Джанет Дейли
Пази се от непознати (5)

Пета глава

Саманта прокара пръсти по столчето на чашата си. Няколко капки червено вино оцветяваха дъното й. Тя не обърна никакво внимание на грандиозния ален залез, който бавно избледняваше в лилав здрач. Нищо не можеше да я впечатли, откакто си бе задала въпроса, на който още нямаше отговор. Защо Крис не й позволи да слезе на брега?

Тя обърна очи към него и видя, че я наблюдава. Усмихна му се и отдръпна ръка от празната чаша, като осъзна, че през последните няколко минути никой от тях не беше проговорил. Саманта нервно навлажни долната си устна с върха на езика и се помъчи да измисли някаква безобидна реплика.

— Тук е спокойно, нали? — каза.

— Да.

Този път и двамата се бяха преоблекли за вечеря. Той носеше фино бяло поло под тъмносиньо сако и светлосини панталони. Това беше друго, което я объркваше. Тя се чудеше защо при всичките си пари той няма нито едно сако, което да стои като излято на широките му рамене и мускулестия гръден кош. Дрехата, която бе облякъл сега, не беше лоша, но щеше да е далеч по-добре, ако не изглеждаше, че го стяга.

Тя стана от стола с въздишка, като приглади с длани меката материя на тъмночервения си костюм. Той се състоеше от пола-панталон до глезените и блуза с дълъг ръкав, обточена с дантела около затвореното деколте. Яркият цвят подчертаваше матовия тен на лицето й.

— Отново ли си неспокойна? — попита Крис, като също се изправи.

— Отново? — Въпросът му я смути и тя обърна глава към него.

— Снощи не можа да заспиш — напомни й той.

— О, да — Саманта кимна в знак на съгласие.

Предположи, че не е успяла да прикрие своята несъсредоточеност. Точно в този момент не беше склонна към откровение, поне не и докато не разбере какво става. Но той беше готов да отдаде нейната разсеяност на емоциите от деня и тя охотно прие това.

— Струва ми се, че наистина съм малко неспокойна — призна младата жена.

— Вместо да рискувам снощната история да се повтори, мисля, че е по-добре да ти предложа една разходка преди полунощ.

Саманта отметна един кичур от бузата си.

— Не е лоша идея — гласът й обаче прозвуча приглушено.

Когато излязоха в здрача навън, Крис се огледа.

— Какво искаш — просто да се разхождаме или предпочиташ определено място?

След едно нерешително движение тя отговори:

— Беседката.

Той леко постави ръка отзад на кръста й и тя му позволи да я поведе по пътеката, по която бе поела предишната нощ. Тя беше посипана с борови иглички, които пукаха под сандалите й. Саманта не можеше да пренебрегне стъпките му до себе си, нито топлината, която преливаше в нея от неговата ръка.

Изведнъж реши, че изборът й за беседката беше грешка, но вече бе прекалено късно, за да се връщат. Удължените сенки на дърветата сякаш се отдръпнаха и осмоъгълната постройка се появи пред тях. Когато ръката на Крис се отпусна, тя започна да диша по-леко и пулсът й възвърна спокойния си ритъм.

Щом влязоха в беседката, Саманта се спря до парапета към реката. В настъпващия мрак проблясващата водна повърхност отразяваше замиращата светлина на залеза. Крис застана до нея. Облегна рамо на един от стълбовете и постави крак върху пейката. Не реката обаче привличаше вниманието му. Той гледаше Саманта със загриженост, скрита зад маската на сдържано спокойствие.

— Тревожи ли те нещо, Сам? — попита след няколко минути пълно мълчание.

— Защо питаш? — отвърна тя учудено, сякаш въпросът му беше нелеп.

Погледът й обаче устоя на проницателните му очи и започна да блуждае по мъжествената му фигура.

— Изглеждаш така, сякаш си мислиш за нещо определено — в гласа му все още се долавяше сериозна нотка, независимо от опита й да се пошегува.

— Това не е ли в реда на нещата? — сви рамене Саманта, за да му покаже, че не става въпрос за нещо важно.

Беше й трудно да мисли, когато той беше толкова близо. Но щом се изправи, като че ли искаше да разгледа отблизо лицето й, стана още по-зле.

