Карол Бък
Сензационна новина (4)

Четвърта глава

Кристи потърси убежище в зелената стая на „УИЗ“ — място, където гостите изчакваха, преди да се появят в ефир. Знаеше, че няма много време — трябваше да отрази голямото събитие. И все пак, ако можеше да остане сама…

В зелената стая беше тъмно. Тя едва стигна до един стол и рухна в него.

„Забрави…“, бе казал Мич.

„Да забравя?! За сватбата и всичко останало! Но как?“, питаше се отчаяно Кристи.

Очите й се напълниха със сълзи. Не можеше да забрави, дори и да искаше!

 

 

… Мич бе поискал телефонния й номер веднага, щом ги евакуираха от метрото. Тя се отдаде на непривичното желание да пофлиртува и му го даде. Пошегува се с Мич, че би трябвало да изчака, за да я види на светло, преди да й иска телефонния номер.

— Видях те преди няколко часа, Кристи. Забелязах те още щом се качих в метрото. Избутах няколко човека, за да седна до теб. Тъкмо се чудех какво да ти кажа, когато електричеството изгасна…

Това признание и споменът от възбудата, която я обзе, щом сграбчи за първи път ръката му, я накара да се замисли по време на дългия път от метрото до квартирата й в Ист Енд, която тя делеше с още две момичета. Мич настоя да я изпрати, но отказа да влезе. Тя не се обиди.

Едно от нещата, които научи за него, докато седяха в тъмнината, бе, че работи като режисьор в местна телевизионна станция. Самата Кристи беше амбициозна журналистка и разбираше желанието му да се заеме с отразяването на събитието на годината.

Мина цяла седмица, преди той да й се обади. Вече бе загубила надежда. Каза си, че е било глупаво да приеме обикновената любезност на привлекателния непознат за личен интерес към нея.

— Ало, Кристи?

Тя веднага разпозна плътния му глас.

— Мич?

— Да, аз съм. — Той беше и изненадан, и поласкан, че тя го позна. — Имаше ли някакви други премеждия или проблеми след метрото?

Тя реши да не споменава еротичните си сънища през последните няколко нощи…

— Засега не. Ти как си?

— Чудесно, въпреки че съм дяволски зает.

Последва неловко мълчание. Припомни си с каква лекота двамата разговаряха в метрото, когато загасна електричеството, и се учуди на настоящата си скованост.

Най-сетне Мич рече:

— Сигурно изпитваш любопитство защо не се обадих досега.

— Малко — призна тя, макар да не искаше той да мисли, че е стояла само пред телефона.

— Това, което се случи, беше прекалено прибързано, Кристи. Мислех, че ще е добре да имаме малко време да го премислим.

— Разбирам…

Отново настъпи неловко мълчание. Сърцето й биеше до пръсване.

— Виж, Кристи, ако нямаш планове за събота вечер, можем да прекараме няколко часа, хванати за ръце в тъмнината.

Тя не очакваше подобно предложение и се засмя:

— Не сме ли го правили вече?

— Да, но беше в метрото. Сега ще е в кино. Дават любимия ти филм — „Гражданинът Кейн“.

— Откъде разбра, че това е любимият ми филм?

— Спомена го онази вечер. — Сега беше неин ред да се почувства и изненадана, и поласкана едновременно. — Е, какво ще кажеш, Кристи?

Тя, разбира се, каза „да“…

 

 

Станаха любовници около месец и половина по-късно. Дотогава се бяха срещали десетина пъти. Тя бе приключила с лятната си работа в новинарския отдел и започна последната си година в Бърнард Колидж.

Техните „срещи“ не бяха особено романтични.

Всъщност през повечето време обсъждаха политиката и професионалните си амбиции. Въпреки това обаче си разменяха пламенни погледи…

Тя доста късно забеляза, че Мич се мъчи да се контролира, когато са заедно. Не че беше невежа, просто нямаше много опит с противоположния пол. В юношеството си беше закръглена, нямаше ухажори и въпреки че в колежа излишните й килограми изчезнаха, така и не преодоля стеснителността си. В действителност дори не опита да го направи — предпочете да остане сдържана и да се отдаде на професионалните амбиции.

Беше доволна, че Мич не я кара да бърза. Бе оставил на нея да прецени кога да му се отдаде. В същото време Кристи негодуваше срещу неговата самодисциплина. Дълбоко в себе си тя желаеше да бъде покорена, да се освободи от отговорността да каже „да“ на интимността.

Накрая откри начин.

Беше събота вечер. Двамата с Мич се разхождаха из Гринидж Вилидж след прекрасна вечеря в малък италиански ресторант.

— Е, Кристи, у нас ли отиваме, или у вас?

Тази фраза бе станала тяхна постоянна закачка. Мич я използва за първи път, когато една тяхна целувка събуди силна страст и у двамата… Той обаче ясно показа, че въпросът му не бива да се приема сериозно и така поохлади нещата, но едновременно с това намекна за възпламенените им чувства и взаимното привличане.

Обикновено Кристи му отговаряше духовито, но не и тази вечер. Тя спря. Мич също. Когато погледите им се срещнаха, усмивката му се стопи. В този момент Кристи взе решение. Сложи ръка на гърдите му. Изпита някакво непознато дотогава чувство за собственост.

— Тъй като аз имам две съквартирантки, а ти живееш сам, мисля, че е по-добре да отидем при теб. — Тя навлажни устни и съзря в очите му опасни пламъчета.

