Джанет Дейли
Пази се от непознати (10)

Десета глава

— Откъде се разбира? — попита Саманта и се засмя неловко с престорено объркване. Тя бързо отстъпи една крачка назад, сякаш се е наситила на гледката зад прозореца.

— До тази вечер аз самият имах някои съмнения — каза Кейд, като я проследи с поглед.

— Съмнения ли? — повтори тя, като се опита да не издаде колко е заинтригувана.

— Не по отношение на собствените си чувства — поясни той. — Съмнявах се в теб.

— Какво искаш да кажеш? — тя направи безуспешен опит да се усмихне весело и незаинтересувано, но видимо потръпна, когато погледът му се спря върху устните й.

— Не бях сигурен дали на острова отвръщаше на целувките ми заради самия мен, или защото се опитваше да се възползваш от помощта ми, за да се измъкнеш.

— А сега? — тя притаи дъх, като стискаше чашата с две ръце.

Кейд остави питието си. Саманта не успя дори да помръдне, когато се приближи към нея. Той отметна копринената й светлокестенява коса и грубият му палец започна да гали пулсиращата вена на шията й. Все още не беше отговорил на въпроса й. Но това нямаше значение, защото докосването му я накара да забрави какво беше попитала.

— Страхуваш ли се от мен, Сам? — попита той.

— Да — дишаше леко, едва доловимо.

— Заради това, което те карам да чувстваш ли? — настоя нежно Кейд.

Сякаш хипнотизирана да му каже истината под въздействието на ритмичната прелъстителна милувка на ръката му, тя отговори утвърдително. Погледът й беше прикован към чашата в ръцете й.

Очите й все още гледаха в нея, когато Кейд й я отне и я сложи на масата. Саманта, изглежда, не можеше да погледне по-високо от ревера на сакото му, чиято тъмна материя контрастираше с бялото на ризата му.

— Намирам те за силно привлекателна още от първия път, когато те видях в редакцията на вестника, така открита и естествена. Веднага ти се възхитих — той бавно я галеше, долавяйки ускоряването на пулса й с палеца си. — Едно от първите правила, които човек научава, когато му се наложи да пази някого, е да обръща внимание на това, което става около него. На острова аз трябваше да те наблюдавам. Това е причината за най-големия ми грях като професионалист, Сам.

— Така ли? — промълви тя, понеже той явно очакваше да каже нещо.

— Това — да те гледам, не беше достатъчно. Всеки път, когато се доближавах до теб, ми се приискваше да те целуна — Саманта забеляза как мускулите на шията му се стегнаха. — По дяволите — промърмори той. — Искаше ми се да те любя. Мислех си, че и ти също го искаш, до онази нощ в хамбара за лодки. Тогава реших, че се възползваш от слабостта ми към теб, за да ме убедиш да ти помогна да избягаш. Но не беше така, нали? Наистина го мислеше онази нощ, когато каза, че ти се иска да избягаме двамата заедно. Това не беше клопка, нали?

— Кейд, моля те! — не можеше да признае това. Отметна глава в знак на протест.

— Разбрах, че не е номер, когато пристигна лодката на баща ти. Ти не изтича към него, не и веднага, Сам. Не, ти погледна към мен, искаше да избягам, да се спася, преди да са ме хванали, макар все още да смяташе, че съм те отвлякъл. Надяваше се да се измъкна, нали? — попита неумолимо Кейд.

— Не знам какво съм искала или на какво съм се надявала — отрече Саманта с измъчен шепот.

— Ти, упорита малка хитруша! Ти ме обичаш, но няма да го признаеш! — въздъхна той, горчиво развеселен.

— Не мога — с тези думи тя признаваше, че го обича.

Ръката му се спусна надолу около кръста й, а пръстите на другата му ръка се обвиха още по-плътно около врата й. Той наведе главата си по-близо до нейната и диханията им се сляха, топли и опияняващи.

— Лесно е, скъпа. Просто повтаряй след мен: Обичам те — всяка дума беше внимателно произнесена, а кафявите й очи гледаха омагьосани от зашеметяващата близост на устата му, докато учленяваше звуците. — Кажи го — тихо нареди Кейд.

— Аз… — устните й се доближиха до неговите. — … те… — той също се приближи към нея. — … обичам.

