Джъстин Дейвис
Шампанско в полунощ (8)

Осма глава

Дев хвана ръцете й.

— Мег? — Гласът му бе тих и прегракнал. Тук под лунната светлина на пустия бряг от ясните сини очи на Меган Спенсър го гледаше Меги.

— Не искам да си отиваш — прошепна тя, трепереща. — Аз не бях те разбрала, Дев. Едва сега го направих.

— Ако ти ме съжаляваш заради…

— Спри! Никога не съм те съжалявала, Дев. Аз ти съчувствах. Дори и тогава, когато само усещах, че нещо те потиска. Болеше ме за теб и исках да ми позволиш да ти помогна. — Тя пое дъх на пресекулки. — Сега виждам, че ти наистина не си имал избор. Че е трябвало да се махнеш, защото наистина си бил такъв, за какъвто съм те мислела. Сега виждам, че ако ти беше негодник, както се опитвах да мисля после, ти щеше да останеш, защото нищо нямаше да ти струва да ме излъжеш.

— Господи, Мег…

— Все още ми се иска, да беше ми казал… Но сега разбирам защо не си могъл.

— Но аз толкова те нараних…

— Да… Но защото аз не те разбрах. Мислех че си ме оставил, защото си получил това, което си искал.

Дев изпъшка, а ръцете му стиснаха пръстите й.

— Страхувах се, че точно това си помислила — въздъхна той.

— Ш-ш-ш — мило го накара да млъкне Меган. — Знам.

— Аз наистина се опитах да те намеря… — продължи Дев и затаи дъх, докато тя го галеше леко по ръката. — Джеф също не можеше да ме разбере. Той все се опитваше да ме накара да излизам. Веднъж преди няколко години той донесе вкъщи пица и бира. Все ме караше да изляза с приятелката на неговата приятелка — тя сега му е жена. Каза, че достатъчно съм обикалял две години все там… Е, попрекалихме с бирите и се напихме. Не си спомням, но предполагам, че той е продължил да ми досажда за излизането — да си намеря момиче и така нататък. Изглежда, че накрая съм го наругал.

— А той примири ли се с това?

— О, да. А това не му беше присъщо. Веднъж го попитах, защо приел моя отказ. Той каза, че се е примирил, защото съм му казал, че ако не мога да имам Меги, не искам никого. Той не ме попита коя е Меги, докато аз не му казах.

Тя изпусна дълга въздишка. Бавно повдигна ръцете му и ги притисна към лицето си. После завъртя глава на едната, после на другата страна и целуна дланите му.

— Знаеш ли кое ме плашеше най-много през тези шест години?

— Кое? — успя да промълви.

— Мисълта, че ти си бил единственият, който е могъл да ме накара да чувствам, да желая… И че съм те загубила завинаги.

— Ами… — започна той, но не довърши въпроса си. Всъщност не искаше да научи нищо за съпруга й. Не можеше да понесе мисълта, че тя е била с друг мъж, че се е сближила с друг, когато е била все още наранена от предателството му. Още повече, че това, което бе казала сега го караше да мисли само за горещата вълна, която го заливаше отвътре. Тя се наведе и леко докосна устните му. Дев усети как огънят в него заплашва да излезе извън контрол и се отдръпна.

— Боже мой, Мег, недей! Недей! Непрекъснато, всеки ден през тези шест години аз те желаех. Не ме измъчвай с нещо, което не мога да притежавам.

— Защо не можеш?

Сърцето му подскочи от меката блестяща искрица желание, което забеляза в сините очи. Не можеше да повярва!

— Мег? Какво… — Той преглътна. — Ти искаш…

— За пръв път от толкова отдавна искам да те чувствам. Искам да си припомня онази нощ, Дев, искам да се уверя, че е било наистина толкова невероятно, колкото си го спомням.

Той беше изплашен. Никога не бе очаквал това. Всеки нерв от възбуденото му тяло вече крещеше отговора, но умът му още не го вярваше.