— Сигурна ли си? — Гласът му бе дълбок и леко дрезгав.

— Да!

 

 

Когато пристигнаха в малкия, семпло обзаведен апартамент, Мич й зададе същия въпрос — този път по-настоятелно, а тя отново отвърна утвърдително. Но въпреки че бе сигурна какво иска, за момент я завладя инстинктивен женски страх. Мич веднага долови промяната в настроението й.

— Какво има, Кристи?

Въпросът му засили безпокойството й. Тя извърна глава, но пръстите му хванаха брадичката й с нежна непреклонност, като я принудиха да го погледне в очите. Сега вече Кристи не можеше да избегне темата.

— Аз… Аз никога не съм го правила, Мич.

Очакваше той поне малко да се изненада от признанието й. Ала спокойното изражение на лицето му подсказваше, че е бил подготвен и за такава възможност. Страните й пламнаха от неудобство.

— Толкова ли е очевидно, Мич?

Той се наведе и прокара език по долната й устна. После изтри влагата с върха на палеца си. Без да отговори на въпроса й, той изрече дрезгаво:

— Ти си създадена за любов, скъпа! И двамата сме създадени за нея…

Потърси устните й и тя усети кадифената мекота на езика му. Топли еротични вълни обляха тялото й и накараха кожата да настръхне, а зърната на гърдите да се втвърдят. Коленете й трепереха.

Устните му оставиха огнени следи по шията й. С дълбока въздишка Кристи отметна глава и затвори очи.

Мич умело се справи с копчетата на блузата й, ципа на полата, фината закопчалка на сутиена. Преди да разбере какво става, Кристи бе останала само по дантелени бикини.

Отвори очи. Завладя я чувство на беззащитност. Повдигна ръце, за да прикрие голотата си. Предугаждайки това, Мич хвана китките й.

— Господи, Кристи, имаш ли представа колко си красива?

Тя отпусна ръцете си. Колената й се подкосиха, когато Мич обхвана с длани гърдите й.

После впи устни в нейните. Целувките му бяха бавни и изпепеляващи, страстни и възбуждащи.

Тя се опита да му помогне да се съблече, но треперещите й пръсти само пречеха.

— Скъпа, моля те, нека да го направя аз!

След миг той вече беше гол и тя потъна в обятията му. Занесе я до леглото и я положи върху него като безценно съкровище. Милваше шията, гърдите, бедрата й…

Кристи искаше да го притегли към себе си, но той се изплъзна, изправи се и отстъпи назад.

Отиде до малкото писалище и извади нещо от най-горното чекмедже.

Тя се изчерви от притеснение — дори не бе помислила за предпазни мерки.

— Не се сетих, Мич… — изрече извинително.

— Нищо, скъпа, нали аз се сетих…

Легна до нея и тя се озова отново в прегръдките му, неговото голо тяло я накара да потръпне от желание.

Ръцете и устните му започнаха да милват тялото й.

— Докосни ме, Кристи, моля те!

Тя го направи. Докосваше го, водена от инстинкта си и насърчавана от въздишките на удоволствие на Мич.

Дланите му се плъзнаха по бедрата й и ги обхванаха. Повдигна я и тя му се отдаде без колебание. Не бе подготвена за внезапния тласък, с който Мич я облада. Обзе я неописуемо чувство на наслада — сякаш я обляха разноцветни искри на пулсиращо сияние…

— О, Мич! — простена тя.

— Отпусни се, любима…

Той започна да се движи в нея — отначало бавно, а после все по-бързо. Ритъмът на любовния танц ги завладя и тя му се отдаде изцяло и безрезервно…

Докосване. Допир. Свързване. Съединяване. Сливане…

Светът се залюля и завъртя с шеметна скорост, а после изчезна. Останаха само тя, Мич и екстазът на слетите им тела…

 

 

— Кристи! — стресна я нечий глас.

Тя подскочи. Тялото й пулсираше от възбуждащия спомен. Премигна на светлината на фенер, насочен право в лицето й.

— Не се безпокой, аз съм — каза познат женски глас.

Кристи погледна към вратата. Ниската фигура с издаден напред корем беше на Сю Бий.

— Мич ме помоли да те намеря.

— Така ли? — Кристи преглътна с мъка.

— Да. Трябва да те гримирам за следващото включване. А след това ще трябва да се упражнявам с машината за подаване на реплики — суфльорът е заседнал в асансьора и трябва да го заместя. Да не забравя! Реших, че имаш нужда от чисти дрехи и изпратих да вземат синьото ти сако от офиса.

— Благодаря! — изчерви се Кристи.

Положи огромни усилия да се стегне и с внимателни стъпки прекоси залата. Единствените източници на светлина бяха фенерчето на Сю Бий и трепкащите монитори от двете страни на коридора.

— Айчарт каза, че ще дойдете заедно с Мич. Да не е станало нещо, докато сте изкачвали двайсет и четирите етажа?

— Да, стана.

Кристи си спомни колко ядосан бе той. Стисна ръцете си в юмруци и ноктите й се забиха в дланите. Никога не го беше виждала толкова ядосан.

Дори и преди петнайсет години…

Болезнено стенание прекъсна спомените й. Забеляза, че Сю Бий е спряла насред залата и притиска с ръка закръгления си корем.

— Какво става? — искрено се изплаши Кристи.

— Обикновени контракции. Няма страшно, бяха само две.

— Сю Бий!

— Не ми е време да раждам, Кристи! А сега да вървим да те гримирам!