Страстният огън на неговата целувка изпепели и последната й съпротива и устните й доброволно се разтвориха. Единственото, което Саманта искаше, беше да се отдаде на чувството, което той събуждаше у нея. Желанието се разгоря с ослепителен пламък, породено вече не само от сексуално привличане, а подхранвано от дълбока и всеотдайна любов.

Тя се подчини на повелителната му сила и се прилепи до него, опиянена от търсещата милувка на неговите ръце. Не си и помисли да го възпре, когато той откри тайните места, които й доставяха удоволствие.

Гласът му, дрезгав и приглушен от страст, прошепна до ухото й:

— Лесно е да бъдеш обичана, скъпа.

Вместо да я развълнуват, думите му я обляха като студен душ.

Той казваше истината. Истина, която Саманта беше забравила, увлечена от собствената си любов. Не беше трудно за един мъж да обича дъщерята на Рубен Джентри. Достатъчна беше само зестрата, която щеше да му занесе!

Бавно започна да се отдръпва от неговите ласки. Кейд се възпротиви за кратко, а след това, изглежда, отдаде това на нейната невинност. Сметна, че се страхува да не би прегръдката да премине в нещо повече. Ръцете му се отпуснаха и той потърка брадичка в челото й.

— Оставих те на спокойствие и ти дадох време да помислиш. Но сега… Саманта, любов моя, ще се омъжиш ли за мен? — въпросът му прозвуча почти като заповед.

— Не мога — отвърна несигурно тя.

Учуден, той се отдръпна леко и тя незабавно се възползва от възможността да се измъкне от ръцете му. Като възвърна решителността си, Саманта вдигна очи, за да посрещне пронизващото сиво острие на недоумяващия му поглед.

— Какво искаш да кажеш с това „не мога“? — намръщи се Кейд. — Не ти ли показах достатъчно ясно…

— Показа го, достатъчно ясно! — рязко го прекъсна тя. — Но аз няма… Не мога да се омъжа за теб.

— Защо? Несъмнено имам правото да знам — попита той, като се опитваше да скрие студенината, която отново овладяваше гласа му.

— Можеш да поискаш да бъда твоя любовница — тя трепереше от болката, която я разяждаше отвътре, но успя да запази твърдия си тон. — Но не искай от мен да стана твоя жена, Кейд.

— За какво, по дяволите, говориш? — избухна той. — Ако те исках като любовница, никога нямаше да те моля да се омъжиш за мен!

— Тогава съжалявам, но отговорът е „не“ — каза твърдо Саманта.

— За бога, Сам, ти ме обичаш! — възрази яростно той. — Защо да не се омъжиш за мен?

Тя се обърна встрани и широко отвори очи, за да задържи сълзите си.

— Не се прави на глупав, Кейд — отвърна сопнато. — Не съм забравила коя съм. Аз съм дъщерята на Рубен Джентри. Ти работиш за него, той ти е шеф!

Пръстите му се впиха в лакътя й и грубо я завъртяха. Леденостуденият поглед на сивите му очи я накара да потръпне. Сдържаното му изражение беше пометено от суров гняв.

— И аз не съм достатъчно добър, за да се омъжиш за мен, така ли? — озъби се той. — Дъщерята на шефа не може да се принизи дотам, че да се омъжи за един нисш подчинен! — тя затвори очи срещу обвинението, а лицето й остана безизразно. — Простете ми, госпожице Саманта Джентри… — гласът му беше изпълнен със сарказъм. — … за това, че ви обидих с моето предложение.

Болезнената му хватка се отпусна. Няколко секунди по-късно вратата на апартамента се затръшна и Саманта остана сама. Никога преди не се беше чувствала така изоставена и толкова самотна.

 

 

Рубен Джентри си взе кифла и започна да маже с масло една от половинките й.

— Карл ми каза, че си излизала с Кейд една вечер, докато ме нямаше — кафявият му поглед се насочи към Саманта за потвърждение.

— Да, така е — трудно й бе да запази гласа си спокоен и безразличен. Само споменаването на името му беше в състояние да я съкруши, затова не посмя да вдигне очи от чинията си.

— Той е добър човек, Сам. Едва ли има по-добър от него — каза баща й. — Аз му вярвам безусловно, но смятам, че вече ти доказах това, нали? — той се засмя. — Не само бих му поверил своя живот, аз му поверих твоя.

