Айзък Азимов
Роботите на зората (3)

3.

Комисарят беше Уилсън Рот. Заемаше поста от две и половина години, откакто Джулиъс Ендърбай подаде оставка след като скандалът, предизвикан от убийството на един космолит, утихна.

Бейли така и никога не свикна с промяната. Джулиъс, с всичките му недостатъци, беше колкото началник, толкова и приятел. Рот беше просто началник. Той дори не беше отраснал в Града. Не и в този Град. Беше дошъл отвън.

Не беше нито необичайно висок, нито необичайно дебел. Но имаше голяма глава, която изглеждаше окачена на шията му и сякаш я караше да се огъва пред тялото. Поради това, Рот правеше впечатление на тежък човек — с тежко тяло и тежка глава. Дори клепачите му се отпускаха тежко върху очите и ги скриваха наполовина.

Човек би си помислил, че му се спи, но той никога нищо не пропускаше. Бейли разбра това много скоро, след като Рот зае длъжността си. Не се залъгваше, че Рот го харесва. Още по-малко се залъгваше, че той харесва Рот.

Рот не изглеждаше раздразнен. Никога не изглеждаше така. Но думите му не издаваха и доволство.

— Бейли, защо е толкова трудно да те намери човек? — попита той.

Бейли отвърна с внимателно претеглена нотка на уважение в гласа си:

— Защото днес е свободният ми следобед, Комисарю.

— Да, привилегията К-7. Сигурно си чувал за джобния сигнализатор? Едно нещо, което приема служебни съобщения? Ти си длъжен да отговаряш, дори в свободното си време.

— Знам това много добре, Комисарю, но вече няма разпоредби относно носенето на джобни сигнализатори. Можем да бъдем намерени и без тях.

— В Града — да, но ти беше на открито. Или греша?

— Не грешите, Комисарю. Бях на открито. Разпоредбите не гласят, че в този случай трябва да нося джобен сигнализатор.

— Криеш се зад буквата на закона, така ли?

— Да, Комисарю — отвърна Бейли хладнокръвно.

Комисарят стана, властен и смътно заплашителен, и седна на бюрото. Прозорецът към откритото пространство, който Ендърбай беше поставил, беше махнат отдавна и отгоре бяха боядисали. В затворената стаята (поради това по-топла и по-уютна), Комисарят изглеждаше още по-голям.

— Струва ми се, Бейли — каза той без да повиши глас, — че се оставяш да те крепи благодарността на Земята.

— Крепи ме това, че си върша работата, Комисарю. Толкова добре, колкото мога, и в съответствие с разпоредбите.

— И благодарността на Земята, когато противоречиш на духа на тези разпоредби.

Бейли не отговори.

— Смятат — продължи Комисарят, — че си свършил добра работа в случая с убийството на Сартън преди три години.

— Благодаря, Комисарю — отвърна Бейли. — В резултат от това, струва ми се, Спейстаун беше заличен от картата на света.

— Така е — и това беше приветствено от Земята. Смятат, също така, че си свършил добра работа и на Солария преди две години. И преди да си ме подсетил, резултатът беше промяна в търговските ни отношения с Външните светове. При това, със значителни изгоди за Земята.

— Мисля, че това е протоколирано, сър.

— И в резултат на това, ти си нещо като герой.

— Не твърдя подобно нещо.

— Получи две повишения, по едно след всяка задача. Имаше дори хипервълнова драматизация по събитията на Солария.

— Която беше направена без моето съгласие и против волята ми, Комисарю.

— Която, въпреки това, направи от теб герой.

Бейли сви рамене.

Комисарят изчака няколко секунди за коментар и продължи:

— Но за две години не си направил нищо значително.

— Съвсем естествено е Земята да иска да знае, какво съм направил за нея напоследък.

— Точно така. И вероятно иска да знае. Знае, че ти си начело на тази нова безразсъдна прищявка с излизането на открито, на цапотенето с пръст и преструването на роботи.

— Позволено е.

— Не всичко, което е позволено, се приветства. Възможно е повечето хора да те смятат по-скоро за странен, отколкото за героичен.

— Това сигурно е в съответствие с моето собствено мнение за себе си — каза Бейли.

— Обществеността има забележително кратка памет. В твоя случай, героичното бързо изчезва зад странното, така че ако допуснеш грешка, ще загазиш сериозно. Репутацията, на която се осланяш…

— Моите уважения, Комисарю, аз не се осланям на нея.

— Репутацията, на която полицейският участък чувства, че се осланяш, няма да те спаси и аз няма да бъда в състояние да те спася.

За миг, над строгите черти на Бейли сякаш премина сянка на усмивка.

— Не бих искал, Комисарю, да рискувате положението си в отчаяни опити да ме спасите.

Комисарят сви рамене и извади също толкова призрачна и мимолетна усмивка.

— Не бери грижа по въпроса.

— Тогава за какво е този разговор, Комисарю?

— За да те предупредя. Аз не се опитвам да те унищожа, нали разбираш. Предупреждавам те и то веднъж за винаги. Ще те включат в една много деликатна задача, където лесно можеш да сгрешиш. Предупреждавам те, че не бива да допускаш нито една грешка. — На това място лицето му се отпусна в безпогрешна усмивка.

Бейли не отвърна на усмивката и попита:

— Можете ли да ми кажете, каква е тази много деликатна задача?

— Не знам.

— Засяга ли Аврора?

— Р. Джеронимо беше инструктиран да ти предаде, че е така, ако се наложи. Но аз не знам нищо.

— Тогава откъде знаете, Комисарю, че това е много деликатна задача?

— Хайде, Бейли, ти разследваш мистериите. Какво би довело в Града един член на Министерството на правосъдието на Земята, когато лесно можеха да те извикат да отидеш във Вашингтон? Както преди две години, във връзка с инцидента на Солария? И какво би накарало въпросната личност да направи гримаса, и да изглежда ядосана, и да започне да нервничи, защото човек не може да те намери веднага? Решението ти да останеш извън разположение беше грешка, за която и в най-малка степен не съм отговорен. Вероятно само̀ по себе си това не е фатално, но ми се струва, че си тръгнал в погрешна посока.

— Вие ме забавяте още повече — направи гримаса Бейли.

— Всъщност не. Чиновникът от Правосъдието се освежава — нали знаеш какво си позволяват онези там горе. Ще се присъедини към нас, когато приключи с онова. Новината за твоето пристигане е оповестена, така че продължавай да чакаш, както правя и аз.

Бейли зачака. Той си знаеше, още навремето, че хипервълновата драматизация, която му натрапиха против волята, колкото и да подпомогна позициите на Земята, го провали в Полицията. Тя го накара да изпъкне в триизмерна яркост над двуизмерната плоскост на организацията и го беляза завинаги.

Той беше повишен в ранга и привилегиите си, но това само още повече засили враждебността на Полицията към него. И колкото по-нагоре отиваше, толкова по-лесно щеше да се сгромоляса, в случай на провал.

Ако допуснеше грешка…