Включено в книгата
Оригинално заглавие
After the Music, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 120 гласа)
Сканиране
Слава (2010)
Разпознаване и корекция
Daniivanova (2010)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2010)
Допълнителна корекция
asayva (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Даяна Палмър. Звезден прах

ИК „Коломбина“, София, 2002

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954–732–044–0


Първа глава

Тъжно е да наблюдаваш края на едно турне, помисли си Сабина Кейн, докато гледаше как електротехниците прибират оборудването в залата, в която тя и групата пяха снощи. За концерта тук, в Савана, бяха продадени всички билети, и слава богу, за цялото турне. Напоследък имаха много разходи и затова, когато им платиха за всички концерти, печалбата им не беше голяма. Сабина често се чудеше дали някога ще дойде време, когато ще има финансова стабилност. Тя отметна назад глава и се засмя на глупавите си страхове. В края на краищата, занимаваше се с това, което най-много обичаше. Без пеенето животът за нея нямаше никакъв смисъл, затова трябваше да бъде благодарна, че има работа. Освен това, тя, „Брикс“ и „Сенд Бенд“ вече бяха ангажирани за две седмици в родния Ню Орлиънс от един от най-добрите клубове в града. А и турнето този месец им осигури безценна реклама.

Втренчи се надолу в празните, затрупани с боклуци пътеки между редовете и се усмихна съчувстващо на уморения мъж, който разглобяваше оборудването по това време на нощта. Утре трябваше да бъдат в Ню Орлиънс за репетициите, затова нямаше време за губене.

Сабина лениво се протегна. Беше облечена с атлазени панталонки и блуза с пайети, с високи тесни ботуши с маншет от типа пиратски. Нежното й тяло бе изящно очертано от материята, която бе нейна запазена марка. Атлазеното момиче носеше вълнистата си черна, дълга до кръста коса пусната до талията. Изпод нея очите й хвърляха сребристи отблясъци. Кожата й имаше седефен оттенък, а за миглите й — нито един фотограф не можеше да повярва, че са истински.

Албърт Торндорн й се ухили от предната част на залата, където прекарваше времето си с мениджъра на турнето Денис Харт — същият лицемер като него. Досега Денис се справяше добре за млад журналист, търсещ ново поприще. Тя се усмихна на двамата и махна на Ал.

Ал бе един от най-добрите й приятели. С него я запозна нейната приятелка от детинство Джесика, която бе безнадеждно влюбена в Ал. В „Торн Ойл“ той бе шеф на Джес. Ал така и не разбра за тайната й страст, а Сабина никога не издаде Джес. Тримата понякога излизаха заедно и може би в самото начало Ал бе леко увлечен по нея, но Сабина не се нуждаеше от мъж нито в емоционално, нито във физическо отношение и моментално му даде да го разбере. По-късно те станаха приятели. Ал беше този, който успя да уреди ангажимента в Ню Орлиънс, и бе прелетял целия път от Луизиана до тук, за да й го каже. „Торн Ойл“ имаше много дъщерни фирми и една от тях държеше нощния клуб в Ню Орлиънс. Сабина се чудеше дали по-големият му брат знаеше какво е направил Ал.

Беше чувала много за Хамилтън Рейгън Торндорн Трети, предимно лоши неща. По-големият брат заемаше най-висок пост в „Торн Ойл“, централният офис, който се намираше в Ню Орлиънс, и имаше репутация на нещо повече от ловък мениджър. Носеше се слух, че безмилостно зарязва жените, оставяйки след себе си диря от разбити сърца. Беше от онзи тип мъже, които Сабина намразваше от пръв поглед, и се радваше, че Ал никога не бе настоявал да я запознае със семейството си. Всъщност семейството им не бе голямо. Само двамата братя и овдовялата им майка, която продължаваше да се изживява като актриса и прекарваше по-голяма част от времето си в Европа. Ал не говореше много за близките си.

Понякога всичко това й изглеждаше странно. Ал явно избягваше семейството си. Той нито веднъж не покани Джесика на онези големи барбекюта, които се организираха за служителите на компанията в семейното ранчо в Бомонт, щата Тексас, а Джес бе негова секретарка от две години. Сабина намираше поведението му за доста необичайно, но никога не си позволи да го разпитва. Първоначално тя си мислеше, че причината да не я представя на роднините си е в нейния произход и тази мисъл я ужасяваше. Но когато разбра, че е изключил от списъка с гостите и Джесика, се успокои. Във всеки случай Ал не знаеше нищо за миналото й. Само Джес бе в течение, но тя не би обсъждала тази тема.

Ал измърмори нещо на Денис, махна с ръка и отиде при Сабина. Зелените му очи гледаха с искрено одобрение синкаво сребристите атлазени панталонки, които излагаха на показ дългите й, загорели крака. Тя отвърна с усмивка на похотливия му поглед, знаейки, че това е стара закачка между тях.

— Хей, Атлазено момиче, истинска ли си, или те има? — изтананика той през смях.

Тъмнокосият красавец бе висок колкото нея.

— Не знам. Ти ми кажи. — Тя зае поза като за снимка.

— Разкош за моя обектив — въздъхна той. — Откъде все пак си намираш тези секси костюми?

— Сама си ги шия — призна тя и се усмихна на учудения му поглед. — Е, изкарах един шивашки курс. Шиенето ми помага да се отпускам, когато не пея.

— Госпожица Малката домашна прислужница — пошегува се той.

— Не, господине — провлече засегнато тя. — Една жена трябва да бъде домакиня и аз съм точно това.

— Домакиня в този малък апартамент! — възкликна той. — Не ме разсмивай. Можеш да избършеш пода с носна кърпичка.

— Това е моят дом — зае тя отбранителна позиция.

— Можеше да бъде обзаведен много по-добре, ако не раздаваше всичко, което печелиш — каза той, като я стрелна с поглед. — Мебели втора употреба, телевизор втора употреба, всичко е втора употреба, и то защото непрекъснато се раздаваш. Нищо чудно, че никога нямаш пари!

