Александер Кравчук
Нерон (58)

Завръщането

Оставеният в Рим Хелий чувствуваше, че в държавата става нещо лошо. Наистина не беше разкрит нов заговор и освен войната в Юдея, никъде другаде не се проливаше кръв, но се увеличаваха случаите на недоволство от управлението на тирана и шута. Сенаторите, въпреки че оказваха най-покорно раболепие, ненавиждаха Нерон от цялото си сърце; след безмилостното потушаване на заговорите на Пизон и Виниций, за това нямаше съмнение. Наместниците в провинциите също се страхуваха за съдбата си, тъй като смъртта на Корбулон и братята Скрибоний ги поучи, че никакви заслуги, дори и най-голямата изява на лоялност не може да ги предпазят от погубване. Народът в столицата, който до този момент поддържаше Нерон поради неговата щедрост и грижите му за игрите, с всеки месец от пребиваването на императора в Гърция ставаше все по-недружелюбен. Владетелят, представящ се пред презираните гърци за актьор и състезател с колесници, се бе изложил в очите на всички римляни. Жителите на някои провинции, особено на Галия и Британия, се бунтуваха срещу прекомерния данъчен гнет.

Освободеният роб изпращаше често писма до Гърция, в които усилено молеше за бързо завръщане. На едно от тях получи следния отговор:

„Съветваш и желаеш бързо да се завърна. Но трябва по-скоро да ми пожелаеш да се завърна по начин, достоен за Нерон.“

Накрая загубилият търпение Хелий сам замина за Гърция. Разстоянието от Рим той измина едва за седем дни. Изплаши императора, че враговете в столицата подготвят голям заговор. Нерон се сбогува с Гърция с най-дълбоко съжаление. Казваше:

— Само гърците умеят да слушат и само те са достойни за моя талант!

Пътуването до Италия се падна през зимата, когато бурите зачестяват. Поради това мнозина хранеха скрита надежда, че императорският кораб ще потъне. Нерон все пак пристигна в Италия здрав и невредим. Затова пък се появи нова вълна от доноси срещу тези, които умишлено или наистина желаеха да бъде погубен.

Походът през Италия преминаваше по маниера на тържествено посрещане, с което градовете на древна Гърция поздравяваха олимпийските победители. В Неапол, Анций и Алба Нерон не влезе през градските врати, а през разрушената част на градската стена, тъй като такъв беше гръцкият обичай. Това имаше символично значение: град, който е родил победител в игрите, няма нужда от стени за своя защита.

Най-тържествено беше влизането в Рим. И тук разрушиха част от стените. Целият град бе украсен с гирлянди от цветя, с илюминации, на много места бяха запалени огнища с благоуханни масла. По пътя на шествието бяха излезли несметни тълпи. Той водеше през Големия цирк, където специално беше разрушена част от колонадата, през Велабър и Форума до Палатина, до храма на Аполон. Най-отпред се носеха венците, които императорът беше спечелил в Гърция. Те бяха над 1800, на всеки един бе поставен надпис: Това е награда за такава и такава песен или за актьорско изпълнение; Нерон Цезар спечели тази награда като първи от римляните. След дългата колона от венци и надписи се появи върху колесница самият Нерон. Бе същата тази колесница, с която някога направи своето триумфално влизане Цезар Август. Облечен в пурпурнозлатисто наметало на триумфатор, Нерон носеше на главата си олимпийски венец от клонки на дива смокиня, а в ръката си държеше питийския венец от лаврови листа. До императора на бойна колесница стоеше неговият учител по музика Иодор. Отзад пристъпваха редиците на преторианците, августианите и сенаторите. Поздравяваха Нерон хорови, добре дирижирани викове:

— Да живее олимпийският победител! Да живее питийският победител! Август! Август! Да живее Нерон, нашият Херкулес! Да живее Нерон, нашият Аполон! Да живее най-големият атлет на всички времена! О, божествен глас! Щастливи са тези, които те слушат!

Към колесницата се хвърляха пойни птички, символ на прекрасния императорски глас, ленти от венци и сладкиши. На следващия ден всички венци бяха положени в Големия цирк около високия египетски обелиск. Състояха се големи състезания с колесници, по време на които императорът лично показа своите способности на победител в олимпиадите.

Въпреки така тържественото посрещане, атмосферата в столицата не отговаряше на артистичната душа на Нерон. Той тъгуваше за Гърция. Планираше пътешествие до Египет и Етиопия, и още едно — чак оттатък Кавказ.

Още през март императорът се върна в Неапол, където живееха толкова много елини.