— Мег… — прошепна той и поклати глава.

— Не задавай въпроси, моля те. Не мога да им отговоря. Поне тази нощ… Утрото ще дойде скоро… Сега не искам да мисля. Или пък да говоря… Искам само да чувствам, Дев. На живо, както ти ме караше да чувствам. Толкова дълго не съм…

Той знаеше, че не е така, знаеше, че тя е още много объркана, за да вземе рационално решение, но кога ли рационалността е била част от любовта… А в най-далечното и скрито кътче на ума му проблесна мисълта, че това може да бъде единствената му близост с нея, защото, когато тя вземе окончателното си решение, може да бъде за сбогуване… С треперещи ръце на човек, опасяващ се, че прекрасното видение ще изчезне при първото докосване, той я прегърна.

Всеки миг от шестгодишното очакване се отрази в тази целувка и Дев почувства как се разтапя. Устните му бяха горещи и страстни и когато разтвориха нейните, вече изгаряха от очакване да срещнат езика й. Когато това се случи и той чу как тя въздъхна от удоволствие, бе разтърсен от яростна сладостна тръпка, която го накара почти да извика.

— Меги — пророни с хрипкав глас, когато се откъсна от устните й. Вдигна ръце към главата й и докосна прибраната коса. — Знаеш ли, че никога не съм я видял пусната?

Той откопча шнолата, а тя разтърси глава и остави косата си да се разпилее. Той затаи дъх, когато го заля онзи познат аромат на гардения.

— Харесвах я и по-рано, но сега… — Той не довърши, но по начина, по който Мег отпусна глава върху ръката му, подканвайки го да я гали, той усети, че го е разбрала.

— По-добре да спрем — рече тихо, но горещия му поглед говореше друго…

Тя плъзна ръце около врата му и сключи пръсти отзад.

— Защо?

— Защото… — изстена той, — ако не спрем, никога няма да напуснем този бряг.

— А защо да го напускаме? Той е топъл… мек… безлюден.

— Мег, стига!

Тя го погледна замечтано, после очите й се разшириха и лицето й пребледня.

— Може би… не сме… подготвени…

— Аз съм — каза той спокойно, като си спомни онзи път, когато не беше подготвен, а после не си позволи да я потърси…

— О! — тихо възкликна тя.

— Не съм го планирал, Мег. Но Джеф е грижовен, като всеки тексасец. Той винаги слага по един… в куфара ми, когато заминавам. Мисли, че по този начин ще ме накара „да се присъединя към човешката раса“, както той се изразява.

— Тогава какво… — успокои се тя.

— Ти заслужаваш нещо повече — мрачно промълви той, — от едно бързо любене на брега, без…

— Кой казва, че ще е бързо? — въздъхна тя и го целуна.

Всяка надежда, че ще може да контролира нещата изчезна, когато ръцете й се плъзнаха под леката памучна риза, за да погалят гърдите му. Устните й го галеха, изискваха отговор, пръстите й се плъзгаха по тялото му и оставяха изгарящи следи. В миг той издърпа ризата си и я хвърли настрани. Тогава Меган надигна глава и погали гърдите му, докато дланите й достигнаха зърната. Със затворени очи и затаен дъх, той остана неподвижен под топлите й длани.

Като че ли нерешително, тя плъзна ръка към корема му. Той усети как мускулите му се стягат и изстена от удоволствие.

— То е все още тук, помежду ни, нали? — попита тя, като го гледаше със замечтаните си сини очи.

— Никога не си е отивало — отвърна прегракнало той и повдигна ръка към светлосинята й блуза. Замълча. В очите му просветваше въпрос… В отговор тя събу обувките си и обхвана лицето му с ръце.

— Накарай ме да усещам живота отново, Дев. Толкова отдавна чакам това.

Устните му яростно се прилепиха към нейните, докато издърпваше надолу ципа на дрехата й. Меката тъкан се разтвори и той се притисна до тялото й, изгарящ от желание да усети топлината на кожата й. Когато най-после меката извивка на гърдите й докосна неговите, той изпусна дълга въздишка.