— Много от съседите ми се намират в по-лошо положение от моето — напомни му тя. — Ако не вярваш, позволи ми да те разходя из моя квартал. Ще научиш много за тези отчаяни хора, които водят постоянната борба за оцеляване.

— Знам, няма смисъл непрекъснато да ми го натякваш. — Той пъхна ръце в джобовете си. — Просто бих искал да спестиш и за себе си нещо.

— Е, спестих малко — сви тя рамене.

— Край на разговора — сухо измърмори той. — Признавам се за победен. Ще дойдеш ли на партито ми утре вечер?

— Какво парти?

— Онова, което правя в апартамента си.

Тя не бе чувала Ал някога да е организирал парти. Погледна го подозрително и попита:

— Кой ще дойде?

— Много хора, които не познаваш, включително и Торн.

Самото споменаване на прякора я порази.

— Хамилтън Рейгън Торндорн Трети от плът и кръв?! — саркастично попита тя.

— Ако ще го наричаш така, гледай да не те чуе — предупреди я той и се усмихна. — Той мрази това. От малък го наричам Торн.

— Предполагам, че е скучен застаряващ бизнесмен, с огромно шкембе и плешиво теме?

— На трийсет и четири години е — произнесе Ал замислено. — Защо винаги реагираш по този начин, когато споменавам името му? Винаги млъкваш.

Тя се загледа в черните си ботуши.

— Той използва жените.

— Е, разбира се, че го прави! За бога, та те също го използват! Богат е и няма нищо против да харчи парите си по тях. Нали е ерген.

Мислите й се върнаха назад, в миналото. Богати мъже. Стръв. Използват парите си за стръв, на която се хващат отчаяни жени. Споменът я накара да потрепери.

— Мамо… — прошепна тя, готова да се разплаче. Обърна се, трепереща от едва сподавения гняв и изрече: — Странно, че не е женен.

Ал я наблюдаваше с нескрито любопитство.

— Никой не може да изтърпи Торн. — Той се засмя горчиво. — Защо мислиш, майка ми живее в Европа, а аз имам собствен апартамент в града?

— Нали каза, че обичал жените — припомни му тя.

— Не е допуснал никоя близо до себе си. Беше предаден веднъж и оттогава никога не е пожелавал жена, освен по обичайния мъжки начин. Торн отговаря точно на прякора си. Той е страстен, деликатен и непоклатим като скала. Административните директори носят със себе си бухалки за събранията на управителния съвет.

— Аз пък ще си взема бойната секира — сухо отвърна тя. — Или може би базука. Не обичам арогантни женкари.

— Да, знам. Между вас двамата би избухнала гръмотевична буря, тъй като Торн не обича агресивни жени. Предпочита накъдрените кокетки.

Беше готова да се обзаложи, че Торн цял живот се е надявал някоя да му се противопостави. Почти съжаляваше, че нейният начин на живот не й позволяваше да се заеме с това. Би било чудесно да премери сили с него. Изглеждаше равнодушна, колкото кожата на сценичните си ботуши. Имаше репутация на чувствена рок звезда, но нейните преживявания с мъжете се ограничаваха до скромни целувки от време навреме. Намираше мъжете за недостойни и незаслужаващи доверие. Не бе отдала никому сърцето си. И никога нямаше да го отдаде. Никога!

Стана от мястото си и уморено раздвижи рамене. Вечерта се бе проточила.

— Ще поспя няколкото часа — каза тя с въздишка. — Благодаря ти, че измина целия този път, за да ни съобщиш новината.

— Удоволствието е мое — отвърна той. — Певицата, която е била наета от мениджъра на клуба, претърпяла автомобилна катастрофа. Ще се оправи, но известно време няма да може да пее. Той се успокои, когато разбра, че ти и групата нямате нищо против да потеглите към дома и да уплътните програмата си, като се отбиете при тях.

Сабина се усмихна.

— Ние винаги потегляме нанякъде. За нас е приятно да имаме ангажименти.

— А за утре вечер? — изглеждаше странно нерешителен.

— За партито ли питаш? — Тя го погледна внимателно. — Какво си намислил?

Той печално поклати глава.

— Четеш мислите ми. Това е привилегия.

— Аха!

— Ще ти кажа повече утре вечер, когато дойда да те взема. Ще имам нужда от помощ. Става дума за бедни деца — добави той.

— Тогава можеш да разчиташ на мен, независимо за какво става дума. — Тя потисна прозявката си. — Коя ще бъде домакинята?

— Джесика — изглеждаше тъжен и отчаян. Очите му срещнаха нейните и той сведе поглед. — Бих искал… Няма значение.

— Ти никога не си канил Джес на парти — нежно отбеляза Сабина.

— Торн ще я изяде жива, ако разбере, че се интересувам от нея — каза той, усмихвайки се широко. — Казах му, че не мога да приема нито една друга жена за домакиня… О, по дяволите, трябва да тръгвам. Пилотът ми ме чака на летището. Нямах какво да правя и си помислих, че мога да хвана последното ти изпълнение и да ти кажа за ангажимента в клуба. Утре ще те взема в шест часа, окей?

— Окей — неохотно отвърна тя. Не й се искаше да прекъсват разговора. Колко ужасно звучеше всичко казано за брат му! — Ще се видим, значи. И ти благодаря за ангажимента в клуба.

— Беше ми приятно да ти направя услуга. Лека нощ.

Обърна се и си тръгна, а тя замислено го проследи с поглед. Възможно ли бе той да се интересува от Джесика? Колко прекрасно би било — двамата й най-добри приятели. Тя се усмихна.

 

 

Беше късен следобед, когато Сабина най-накрая успя да се добере до апартамента си. Изкачи се по стълбите, взирайки се с умиление надолу в редиците от кварталните къщи. Откакто навърши осемнайсет години и напусна приюта за сираци, тя живееше тук. Кварталът не беше от особено приятните — бе много беден. Но тук тя имаше добри съседи и приятели, а и бе привързана към децата, които си играеха на разбития тротоар. Беше близо да залива, така че можеше да чува корабите, когато акостираха в пристанището, да усеща морския бриз. От стаята си на четвъртия етаж понякога наблюдаваше минаващите стари товарни кораби, поклащащи се по вълните с особена грация. Но най-доброто на апартамента беше наемът му — тя можеше да си го позволи.

