Иван Мариновски
Космосът да ти е на помощ, Александър (36)

3.

В координационната зала на Военното разследване се усещаше необичайна натегнатост, с влизането си Грит Нори разбра причината: оная спокойна ларва не е тук, иначе щеше да удави в дяволското си спокойствие всичката суматоха.

— Повикайте лейтенант Соши — каза и неопределено посочи към групата офицери. — Вие там, който е шеф на Военното разследване да докладва.

— Те са на централната станция на „Егло“, в алеята на втори перон. Погледнете, ваше превъзходителство — изви глава към мониторите генерал Халън.

— Е? — безгласно, с жест попита Грит Нори.

— Мисля, че сега е най-удобно да ги арестуваме.

— Правилно, генерале, трябва да мислиш, само че не можеш.

Влезе лейтенант Соши, редно би било поне да измърмори извинение за закъснението си, но той сякаш не знаеше за съществуването на подобно нещо, само кимна и се вторачи в мониторите, където вече се разиграваше боксовият мач между Алекс Шетин и другия.

— Този не е ли информиран, че ги искаме живи?

— Да, ама… — Генерал Халън млъкна, защото Грит Нори ехидно вметна:

— Анаболистите са малоумни, забравил е. Твоя школа са, лейтенант. Ликвидирайте го, докато не е направил по-голяма беля.

— Чухте ли, генерал Халън, изпълнявайте! — прехвърли заповедта лейтенант Соши на следващата, по-нискостояща инстанция.

— Да, господин лейтенант. — Никога не разбра своята безизходност, защо трябваше да се подчинява той, генералът, на някакво си лейтенантче, обаче преди години още усети тясната униформа, в която го пъхнаха, за да бъде завинаги притеснен, и с един-единствен крясък узакониха мълчанието му. Оттогава нито изпитваха презрение към него, нито го забелязваха, едва ли вярваха, че съществува реално, но го държаха по принуда шеф на институция, непонятна за ума му.

Стресна се от гласа на Грит Нори.

— Ей, генерал, заспа ли? Кажи там да пуснат газ-Б в метрото, петдесет процента концентрация.

— Тази концентрация в затворено пространство е почти смъртоносна…

— За кого? Ти ли си в метрото, ти ли пътуваш във влака?

— Не, ваше превъзходителство, както наредите. — Генерал Халън изтри потта от челото си. Никога нямаше да разбере от какво повече се боеше, от иронията на Грит Нори или от спокойствието на лейтенант Соши. Примирено изщрака по клавиатурата на селектора и продиктува новите заповеди, които коренно щяха да променят по-нататъшните съдби на Александър и Рей.

Особено на Рей — когато получи предупредителната тонограма за Б-вятъра, той си даде сметка какво организират срещу тях, как на следващата станция и неговият влак, и влакът на Александър ще бъдат спрени автоматично или чрез прекъсване на енергоподаването, а купищата тела ще бъдат проверени с блокер-системата и този е Александър, този е Рей, елате, че ми трябвате. Вниманието, слухът, погледът му се опитваха да заобиколят разговорите наоколо, поклащането на трима пътници, увиснали на металните халки в средата на вагона като три яребици на колана на ловджия, блясъците от тунела, нахлуващи пулсирайки през прозорците, трудно се съсредоточи, но най-сетне успя да изпрати тонограма на Александър за подземното езеро под площад „Арта“.

Върна се към своите проблеми с като че ли мудни действия — бавно обърса устните си с длан и капсулката беше вече под езика му, актор-кислородът го освежи след въздушната помия, дишана досега. Съвсем навреме, ей онзи заспиваше ли, или вече рухваше от Б-вятъра? Скоро всички във вагона рухнаха с нелепо гледащи очи заради незатворените клепачи.

Влак в тунел е като куршум в цев — в края на цевта щяха да го чакат, Рей знаеше за отклонението, което отвеждаше влаковете в депото, до отклонението оставаха около три минути при тая скорост, промъкна се покрай нечии колене, прескочи голям куфар и бързо се затича през вагоните напред към машината.

Вратата беше заключена, но лесно изхвръкна ведно с блестящата никелирана рамка още при първия гравитационен импулс, двамата машинисти лежаха упоени под пулта за управление в неестествени пози — с невероятно детски усмивки на състарените си лица и с по детски стиснати юмруци.

Докато постепенно намаляваше скоростта, Рей следеше как светлината на силните фарове сякаш одираше тъмната кожа на тунела много напред и се създаваше илюзията за подхлъзване, за стремглаво падане на влака в отвесна дупка. Отдалече забеляза отклонението и задействува спирачките; никак не беше за разходка разстоянието между машината и стената на тунела, едва се промъкна ребром; дебелата Т-образна релса, по която, висейки, се движеха влаковете, водеше вдясно, трябваше да се премести стрелката, за да завие влакът наляво, но това несъмнено ставаше по команда на компютъра в депото. Или по моя команда, измърмори Рей; гравитарите не бяха пригодени за фина ковашка работа, затова — упорита срещу насилието — релсата неравномерно се изкриви, непредвидимите вдлъбнатини и криволици можеха да попречат на преминаването на влака, обаче Рей нямаше намерение да се разделя с превозното си средство, пеш ако вървеше, дори да тичаше по тунела до депото, би му отнело сума време. А така след няколко минути щеше да бъде там, закани се да напише върху ветровото стъкло на машината: до друго виждане, Грит Нори!

Релсата бе зле огъната, получи се осакатена стоманена дъга като в някаква кубистична картина. Това се разбра след малко, когато влакът потегли и плъзгачите се заклиниха в неправилния профил. Опита още веднъж, два пъти и нищо. Тогава си спомни изпитания начин за разцепване на чворест пън — с размах да забие брадвата. Върна влака петстотин метра назад и се понесе с почти максимална скорост. Успя. Релсата и плъзгачите издържаха на насилието, машината завибрира за секунди, но препятствието бе преодоляно.

Наближавайки депото, изключи двигателите и се приготви да скочи, защото биоиндикаторът вече го предупреждаваше за движещи се хора, работници в депото, помисли и не можеше да знае, че от шести вагон, прикрит досега сред натръшканите пътници, към машината се промъква един от агентите на Военното разследване, защитен с противогаз. Нямаше как да знае, ала твърде болезнено усети парализиращия изстрел, който го улучи в глезена, и падайки, изруга:

— Каква огромна ахилесова пета съм имал…

В 12,09 на обед в координационната зала на Военното разследване се получи съобщение за залавянето на Втори.

— Упоритата непрекъснатост на една акция винаги компенсира некадърността на участниците в нея — коментира успеха Грит Нори и продължи: — Жалко за Първи, чисто самоубийство! Лейтенант, сигурен ли си, че е скочил в подземното езеро?

— Да, ваше превъзходителство — обърна се към монитора лейтенант Соши, — приемникът на делта-електрони сочи точно под площад „Арта“, където е подземното езеро.

— Чисто самоубийство! — повтори консулът, взрян в неподвижната блестяща точка на монитора, фиксираща местонахождението на Първи. — От него са останали само обувките му…