Айзък Азимов
Роботите на зората (76)

76.

— Господин Председател — започна той. — Вчера следобяд разпитах д-р Амадиро, който ми оказа пълно съдействие и помощ. Когато моят персонал и аз си тръгнахме…

— Вашият персонал? — попита Председателят.

— През цялото време на разследването си бях придружаван от два робота, господин Председател — отвърна Бейли.

— Роботи, които принадлежат на д-р Фастълф, нали? — попита Амадиро. — Питам просто за протокола.

— За протокола, да — отвърна Бейли. — Единият е Данил Оливо, хуманоиден робот, а другият е Жискар Ревентлов, по-възрастен нехуманоиден робот.

— Благодаря — каза Председателят. — Продължете.

— Когато напуснахме територията на Института, разбрахме, че нашият аеромобил е бил повреден.

— Повреден? — стреснато попита Председателят. — От кого?

— Не знаем, но това е станало на територията на Института. Бяхме поканени, така че персоналът на Института е знаел, че ще бъдем там. Нещо повече, никой друг не би могъл да се озове там, без поканата и знанието на персонала на Института. Ако това е вярно, би трябвало да се заключи, че повредата е могла да бъде извършена единствено от някой от Института, но и това би било невъзможно — освен по указанията на самия д-р Амадиро, което също би било немислимо.

— Изглежда мислите много за немислимото — намеси се Амадиро. — Аеромобилът прегледан ли е от квалифициран специалист, за да се удостовери, че наистина е бил повреден? Не е ли възможно да е било естествено счупване?

— Не е преглеждан, сър — отвърна Бейли, — но Жискар, който е квалифициран шофьор и който често е карал именно този аеромобил, твърди, че той е бил повреден.

— А той е от персонала на д-р Фастълф, и е програмиран от него, и получава ежедневно заповедите си от него — добави Амадиро.

— Да не би да намеквате… — започна Фастълф.

— Нищо не намеквам. — Амадиро повдигна ръка в знак на отрицание. — Просто изказвам едно твърдение — за протокола.

Председателят се размърда.

— Моля мистър Бейли от Земята да продължи!

— Когато аеромобилът се повреди, се оказа, че ни преследват други. — каза Бейли.

— Други? — попита Председателят.

— Други роботи. Те пристигнаха, но по това време моите роботи си бяха отишли.

— Един момент — прекъсна го Амадиро. — Какво беше вашето състояние по това време, мистър Бейли?

— Не бях много добре.

— Не много добре? Вие сте землянин и не сте пригоден към друг живот, освен към изкуствено поддържания живот във вашите Градове. Вие се чувствате притеснен на открито. Не е ли така, мистър Бейли? — попита Амадиро.

— Да, сър.

— А снощи беше в разгара си страшна гръмотевична буря, както, сигурен съм, Председателят си спомня. Не би ли било по-точно да се каже, че сте бил твърде зле? Наполовина в съзнание, ако не и по-лошо?

— Бях доста зле — призна с неохота Бейли.

— Тогава как така вашите роботи са си били отишли? — попита остро Председателят. — Не би ли следвало да останат с вас, щом сте бил зле?

— Аз им заповядах да се махнат, господин Председател.

— Защо?

— Реших, че така ще е най-добре — отвърна Бейли — и ще обясня защо, ако ми позволите да продължа.

— Продължете.

— Нас наистина ни преследваха, защото преследващите ни роботи дойдоха малко след като моите роботи си бяха тръгнали. Преследвачите ме попитаха къде са роботите и аз им казах, че съм ги отпратил. Чак след това те попитаха дали не съм зле. Казах им, че не съм и те ме оставиха, за да продължат да търсят моите роботи.

— Да търсят Данил и Жискар? — попита Председателят.

— Да, господин председател. За мен беше ясно, че им е било строго заповядано да намерят роботите.

— От какво ви стана ясно?