— Виждам, че сте се върнала, госпожице Кейн — поздрави я по своя си начин господин Рафърти от стълбището. Беше около седемдесетгодишен мъж, плешив и винаги ходеше по долна риза и панталони, когато се разхождаше из квартала. Живееше от социални помощи и нямаше близки, ако не броим другите наематели.

— Да, сър. — Сабина се засмя. — Имам нещо за вас — прошепна тя. Бръкна в чантата си и извади малко пакетче пралини, което бе купила на път за вкъщи. — Знам колко обичате сладко — каза тя и му го подаде.

— Пралини… — Господин Рафърти въздъхна и с наслада изяде няколко. — Любимите ми! Госпожице Кейн, винаги ми носите нещо — поклати глава, взирайки се в нея с тъжен поглед. — А аз нямам нищо за вас.

— Вие сте ми приятел — каза тя. — И освен това аз имам всичко, от което се нуждая.

— Постоянно се раздавате — мрачно произнесе той. — Зимата наближава, как ще се отоплявате?

— Ще изгоря мебелите — изрече тя театрално, макар и шепнешком, и бе възнаградена с усмивка от свадливия и горд старец, който не се усмихваше на нито един от другите наематели. Никой не го харесваше, освен Сабина, която съзираше под грубата му външност изплашен и самотен мъж. — До скоро.

Смеейки се, тя продължи да се изкачва по стълбите, облечена с джинси и късо прилепнало по тялото потниче, а господин Рафърти, хванал здраво любимите си пралини, бавно свърна към стаята си.

Били и Бес — русите близнаци, които живееха до нея, се зарадваха, когато видяха, че си идва.

— Но госпожица Дийн каза, че се връщаш утре! — мило възкликнаха те, споменавайки хазяйката. — Имахте ли публика?

— Да — успокои ги тя, изваждайки две големи близалки, които бе купила заедно с пралините. — Заповядайте. Но не ги яжте преди вечеря, че майка ви ще ми се кара.

— Благодаря! — извикаха те в един глас, вперили възторжени погледи в близалките.

— А сега наистина трябва да поспя малко — каза им тя. — Ангажирани сме за един клуб в центъра!

— Наистина ли? — не повярва Били, широко ококорил очи.

Той и сестра му бяха десетгодишни и благоговееха пред професията на Сабина. Представете си — рок звезда в тяхната сграда! Децата от другите блокове позеленяваха от яд.

— Наистина. Нали няма да вдигате много шум? — умолително прошепна тя.

— Разчитай на нас. Ще пазим тишина — тържествено обеща Бес.

Сабина им изпрати въздушна целувка и влезе в стаята си.

Близнаците живееха с тяхната майка алкохоличка, на която не можеше много да се разчита. Сабина ги наглеждаше вечер, а когато Матилда не се прибираше, което често се случваше, ги взимаше да спят в нейния апартамент. Социалните работници идваха и си отиваха, без да намерят никакво средство срещу отчайваща бедност, в която Матилда живееше. Заплахите, че ще й отнемат децата, водеха до сълзи и обещания, че повече няма да близне алкохол. За съжаление изпълнението на обещанията й траеше не повече от час-два, а в някои случаи само докато социалният работник си тръгнеше.

Сабина познаваше безнадеждността на ситуацията от личен опит. Преди смъртта на майка й и постъпването й в дома за сираци, тя често бе гладувала и умирала от студ. Загуби майка си по най-жестокия начин, без да може да направи нещо. Но борбата формира у нея определено отношение към богатите мъже и към мизерния живот — непоносимост и омраза. С гласа, с който бог я бе дарил, бе решила да се пребори с бедността и да направи нещо с живота си. Правеше го и в момента. Само ако бе успяла по-рано и бе спасила майка си…

Отпусна се на леглото, въздъхна и затвори очи. Беше толкова уморена. Всичко, което беше, всичко, което представляваше, влагаше в своите изпълнения. А когато те приключваха, тя се сриваше, изтощена до смърт. Понякога й се струваше, че живее истински само когато е пред публика, повишаваше адреналина на хората и чуваше бурните ръкопляскания и одобрителните викове, отпускайки звучния си, силен глас. Краката й се движеха в тон с ритъма, тялото й се извиваше. Дългата й черна коса се развяваше, а сребристосините й очи искряха и блестяха от емоционалното й изпълнение. Влагаше всичко от себе си и това си казваше думата. Всички тези дълги вечери я изцеждаха и тя бе започнала да отслабва. Но трябваше да продължи. Не можеше да си позволи да намали темпото точно сега, когато с групата бяха съвсем близо до върха. До този момент не бяха имали толкова многобройна публика, а и вече непрекъснато присъстваха в местните медии. Някой ден щяха да сключат договор за запис и тогава…

Усмихваше се, унесена в мечти. После затвори очи, усети буците на дюшека и тъжно въздъхна. Трябваха й само няколко минути почивка. Само няколко минути…

 

 

Събудиха я силни удари по вратата. Сънена, тя стана да отвори и видя срещу себе си Ал.

— Заспала съм дълбоко — опита се да се оправдае тя. — Колко е часът?

— Шест. Обличай се бързо. Ще се почувстваш по-добре, когато хапнеш нещо.

— С какво ще ме нахраниш? — попита тя, прозявайки се, докато влизаха в хола.

— Пиле „Киев“ — започна той. — Трюфели и броколи със сос „Холандез“ и сладкиш с вишни за десерт.

— Трябва да си държал Сузи в кухнята целия ден! — възкликна тя, представяйки си готвачката на Ал — прегърбена, ниска жена, която ругаеше под нос, докато приготвя вкусните си ястия.

— Да, държах я — каза той, а зелените му очи искряха. — Обещах й премия.

— Е, тя наистина я заслужава. Настани се удобно. Връщам се след минутка.