Сърцето й се разтупка, когато с престорено безразличие извърна очи към небето, което беше започнало да придобива мастиленосин оттенък. Там беше изплувал сребърният сърп на луната и първата вечерна звезда се усмихваше. Тя усети, че ще й е трудно да запази самообладание. Мускусният аромат на одеколона му се носеше из въздуха и една неволна въздишка се изтръгна от устните й.

— Забавлява ли се днес?

— О, да — тя рязко се извърна към него и му се усмихна с изкуствен ентусиазъм. — Островите са прекрасни.

Бризът откъм реката разроши косата й и няколко кичура полепнаха по влажните ъгълчета на устата й. Тя повдигна ръка да ги махне, но неговите пръсти вече бяха там и отмятаха копринените й къдрици, а после се заплетоха в гъстата грива на тила й.

Почти в същия миг той плъзна другата си ръка зад гърба й и я притегли към себе си. Изненадана, тя се вкопчи в мускулестата десница, която я обгръщаше, за да се освободи. Но опитът й не успя, защото попадна в плен на загадъчно тъмния му опияняващ поглед. Трябваше да се противопостави, но в действителност не желаеше да го направи. И той сигурно знаеше това. Беше твърде опитен, за да не усети кога една жена иска да бъде целуната. Вероятно за да усили желанието й, изчака още няколко напрегнати секунди.

След това устата му топло докосна нейната с възбуждаща милувка, докато леко разтвори стиснатите й устни. Саманта нямаше нито волята, нито желанието да устои на убедителното му умение. Краката й се огънаха под чувствения изблик и тя потърси опора в здравото му тяло.

Изпита настойчива нужда от неговата целувка и разтвори устни. Агресията на неговото обсебване я развълнува по-силно от всяко друго чувство, което някога беше изпитвала. Вкусът на устата му събуждаше сексуалното й желание, целувките му бяха буйни и влудяващи. Бедрата й се притиснаха към здравите мускули на краката му.

В сладостта на отдаването, тя разтвори свитата си в юмрук ръка, за да погали рамото му. Той я улови за китката и се взря в замаяния блясък на очите й. Тлеещият мрак в тъмните му очи разкри чувствения порив, който отговорът й предизвика у него, макар да владееше чувствата си по-добре от нея.

Железният обръч на прегръдката му я държа в плен няколко секунди. Погали с палец нежната кожа на китката й, където пулсът биеше ускорено.

После челюстта му се стегна решително. Той я освободи, обърна се и се отдалечи в сянката. Огънчето от кибритена клечка възпламени края на цигара. В следващия миг той я пъхна в ръката й.

Разтреперана, тя я пое и всмукна дълбоко с надеждата, че никотинът ще окаже желаното успокояващо въздействие. Тишината обаче бе изнервяща. Саманта ясно му беше показала, че целувката му й харесва и не желае тя да свършва. Защо тогава се бе отдръпнал?

Единственото възможно обяснение за това, че беше реагирала толкова естествено на милувките му, я изпълни с отвращение към нея самата. То й налагаше поне да опита да възвърне част от достойнството си.

— Не беше длъжен да ме целуваш, Крис — издайническа дрезгавина прозвуча в гласа й. Почувствала силата на острия му поглед, продължи да гледа към реката. — Когато се съгласих с предложението ти за нощната разходка, това беше всичко, което очаквах. Не съм си и помисляла, че лунната светлина ще те накара да смяташ, че очаквам флирт.

— Според теб това ли е причината, че те целунах? — Гласът му беше мрачен и напрегнат. Той улови брадичката й с пръсти и обърна лицето й към лунната светлина така, че да види изражението й. Очите й вече не гледаха замаяно. Бяха широко отворени и откровени. — От чувство за дълг? И под влияние на романтиката?

— А не е ли така? — отвърна Саманта с укор. — В крайна сметка аз съм твоя гостенка и дъщеря на Рубен Джентри.

— Следователно — продължи той мисълта й, — аз съм длъжен да те забавлявам по всякакъв начин, дори да удовлетворявам романтичните ти фантазии, породени от магнетичната светлина на луната — смразяващото му презрение издаваше дива ярост. — По-далеч от истината не би и могла да бъдеш, госпожице Джентри, във всяко отношение.

— Не разбирам… — тя смръщи объркано вежди и се взря в сянката, за да види лицето му.

— Не е необходимо да разбираш — отсече рязко той. — Не е необходимо нищо друго, освен… — Внезапно замлъкна и се загледа в нея.