— Да, доказа го — съгласи се сдържано тя, а след това избута чинията си встрани, защото загуби апетит.

— Ще желаеш ли нещо друго, Саманта? — Карл погледна многозначително към храната, която беше останала в чинията й, а после вдигна очи към нея с мълчалив упрек, нещо, което се случваше често през последните няколко дни.

— Малко кафе, но по-късно — отговори младата жена.

— Предполагам, че си опознала Кейд доста добре, докато бяхте на неговия остров — продължи баща й, без да смени темата, както тя се надяваше.

— Доста добре — изведнъж една от думите на Рубен просветна в съзнанието й. — Неговият остров?

— Да, той принадлежи на семейството от години. Дядо му загуби цялото фамилно състояние по време на кризата, като много други хора. Единственото, което успя да спаси, беше островът. Предполагам, че по този начин е искал да запази спомена за онова, което семейство Скот беше някога — обясни замислено Рубен. — Старата къща беше разрушена от пожар преди двадесет години. Сегашната я вдигна Кейд, почти сам.

— Не знаех това — промърмори тя.

— Разбира се, като работи за мен, Кейд няма възможност да прекарва там толкова време, колкото би му се искало — сви рамене той. — Какво мислиш за това, Сам?

— Красива къща.

Истински рай, й се искаше да добави. Осъзна, че за Кейд навярно щеше да бъде болезнено да се върне на този остров. Не искаше да мисли за него и за мястото, което ги свързваше с толкова общи спомени.

— Ще се видите ли отново с Кейд?

Саманта неволно срещна острия изпитателен поглед на баща си и бързо сведе очи към бялата покривка.

— Не — отвърна намръщено. После, като почувства как се надига друг въпрос, бързо добави: — Имаш ли нещо против да не обсъждаме това, Рубен?

Беше настоятелна молба и просто му бе невъзможно да й се противопостави.

— Щом така предпочиташ, Сам — съгласи се той. Изминаха няколко минути в мълчание, преди да проговори отново. — Хари Линдзи ми се обади днес. Пита кога мислиш да се върнеш във вестника.

— Не знам. — Тя раздразнено разтърси глава.

— Искаш ли да се върнеш? — попита тихо баща й с присъщата си проницателност, която беше едно от най-големите му преимущества в света на бизнеса.

Саманта се стегна, а после въздъхна.

— Не.

Работата и възможността да се заеме с нещо различно от сърдечните си проблеми навярно би било най-доброто лекарство, но тя не искаше да се връща в малкия провинциален вестник. Идеята за журналистическа кариера, която бленуваше, не й се виждаше особено важна сега, щом не можеше да я сподели с мъжа, когото обичаше. Може би по-късно щеше да намери утеха в нея, но сега изглеждаше лишена от смисъл.

— Сам — прозвуча отново гласът на баща й, тих и изпитателен, — влюбена ли си в Кейд?

Тя стисна с ръце ръба на масата и рязко се изправи, като блъсна стола си.

— Казах ти, че не искам да говоря за него — извика ядно и тръгна към вратата, а очите й се пълнеха с горещи сълзи. Започна да хапе устната си, като се спря в средата на всекидневната. Разтвори широко очи и започна бързо да премигва, като се опитваше да задържи сълзите си. Две ръце нежно я хванаха за раменете и я обърнаха. — Остави ме на мира! — сърдито отсече тя.

— Единственото, което имам, си ти, Сам и Карл, разбира се — усмихна се Рубен. Уголемени копия на трапчинките на дъщеря му се появиха встрани до устата му, мили и ласкави. — Ако не можеш да разчиташ на мен, на кого другиго?

— Но аз вече съм голямо момиче — настоя тя.

— Дори и големите момичета понякога ги боли. Мисля даже, че болката става по-голяма, колкото повече расте човек — каза мъдро той. — Очевидно си се влюбила в Кейд Скот.

В гърлото й беше заседнала болезнена буца. Саманта я преглътна и кимна.

— Каквото и да ми струва това.

— Искаш да кажеш, че той не те обича? — баща й леко наведе глава, за да може да види лицето й.