Тя си взе бързо душ и облече елегантна яркосиня атлазена рокля с тънки презрамки, квадратно деколте и ниска талия. Отиваше на стройното й тяло и придаваше на сивите й очи синкав оттенък. Доходите й не бяха достатъчни за такава рокля, но тя я откри в един чудесен магазин за дрехи втора употреба и плати само част от истинската й цена. Беше се специализирала в пазаруването. Налагаше й се с тези непостоянни доходи. Сложи си лачени обувки на висок ток, взе изискана черна чантичка и облече дълго кашмирено палто, тъй като през късната есен вечерите бяха студени. Остави косата си пусната, вместо да я прибере във френски кок, както правеше обикновено вечер. Когато се върна обратно в хола, Ал се изправи и въздъхна.

— Страхотна си — промълви той. — Ще привличаш всички погледи!

— Защо това те прави толкова самодоволен? — подозрително попита тя.

— Споменах ти, че имам една идея — отговори той след минута. — Сещаш ли се как веднъж ти казах, че набирам средства за построяването на детска болница?

— Да — каза тя, чакайки го да продължи.

— Затова се опитвам да организирам представление с благотворителна цел, което да се излъчи по местната телевизия. Ако намеря няколко спонсора и имам интересен изпълнител като теб, мога да привлека много от тукашните таланти и да ги представя по местните станции. — Той се усмихна. — Гарантирам ти, че ще съберем повече дарения от необходимото.

— Знаеш, че за теб ще го направя без заплащане — каза Сабина. — Но ние не сме достатъчно известни.

— Грешиш — възпротиви се той. — Телевизионната изява би ти донесла доста голяма известност. Виж, не това е причината да те моля да го направиш и ти го знаеш, затова не ми говори глупости. Децата ще спечелят най-много. Освен това имам предвид и други таланти за представлението — рече той, — но не мога да отида в телевизията с идеята си, преди да съм намерил спонсори. Искам да убедя Торн да стане един от тях.

— Дали ще се навие?

— Ако дълго бъде увещаван — каза той, поглеждайки я закачливо.

— О, чакай малко! — рязко скочи тя. — Няма да се подмазвам на брат ти за нищо на света.

— Не е нужно да му се подмазваш. Просто бъди любезна. Бъди такава, каквото си.

Тя се намръщи.

— Няма да ме караш да се изчервявам в някой ъгъл, нали?

— Честна скаутска — обеща той, а белите му зъби блеснаха в усмивка. — Довери ми се.

— Не вярвам на никой друг, освен на теб — усмихна се тя.

— Старая се за това. Хайде да тръгваме.

Той слизаше пред нея до перилата на стълбите.

— Не можеш ли сам да го попиташ? — промълви Сабина. — Все пак, от една кръв сте.

— Торн нещо ми е сърдит.

— Защо?

Ал с въздишка пъхна ръце в джобовете си и я погледна унило.

— Снощи доведе вкъщи едно момиче за мен.

Очите й се разшириха.

— Какво е направил?

— Доведе вкъщи едно момиче за мен. Много приятно момиче, което има отлични връзки в обществото. Баща му притежава петролна рафинерия. Брат ми беше поканил гости за вечеря, нали разбираш.

— О, Боже! — възкликна тя.

— Обадих се на майка ми, когато гостите си тръгнаха и тя си поговори малко с него. Това го ядоса. През повечето време не му е приятно да говори с нея, а и адски много се нуждае от тази рафинерия. — Ал сви рамене. — Ако можех да му я доставя, той със сигурност ще се втурне да спонсорира благотворителната ми инициатива.

— Можеш да му я купиш — предложи тя.

— С какво? Аз съм фалирал. Не напълно, но определено не разполагам с капитала, необходим за бизнес от този ранг. Засега съм партньор само по документи, докато не вляза във владение на имуществото на татко следващата година.

— Започвам да си изграждам много интересен образ на Хамилтън Рейгън Торндорн Трети — произнесе тя мрачно. — Сватовник ли си пада?

— Да, такъв си е — призна Ал. Той посочи колата си, когато излязоха на улицата. — Паркирал съм ей там.

Сабина го последва намръщено.

— Често ли постъпва с теб така?

— Само когато иска нещо, което не може да купи. — Ал въздъхна. — Не можеш да си представиш колко много бизнесмени имат подходящи дъщери, които искат да омъжат. Особено бизнесмени с рафинерии и петролни компании.

— Но това не е хуманно!

— И брат ми понякога се държи нехуманно. — Той отключи колата и отвори врата пред нея. — Не си ли се питала понякога защо държа теб и Джесика далеч от партитата, организирани за хората от компанията?

— Започвам да разбирам — промълви тя. Изчака го да влезе в зеления си мерцедес и да запали двигателя, преди да продължи: — Предполагам, че той не иска да се обвързваш с някоя подчинена.

Ал се напрегна, започна да отрича, но се натъжи и обидено продължи:

— Самият той няма намерение да се жени. „Торн Ойл“ притежава милиони с всичките си компании. Иска единствено наследник. Но от подходяща жена, нали разбираш? Джесика е била омъжена преди това, а и семейството й не е със съответния социален статус — процеди той, хващайки се на уловката й. — Торн би се отнасял с презрение към нея.

Всичко й се изясни. Всичко… Какви чувства питае той към Джесика, защо е толкова потаен.

— О, Ал — дишането й секна от възмущение. — Та това е ужасно!

— Следващата година ще мога да се преборя с него — каза той. — Когато разполагам със собствени средства. Дотогава мога само да му се подчинявам и да чакам това време да отмине.

— Ще му го избия от главата — едва чуто заплаши Сабина. В очите й искряха сребристи пламъчета, а дългата й коса подскачаше като жива коприна при резките движения на главата.

Той се загледа в нея, докато караше към апартамента си по ярко осветените улици.

— Да, предполагам, че би могла да го направиш. Приличаш на него. Буйна, раздразнителна и действаща импулсивно. — Той се усмихна. — Ти си подходяща партия за брат ми.