— Мег… Меги… — продължи да въздиша тихо той, чувствайки как през коприненото бельо зърната й изгарят кожата му. Той преглътна и отново я попита: — Наистина ли го искаш?

— Искам теб!

Думите й предизвикаха горещ фойерверк, който премина през него, придавайки на стегнатото му тяло твърдост, достигаща до болка. Той измърмори нещо и внимателно я положи на пясъка.

Шампанското, свещите, фините покривки и всичко, за което бе мечтал, когато си представяше тази нощ, изчезнаха. Знаеше само, че Меги, неговата Меги е отново при него. Желае го и той я желаеше толкова много, че дори не чувстваше собствената си плът. Той коленичи пред нея възхитен от прекрасната закръгленост на гърдите й, дългите бедра с копринена кожа и съблазнителната извивка на устните под лунната светлина.

— О, Меги, ти си по-красива отколкото те помня — прошепна прегракнало той. Знаеше, че е така. По-рано тя беше момиче, а сега бе жена с прекрасно тяло. Тя би го приютила толкова мило, бедрата й би… „Почакай, Крос! — предупреди го вътрешният му глас. — Или това ще бъде най-краткия ти полет!“

Тя протегна към него ръце с покана и той побърза да разтвори ципа на джинсите си. Пръстите му бяха непохватни или му пречеше силно надигналото се желание, но имаше чувството, че продължава безкрайно дълго. Когато най-после ръцете му се насочиха към колана, за да отхвърлят тази последна преграда, той забеляза как очите й се насочиха към него. Той спря и усети странна тръпка, преминаваща през тялото му.

— Разрешаваш ли? — гласът й бе хрипкав и горещ.

— Когато гласът ти звучи по този начин — отвърна той с треперещи от удоволствие устни, — разрешавам всичко!

— Искам да те видя — каза тя с несигурен глас. — Всъщност преди не съм те виждала…

Дев усети как се изчервява, но остана прав и плъзна джинсите надолу по тесния си ханш, потръпвайки от допира на твърдия плат. Усещаше нейните очи, усещаше как се напряга все повече и когато тя меко каза: „Ти си най-красивият!“, той се плъзна до нея, с душа, тънеща в блаженство…

Тя го прие и той се притисна жадно до коприната на кожата й. Започна да я целува — дълго и силно, като притискаше устните си до нейните и търсеше с езика си сладката топлота, която помнеше толкова добре. Тя се извиваше и притискаше гърдите си към него, а когато той наведе глава, за да ги погали с устни, простена от удоволствие.

Той обхвана красивите хълмчета с длан, повдигна напъпилите им връхчета към устните си. Галеше ги с нежност и жажда, поглъщаше с душата си всяка извивка, докато тя се надигна със стенание, предлагайки му цялото си същество, готово за ласките му.

Искаше да направи за нея всичко, на което бе способен, да изтрие от паметта й онази далечна утрин, когато я бе оставил сама. Тя го докосваше с такава нежност, ръцете й се разхождаха по тялото му… Когато се опита да се отдръпне, тя го привлече обратно с тих стон.

— Мег…

Тя продължи да го гали и той осъзна, че никога не е знаел, колко чувствени места има по тялото си.

— О, Меги… Почакай…

— Аз чаках… Твърде дълго.

Дъхът и беше горещ и той потръпна от желанието, което излъчваше. Започна да я целува отново, силно и страстно, докато тя се извиваше под него с молба да я вземе най-после и да удовлетвори взаимното им желание. Когато сам усети, че повече не може да устои, той се притисна до нея.

Усети топлината й и разбра, че е достигнал предела. И макар, че тялото му тръпнеше, той знаеше, че трябва да й даде още една възможност…

— Меги… сигурна ли си? Наистина ли го искаш?