Саманта не можеше да му каже истината. Как би могла да му обясни, че отказа да стане жена на Кейд, защото знаеше, че предложението му беше направено само заради по-лесното изкачване нагоре по стълбата на успеха? Кейд не беше помолил нея да се омъжи за него; той беше помолил дъщерята на Рубен Джентри. Колкото и да го обичаше, не можеше да се омъжи за него при тези условия.

— Няма никакъв смисъл, Рубен — тя тъжно поклати глава и избра причина, която нямаше да нарани баща й. — Той ме презира — което беше истина. Думите му на раздяла бяха изпълнени с презрение.

— Да те презира? — намръщи се Рубен. — Трудно ми е да го повярвам.

— Така е, защото съм твоя дъщеря и ти си предубеден — успя да каже тя с измъчена усмивка.

— Е, ако те презира толкова много, защо тогава те е поканил на среща? — попита той, без да е убеден в това, което тя казваше.

— Защото аз го помолих — излъга Саманта.

— Разбирам — той замислено прие информацията.

— Ще го преживея — увери го тя, без сама да го вярва в действителност.

— Да — той я притисна силно в ръцете си и допря буза до главата й. — Както преживя разваления си годеж преди четири години, така ли? — каза нежно. — Но ти не го обичаше, нали?

Саманта потръпна и вдигна ръката си, свита на юмрук, към устата си.

— Не — прошепна напрегнато. Усещаше, че ако остане в прегръдката на баща си, в следващия миг ще се разплаче. Сълзите само щяха да влошат положението й. Тя въздъхна дълбоко и се дръпна от ръцете му. — Не си довърши вечерята.

— Сега говориш като Карл — усмихна се той с разбиращ поглед. — Ще пиеш ли кафе с мен, докато привърша?

Саманта кимна, като отново се усмихна сдържано и го хвана под ръка, след което двамата се върнаха в столовата.

 

 

Измина една седмица, после две. Саманта започна да привиква с безделието. Без да става от леглото почти до обед, тя запълваше следобедните часове с дълги разходки, за да може да се измори и изтощена да заспи, след като прекараше вечерта с баща си. Това се повтаряше почти всяка вечер, понеже той знаеше колко е важно за нея да не прекарва дългите нощни часове сама.

Няколко пъти Рубен беше канил бизнес партньори на вечеря и Саманта бе играла ролята на домакиня.

Само двама души я познаваха достатъчно добре, за да могат да видят болката, която толкова убедително прикриваше. Това бяха Рубен и икономът Карл Гилберт, а те умееха да пазят тайна.

 

 

Една ръка леко докосна рамото й и Саманта се обърна по гръб, като издърпа завивките със себе си, още не изплувала от дълбокия сън. Тя успя да фокусира образа на баща си.

— Какво има? — попита със сънен глас.

— Чудех се дали би могла да станеш достатъчно рано, за да обядваш с мен днес — каза той с укорителен тон. — Започваш да се държиш като разглезено малко богато момиченце, което спи до обед всеки ден.

— Знам — сънят обаче й носеше забрава, което й се случваше рядко, докато беше будна. Нямаше смисъл да го обяснява на Рубен. — Бих искала да обядвам с теб — съгласи се Саманта и кимна уморено.

— Сам — каза той, а изражението му внезапно стана сериозно, — искаш ли да поговоря с Кейд?

Тя моментално се разсъни.

— Не! Рубен, моля те, не прави това — настоя разтревожено.

Едното ъгълче на устата му се повдигна гузно.

— Страхувам се, че вече го направих.

— Не! — каза тя с тих протест. Натисна глава дълбоко във възглавницата и затвори очи. — И какво стана? — Не беше сигурна дали иска да разбере.

— Опитах се постепенно да засегна темата за теб, Сам — призна той. — Не съм баща, който обича да се меси, така че го извиках в офиса си, за да обсъдим нещо друго, което планираме вече повече от година. Още преди да съм започнал, Кейд вече ми беше казал какво мога да направя с плановете си и с дъщеря си.

— Какви планове, Рубен? — попита тревожно Саманта.

— Операциите ни по сигурността се разраснаха много през последните няколко години, затова реших, че отделът може да се обособи в самостоятелно предприятие. Исках Кейд да го оглави и му предложих да купи дял от него — обясни той.

— О, не! — простена Саманта, като си представи какъв извод си беше направил Кейд за това.

