Айзък Азимов
Роботите на зората (44)

44.

Отново седяха в аеромобила — и тримата отпред, Бейли пак по средата с усещането за притискане от двете си страни. Бейли им беше благодарен за грижите, които те неизменно полагаха за него, макар че бяха само едни машини, които не можеха да не се подчиняват на заповедите.

И тогава си помисли: „Защо да ги наричам така пренебрежително — «машини»? Те са добри машини в една Вселена от доста зли хора. И нямам ли пълното право да заменя разделението на машини и хора с разделението на добри и зли? Поне Данил не мога да си го представя като машина.“

— Задължен съм отново да ви попитам, сър — каза Жискар. — Добре ли си чувствате?

Бейли кимна.

— Съвсем добре, Жискар. Радвам се, че съм тук отвън с вас двамата.

Небето, в своята по-голяма част, беше бяло — по-точно, белезникаво. Докато вървяха към колата, подухваше слаб ветрец. На Бейли му стана студено.

— Колега Илайджа — обърна се към него Данил, — слушах внимателно вашия разговор с д-р Василия. Не бих искал моят коментар да прозвучи в разрез с онова, което д-р Василия каза, но съм длъжен да заявя, че според мен, д-р Фастълф е внимателен и учтив човек. Доколкото ми е известно, той никога не се е държал преднамерено жестоко, нито пък, доколкото мога да преценя, е жертвал благополучието на друго човешко същество за задоволяване на своето любопитство.

Бейли погледна лицето на Данил, върху което сякаш беше изписан израз на пределна искреност.

— Щеше ли да кажеш нещо лошо за д-р Фастълф, дори ако той в действителност беше жесток и коравосърдечен? — попита той.

— Бих могъл да си замълча.

— А щеше ли да го направиш?

— Ако с казването на една лъжа щях да навредя на искреността на д-р Василия, като хвърля несправедливо сянката на съмнение върху нейната правота, а с мълчанието си бих навредил на д-р Фастълф, като по този начин задълбоча основателните подозрения срещу него, и ако преценя, че двете вреди са приблизително равни по сила, тогава щеше да ми се наложи да мълча. Вредата от активното действие има по-голяма тежест от вредата, причинена от пасивност — ако в разумно приближение двете предположения имат еднаква сила.

— Тогава — запита Бейли, — макар и Първият закон да гласи: „Роботът не може да причини вреда на човешкото същество или с бездействието си да допусне причиняването й“, двете половини на закона не са равностойни, така ли? Ти твърдиш, че вината при извършване е по-голяма от вината при пасивност?

— Думите в закона са само едно приближено описание на постоянните промени в позитронната движеща сила, която действа на мозъчните връзки, колега Илайджа. Не знам достатъчно, за да го опиша математически, но принципно съм наясно какво става в мен.

— А то е винаги да избираш между действие и бездействие, ако вредата в двете посоки е приблизително една и съща, така ли?

— По принцип. И винаги да избирам истината пред неистината, ако вредата в двете посоки е приблизително една и съща. По принцип е така.

— А в този случай, след като казаното от теб оборва казаното от д-р Василия и следователно й нанася вреда, ти го правиш само защото действието на Първия закон се тушира достатъчно от факта, че казваш истината?

— Така е, колега Илайджа.

— И все пак, факт е, че ти би казал същото нещо, дори то да беше лъжа — при условие, че д-р Фастълф ти е наредил достатъчно категорично при необходимост да излъжеш и да отречеш, че ти е било наредено така.

Последва пауза, след което Данил отвърна:

— Така е, колега Илайджа.

— Доста е объркано, Данил — и все пак, ти вярваш, че д-р Фастълф не е убил Джендър Панел, нали?

— Моят опит с него показва, че това отговаря на истината, колега Илайджа, и че той не би навредил на приятеля ми Джендър.

— Но самият д-р Фастълф посочи един силен мотив за извършване на деянието, докато д-р Василия посочи друг, абсолютно различен, но също толкова силен и при това далеч по-компрометиращ от първия. — Бейли помисли малко. — Ако който и да е от двата мотива стане обществено достояние, всички ще бъдат убедени, че д-р Фастълф е виновен.

Изведнъж Бейли се обърна към Жискар.