Изминаха няколко напрегнати секунди. Крис тихо изруга под нос. После пусна брадичката й, измъкна цигарата от ръката й и я хвърли в мрака.

Стоманеният обръч на ръцете му отново се сключи около нея. Огнена страст изгори устните й и я захвърли във вихъра на чувствата, преди Саманта да осъзнае това, което става. Тя се поддаде на властната му уста и устните й се разтвориха под мощния й порив. В болката, която й причиняваше, имаше дива сладост.

Тялото й покорно позволи да бъде притиснато интимно към мъжествената му фигура. Тя искаше да обвие ръце около врата му, но здравата му прегръдка й позволи само да се вкопчи в ревера на сакото му. Той остави насладата на устата й, за да обсипе с целувки лицето й. После с леки захапвания слезе по шията й, докато не изтръгна от нея стенание на болка и страст. Краката не можеха да я държат права и тя се отпусна в ръцете му. В опита да се улови за него пръстите й се натъкнаха на кожена презрамка под сакото му.

Той спря атаката си, после се отдръпна, хвана ръцете й и ги притисна към гърдите си. Тя неволно залитна към него и чу неравномерното му дишане. Бе сигурна, че тъмните му мигли прикриват желанието, което гори в очите му. Когато се досети, че нейните очи навярно изразяват същата страст, сведе поглед към големите ръце, които държаха нейните.

— Трябва да съм си изгубил ума, за да се забърквам с теб — каза задъхано той.

— Аз… — започна Саманта.

— За бога, не казвай нищо повече! — прекъсна я гневно. — И без това е достатъчно зле. Хайде! — той я оттласна от себе си и дори й причини болка, когато я побутна към пътеката. Въпреки това тя беше достатъчно близо до него, за да почувства допира на рамото му до своето. — Връщаме се вкъщи, преди нещата да излязат от контрол.

Не суровият му повелителен тон обаче възпря Саманта да се възпротиви. Причината бе мимолетният допир на ръката й до нещо твърдо под мишницата му преди малко. То предизвика поредица от спомени, които внезапно се съединиха като парчета от мозайка.

Зле скроените сака и фактът, че го бе виждала само веднъж по риза. Рязкото изтръгване от ръцете й, когато се опита да го прегърне. Кожената презрамка, която напипа под сакото му.

И преди всичко случката от предната вечер, когато й се стори, че прибра пистолет в якето си. Тогава не беше сигурна дали точно това е видяла, но сега вече знаеше. Беше уверена, че и в момента той е с кобур, препасан през рамото.

Защо? Защо го носеше? За защита от евентуални натрапници? Не, Саманта не можеше да приеме това; заплахата не беше чак толкова голяма. „Попитай го — подтикна я един вътрешен глас. — Засмей се и се пошегувай, че те смята за толкова опасна, за да носи оръжие.“ Студените вълни на страха обаче, които я обляха, я накараха да замълчи.

Наближаваха къщата, чиито светлини ставаха все по-ясни. Саманта се препъна, но той не пусна ръката й, макар тя да извика от болка. Освободи я едва когато стигнаха на няколко крачки от вратата.

Когато влязоха вътре, тя тръгна пред него и неловко прекоси празната всекидневна. Застана несигурно до масивната каменна камина, без да има възможността да избяга по-далеч, и скръсти ръце. Той спря по средата на стаята и тя усети, че тайно я наблюдава.

Като остана с гръб към него, тя прокара пръсти през косата си. Сърцето й ехтеше като барабан в тягостната тишина. Само ако можеше да престане да я разглежда като бактерия под микроскоп, помисли си отчаяно. Просторната стая осигуряваше достатъчно разстояние помежду им, но въпреки това тя разсъждаваше не по-ясно от преди, когато беше в ръцете му.

— Ще поръчам на Маги да ни донесе кафе — неочаквано каза той.

Раздразнението правеше гласа му рязък и неестествено чужд.

— Не — Саманта се извъртя, като неволно притаи дъх, когато острият му поглед я прониза. Покоряващата му мъжественост предизвика непознат страх у нея, по тялото й внезапно пробягаха тръпки, а пулсът й се ускори. — Не искам никакво кафе — заяви тя след кратка пауза. — Аз… аз не успях достатъчно да поспя снощи. Мисля, че ще си легна рано.

След като вече бе взела решението си, тя пое към коридора, който водеше до спалнята й. Саманта усети, че той също се раздвижва, и й се прииска да се затича, но направи усилие да не бърза.