— Моля те… — изстена тя. — Запълни празнотата в мен, Дев.

— Обичам те, Меги! Обичам те!…

Всеки мускул на тялото му бе стегнат, а всички заедно — трептящи от напрежение и желание. В него се надигна необичайна сладост, а тялото му се овлажни от усилието да не бърза.

— Меги…

— Не спирай, искам те, Дев!

Тя се извиваше силно, насочваше го с бедрата си, продължавайки започнатото от него движение. Той бе обхванат от нея изцяло, чувстваше своята твърдост и сила, а леките й възклицания изразяваха едновременно и болка, и удоволствие. Не можеше да се устои на нейното желание и той също започна да се движи. Меган го гледаше. Видя как почти неземно удоволствие замени онзи израз на горещо желание, докато той се възбуждаше все по-силно. Почувства допира на кожата му — коприна, покрила напрегнатите здрави мускули и се наслади на чудесната хармония, която двамата постигаха. Тя усети как в нея се надига удоволствие, което почти спира дъха й, докато всяко негово движение, всеки звук, я караше да се извиси.

Разтвори устни. Усещаше как топлината на тялото й се съединява с неговата. Извика името му, повтори го пак, и чу своето, изричано от него, докато телата им потръпваха в екстаз, толкова близко и така непознато върховно усещане, разкъсващо всички граници помежду им. Тя чувстваше горещия, забързан ритъм на Дев в себе си.

— Меги… О, Меги!

Така повтаряше той, докато го разтърсваха тръпките на най-невероятната експлозия, преживявана от цялото му същество. Усети как ръцете й се обвиха около него, а пръстите й галеха кожата му и с разтърсваща тръпка се притисна към нея.

— О, Дев — въздъхна Меган, все още трепереща. Усещаше дъха му върху косата си. В нея също отекваха последните вълни на тази яростна експлозия. Тя осъзна, че чувството е наистина толкова невероятно, колкото си го спомняше…

Мина дълго време, преди той да проговори. Най-после с мек, мечтателен глас Дев пророни бавно:

— Шест години… Цели шест години съм се убеждавал, че съм луд, че не е могло да се случи такова нещо, съм си го въобразявал… че обстоятелствата са били такива и затова съм си го втълпил, че не съм преживял нещо подобно…

— Знам — въздъхна тя, все още притисната към него.

Те лежаха мълчаливо на пясъка. Само прибоят и леко соленият въздух им правеха компания. Топлият вятър се бе превърнал в лек бриз, а пясъкът все още пазеше част от дневната топлина и ги предпазваше от нощния хлад.

Когато най-после се раздвижи, Дев я прегърна. Ръцете й го галеха с неизгаснало желание и той започна да я люби отново, нежно и дълго, така че тя застена от удоволствието на неизпитани досега чувства.

Почти обезсилен, той се изпъна до нея и я приюти в прегръдката си. Дев не можеше да си спомни някога да е чувствал такова спокойствие и нежност, както сега, когато дъхът й галеше кожата му. Той заспа дълбоко и спокойно, нещо, което не му се беше случвало от години. Чувстваше, че най-после е намерил мястото си…

Когато се събуди, само звездите светеха на небето. Луната бе залязла. Ръцете му бяха здраво сключени около Мег. Тя го целуна силно и страстно. Той разбра, че се е събудила преди него и го е чакала. Тази мисъл накара кръвта му да кипне, и докато ръцете й го галеха, той бе готов да я люби отново.

Когато отново се събудиха, вече се зазоряваше и Мег започна бързо да се облича, леко смутена.

— Мег — Дев усещаше, че тя е притеснена. — Добре ли си?

— Трябва да се прибера вкъщи.

— Знам. Ще те закарам. Но добре ли се чувстваш?

— Да. Само имам… много работа заради приема.