— При цялото ми уважение, не искам да имам нищо общо с твоя брат.

— Да, знам. Но, моля те, не му обръщай гръб тази вечер. Имам нужда от помощта ти.

— Хей, чакай малко…

— Искам да ми помогнеш да го убедим, нищо повече — обеща той и усмивката му изчезна, когато я погледна. — Няма да позволя да изпаднеш в затруднено положение. Торн не се държи особено добре, когато разбере, че има срещу себе си невинна душа. Ще разбереш какво имам предвид, когато видиш жената, с която ще бъде днес. Тя е същата баракуда като него. Просто искам да ми помогнеш да го убедим да спонсорира благотворителното начинание. Ще намеря някой да ти акомпанира и можеш да му изпееш арията от „Мадам Бътерфлай“.

— Нима харесва оперната музика? — удиви се тя.

— Обожава я.

Тя внимателно го погледна.

— А какво мисли за рок певците?

Ал притеснено се размърда. Изглеждаше обезпокоен.

— Ами…

— Какво?

Той стисна зъби.

— Всъщност никога не е говорил за това. Не се измъчвай, заедно ще разберем.

Сабина имаше лошо предчувствие, но замълча. Все пак по-големият му брат вероятно нямаше нищо общо с образа, който тя си бе създала за него. Жените може и да го харесват, но сигурно беше от онзи тип застаряващи мъже, прилични на бизнесмените по снимките, които бе виждала в списанията. А и много добре знаеше, че един богат мъж не се нуждае от хубава външност, за да си намира жени.

Къщата на Ал бе разположена над залива и Сабина много я харесваше. Бяла и внушителна, някога тя бе принадлежала на баба му. Можеше да си представи как огромният хол е бил сцена за елегантни балове едно време в Ню Орлиънс. Къщата се намираше сред градина от декоративни храсти, камелии, гардении и жасмин. Сега, разбира се, всичко бе прецъфтяло, но Сабина си представи градината, отрупана в цвят, каквато щеше да бъде през пролетта.

Джесика излетя от огромния хол, където няколко души с питиета в ръка разговаряха. Лицето й се сливаше по цвят с червената коса. Иначе тя бе слаба, свита и мила, и Сабина много я обичаше. Двете бяха изминали дълъг път заедно. Имаха приятни съвместни преживявания, когато Сабина живееше в приюта за сираци, недалеч от дома на Джесика. Запознаха се съвсем случайно, но между тях се зароди приятелство, продължило през всичките тези години.

— Здравей, Сабина — бързо каза Джесика и веднага се обърна към Ал: — Имаме проблем. Поканил си Бек Хентън.

— Да, и какво от това? — равнодушно попита Ал.

— Ами, той и Торн се конкурират за онази петролна рафинерия в Хюстън. Забрави ли?

Ал се плесна по челото.

— По дяволите!

— Излязоха заедно през задната врата. Видях Торн да гледа накриво. Знаеш какво означава това.

— По дяволите! — повтори Ал. — Исках да помоля Бек да спонсорира представлението — каза той. — Е, вече няма да стане. По-добре да вървя да го спасявам.

Сабина го изгледа с широко отворени, невярващи очи. Изграждаше си много странен образ за непоклатимия голям брат.

— По-добре да извикам шофьора на Бек — тъжно каза Джесика. — Ще има нужда от него.

— Преди да тръгнеш, би ли ми казала дали тук има джинджър ейл. — Сабина кимна към бара в хола.

— Нито капка. Но съм ти оставила една бутилка в кухнята.

След минута ще се върна.

— Благодаря ти.

Сабина се втурна към кухнята и бързо сложи лед в една чаша. Тъкмо посягаше да вземе бутилката с джинджър ейл, когато задната врата изведнъж се отвори и се захлопна.

Тя се обърна и замръзна на място, щом го видя. Беше висок и слаб. Тялото му й напомняше за онези мъже, които се появяваха в телевизионните реклами. Беше строен, добре сложен, а смокингът подчертаваше черната му коса и наситения тен на лицето и ръцете му. Обградените му с гъсти, черни мигли очи блестяха срещу нея.

— Подайте ми онази купичка — каза той с твърд глас, протягайки слаба, с дълги пръсти ръка. По нея нямаше никакви бижута, но сред косъмчетата по китката му зърна часовник „Ролекс“.

Без да се замисля му подаде леда и забеляза, че има малък белег на бузата, близо до окото. Носът му бе прав като стрела и му придаваше надменен вид. Челюстта му бе издадена и издаваше упоритост, но устата бе съвършена — най-мъжествената уста, която някога бе виждала. Беше неотразим и тя не можеше да откъсне очи от него.

— Какво сте ме зяпнали, скъпа? — провлечено попита той. — Не сте ли виждали мъж с насинено око?

Този човек трябва да е Бек Хентън, когото обсъждаха, помисли си тя. Дългото, превзето име някак не се връзваше с брата на Ал.

— Тук има много малко мъже със смокинги.

Той я впечатли не само с начина, по който изглеждаше, но и с авторитетността, която се излъчваше от него.

Изглежда, тя също не бе минала незабелязано, защото ъгълчетата на устата му се извиха в лека усмивка, докато увиваше в салфетка леда и го поставяше под насиненото си око.

Непознатият се приближи към нея и Сабина видя, че искрящите под гъстите му вежди очи бяха светли, ледено сини.

Цветът им на фона на тъмното лице те караше да потръпнеш.

Той спря погледа си на нежните й бледи рамене, премести го към деколтето на роклята и оттам към дългите, слаби крака, обути в тънки фигурални сини чорапи. След това погледът му бавно се върна към източената шия, плъзна се по деликатната кожа на лицето около нежната уста, високите скули, черната вълниста коса и стигна до необикновено дългите мигли над сребристосивите й очи.

— Защо се криете тук? — попита той, нарушавайки мълчанието.

— Дойдох за малко джинджър ейл — призна тя, посочвайки бутилката. — Не пия алкохол, както виждате. Джесика ми пази някои леки напитки, така че да не изглеждам прекалено сдържана пред гостите на Ал.

