Еми Елизабет Сандерс
Сладка лятна буря (15)

Глава 15

— … а после прекарах един месец във Венеция — добави Артоа. — Но беше изморително. Италианците са толкова… италиански.

Кристиана се изсмя:

— Ами те трудно биха могли да са нещо друго, нали?

— Предполагам. Чуй тази музика — смени той рязко темата, както си беше свикнал. — Просто ужасна, нали?

Кристиана се намръщи и погледна към площада. В тъмнината горяха факли, бирата се лееше безплатно, а група музиканти свиреше танцова мелодия.

— Не мисля така. Тя е хубава по свой начин.

Артоа извърна поглед към небето:

— Не стига, че си загубила мястото си в двора, не стига, че си се лишила от парите и гардероба си, но ми се струва, че си загубила също и вкуса си.

— Сноб — отвърна Кристиана с усмивка.

Те седяха в края на каруцата и гледаха как хората танцуват.

— Ще дойдеш ли в Нотли с нас? — попита Артоа. — Мадам Алфор и графът ще се радват да бъдеш с нас. Спомняш ли си Сюзет и Люсиен Бертен? Те също са там. Те са малко обикновени, но пък са богати, много, много богати. И още кой е там… чакай да се сетя…

— Няма значение, Артоа. Някой ден, скоро, ще дойда да ви посетя. Но тук, където съм, се чувствам добре.

Артоа изглеждаше разстроен. Като че ли беше готов да възрази, но в този момент Ричард скочи и седна до тях и им предложи по една тежка халба бира.

— Няма ли да пийнете бира с обикновените хора? — попита той. — Или да изпратя някое момче да донесе малко вино? — Той се извърна шеговито и дръпна косите на Джефри, който стоеше до конете и си говореше с някакво хубаво младо момиче.

— Хей, момче! — извика той със заповеднически тон. Джефри погледна обидено и се изплю на земята.

— Ако още веднъж ме наречеш момче, ще ти откъсна главата…

— Стига — заповяда Кристиана. — Невъзможен си, Ричард. Разбира се, че ще пием бира.

Ричард сръбна от чашата си и подаде другите. Кристиана взе своята и я надигна смело. Забеляза, че Артоа направи гримаса и потрепери привидно, след като вкуси от своята чаша. Изненада се от това, че се ядоса на жеста му.

— Е, Артоа — каза Ричард с палав поглед. — Какво мислиш за нашите странни английски селски обичаи?

Артоа вдигна вежда:

— Не са много по-различни от френските или италианските селски обичаи. Само вашият акцент е по-груб.

Ричард се изсмя на глас и после се оригна.

— Не бъди грубиян — каза му Кристиана, а Ричард се поклони подигравателно.

— Както нареди Нейно величество — отвърна той и се насочи към тълпата.

— Това твой зет ли е? — попита Артоа. — Боже мили, Кристиана, всичките ли са така ужасни?

— Ричард изобщо не е ужасен. Просто обича да се подиграва. Всъщност той е много мил. — Артоа се усъмни в думите й. — Наистина, Артоа. Всички са мили. Виж, това е Даниел. Той преподава латински. Тоест, преподаваше латински, но го уволниха. Всъщност виновна бях аз, защото се сбих със сина на земевладелеца, когато работех в „Счупеното гърне“.

— Какво си правила? Къде?

— Работех, приятелю. Не гледай така ужасено. Не е чак толкова лошо да работиш в кръчма. Господи, Артоа, лошо ли ти е?

— Не, умирам — отвърна Артоа. — Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш в Нотли? Не мога да повярвам, че тези грубияни са те изпратили да работиш в кръчма.

— Те не са ме карали. Аз сама реших.

Кристиана оглеждаше тълпата и видя Гарет. Той стоеше до Поли и я държеше фамилиарно за ръката. Усети леко бодване от ревност. Той като че ли усети погледа, извърна се и срещна очите й, без да се усмихне.

— Гарет! — извика тя и му махна с ръка. — Ела да те запозная с Артоа.

Той се поколеба, но се насочи към тях между танцуващите. На светлината на факлите кестенявата му коса проблясваше ярко.

Подаде ръка на Артоа и разтърси силно неговата.

— Значи това е Артоа. Непрекъснато ни говори за вас.

— Сигурно не непрекъснато — възрази Кристиана. — Артоа, това е Гарет.

Последва напрегнато мълчание. В това време Поли притича, хванала полата си с ръка.

— Защо не танцуваш, Кристиана?

— Още не искам, Поли, това е приятелят ми, Артоа. Онзи, за когото ти разказвах.

Усмивката на Поли ги огря:

— Какво? Същият Артоа, който ти подарил диамантени обеци за рождения ден?

— Същият — съгласи се Артоа.

— Страхотно! — възкликна Поли. — И сега сте дошли в Ашби? И вие ли не танцувате, Артоа?

— Аз не танцувам — отвърна Артоа и Кристиана забеляза за пръв път, че той говори малко престорено.

— Е, аз пък танцувам, дявол го взел! — каза изведнъж Гарет. — Приятно е, доколкото може да бъде, когато двамата са облечени, но не е лошо. Хайде, Поли, да се завъртим. — Той хвана Поли за ръка и я въвлече в тълпата. Кристиана извърна очи, когато забеляза, че Поли му шепне нещо в ухото и после отмята със смях глава.

— Какъв сърдитко — отбеляза Артоа.

— Обикновено не е такъв — възрази Кристиана, като проследи с поглед Гарет и Поли.

Даниел пристъпи между тях и поведе Поли да танцува с него. Гарет се засмя, вдигна рамене и отиде да си вземе бира. Пресуши халбата почти на един дъх.

— Разкажи ми за Филип — настоя Артоа. — Какво го накара да те остави на това място? Да не е бил побъркан?

— По-рано и аз мислех така. Но сега… — тя рязко млъкна, като видя, че Гарет танцува с някакво момиче, което го гледаше с възхищение.

— Какво? — попита Артоа. — Какво гледаш, Кристиана? Искаш ли да идем да потърсим вино? Тази английска бира ще ме довърши.

— Аз я харесвам — настоя Кристиана, като отмести поглед от Гарет и момичето. — Разкажи ми за Нотли, Артоа. Кой още е там?

Те седяха на каруцата под звуците на флейти, цигулки и песни и си говореха за Франция, за онези, които още са в неизвестност и за другите, които бяха успели да се спасят в чужди страни.

Когато Джефри и Стюарт дойдоха да запретнат конете, за да се връщат у дома, Кристиана накара Артоа да й обещае, че ще я посети на следващия ден.

Тя се настани в колата, облегна се на наръч слама, прегърна цигулката до гърдите си и зачака Гарет да дойде. Чакаха повече от час и най-после Даниел реши да се приберат без Гарет.

— Сигурно се е запил някъде — опита се той да успокои Кристиана.

Това обаче не я накара да се почувства по-добре.