Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hot Copy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 28 гласа)

Информация

Сканиране
Lindsey (2009)
Разпознаване и корекция
Xesiona (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
ganinka (2015)

Редактор: Ани Димитрова

 

 

Издание:

Горещо лято’94 — сборник

ИК „Арлекин България“, София, 1994

ISBN: 954-11-0188-7

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Девета глава

Кристи откри Уоли Паркър, който се бе отпуснал на един стол пред вратата на заседателната зала. Изглеждаше изтощен.

— Не трябваше ли да си в ефир? — попита той, като я погледна изненадано.

— Току-що приключихме с емисията. Исках да проверя как е Сю Бий.

Метеорологът се поизправи.

— Всичко е наред. Боби Лий е вътре при нея. Станала е малко раздразнителна, но… Това е нормално.

— Не смей да казваш, че ме обичаш! Нали точно затова ме забърка в този кошмар — проехтя гласът на Сю Бий от заседателната зала.

Кристи бе шокирана. Погледна към заседателната зала, а после отново към Уоли.

— Какво… става вътре? — едва промълви тя.

— Нормално е в такива моменти… — прозя се Уоли.

— … и не смей да ми казваш, че знаеш как се чувствам! На света не съществува мъж, който да има и най-слаба представа за това, което изпитват жените при раждане!

— Сю Бий! Ох! — Първоначалните нотки на възмущение в гласа на Боби Лий преминаха в измъчен стон.

— Сега му е стиснала ръката… При последното си раждане и жена ми стисна моята така, че цяла седмица след това не можех да си свивам пръстите — обясни Уоли.

— Разбирам… — Кристи затаи дъх и зачака какво ще чуе по-нататък. След известно време попита: — А ти какво направи?

— Какво съм направил ли? Кога? — Метеорологът изглеждаше объркан.

— Когато жена ти е стискала ръката ти…

— А, да. Казах й, че я обичам…

Кристи предпочете да премълчи.

— Като става дума за хора — продължи той, — които се обясняват в любов, се сетих и за вас с Мич. Поздравявам ви! Мисля, че това е страхотна новина!

— И аз смятам така! — усмихна се Кристи.

 

 

— … за вас предава на живо Евън Тайлър…

— Един въпрос, Евън. Преди известно време Джини Симсън съобщи, че градските власти обвиняват електрическата компания в небрежност във връзка с продължаващата авария. Има ли някаква реакция?

— Това обвинение се очакваше — отвърна тържествено репортерът. — Официално електрическата компания твърди, че не е имало начин спирането на тока да бъде предотвратено. Въпреки това наши източници твърдят, че независими експерти са започнали разследване и са стигнали до заключението, че е възможно причината за аварията да е човешка грешка…

— Благодаря, Евън — каза Кристи.

— Връзка с Мич! — съобщи Дейв Бомън в слушалките й.

Кристи се обърна към втора камера.

— Както вече ви съобщихме, спирането на електричеството предизвика редица размирици в южната част на града късно снощи. Оттам на живо ще чуем Мич Нелсън. Мич?

Когато на монитора се появи лицето на Мич, Кристи усети как я заливат горещи вълни, които сякаш я парализираха.

— Властите определят ситуацията като „изцяло извън контрол“. Ние не видяхме нищо, което да противоречи на това твърдение — започна Мич, като прокара пръсти през черната си разрошена коса.

Движението разкри малък анкерпласт на лявото му слепоочие. Бялата му риза бе смачкана и разкопчана…

На екрана започнаха да се редуват кадри от палежите и грабежите, коментирани от станалия леко дрезгав от изтощение глас на Мич. Репортажът завърши с това как снайперистът се предава на полицията.

Привлекателното мъжествено лице на Мич отново се появи на екрана. За миг настъпи тишина, после той продължи:

— Предполага се, че снайперистът ще бъде призован пред съда по-късно днес. Както вече ви казахме, никой не е бил ранен от стрелбата му. Но поне двайсет и шест човека са пострадали от размириците, между които и Ники Мартин от екипа на „УИЗ“. Състоянието й е задоволително и скоро ще бъде изписана от болницата. Според предварителна оценка материалните щети възлизат на осемдесет милиона долара. В момента местните власти се опитват да въведат ред и да се справят със задълженията си въпреки липсата на електричество и горещината. Хората се опитват да запазят хладнокръвие. С вас беше Мич Нелсън…

— Кажи „довиждане“ и завършвай — нареди Дейв Бомън на Кристи.