— Сам! — повелително изрече гласът му.

Тя се спря на вратата на стаята, като се опита да срещне тъмния му поглед, без да издаде вътрешната си тревога. Когато той се приближи с бавни и провлачени стъпки, почувства как коленете й омекват и се подпря с ръка на стената.

Крис спря на крачка от нея. Скулестото му лице изглеждаше сурово, измъчено и привлекателно. Устните му бяха свити мрачно, челюстите — стиснати и напрегнати.

Той протегна ръка да докосне бузата й и палецът му леко погали гладката й кожа. Саманта видимо потрепери, когато пламъкът на милувката му премина през нея. Бързо сведе поглед, като се постара да не поглежда към издутината от лявата страна на сакото му. Дори и страхът не можеше да възпре желанието й да се озове в ръцете му.

— Моля те, изморена съм — тя се опита да си придаде привидно безразличие.

Палецът му се плъзна под брадичката й, за да я повдигне нагоре.

— Сам, аз… — Напрегнатият му нисък глас не успя да изрази мисълта му.

Нечии стъпки се чуха наблизо и той отпусна ръка. Саманта се възползва от случая.

— Лека нощ, Крис — промърмори младата жена, когато Том се появи във всекидневната. Тя забърза надолу по коридора към спалнята си.

След няколко минути беше в леглото си и бе изгасила светлината. Дълго лежа будна в тъмното, потънала в размисъл. Всеки път, когато се опитваше да се концентрира върху причините, поради които той носи оръжие, мислите й я връщаха към магията на целувките му и към изпепеляващата страст, която бе разпалил у нея.

Най-сетне заспа, но сънят й бе повърхностен и неспокоен. На следващата сутрин се събуди преди осем.

Когато влезе в столовата, Крис вече закусваше. Поздрави я неочаквано резервирано. Тя предприе подобна стратегия, след като отново забеляза издутината отляво на светлокафявото му памучно яке. На масата имаше портокалов сок, кафе и препечена филийка. Нямаше желание за нещо повече, така че отхвърли предложението на Маги за бекон и яйца, когато жената за кратко се появи в стаята.

— Беше споменала, че трябва да си купиш някои неща от града — каза небрежно Крис, палейки цигара.

Тя се загледа в преполовената препечена филийка в ръката си. След вчерашните й подозрения въпросът я завари неподготвена. Той, изглежда, й предлагаше да отидат на покупки. При пристигането си тук тя беше намерила почти всичко, от което би могла да се нуждае. Саманта обаче нямаше намерение да признае това.

— Има няколко неща — излъга тя и отхапа леко от филийката.

— Направи списък и го дай на Маги. Тя ще се погрижи да получиш всичко необходимо — той тръсна кибритената клечка, за да я угаси, и я хвърли в един пепелник.

Погледът й се плъзна през масата към сдържано любезното му изражение. Значи нямаше да й бъде позволено да отиде до града. Трябваше обаче да се увери, че наистина има предвид точно това и то не е плод на въображението й.

— Не е необходимо — отхвърли тя предложението и се усмихна престорено, като добави още една лъжица мармалад към филията си. — Аз ще отида с нея до града. Ще бъде забавно да пообиколим магазините.

— Маги няма да ходи в града.

Загадъчният му отговор я накара да срещне неговия сериозен тъмен поглед. Напрегнат и бдителен зад непринудената маска, той привлече вниманието й.

— Не разбирам — засмя се Саманта смутено.

— Тя ще поръча по телефона някои неща, от които се нуждаем, и една моторница ще ги донесе следобед — обясни мъжът.

— О! — тихо възкликна младата жена с разбиране.

Понеже нямаше какво повече да каже, започна да предъвква намазаната с мармалад филия. Тя обаче вече не й беше вкусна.

Сутрешните часове минаваха бавно. Беше й трудно да изглежда естествена и да не се поддава на всички тези подозрения и съмнения, които се появиха отново. Нещо повече, след бурните целувки от предната вечер отчуждението на Крис беше обезпокоително. Той избягваше и най-малката възможност да я докосне, колкото и невинно да беше, и чувствителността на Саманта се изостри до крайна степен. Въздухът около нея бе наелектризиран, сякаш приближаваше буря.