— Неговата реакция беше още по-красноречива — мрачно заяви Рубен. Изглежда, си помисли, че се опитвам да ти купя съпруг, като му предоставям една ключова позиция. Той каза и нещо друго — погледна я замислено.

— Какво? — попита тя напрегнато.

— Някаква глупост — че не бил достатъчно добър, да се ожени за теб, преди да го поставя начело на някоя компания, но че със сигурност и след това нямало да бъде.

Саманта премигна.

— А ти какво каза?

— Казах му, че снобизмът не е сред недостатъците ти и че единственото нещо, което никога не бих направил, е да ти купувам съпруг — заключи Рубен.

— Той отговори ли нещо на това? — попита немощно тя.

— Погледна ме студено и излезе от офиса — той повдигна ръкава на сакото, за да погледне златния си часовник. — Трябва да отивам в офиса. Ще говорим за това на обяд. Дванадесет и половина?

— Добре — кимна Саманта.

Когато Рубен тръгна, тя знаеше, че няма да може повече да заспи, и замаяно се измъкна от леглото, за да се облече. В съзнанието й се прокрадваше надеждата, че вероятно не беше преценила правилно Кейд. Той твърдо беше отказал повишението. Но дори и наистина да бе сгрешила, дали това би променило нещо в крайна сметка?

Очевидно Рубен не бе успял да го убеди, че тя не е сноб и не преценява нещата от такава позиция. А и след всичко, което беше казала, как би могла да го убеди в обратното?

Саманта крачеше неспокойно из апартамента. Иронията на ситуацията обсеби мисълта й. Толкова се бе страхувала, че някой ще се ожени за нея заради баща й, че отказа на единствения мъж, който вероятно наистина я обичаше. Реалността беше твърде горчива, за да се примири.

На входната врата се позвъни и Саманта остави на Карл да отвори, като сметна, че това е доставката от химическото чистене. Беше истински шок, когато се обърна от прозореца на всекидневната и видя Кейд, който влизаше от преддверието. Сърцето й подскочи радостно при вида му — висок, енергичен и невероятно красив.

— Кейд! — извика тя и би изтичала в прегръдките му, ако гласът му не я накара да спре.

— Вчера Рубен ми направи предложение — сдържаният му тон беше тих и студен. — И почти ме убеди, че то няма връзка с теб. Това няма значение, защото го приемам, както и теб, като част от сделката.

Саманта го гледаше смаяно. Радостта й изчезна. С болка осъзна, че предложението за собствена компания е твърде добро, за да може да му устои.

— Страхувам се, че си твърде закъснял — тя гордо вирна глава. — Предложението е оттеглено.

— Ще видим това — отвърна Кейд със зловещо спокойствие.

С големи крачки той прекоси стаята към нея. В последната минута тя се опита да избяга, но вече беше прекалено късно. С учудваща лекота той я вдигна и я преметна през рамо. Ръката му се обви около краката й, за да я задържи.

— Свали ме долу! — започна да вика тя, когато той тръгна да излиза от стаята. Карл стоеше до отворената входна врата с повдигнати вежди, а ъгълчетата на устата му се повдигнаха развеселено. — Карл, направи нещо! — замоли се тя.

— Имаш ли предложение? — сви рамене икономът.

— Обади се на баща ми! — извика Саманта, когато Кейд излезе в коридора и тръгна към асансьора. Със свити юмруци, тя започна да го удря по гърба. — Веднага ме свали долу! — вратите на асансьора се отвориха и той я внесе вътре, без да обърне внимание на нареждането й. — Не искам да се омъжвам за теб! — отсече категорично.

— Това е много лошо, защото ти ще се омъжиш за мен — отвърна Кейд.

Асансьорът спря на третия етаж и една жена на средна възраст се качи. Тишината беше смущаваща, Саманта се изчерви, безкрайно объркана.

— Свали ме долу! — изсъска, след което го заплаши: — Само почакай баща ми да научи за това!

Кейд обърна глава към жената, която ги гледаше със сдържано любопитство.

— Съпруги! — пошегува се той. — Тичат при татко при най-малката неприятност.

Вратата на асансьора се отвори на партера и Кейд излезе с нея през рамо, преди тя да успее да обясни на жената, че не му е съпруга.