Той вдигна глава.

— Изобщо не изглеждате сдържана. — Леката усмивка все още играеше на плътните му устни. — Секретарката на Ал явно ви е приятелка?

— И то много добра.

— Джесика си я бива. Ал казва, че трудно би намерил друга като нея. Справя се добре.

Слаба похвала, помисли си тя, и малко снизходителна, но всеки си имаше право на мнение.

— Доста внушителна синина — отбеляза тя.

— Трябва да видите другия — замислено отвърна той.

— Горкият Хамилтън Рейгън Торндорн Трети! — въздъхна тя. — Надявам се, че не сте го ударил прекалено силно.

Той присви тъмните си вежди и отвори широко очи.

— Горкият Хамилтън…?

— Ал каза, че се борите за някаква петролна рафинерия — подхвърли тя, усмихвайки се дяволито. — Защо просто не зарежете петрола в земята и не си наливате колкото ви трябва от време на време?

Той се засмя тихо.

— Не сте ли малко нахална, госпожице.

— Благодаря ви, господин Хентън. Вие сте Бек Хентън, нали? — настоятелно попита тя. — Не допускам да сте братът на Ал. Не изглеждате като мъж, който има име, дълго цял километър.

— Така ли? И как си представяте брата на Ал?

— Мрачен, закръглен и леко побелял — каза тя, очарована от леката му усмивка.

— Боже мой, никога не съм чувал Ал да лъже.

— Не е и излъгал. Искам да кажа, че никога не ми е описвал брат си. — Тя сипа джинджър ейл в чашата си, повдигна я и го погледна над ръба й. — Наистина не трябваше да удряте брата на Ал. Сега ще си тръгне и няма да мога да се срещна с него.

Той присви око.

— А за какво ви е?

— Ами, той притежава петролна рафинерия — подхвана тя, — а има един проект…

Преди да успее да му обясни, лицето му придоби строго изражение и той се изсмя.

— Винаги има някакви проекти. — Той се приближи към нея. — Защо не хванете мен, скъпа? Аз самият имам петролна рафинерия.

— Вие — не сте ли… с дама? — нервно попита тя.

Беше толкова близо, че можеше да усети енергията, която излъчваше, да вдъхне скъпия му парфюм.

— Винаги съм с дама — прошепна той и пръстите му започнаха да си играят с кичури от меката й коса. — Не че това има значение. Обикновено всички изглеждат еднакво.

— Господин Хентън — опита се да се измъкне тя.

Той я принуди да отстъпи назад към шкафа и я притисна леко, контролирайки тежестта на тялото си. Ръцете й се разтрепериха, когато взе чашата й и я остави отстрани на шкафа.

— Тихо, тихо — нежно прошепна той, като докосна устата й с дългия си пръст. Вече не се усмихваше. Очите му бяха потъмнели и замъглени. Остави настрана салфетката с леда и обхвана с големите си топли ръце овалното й лице. Кожата му беше груба, сякаш вършеше тежка физическа работа. Тя се изплаши.

— Не бива…

— Та ние нищо не правим — прошепна той, като се наведе към нея. — Направо си прекрасна!

Трябваше да помръдне, да го отблъсне, но ръцете й безпомощно се опряха в гърдите му и под студените си пръсти тя усети топлината на силните мускули. Дъхът му парна устните й, докато той търсеше с уста нейната.

— Не — безпомощно изрече тя и се опита да се отдръпне.

Бедрата му я притиснаха към шкафа и въртеливото движение на тялото й предизвика у него шокираща реакция. Той си пое дълбоко въздух и отпусна лицето й между дланите си.

— Господи, от години не ми се е случвало толкова бързо да харесам жена — изрече той и устата му се впи в нейната.

Тя настръхна. Усещаше тръпки от главата до пръстите на краката си, които се опитваха да се съберат при високите й токчета. Той отдръпна устни. Изглежда, бе усетил неудобството и резервираността й. Отдалечи се и се вгледа в лицето й със странен, озадачен поглед. След това отново наведе глава и мина със зъби по долната й устна бавно, нежно, изучавайки очертанията по изкусен начин, което нямаше нищо общо с досегашния й опит с мъжете. Пръстите й се вкопчиха в ревера на сакото му и дъхът й зачести. Усещаше как изгарящата топлина на устата му кара пулса й да лудее.

— Да, точно така — прошепна той в леко разтворените й устни. — Хайде, скъпа… Отвърни на целувката ми. Целуни ме…

Той я изкушаваше по див, безразсъден начин. Случващото се бе като безумна фантазия — да стои в интимна прегръдка и да целува мъж, когото току-що е срещнала в нечия празна кухня. Освен това той не беше обикновен мъж — беше експерт в тази област, използваше езика си по начин, който тя никога дори не си бе представяла.

Задъха се, докато езикът му изучаваше нейния, а устата му напираше към нейната. Внезапно желанието се пребори с присъщата й сдържаност и тя почувства как топлина се разлива по тялото й. Слаб стон се откъсна от устните й, тя се повдигна на пръсти и жадно насочи уста към неговата. Докосна гъстите му, красиви къдрици и притегли главата му към себе си.

— Господи! — изстена той.

Повдигна я и на нея й се стори, че стаята се завъртя около тях. Това бе най-безумната, дълбока и жадна целувка, която някога бе споделяла с мъж, а изглежда, той нямаше никакво намерение да спре. Трябваше да го отблъсне. Ала защо не можеше да го стори?

След минута, която й се стори цяла вечност, той я пусна отново на земята и погледна надолу към дълбоките й сиви очи с любопитство и предпазливост. Присви око по своя си начин и предупредителна камбанка иззвъня някъде в съзнанието й, но необуздан трепет бе обхванал тялото й и тя не й обърна особено внимание.

— Имаш талант за тези неща, скъпа. — Той дишаше учестено и я гледаше с интерес. — Нямаш много опит, но мога да се погрижа за това. Ела с мен вкъщи.

Лицето й гореше, устните й тръпнеха.

