Карол Бък
Сензационна новина (10)

Десета глава

Целувки…

— Мич! О, Мич!

— Кристи, скъпа!

Целувки — сладостни и бавни…

— Обичам те! — Кристи искаше да повтаря тези думи отново и отново. — Обичам те безкрайно много!

— О, господи! Нямаш представа колко важно е за мен, че те чувам да го казваш!

Тя обви ръце около шията му.

— Мисля, че имам чудесна идея! — прошепна.

Мич въздъхна дълбоко и отново я целуна. Този път страстно и настойчиво.

След няколко прекрасни мига двамата се отдръпнаха един от друг. Кристи го погледна и забеляза сериозното изражение на лицето му.

— Ще се ожениш ли за мен, Мич? — попита тя.

Очите му придобиха смарагдов оттенък. С треперещи пръсти погали бузата й.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Абсолютно! — Пое дълбоко въздух и повтори въпроса си: — Е, ще се ожениш ли за мен?

— Да, любов моя, ще се оженя за теб! — отговори той, а гласът му трепереше не по-малко от пръстите.

— Сигурен ли си, че го искаш, Мич? — повтори тя неговия въпрос.

Начинът, по който я погледна, бе по-красноречив от самите думи. Кристи никога нямаше да забрави този поглед!

— Абсолютно! — повтори пък той нейния отговор от преди малко.

Устните им отново се сляха в целувка, но след миг Кристи се отдръпна. Без да напуска сигурното убежище на неговите обятия, тя повдигна глава.

— Кога, Мич?

— Какво кога?

— Кога ще се ожениш за мен?

Палава усмивка озари лицето му. Той погали нежно гърба на Кристи и се престори на дълбоко замислен.

— Какво ще кажеш за по-късно, скъпа? — попита след малко, без да отговаря на въпроса й.

Тя тръсна глава, като едва сдържаше смеха си.

— Не е достатъчно скоро! — каза тя.

— Тогава какво ще кажеш за… — започна престорено намръщен Мич.

Точно в този момент вратата на студиото се отвори. Кристи усети как Мич замръзва на място.

Тя отгатна кой е влязъл, още преди да чуе познатия глас на вечно появяващия се в най-неподходящия момент асистент-режисьор:

— Ей, Мич, ти ще… Ъ-ъ-ъ… Няма значение… Това може и да почака.

След секунда вратата на студиото се затвори.

— Кой знае, може пък да има надежда хлапето и да се оправи… — промърмори Мич и отново впи устни в нейните…

 

 

Микрофоните на двамата говорители — Кристи и Брент, бяха изключени и докато вървеше някакъв озвучен материал, размениха по няколко реплики за репортажа на Брент за „травмата му“ от засядането в асансьора. Кристи бе прехапала устни и се мъчеше да не се разсмее, защото Линда, която седеше отстрани и извън обсега на камерите, току-що бе направила страхотен комплимент на Брент за репортажа му.

— О, благодаря ти, Линда! — каза сковано Брент Харпър, като правеше всичко възможно да не поглежда привлекателната червенокоска.

— Удоволствието беше мое, Брент! — изчурулика Линда, а усмивката на старателно гримираното й лице приличаше на шоколадов бонбон с плънка от цианкалий — беше сладка и смъртоносна.

Ефектът беше изумителен — Брент се изчерви! След кратко напрегнато мълчание, той се обърна към Кристи:

— Ъ-ъ… Кристи, а ти какво мислиш? — попита с дрезгав от вълнение глас.

Кристи мислеше доста неща, между които и това, че след засядането в асансьора с Линда, Брент прилича на изцеден лимон. За щастие обаче, беше достатъчно тактична, за да му го каже.

