин.

Харлан въздъхна и примигна бързо. Той гледаше към Дев и Меган със съмнително блеснали очи.

— Благодаря. И на двама ви! — стисна той още веднъж ръката на дъщеря си. — Майка ти щеше да се гордее с това.

— Аз също мисля така, татко. — Меган погледна към Дев. — И ако не възразяваш, бих искала второто й име да бъде Елизабет.

— Мег, аз… — изуми се Дев.

— Моля те. Не защото ти е била жена, или защото е умряла твърде млада, а защото тя е била… твоят най-добър приятел.

— О, Меги… — Той повдигна ръката й до устните си и я целуна. — Обичам те!

По-късно, когато бащата на Меган бе завел Кевин при бебето, Дев седна на леглото и отново целуна ръката на жена си.

— Донесъл съм ти нещо.

— Какво? — попита тя. — Какво повече от любовта, радостта и четирите най-щастливи години от живота ми? Какво повече от двете най-прекрасни деца на света?

Дев леко се изчерви.

— Благодаря — каза той с хрипкав глас и извади от джоба си един голям плик. — Говоря за ето това.

Тя отвори плика и остана с отворена уста.

— От университета казаха, че съжаляват, че няма да бъдеш на церемонията, но разбират, че при така стеклите се обстоятелства няма да бъде възможно…

Меган гледаше дипломата, написана е красиви букви. Това беше дългоочакваната диплома по изкуствата. Не можеше да повярва… Пет седмици след като се ожениха, тя се бе записала в университета. Дев беше убедил баща й…

Това беше началото на новите взаимоотношения вкъщи. Беше началото и на най-натовареното, но и най-щастливото време от живота на Меган, след медения месец на Бахамските острови. Най-сетне бяха истинско семейство!

— Значи наистина я получих! — прошепна тя, като гледаше към скъпоценния документ. — Обичам те! Никога не съм била толкова щастлива.

— Аз пък не съм си и представял, че мога да бъда толкова щастлив. — Той я притисна в обятията си. — Ти спаси живота ми преди десет години, Меги. Не исках да живея, след като те напуснах. Ти имаше пълното право да ми отмъстиш… Но ми възвърна живота отново! Обичам те, Меги! Ще те обичам вечно!

Той я държеше в прегръдките си и беше абсолютно уверен, че любовта им, такава каквато е, наистина ще остане вечна…