— Как посмя да накараш жената да си мисли, че сме женени! — гласът й беше задавен от безсилен гняв.

— Това е само въпрос на време.

На излизане от сградата той кимна на портиера и се запъти към очакващото го такси. Там буквално я хвърли на задната седалка и се пъхна след нея, преди тя да успее да се обърне.

— Летище „Кенеди“ — разпореди на шофьора.

— Не! — извика гневно Саманта, като се наведе напред към шофьора. — Този мъж ме отвлича. Моля ви да ме закарате в най-близкото полицейско управление.

— Разбира се, госпожо, разбира се — кимна човекът, а след това погледна към Кейд и смигна.

Саманта се обърна към Кейд, а гневът й избухна в сълзи.

— Как можеш да правиш подобно нещо? — попита обезсърчено.

— Ще се оженим в Лас Вегас, после ще отидем на меден месец за няколко седмици на острова, а след това ще се върнем тук — заяви мрачно той.

— Аз няма да се омъжа за теб — отсече яростно тя.

— Ти определи условията, Сам — студените сиви очи хвърляха искри.

— Не съм определяла никакви условия — възрази отчаяно Саманта.

— Виж какво! — Кейд я хвана за ръката и грубо я издърпа от ъгъла на седалката до себе си. — Приемам милостивото предложение на баща ти. А ти ще изпълниш твоята част от сделката, като се омъжиш за мен.

— Това не е милостиня — кафявите й очи се разтвориха широко. — Рубен знае, че последното нещо, което бих искала от него, е да ми купува съпруг.

— Наистина ли? — каза той с насмешка.

— Да, наистина. Освен това той дори не знае, че си ми предлагал това преди. Накарах го да мисли, че ме презираш. Помолил те е да оглавиш новата охранителна организация, защото е сметнал, че ти си най-подходящият човек за тази работа. Това няма нищо общо е мен — каза тя на един дъх, внезапно обнадеждена от смръщените му вежди. — Кейд, защо искаш да се ожениш за мен?

— Отговори ми на това — нареди арогантно той, без да обърне внимание на въпроса й: — Защо отказа да се омъжиш за мен?

Саманта се подвоуми, но след това преглътна гордостта си.

— Всички досега са се интересували от мен заради баща ми. Знаех, че ме харесваш, но мислех, че ми предлагаш женитба само защото съм дъщерята на шефа. Смятах, че съм свикнала хората да ме използват, за да се доберат до Рубен, докато не срещнах теб. Обичам те, Кейд — въздъхна тя, — но не можех да се омъжа за теб при мисълта, че просто ме използваш, за да се издигнеш. Така ли е? Затова ли се жениш сега за мен — само за да можеш да получиш това повишение?

— Сериозно ли говориш? — той поклати недоумяващо глава, а студеният блясък в очите му отстъпи на нежно сиво. — Реших, че това е единственият начин, по който мога да те имам. Първоначално се ядосах, защото баща ти се опита да ми осигури положение, без което ти не желаеше да ми кажеш „да“. После осъзнах, че те обичам твърде много, за да ме е грижа за това. Исках да станеш моя жена, независимо как ще го постигна. Сметнах, че ти също трябва да ме обичаш, щом молиш баща си за това.

— Обичам те такъв, какъвто си — прошепна Саманта.

— И аз те обичам — той я притегли близо до устните си. — И пет пари не давам кой е баща ти.

Той я целуна страстно и продължително, като стискаше ръцете й в своите, докато силата на любовта му замая главата й. С настойчиви милувки той я взе в скута си, докато търсеше чувствените зони по шията и врата й, които беше открил преди време.

Изминаха няколко дълги, опустошителни минути, преди Саманта да осъзнае, че се намират на задната седалка на едно такси, което се движи по оживена нюйоркска улица. Огледалото предоставяше на шофьора място на първия ред. Тя се противопостави на търсещите ласки на ръцете на Кейд.

Той прочете мислите й и нежно се засмя срещу тръпнещите й устни.

— Скъпа, няма нещо, което един таксиметров шофьор от Ню Йорк Сити да не е виждал — той обаче успя да обуздае желанието си, въпреки че продължаваше да я държи в скута си. — Още няколко часа и ще бъдем в Лас Вегас. Мога да изчакам дотогава.