— Ами ти, Жискар? Познаваш д-р Фастълф по-отдавна, отколкото Данил. Съгласен ли си, въз основа на твоето познаване на характера на д-р Фастълф, че той не може да е извършил деянието и не може да е унищожил Джендър?

— Да, сър.

Бейли изгледа недоверчиво робота. Беше по-несъвършен модел от Данил. Доколко можеше да му се има доверие като свидетел? Не беше ли длъжен да следва Данил във всичко, което той предприемеше?

— Познавал си и д-р Василия, нали? — попита Бейли.

— Познавах я много добре — отвърна Жискар.

— И си я харесвал, предполагам?

— Грижех се за нея в продължение на много години и нямах никакви проблеми с тази задача.

— Макар че е пренастройвала твоето програмно осигуряване?

— Тя беше много способна.

— Тя би ли излъгала за баща си — тоест, за д-р Фастълф?

Жискар се поколеба.

— Не, сър. Не би излъгала.

— Значи твърдиш, че тя е казала истината?

— Не съвсем, сър. Твърдя, че тя си вярва, че е казала истината.

— Но защо ще вярва в такива ужасни неща за баща си, ако той в действителност е толкова внимателен човек, колкото Данил току-що го описа?

— Тя е била огорчена от различни събития в своето детство — бавно каза Жискар, — събития, за които смята, че отговорността носи д-р Фастълф, и за които действително той може да е бил отговорен, без сам да го съзнава — до известна степен. Струва ми се, че той не е имал намерение последствията от въпросните събития да бъдат такива. Но човешките същества не се ръководят от недвусмислените закони на роботиката. Затова в повечето случаи е трудно да се прецени сложността на техните подбуди.

— Съвсем вярно — промърмори Бейли.

— Намирате ли задачата за доказването на невинността на д-р Фастълф за безнадеждна? — запита Жискар.

Веждите на Бейли се сключиха в гримаса.

— Може би. Във всеки случай, не виждам изход — и ако д-р Василия проговори, както заплаши, че ще направи…

— Но вие й наредихте да не говори. Обяснихте й, че ако го направи, това би навредило и на самата нея.

Бейли поклати глава.

— Блъфирах. Не знаех какво друго да кажа.

— Тогава смятате ли да се откажете?

— Не! — решително отвърна Бейли. — Ако беше само заради Фастълф, сигурно щях да се откажа. В края на краищата, физически това няма да има никакви последствия за него. Очевидно роботоубийството не е тежко престъпление, а спада към областта на гражданското право. В най-лошия случай, той ще загуби своето политическо влияние и вероятно няма да му позволят да продължи своята научна работа за известно време. Бих съжалявал, ако това се случи, но след като няма какво повече да направя, значи няма, и толкоз.

Ако пък ставаше дума само за мен, вероятно пак щях да се откажа. Провалът би навредил на моята репутация, но кой може да построи тухлена къща без тухли? Щях да се върна на Земята донякъде опозорен, щях да заживея нещастен живот без привилегии, но всеки землянин, бил той мъж или жена, е изправен пред подобна възможност. И по-достойни от мен мъже е трябвало несправедливо да се сблъскат с това.

Става дума, обаче, за Земята. Ако се проваля, тогава заедно с тъжната загуба за д-р Фастълф и за мен самия, ще се сложи край и на всякаква надежда земляните да се измъкнат от Земята към Галактиката. Заради това не бива да се провалям и трябва някак си да продължа, докато все още не са ме изхвърлили физически от тази планета.

Последните му думи бяха произнесени почти шепнешком. Бейли изведнъж се озърна и раздразнено извика:

— Защо все още не сме тръгнали, Жискар? Да не би да караш кола само когато ти се прииска?

— Моите уважения, сър — отвърна Жискар, — но не сте ми казали къде отиваме.

— Наистина!… Извинявай, Жискар. Първо, откарай ме до най-близката обществена Лична, за която спомена д-р Василия. Вие двамата може да сте имунизирани срещу такива работи, но моят мехур трябва да се изпразни. След това, намери някъде наблизо място, където ще мога да хапна. Стомахът ми има нужда от напълване. А след това…

— Да, колега Илайджа? — обади се Данил.

— Да ти кажа право, Данил, не знам. Както и да е, след като се погрижа за тези чисто физически нужди, ще измисля нещо.

И Бейли горещо желаеше да си вярва.