— Благодаря, Мич — каза тя. — А сега, преди да се разделим, последните новини за аварията…

 

 

— … след почти осемнайсет часа все още никой не е в състояние да каже кога ще бъде пуснато електричеството. Ще бъдем отново с вас в единайсет часа. С вас, от името на целия екип на „УИЗ“, се разделя Кристин Кавано.

— Чудесно! — каза Уейн Джексън след миг. Светлините в студиото започнаха да изгасват. Кристи се отпусна и обхвана лицето си с длани.

Помисли, че би продала и душата си за един душ и осем часа сън. Всъщност, не. Чувстваше се толкова зле, че би убила дори за кубче лед и кратка дрямка…

— Кристи? — раздаде се гласът на Дейв Бомън в слушалките й.

Тя въздъхна. Искаше да бъде оставена на мира, за да може на спокойствие да си фантазира за хладен морски бриз и леден плодов сок…

И за Мич. За устните му, които я целуват… навсякъде. За ръцете му, които нежно я галят. За…

Изведнъж Кристи се размърда. По-добре да мисли за него, когато остане сама!

— Имам една добра и една по-добра новина — съобщи й Дейв.

Нещо в тона му я накара да вдигне глава.

— И какви са те?

— Добрата е, че са ни изпратили храна и напитки. На път са!

Кристи потръпна. Беше много гладна и стомахът й стържеше. Машините за сандвичи и напитки отдавна бяха празни. Закуската, с която тя трябваше да се задоволи, се състоеше от чаша хладка вода и шепа стари царевични пръчици.

— Ами по-добрата новина? — попита тя след миг размисъл.

— Че Мич ще достави храната…

 

 

— Една минута до ефир — каза Уейн Джексън.

Кристи затвори очи и опита да се съсредоточи. Беше почти невъзможно. Съзнанието й изцяло бе заето с Мич. Чудеше се къде ли е… Колко ли време щеше да му е нужно, за да изкачи двайсет и четирите етажа?

— Трийсет секунди до ефир!

Кристи отвори очи и примигна под напора на сълзите. Трябваше да се стегне! На всяка цена!

— Добре ли си? — угрижено попита Уейн. Тя кимна. Беше длъжна да се овладее!

— Петнайсет секунди, скъпа! — каза задъханият мъжки глас, който тя не би сбъркала за нищо на света. — Свърши си добре работата и ще можеш да споделиш моята… газирана вода.

— Мич!

— Пет секунди… — пропя Уейн и продължи нататък, като свиваше пръсти: — … четири, три, две…

 

 

Светлините се запалиха. Всички светлини! Климатичната инсталация заработи! Телефоните зазвъняха! Цялата апаратура се включи!

— Отново сме на линия! — извика някой от контролната зала.

Мич скочи на крака, погледна в мониторите и видя трима от репортерите на „УИЗ“, които жестикулираха бясно и искаха включване.

— Започва специалното издание на „УИЗ“ — съобщи гласът на Кристи.

Мич включи микрофона, чрез който можеше да говори с жената, която обичаше.

— Започвай — каза той, като гледаше мониторите, които я показваха.

Щастлива усмивка озаряваше красивото й лице, а в тъмните очи танцуваха дяволити пламъчета. Мич имаше чувството, че тя гледа единствено него.

— Добър ден! Аз съм Кристин Кавано и новините са чудесни!

 

 

Уоли Паркър влезе приведен в контролната зала и съобщи, че Сю Бий Хокинс току-що е родила едно едро момченце.

 

 

Като залиташе, Брент Харпър влезе в студиото и съобщи, че всичко е под контрол…

 

 

Кристин Мари Кавано завърши емисията и излезе от студиото, за да се озове в обятията на Мичъл Томас Нелсън…