Александер Кравчук
Нерон (15)

Нарцис

Страшно доказателство за силата си Агрипина даде през 54 година. Пред нея изпадна в немилост Домиция Лепида, лелята на Нерон, същата, при която момчето живя в онези смутни години след смъртта на баща си и изгнанието на майка си. Тогава Лепида не се грижеше много за него. Но сега, когато звездата на племенника се издигаше все по-високо, не щадеше сили, за да спечели неговата благосклонност. Обсипваше го с подаръци и похвали.

Агрипина не понасяше никой да оказва влияние върху нейния син. Подготви против сестрата на своя първи съпруг силен удар. Обвини Лепида, че се старае да й навреди с магически заклинания, а робите си в Южна Италия не държи изкъсо, което е опасност за реда.

Процесът се състоя пред сената. Като свидетел беше извикан и Нерон, който в продължение на няколко години бе живял в дома на Лепида, а след това често ходеше на гости. Момчето даде показания, които утежниха вината на лелята. Много хора се настроиха против него. В действителност той постъпи благоразумно. Съдбата на Лепида и така беше предрешена, защо трябваше да си навлича гнева на майка си?

Затова пък Нарцис направи всичко, за да спаси Лепида. Той си даваше сметка, че тази богата, влиятелна и енергична жена може до известна степен да уравновеси силата на Агрипина. Но загуби. Домиция Лепида трябваше да умре. От този момент привържениците на императрицата и на сина й бяха всесилни в сената и в двора. Освободеният роб можеше да разчита само на огромното си богатство и на хората, които бяха пряко зависими от него. Но въпреки това, не сложи оръжие. Той знаеше, че след смъртта на Клавдий положението му щеше да бъде еднакво тежко, независимо дали на трона ще седне Нерон, ръководен от майка си, или Британик, син на жената, за чиято смърт беше виновен преди всичко той — Нарцис. Затова изключително много се грижеше за здравето и безопасността на императора, защото докато Клавдий е жив, от главата му нямаше да падне нито косъм!

Към Британик Нарцис сега се отнасяше с нежност. Прегръщаше го, целуваше го и заявяваше:

— Синът на Месалина има право да храни ненавист към мене. Въпреки това моля боговете колкото се може по-скоро да порасне и да отмъсти както на убийците на майка си, така и на неприятелите на баща си!

Тези изказвания не бяха безцелни. Нарцис искаше те да стигнат до ушите на императора. Нека да знае, че освободеният роб поставя доброто на своя господар по-високо от собствената си сигурност!

За да се увери какво е бъдещето на Британик, Нарцис докара един известен метопоскоп или физиономист, който умееше по външните черти на лицето да предскаже съдбата на човека. Въведен в стаята, в която двете момчета си играеха, знаменитият гадател посочи едно от тях и каза:

— Можеш да бъдеш сигурен, ще управлява!

Нарцис се изуми и възмути:

— Бъркаш! Та това е Тит Флавий, приятел в игрите на императорския син. Другото момче е Британик.

Но метопоскопът държеше на своето:

— Не виждам Британик да бъде някога владетел. А що се отнася до Тит, нямам съмнение.

И така, дори предсказанията не дадоха надежда на Нарцис. Прекалено много станаха разочарованията и неуспехите. Освобожденецът се чувствуваше уморен, стана нервен, отново започнаха да го измъчват болките от подаграта. Зле му влияеше влажният климат на Рим и околностите му. Задължително беше заминаването на по-дълга почивка и лекуване. Но Нарцис не искаше да се отдалечава от столицата. Накрая, след дълго отлагане, се реши да замине до градчето Синуеса. Там имаше минерални извори, които лекарите му препоръчваха. За началника на канцеларията най-важно беше това, че Синуеса се намира на един ден път от Рим, малко повече от 100 мили на юг, на границата между Лациум и Кампания, където планината стигаше до самото море.

Нарцис замина за там късно през есента на 54 година с натежало сърце. Безпокоеше го положението в Палатин, а лошите предчувствия се засилваха още повече от страха от кометата. Тя изгряваше всяка нощ на северния небосклон, заплашителна и кървава. Всяка нощ се издигаше по-високо към средата на небесния купол. Сред народа кръжаха предсказания, които будеха тревога.