— Не мога — с треперещ глас прошепна тя.

— Защо?

Погледът му я изгаряше.

— Аз… ами Ал? — поколеба се тя.

Той издиша шумно и изхриптя:

— За Бога! Да не би да си влюбена в него? Мога да ти гарантирам, че няма да бъдеш на първо място. Ал ще доведе онази проклета рок певица, около която се увърта. Аз дойдох заради нея, но мога да се погрижа и по-късно. — Той нежно докосна лицето й, погрешно вземайки застиналата й физиономия за страх, вместо за шок, какъвто в действителност беше. — Няма да те нараня — промълви той. — Няма и да те насилвам. Освен това може да обсъдим… разни проекти.

Думите му най-сетне проникнаха в парализираното й съзнание и тя се вторачи в него, започнала да проумява нещата.

— Рок певица?

Видът му й се стори опасен. Нежният любовник внезапно се бе превърнал в студен, делови мъж със заплашително изражение.

— Ал си има ново момиче. Но не за дълго — добави той през смях. — Ала това няма нищо общо с теб и мен. Ти каза, че се нуждаеш от пари. Нека да отидем да поговорим за това.

— Ти си Хамилтън Рейгън Торндорн Трети — промълви тя.

Той повдигна вежда.

— Умно момиче. Но какво значение има? Нали ти казах, че имам петролна компания. Хайде, скъпа, да се махаме оттук. Не ни трябва никой. — Бавно и гальовно той докосна рамото й. — Няма да си тръгнеш с празни ръце, обещавам ти.

Стана й неприятно — неприятно от това, че му бе позволила да я целуне, от това, че му бе отвърнала. Почувства се така, както трябва да се е чувствала майка й преди години, но с една съществена разлика — тя не бе отчаяна. Никога не бе изпадала в крайно отчаяние и разпаленият й поглед го издаваше. Гневът и отвращението я накараха да се разтрепери.

— Хей, какво ти става? — внезапно попита той намръщено.

— Имате невероятен маниер, господин Торндорн Трети — каза тя с леден тон. Притисна юмруци към тялото му и рязко го отблъсна. — „Няма да си тръгнеш с празни ръце“ — имитира го тя.

— Внезапно станахте много принципна, скъпа — горчиво произнесе той. — Но вие сте тази, която започна да поставя условия. Добре, съгласен съм. Колко искаш?

О, Господи, как бе объркала всичко! Защо не му каза нищо за проекта? Сега я мислеше за леконравно момиче. Но какво самомнение имаше той, помисли си тя и го изгледа гневно.

— Не можеш да си ме позволиш — изсъска тя.

Очите му отново обходиха тялото й, но този път в погледа му липсваше одобрение.

— Надценяваш се. Мисля, че двайсет долара биха стигнали.

Сабина му удари шамар. Стана съвсем импулсивно, без да го обмисли. Нима можеше да търпи повече обиди от този арогантен мъж, та дори да беше брат на Ал.

Торндорн Трети дори не трепна. Бузата му се зачерви, но той само я изгледа с ледените си очи и спокойно произнесе:

— Ще ми платиш за това.

— Любопитна съм да видя как ще стане това — предизвикателно отвърна тя, отстъпвайки назад. — Хайде, петролни бароне, удари ме. — В гнева си тя бе прекрасна, сребристосините й очи искряха, черната й коса се вееше, тялото й бе изопнато, но издаваше самоувереност и елегантност. — Не ме е страх от теб.

Лицето му остана безизразно и той продължи да я гледа сурово и невъзмутимо.

— Коя си ти? — попита той с безапелационен тон.

— Злата фея — отвърна тя с подигравателна усмивка. — Много жалко, че не загубихте от господин Хентън.

Сабина се обърна, забрави да си вземе чашата с джинджър ейл и с бързи крачки напусна кухнята. Гневът й още не бе преминал, когато влезе в претъпкания хол.

Ал я зърна и тръгна към нея с чаша в ръка. Изглеждаше изнервен и притеснен, но когато видя изражението на Сабина се вцепени.

— Какво се е случило?

— Няма значение. — Би й било много неприятно да му каже. — Къде е господин Хентън?

— Тръгна си побеснял, със счупен нос — измърмори той. — Дотук бяхме с този потенциален спонсор — въздъхна и продължи: — Е, сега ще трябва да работим над Торн.

— Ал, относно твоя брат…

Чу се хлопване на врата и шумът от гостите изобщо не й попречи да разбере кой е влязъл. Тя настръхна още повече, когато Ал погледна над рамото й и се усмихна.

— Това на лицето ти, разбира се, е подарък от Бек, нали? — Ал се подсмихна. — Защо не си се измъкнал?

— Измъкнах се — чу Сабина зад гърба си познатия студен провлачен говор. — Няма ли да ни запознаеш? — попита той, преструвайки се, че нищо не е станало.

— Разбира се.

Ал постави ръката си на рамото на Сабина и я подкани да обърне лице към мъжа с насиненото око. Говореше небрежно, но ръката му бе напрегната и леко трепереше.

— Това е Сабина Кейн.

Лицето на високия мъж внезапно придоби заплашително изражение.

— Рок певицата?

— Да — отбранително реагира Ал.

Мъжът, който я бе целувал толкова страстно преди по-малко от пет минути, погледна Сабина така, сякаш искаше да й пререже гърлото.

— Трябваше да се досетя — каза той с груб смях и скри слабата си ръка в джоба на панталоните. — Приличате на такава.

Тя направи театрален реверанс.

— Благодаря ви, господин Торндорн Трети.

Ал наблюдаваше ту единия, ту другия с явно любопитство.

— Торн, има нещо, за което искам да поговоря с теб — каза той.

— Забрави — отвърна му Торн. Дълго и продължително изгледа Сабина с преценяващ поглед. — Вкусът ти за жени е ужасен.

Обърна се и тръгна право към елегантна блондинка, облечена в прилепнал по тялото костюм от златисто ламе. Блондинката се плъзна в ръцете му, притискайки тяло към неговото.