Погледна тайно към Крис. Той се бе изтегнал в един от градинските столове, сякаш незасегнат от подводните течения, които я измъчваха. От мястото си, облегната на една скала, можеше да го наблюдава в профил. Мъжествен, жизнен и загорял от слънцето, той изглеждаше спокоен, с отпуснато тяло. Равномерното повдигане на гръдния му кош показваше, че спи.

След обяда те бяха във вътрешния двор. Саманта едва се бе докоснала до храната, понеже нервите й бяха прекалено обтегнати. Сега се ослушваше за шума от пристигащата лодка, което беше единствената причина, поради която се съгласи да излезе на двора.

Вече бяха минали няколко моторници. Първоначално те привличаха интереса й, но когато подминаваха острова, тя изпитваше разочарование. Приглушеният напев на двигател започна да приближава и тя се стегна в очакване, защото звукът значително се усили. После чу това, на което се надяваше. Моторът затихна изключен.

Саманта отново погледна Крис и предпазливо се изправи от скалата, тъй като не бе сигурна дали той спи, или само е затворил очи. Като се мъчеше да изглежда безгрижна, пъхна палци в джобовете на дънките си и бавно закрачи по пътеката към навеса за лодки, където моторницата с доставките би трябвало да спре.

— Отиваш да се поразходиш ли? — За момент бавният глас я парализира.

Тя се обърна рязко и се усмихна напрегнато.

— Смятам да се поразтъпча наоколо.

— Имаш ли определена цел? — Тя долови остра нотка в непринудения въпрос.

Саманта се подвоуми. Дали да признае, или да се опита да го заблуди? Не, трябваше да каже истината. Трябваше да знае точно какво е положението й. Въображението й не спираше да работи. Трябваше да разбере дали предположенията й бяха верни. Тръпки я побиха от това решение и от възможните му последици.

— Мислех да отида до залива — отвърна тя и забеляза мрачната извивка на устните му. Докато все още имаше кураж, продължи: — Моторницата с доставките е на пристана. Чух я преди минута.

— Това не е голямо събитие — сухо се пошегува той.

— Не е, но ми се ще да направя точно това. Нещо против? — Не можеше да не го предизвика, независимо че сърцето й се качи в гърлото.

— Всъщност не — отвърна мъжът, но инстинктът й показваше, че лъже. Той бавно се изправи на крака. — Какво ще кажеш, ако ти отправя едно по-съблазнително предложение? След като искаш да отидеш до залива, защо първо не си облечеш банския, а след това да поплуваме няколко часа?

Идеята изглеждаше съвсем обикновена, но Саманта разпозна тактиката му за печелене на време.

— Докато се преоблека, моторницата ще е тръгнала — отбеляза тя.

— Това има ли значение? — ръцете му се спуснаха до хълбоците и той зае арогантна поза, а тихият му глас стана заплашителен.

— Тъй като бях тръгнала към залива, за да видя лодката — да, има значение — отвърна тя и с явно предизвикателство наклони глава. — Но може би не желаеш да видя моторницата. Затова се опитваш да измислиш начин да ме спреш, нали?

— Това е смешно — усмивката, която й отправи, беше студена и лишена от хумор.

— Нима? — усмихна се презрително Саманта. — Аз пък не мисля така.

— Хайде, Сам. — Той се намръщи при думите й и поклати глава. — Защо бих искал да направя подобно нещо?

Като се извъртя, тя тръгна бързо към пътеката, ядосана, че се остави да бъде манипулирана по този начин. Той беше достатъчно лукав, също както и безскрупулен. Шумът от отмерени крачки по пътеката зад нея прогони яда й.

Като погледна през рамо, Саманта разшири очи в почуда, когато го видя да скъсява разстоянието между тях. След като не успя да я спре с хитрост, вероятно би прибягнал до сила, помисли си тя.

Втурна се от пътеката към дърветата и гъстите храсти и чу как Крис, гневен и нетърпелив, извика името й, но това само я накара да ускори ход. Клоните я шибаха през ръцете и краката, докато бягаше слепешком и се опитваше да се движи по права линия към залива, където изоставената пътека завиваше. Освен шума от своите крака, тя чуваше и шумоленето на храсти зад себе си. Преследваше я, но тя не посмя да рискува и да погледне назад. Видя пред себе си малко сечище и се затича към него. Усети, че той приближава. Като се измъкна от дърветата и храстите, тя се опита да се втурне през сечището, за да си възвърне малко от изгубената преднина, но не успя. Една голяма ръка я улови под лакътя, дръпна я и я извъртя.