— Макар, че очевидно бях зле, те попитаха за роботите преди да попитат за моето състоянието. После, по-късно, те ме изоставиха болен, за да ги издирят. Трябва да са получили невероятно строги заповеди за търсенето на моите роботи, или в противен случай не би било възможно да изоставят едно очевидно болно човешко същество. Всъщност, аз подозирах, че те ще търсят моите роботи и затова ги бях отпратил. Сметнах за най-важно да ги опазя да не попаднат в неупълномощени ръце.

— Господин Председател, — каза Амадиро — мога ли на това място да продължа да разпитвам мистър Бейли, за да покажа несъстоятелността на неговите твърдения?

— Можете.

— Мистър Бейли. — продължи Амадиро. — След като вашите роботи са ви оставили, вие сте бил сам, нали?

— Да, сър.

— Следователно нямате запис на събитията? Самият вие не сте носили приспособления за запис, нали? Нямате такова приспособление?

— Не на трите ви въпроса, сър.

— И сте бил зле?

— Да, сър.

— Силно объркан? Вероятно прекалено зле, за да си спомняте ясно?

— Не, сър. Спомням си съвсем ясно.

— Вероятно така бих си и помислил, но като нищо може да сте бил в безсъзнание или да сте халюцинирали. При това положение, изглежда ясно, че онова, което са ви казали роботите, или всъщност самата им поява, са доста съмнителни като факти.

Председателят замислено рече:

— Съгласен съм. Мистър Бейли от Земята, да предположим, че онова, което си спомняте — или твърдите, че си спомняте — е вярно. Каква е вашата интерпретация на събитията, които описахте?

— Колебая се да ви изложа мислите си по въпроса, господин Председател — отвърна Бейли, — защото бих оклеветил почтения д-р Амадиро.

— Тъй като говорите по мое настояване и тъй като забележките ви ще бъдат направени в рамките на тази стая — Председателят се огледа; нишите за роботи бяха празни, — не може да става дума за клевета, освен ако не ми се стори, че говорите с преднамерена злоба.

— В такъв случай, господин Председател — каза Бейли, — помислих си, че е възможно д-р Амадиро, който обсъждаше с мен нещата по-нашироко, отколкото беше необходимо, да ме е задържал по този начин в своя кабинет, за да спечели време, в което да повредят автомобила ми. После той ме задържа още повече, за да мога да тръгна след като бурята започна, като така би си осигурил моето неразположение по време на пътуването. Д-р Амадиро е изучавал социалните порядки на Земята, както самият той неколкократно подчерта, и следователно е знаел, как бих реагирал на бурята. Сметнах, че той е планирал да изпрати своите роботи след нас, които след като застигнат спрялата ни кола, е трябвало да ни откарат обратно в Института, под претекст, че трябва да се погрижат за тежкото ми състояние, но всъщност за да може д-р Амадиро да си осигури достъп до роботите на д-р Фастълф.

Амадиро нежно се разсмя.

— Какъв мотив бихте ми приписали? Разбирате ли, господин Председател, че всичко това са наниз от догадки, които биха се окачествили като клевета във всеки един съд на Аврора.

— Може ли мистър Бейли от Земята да подкрепи с нещо своята хипотеза? — свирепо попита Председателят.

— С верига от разсъждения, господин Председател.

Председателят се изправи, при което моментално изгуби част от своята внушителност, защото почти не настъпи разлика във височината, до която стигаше от седнало положение.

— Нека си позволя кратка разходка, за да осмисля казаното дотук. Ще се върна веднага. — Той напусна по посока на Личната.

Фастълф се наведе към Бейли, а Бейли скъси наполовина разстоянието между тях. (Амадиро продължаваше да гледа с небрежна незаинтересованост, сякаш за него едва ли беше от значение какво имаха да си кажат те.)

— Можете ли да предложите нещо по-добро? — попита Фастълф.

— Така си мисля, ако имам възможността да го кажа, но не ми се струва, че Председателят е благоразположен — отвърна Бейли.

— Не е. Засега успяхте само да влошите нещата и няма да се изненадам, ако след като се върне, той прекрати обсъжданията.

Бейли заклати глава и впери поглед в обувките си.