— И аз мисля, че репортажът беше много интересен, Брент! — увери го тя. След това млъкна, погледна в текста какво идва наред и отклони поглед от колегата си. Включиха ги в ефир и тя каза: — И така, това беше краят на нашата емисия в шест часа. И преди да се разделим, искам да ви съобщя прекрасна новина за един от членовете на нашето голямо „УИЗ“-семейство. Гримьорката ни Сю Бий Хокинс роди тази сутрин прекрасно малко момченце. Майката и детето се чувстват добре. Сю Бий и съпругът й Боби Лий са решили да нарекат сина си Уолъс, в чест на нашия метеоролог Уоли Паркър…

— Не е ли прекрасно?! — добави Брент, отправяйки ослепителна усмивка към камерата. Въпреки че под дебелия слой пудра все още личеше, че е изчервен, гласът му почти беше възвърнал нормалното си звучене. — Но има и още една гореща новина: преди няколко часа моята колежка Кристи Кавано се измъкна от работа и се омъжи за главния редактор и директор на информационните емисии, Мич Нелсън. Бракосъчетанието бе извършено от съдията Джосая Питърсън Бърнсайд. Поздравления, Кристи! Ние всички много се радваме за вас!

Тя сведе поглед към златната халка на безименния пръст на лявата си ръка.

— Благодаря. Аз също съм много щастлива!

— Разбрах, че един от редакторите, Гюс Мълрони, и нашият режисьор, Дейв Бомън, са ви били свидетели.

— Да, така е.

— Много съжалявам, че бях възпрепятстван да присъствам! Нали бях в асансьора… — При спомена за чувствените часове, прекарани в тъмния асансьор с прекрасната Линда, той прехапа долната си устна, ала бързо се овладя и продължи: — Можех да бъда този, който… — направи артистичен жест — … те предава на младоженеца.

Кристи почти се задави.

— Приключвайте! — прозвуча инструкцията на Дейв Бомън в слушалките им.

— А сега ви оставяме с репортажа за така нареченото „Голямо спиране на електричеството“. Всичко, което ще видите и чуете сега, е събрано и монтирано от нашия редактор Дийн Йейгър. От името на целия екип на „УИЗ“ с вас се разделят Кристин Кавано и…

— … Брент Харпър. Благодарим, че бяхте с нас.

— Чудесно предаване, госпожо Нелсън! Господин Нелсън би искал да ви види колкото е възможно по-скоро в кабинета си — прозвуча в слушалките на Кристи плътният глас на Дейв Бомън…

 

 

Кристи вдигна ръка да почука на вратата на кабинета на Мич. „Кабинетът на моя съпруг…“, помисли тя и почука. С всеки изминал миг думата „съпруг“ й харесваше все повече и повече.

— Влез! — извика Мич.

— Искали сте да ме видите, господин Нелсън — започна официално тя, докато затваряше вратата.

Мич се изправи.

— О, да, госпожо Нелсън. Исках да ви видя ей така, между другото…

— Между другото ли?

— Да. Всъщност възнамерявам да направя нещо…

Озова се до нея с един скок, но не направи опит да я докосне.

Последва безкраен миг, през който двамата се гледаха изпитателно. Кристи усети как страните й пламват, а коленете се подкосяват. Ушите й забучаха. Тя протегна ръка и докосна лицето му. Той отвърна на ласката, като целуна нежно ръката й.

— Толкова много години… А ако бях казала „да“ още тогава, в Ню Йорк…

Мич сложи пръсти на устните й.

— Ако беше казала „да“ в Ню Йорк, щеше да е цяло бедствие — заяви убедено той. — По онова време и двамата не бяхме готови за брак. Никога не съжалявай за миналото, скъпа!

— Обичам те, Мич!

— Аз също те обичам, Кристи!

На устните й се появи несигурна усмивка.

— Без „но“, нали?

— Без „но“! — отвърна той и я притисна в обятията си. — Без „ако“! — Устните му потърсиха нейните. — Без „обаче“!

Внезапно токът угасна и кабинетът потъна в тъмнина.

— Мич, какво, по дя… — Изведнъж се сети и възкликна: — Бог да благослови спирането на тока!

 

 

Този път Айчарт не успя да прекъсне това, което се случи после. То не бе отразено и в емисията на „УИЗ“ в единайсет часа…