Той бе забравил. Съвсем. Беше я довел тук с едничката надежда, че тя ще го изслуша и разбере. Не беше очаквал, не бе се осмелил да се надява на нежността, която получи…

Всъщност прекараха цялата нощ на брега, любейки се като тийнейджъри. Естествено, че Мег имаше право да се притеснява… Дори и само от това, че ще трябва да обясни по някакъв начин отсъствието си на госпожа Морланд. Надяваше се, че поне синът й не се е събудил — иначе в това състояние, нямаше да й е лесно да се справи с неговите въпроси…

„Въпреки това — помисли си Дев, докато я наблюдаваше как обува обувките си, — няма да е зле, момчето да свиква с мен.“ Защото Дев вече никога нямаше да напусне Мег.

Те се насочиха заедно към джипа. Мег се хвърли в колата така бързо, като че ли животът и зависеше от това. Дев я погледна, преди да тръгнат.

— Мег, слушай. Знам, че това не беше най-романтичната нощ, която можех да ти предложа. Трябваше да идем другаде…

— Не. Аз… мисля, че беше чудесно — изчерви сетя и се опита да подреди косата си. — Само че аз… се притеснявам малко от сутринта…

— Ти… съжаляваш ли?

— Не — пророни след кратко мълчание тя. — Не съжалявам, Дев. Но ми трябва време, за да размисля.

Дев стисна зъби. Искаше му се тя да се чувства така прекрасно, както и той. Да бъде така сигурна, както и той, че всичко ще бъде наред. Но може би опрощението, което му бе дала снощи, не беше така пълно сега, на дневна светлина.

— Добре — каза неохотно той накрая. — Само запомни добре това, което ще ти кажа. По-рано аз просто не можех… Но сега няма да те изгубя!

По израза на лицето й той видя, че го разбра. Ако сега всичко между тях свърши, то ще бъде по нейно желание. Само че в очите й имаше някаква уплаха, която той не можеше да разбере… Някаква сянка от съмнение, която го тревожеше.

Но сега не искаше да се замисля. Искаше да вярва в невероятната нежност на изминалата нощ, в чудото, което се бе случило: Меги бе отново в прегръдките му и го любеше. Той подкара джипа.

 

 

Меган остана на входа, загледана в черния джип, докато не изчезна от погледа й.

„Няма да те изгубя“… Думите му отекваха в ушите й като присмех. С лека въздишка тя се обърна и бързо влезе в къщата. Беше тихо. Госпожа Морланд и Кевин още спяха, а баща й щеше да се върне от Сакраменто чак следобед.

Секунди по-късно тя стоеше под душа, който отмиваше пясъка от тялото й, а тя търкаше косата си и я разресваше под водата. И изобщо не плачеше… Влагата идваше от душа…

Снощи всичко изглеждаше просто. Дев беше й казал всичко, което е трябвало да й каже отдавна и тя най-после бе разбрала защо е бил принуден да я остави. Вече можеше да му прости. Ако се беше замислила по-рано, ако беше знаела някои неща, сигурно щеше да му прости дори и това, че не й е казал, че е женен. Най-смешното беше, че онова, което толкова я беше разстроило тогава, сега се бе превърнало в доказателство, че той е точно такъв човек, за какъвто го е мислила първоначално. И че всъщност точно това бе причината проблемът да бъде разрешен. Това и най-нежната нощ, която й се бе случило да прекара. Нощ на гореща страст и прегръдки, нощ на неземно удоволствие. Нощ, която веднъж завинаги й доказа, че Девлин Крос е единственият мъж, който може да накара и тялото, и душата, и сърцето й да пеят.

Но решението още не бе взето. Тази нощ любовта усложни още повече нещата. Налагаше се добре да прецени. Може ли да довери на Дев истината за Кевин? Или разкриването на лъжата й ще разруши връзката им, както неговата преди шест години?

Тя излезе изпод душа и се покри с хавлията.

Сега, на дневна светлина, далеч от снощните удоволствия, въпросът, който трябваше да бъде разрешен вече — не беше дали тя ще прости на Дев. Въпросът беше дали той ще й прости…