Сабина го наблюдаваше с изпепеляващ поглед, когато той се наведе да целуне страстно блондинката по устните. Тя отмести очи.

— Ал, не мога да остана повече.

— Сабина, съжалявам…

Тя забеляза Джесика и й кимна да дойде.

— Можеш ли да ме откараш вкъщи?

— Разбира се, какво се е случило?

— Просто имам ужасно главоболие, Ал — излъга Сабина. Не можеше да му разкаже за случилото се. — Съжалявам, мислих си, че ще премине.

— Ако е заради Торн — започна той, поглеждайки към брат си, — извинявам се за неговото неприятно държание.

— Аз бих искала да му кажа същото — каза тя на Ал, — но главата ми ще се пръсне. Джесика?

— Готова съм. Да тръгваме. Ще се видим по-късно, шефе — каза усмихна се тя срамежливо на Ал.

— Ще говоря с Торн — рязко каза Ал.

— Не си губи времето — отвърна Сабина. — Лека нощ. — Излезе навън, сподиряна от горящата от нетърпение Джесика и се зарадва на острия есенен вятър и тъмнината.

— Какво се случи в кухнята? — поиска да узнае Джесика, след като подкара към апартамента на Сабина.

— Държах се враждебно с него — сподавено промърмори Сабина. — Ал никога няма да ми прости, но не можех да търпя този мъж и минута повече.

— Ал казва, че Торн е свикнал да очаква най-лошото и обикновено така става. В действителност е много тъжен човек. Не допуска никого близо до себе си. Повечето от времето си прекарва сам…

— Сам? — рязко я прекъсна Сабина. — Аз видях друго…

— Това е само фасада — отвърна Джесика и зави по улицата, на която живееше приятелката й. — Жените идват и си отиват. Не се задържат при него.

— Откъде знаеш толкова много неща за него? — попита Сабина.

— Той непрекъснато се отбива в офиса, тъй като неговият е в новопостроеното крило на сградата. Той и Ал работят заедно, а това изисква постоянно да обсъждат нещата. Винаги е много учтив. Веднъж даже ми донесе кафе, когато бях много заета с изпращането на кореспонденцията — добави тя с усмивка.

Той може да си позволи да се държи учтиво със секретарката на Ал, помисли си тя ядосано, но ако Ал имаше сериозни намерения относно Джесика, тя бе убедена, че Торн ще се противопостави на това. Ясно го показа с безцеремонната си забележка на партито. А Ал изпитваше чувства към Джесика, Сабина беше сигурна в това. Много й се искаше да сподели подозренията си с Джесика.

— Торн сигурно подкупва хората, когато не може да постигне целта си по друг начин — измърмори Сабина.

Джесика спря на паркинга пред къщата и погледна приятелката си.

— Мога да се обзаложа, че никога не му се е налагало да прибягва до подкупи — с въздишка каза тя. — Знаеш ли, Ал се страхува от него. Аз също. Сигурна съм, че ако някога погледна Ал по-особено, Торн ще ме изпрати в Саудитска Арабия или на някое друго затънтено място.

Да, помисли си Сабина възмутено, да се държи добре със секретарката на Ал е едно, но Хамилтън Рейгън Торндорн Трети би нарязал Джес на парченца, дори ако само се усмихнеше на брат му.

— Запомни едно. Ал не е безразличен към теб — нежно произнесе Сабина. — И ако достатъчно те харесва, би се преборил дори с по-големия си брат.

— Той би ме забелязал само ако умра и няма кой да му направи кафе — промълви Джесика.

— Ха! Е, смятам да се качвам и да изям няколко препечени филийки. Проклет да си, Хамилтън Рейгън Торндорн Трети! — процеди Сабина. — Заради теб останах без вечеря. Представям си какво е да работиш за него!

— Неговите секретарки идват и си отиват като приятелките му — сподели Джесика. — Много е строг с жените. Казват, че ги мразел.

Сабина почувства, че я побиват тръпки.

— Да, усетих го. Много студен човек.

Изчерви се и излезе от колата, преди Джес да е забелязала реакцията й.

— Благодаря ти, че ме докара. Искаш ли някой път да обядваме заедно?

— Ще ти се обадя. Сигурна ли си, че си добре? — погледна я разтревожено Джесика.

Сабина повдигна рамене и се усмихна.

— Получих някоя и друга рана в битката.

— Какво му каза?

— Ударих му плесница — каза тя, проследявайки изненадата, изписана на лицето на Джес. — След това предизвиках петролния барон да ми върне удара.

Джес изглеждаше смутена.

— Не е много мъдро от твоя страна. Той помни като слон.

— Опита се да ме купи за вечерта — изстреля тя направо.

Джес деликатно възкликна:

— О, милата! Нищо чудно, че си го ударила! Браво на теб! Ще кажеш ли на Ал?

Сабина се замисли.

— По-добре да не му казвам. Ал не знае в каква ситуация изпаднах. Предай му, че не съжалявам за стореното, но му се извинявам, задето го поставих в затруднено положение.

— Ал не се затруднява лесно. — Джесика потупваше волана. — Бях доста смутена, когато ме помоли да бъда домакиня на партито му. — Тя погледна нагоре. — Никога досега не ме бе канил в апартамента си.

— Започва да те забелязва — предпазливо каза Сабина.

— Е, поне Торн не ме изхвърли днес — тъжно отговори Джес. — Той се държи малко снобски, когато семейството му е наблизо.

Сабина отново загуби самообладание.

— Това, от което той има нужда, е някой да го постави на мястото му. И ако не внимава, може да му насиня и другото око.

Джес се засмя.

— Представям си — технически нокаут в петия рунд.

— Лека нощ — каза Сабина и затвори врата на колата след себе си.

Махна на Джес и изтича по стълбите.

Ама че край на чудесно начало на вечер! Докато затваряше входната врата на апартамента си, тя реши да прескочи вечерята. Апетитът й бе изчезнал. Сънят би й донесъл успокоение, но вместо да се отдаде на сънищата, тя си спомни как Торн я целуваше.