Устремът й напред я лиши от равновесие, не би могла да промени посоката толкова бързо и да се задържи на краката си. Саманта полетя към земята. Падайки, повлече и него и го събори на колене. Дебела бодлива постелка от борови иглички посрещна тежестта й.

Тя незабавно започна да рита и да се опитва да скочи на крака. Почти бе успяла, когато мускулестата ръка отново я запрати по гръб на земята. Тя замахна към него, после размаха юмруци, като се целеше безразборно в тялото му. Атакуваше го с цялото ожесточение на хванато в капан животно. Той бързо успя да улови ръцете й и да ги изпъне неподвижни над главата й.

Саманта започна да се бори още по-ожесточено, дишайки в панически хрипове. Тя се гърчеше и извиваше, за да се освободи от тежестта на тялото му, което я притискаше към земята. Главата й се мяташе в отчаяно усилие, а в копринените й кестеняви коси се заплитаха боровите иглички под нея. Той я държеше с лекота и я остави да се съпротивлява напразно, докато енергията й се изчерпа напълно.

Задъхана, Саманта вече нямаше сили да се бори повече. Тя се взря яростно в стоманения му поглед, а от усилията сърцето в гърдите й биеше лудо. Боровите игли грубо драскаха голите й ръце. Тежестта на тялото му я смазваше, но топлината му почти я изгаряше.

Стегнатите му мускулести бедра се притискаха в краката й. Гърдите й бяха почти сплескани от гранитната стена на гръдния му кош. Здрави като стомана пръсти стискаха китките й и тя вече не се опитваше да ги освободи. Ароматът на бор се смесваше с мускусното ухание на неговата мъжественост, подчертана от мириса на потта му. Тя се почувства опиянена.

Объркването й от поражението постепенно отстъпи пред страха от опасната интимност на позата. Когато мисълта завладя съзнанието й, тя я видя отразена в очите му. Страхуваше се да помръдне. Боеше се, че ако го направи, това би насърчило обсебващата му целувка.

Напрежението се засили, а очите й останаха приковани от магнетичната сила на неговите. Когато тъмният му поглед се спусна към устните й, те омекнаха под почти осезаемата милувка.

Бавно, много бавно, устата му се наведе към нейната. Саманта се предаде с въздишка. Мудната страст на неговата целувка разпали пламъци и събуди желанието й много по-бързо, отколкото пълното отдаване. Той умело обходи всяко ъгълче на устата й, докато тя не му се подчини напълно.

Ръцете й бяха освободени и тя ги обви около врата и раменете му. Смазващата тежест на тялото му, което я притискаше надолу, само добавяше масло в огъня, който бушуваше във вените й. Сърцето й туптеше лудо. Интимната милувка на ръцете му като еротичен стимулант предизвика незабавен отговор. След миг целувката напълно завладя сетивата й.

Всяка фибра у нея потръпваше в очакване на докосването му. Пръстите му се насочиха към копчетата на блузата й и започнаха да ги разкопчават, за да достигнат до заоблената плът, която платът скриваше. Когато свали презрамката от рамото й, за да премахне и последната пречка, той бавно отдръпна уста от устните й. Целувките му покриха чувствителната кожа на откритата шия и раменете й и оставиха огнена следа до връхчетата на гърдите й. Чувственото докосване на езика му изтръгна трепетен стон от гърлото й. Грубата му мъжка нужда я накара да осъзнае пулсирането в слабините си и собствената си безусловна жажда за задоволяване.

Ръката му остана върху гърдите й, когато вдигна устни към устата й. За миг спря на дъх от целта, за да прочете посланието във влажните й кафяви очи.

Сивият му поглед се разгоря собственически над лицето й.

На дъх от устните му, Саманта осъзна, че тази целувка щеше да изисква пълно отдаване. Не беше в състояние да устои. Не можеше да му откаже нищо. Пламъкът на любовта, лумнала в сърцето й, погуби всичко друго, освен желанието й да бъде негова.

Но той спря. В тъмния му поглед внезапно се появи напрежение и предпазливо вдигна очи от лицето й. Стъписана, Саманта успя да чуе шума от нечии тежки стъпки, които приближаваха към мястото, където лежаха прегърнати върху леглото от борови иглички.

Тя рязко си пое въздух, завладяна от тревога, паника и протест. Преди да издиша, Крис постави широката си ръка върху устата й, а пронизващият му поглед я предупреди да мълчи.