Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hot Copy, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милена Ялъмова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,7 (× 28 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Lindsey (2009)
- Разпознаване и корекция
- Xesiona (2010)
- Допълнителна корекция и форматиране
- ganinka (2015)
Редактор: Ани Димитрова
Издание:
Горещо лято’94 — сборник
ИК „Арлекин България“, София, 1994
ISBN: 954-11-0188-7
История
- — Добавяне
- — Корекция
Девета глава
Кристи откри Уоли Паркър, който се бе отпуснал на един стол пред вратата на заседателната зала. Изглеждаше изтощен.
— Не трябваше ли да си в ефир? — попита той, като я погледна изненадано.
— Току-що приключихме с емисията. Исках да проверя как е Сю Бий.
Метеорологът се поизправи.
— Всичко е наред. Боби Лий е вътре при нея. Станала е малко раздразнителна, но… Това е нормално.
— Не смей да казваш, че ме обичаш! Нали точно затова ме забърка в този кошмар — проехтя гласът на Сю Бий от заседателната зала.
Кристи бе шокирана. Погледна към заседателната зала, а после отново към Уоли.
— Какво… става вътре? — едва промълви тя.
— Нормално е в такива моменти… — прозя се Уоли.
— … и не смей да ми казваш, че знаеш как се чувствам! На света не съществува мъж, който да има и най-слаба представа за това, което изпитват жените при раждане!
— Сю Бий! Ох! — Първоначалните нотки на възмущение в гласа на Боби Лий преминаха в измъчен стон.
— Сега му е стиснала ръката… При последното си раждане и жена ми стисна моята така, че цяла седмица след това не можех да си свивам пръстите — обясни Уоли.
— Разбирам… — Кристи затаи дъх и зачака какво ще чуе по-нататък. След известно време попита: — А ти какво направи?
— Какво съм направил ли? Кога? — Метеорологът изглеждаше объркан.
— Когато жена ти е стискала ръката ти…
— А, да. Казах й, че я обичам…
Кристи предпочете да премълчи.
— Като става дума за хора — продължи той, — които се обясняват в любов, се сетих и за вас с Мич. Поздравявам ви! Мисля, че това е страхотна новина!
— И аз смятам така! — усмихна се Кристи.
— … за вас предава на живо Евън Тайлър…
— Един въпрос, Евън. Преди известно време Джини Симсън съобщи, че градските власти обвиняват електрическата компания в небрежност във връзка с продължаващата авария. Има ли някаква реакция?
— Това обвинение се очакваше — отвърна тържествено репортерът. — Официално електрическата компания твърди, че не е имало начин спирането на тока да бъде предотвратено. Въпреки това наши източници твърдят, че независими експерти са започнали разследване и са стигнали до заключението, че е възможно причината за аварията да е човешка грешка…
— Благодаря, Евън — каза Кристи.
— Връзка с Мич! — съобщи Дейв Бомън в слушалките й.
Кристи се обърна към втора камера.
— Както вече ви съобщихме, спирането на електричеството предизвика редица размирици в южната част на града късно снощи. Оттам на живо ще чуем Мич Нелсън. Мич?
Когато на монитора се появи лицето на Мич, Кристи усети как я заливат горещи вълни, които сякаш я парализираха.
— Властите определят ситуацията като „изцяло извън контрол“. Ние не видяхме нищо, което да противоречи на това твърдение — започна Мич, като прокара пръсти през черната си разрошена коса.
Движението разкри малък анкерпласт на лявото му слепоочие. Бялата му риза бе смачкана и разкопчана…
На екрана започнаха да се редуват кадри от палежите и грабежите, коментирани от станалия леко дрезгав от изтощение глас на Мич. Репортажът завърши с това как снайперистът се предава на полицията.
Привлекателното мъжествено лице на Мич отново се появи на екрана. За миг настъпи тишина, после той продължи:
— Предполага се, че снайперистът ще бъде призован пред съда по-късно днес. Както вече ви казахме, никой не е бил ранен от стрелбата му. Но поне двайсет и шест човека са пострадали от размириците, между които и Ники Мартин от екипа на „УИЗ“. Състоянието й е задоволително и скоро ще бъде изписана от болницата. Според предварителна оценка материалните щети възлизат на осемдесет милиона долара. В момента местните власти се опитват да въведат ред и да се справят със задълженията си въпреки липсата на електричество и горещината. Хората се опитват да запазят хладнокръвие. С вас беше Мич Нелсън…
— Кажи „довиждане“ и завършвай — нареди Дейв Бомън на Кристи.
— Благодаря, Мич — каза тя. — А сега, преди да се разделим, последните новини за аварията…
— … след почти осемнайсет часа все още никой не е в състояние да каже кога ще бъде пуснато електричеството. Ще бъдем отново с вас в единайсет часа. С вас, от името на целия екип на „УИЗ“, се разделя Кристин Кавано.
— Чудесно! — каза Уейн Джексън след миг. Светлините в студиото започнаха да изгасват. Кристи се отпусна и обхвана лицето си с длани.
Помисли, че би продала и душата си за един душ и осем часа сън. Всъщност, не. Чувстваше се толкова зле, че би убила дори за кубче лед и кратка дрямка…
— Кристи? — раздаде се гласът на Дейв Бомън в слушалките й.
Тя въздъхна. Искаше да бъде оставена на мира, за да може на спокойствие да си фантазира за хладен морски бриз и леден плодов сок…
И за Мич. За устните му, които я целуват… навсякъде. За ръцете му, които нежно я галят. За…
Изведнъж Кристи се размърда. По-добре да мисли за него, когато остане сама!
— Имам една добра и една по-добра новина — съобщи й Дейв.
Нещо в тона му я накара да вдигне глава.
— И какви са те?
— Добрата е, че са ни изпратили храна и напитки. На път са!
Кристи потръпна. Беше много гладна и стомахът й стържеше. Машините за сандвичи и напитки отдавна бяха празни. Закуската, с която тя трябваше да се задоволи, се състоеше от чаша хладка вода и шепа стари царевични пръчици.
— Ами по-добрата новина? — попита тя след миг размисъл.
— Че Мич ще достави храната…
— Една минута до ефир — каза Уейн Джексън.
Кристи затвори очи и опита да се съсредоточи. Беше почти невъзможно. Съзнанието й изцяло бе заето с Мич. Чудеше се къде ли е… Колко ли време щеше да му е нужно, за да изкачи двайсет и четирите етажа?
— Трийсет секунди до ефир!
Кристи отвори очи и примигна под напора на сълзите. Трябваше да се стегне! На всяка цена!
— Добре ли си? — угрижено попита Уейн. Тя кимна. Беше длъжна да се овладее!
— Петнайсет секунди, скъпа! — каза задъханият мъжки глас, който тя не би сбъркала за нищо на света. — Свърши си добре работата и ще можеш да споделиш моята… газирана вода.
— Мич!
— Пет секунди… — пропя Уейн и продължи нататък, като свиваше пръсти: — … четири, три, две…
Светлините се запалиха. Всички светлини! Климатичната инсталация заработи! Телефоните зазвъняха! Цялата апаратура се включи!
— Отново сме на линия! — извика някой от контролната зала.
Мич скочи на крака, погледна в мониторите и видя трима от репортерите на „УИЗ“, които жестикулираха бясно и искаха включване.
— Започва специалното издание на „УИЗ“ — съобщи гласът на Кристи.
Мич включи микрофона, чрез който можеше да говори с жената, която обичаше.
— Започвай — каза той, като гледаше мониторите, които я показваха.
Щастлива усмивка озаряваше красивото й лице, а в тъмните очи танцуваха дяволити пламъчета. Мич имаше чувството, че тя гледа единствено него.
— Добър ден! Аз съм Кристин Кавано и новините са чудесни!
Уоли Паркър влезе приведен в контролната зала и съобщи, че Сю Бий Хокинс току-що е родила едно едро момченце.
Като залиташе, Брент Харпър влезе в студиото и съобщи, че всичко е под контрол…
Кристин Мари Кавано завърши емисията и излезе от студиото, за да се озове в обятията на Мичъл Томас Нелсън…