Александер Кравчук
Нерон (5)

Престъпленията на Месалина

През 42 година императрицата стана причина да бъде осъден на смърт Апий Силан, третият мъж на майка й. Това стана с помощта на освободения роб Нарцис. Двамата, независимо един от друг, разказаха на Клавдий виденията на своите зловещи сънища: виждали Силан да убива владетеля. Разбира се, че освен тези сънища имаше и други измислени обвинения. Какви бяха истинските подбуди за омразата на Месалина към Силан, беше трудно да се разбере. Неговата смърт стана причина майката и дъщерята да скъсат отношенията си за дълги години. Домиция Лепида дойде при Месалина едва в последните часове на живота й.

През същата тази 42 година пред императрицата и освободения роб възникна широко поле за изява. Беше разкрит истински опит за преврат. Императорският наместник на Далмация, Скрибоний, подкрепен от неколцина сенатори от Рим, готвеше бунт. Те искаха да сменят днешния ред и да върнат стария, републиканския. Това бяха фантасти и доктринери. Когато войниците на далматинските легиони узнаха какви са намеренията на военачалника им, веднага го напуснаха: срещу императора няма да се бият! Някои от съзаклятниците се самоубиха, други бяха инквизирани и погубени. Политическият резултат от заговора и бунтът беше много сериозен. Клавдий завинаги намрази сенаторите, стана още по-подозрителен и започна напълно да вярва само на жена си и освободените роби.

Безсрамна и всесилна, императрицата превърна двореца в дом на разврата. Никой не смееше да съобщи за това на мъжа й. Префектът на преторианците, който й се стори не много верен, загина. Мълчание покриваше делата й, които ставаха все по-явни и безсрамни.

Изплашен, Сенека трескаво търсеше начин за спасение. Но какво можеше да направи тук, на Корсика — откъснат от света, загубен сред скалите и морето? Остана му само писателският талант. Случи се така, че по това време почина братът на Полибий — един от освободените роби на императора. Сенека познаваше Полибий, защото той се интересуваше от литература. Беше превел на латински Омир, а на гръцки — Вергилий. Ръководеше научния отдел на владетеля. Изгнаникът реши да припомни на този влиятелен човек за себе си, а едновременно с това да докаже и своята преданост към императора. Всичко това той изложи в дълго съболезнователно писмо до Полибий, с което го утешаваше за огромната му загуба. Намериха се там и такива думи:

Колкото пъти се напълнят очите ти със сълзи, толкова пъти ги обръщай към Цезар. Те ще изсъхнат, като гледат божествения. Неговият блясък така ще ослепи очите ти, че те няма да виждат нищо друго освен него. Трябва да мислиш само за този, когото виждаш денем и нощем и когото не забравяш никога. Него викай на помощ срещу ударите на съдбата.

Видът на императора, мисълта за него нима не са за тебе най-голямата радост? Нека боговете и богините да го оставят за дълго на земята! Нека с делото си се изравни с божествения Август и нека управлява по-дълго от него! Нека смъртта толкова дълго не идва в неговото семейство, колкото той е сред смъртните! Нека бъде далечен този ден, чак до времето на нашите внуци, когато неговият род ще го запише в небесния списък!

Нека съдбата му позволи да излекува човешкия род, отдавна болен и заразен. Нека съдбата му помогне да върне на своето място всичко, което обърка лудостта на предишния владетел! Нека да свети във вековете звездата, която заблестя над този свят, изправен пред пропастта на тъмнината!^[1]

След години Сенека много се срамуваше от това писмо. Разбира се, че баналните ласкателства не донесоха никаква полза. Най-лошото беше, че унижението нищо не даде. Независимо дали Полибий беше прочел „Утешението“, той не помисли да възнагради автора.

Три-четири години по-късно от Рим дойде новината, която хвърли Сенека в ужасен страх: Полибий изпаднал в немилост пред Месалина и напуснал света на живите. Колко ли се е тревожил нещастният ласкател за несполучилия големец. За щастие никой в Рим не помнеше, че в Корсика биеше сърце, отдадено на Полибий!

47 година се записа в паметта на римляните не само със смъртта на освободения роб, която мнозина посрещнаха със задоволство, като правилно наказание за самозабравата и надменността. През същата година загина и известният сенатор, двукратният консул, притежателят на несметни богатства — Валерий Азиатик, който изпадна в немилост пред императора и Месалина. Тя го забеляза заради романа му с Попея Сабина, която продължаваше да бъде една от най-красивите жени на римското общество. Само хубостта на Попея беше достатъчна, за да предизвика ненавистта на Месалина, а освен това тя се осмели да флиртува с Мнестер — един от любовниците на императрицата. Завистливата владетелка стигна до извода, че като отстрани Азиатик, може да погуби и конкурентката си. Освен това тя желаеше да заграби и прекрасните му градини, които някога принадлежаха на Лукул; Азиатик ги разшири, разкраси и създаде от тях най-прекрасния парк в Рим.

Бързо се намери услужлив доносчик, който предупреди императора за подготвения от Азиатик заговор. Това беше допустимо, тъй като той беше взел участие в съзаклятието срещу Калигула, а знаеше се, че произхожда от Виен в Южна Галия и има многобройни връзки в цяла Галия, както и в Рейнската армия.

Азиатик беше арестуван във вилата си край Неаполския залив и докаран в Рим. Следствието протече в личните апартаменти на императора. Обвинителят беше Суилий. Същият този сенатор, подучен от Месалина преди 6 години, излезе със специално обвинение срещу Сенека и Ливила. В следствието, като съветник на императора, взе участие и Луций Вителий.

Той беше чудноват човек. По време на Тиберий беше наместник в Сирия и известен като прекрасен администратор и военачалник. Прогони партите от Армения и принуди техния цар да почете римските легиони. Бъркаше се и във вътрешните работи на Юдея, както по-късно това правеше и Умидий Квадрат. Когато прокураторът Пилат Понтийски извърши сечта над самаряните, Вителий му заповяда да замине за Рим и лично да обясни всичко на императора. Беше приятелски настроен към евреите. Понеже жителите на Ерусалим го приеха чудесно, той им даде със съгласието на императора първосвещеническата одежда. Това прекрасно и скъпо обредно облекло се пазеше от римска стража в крепостта Антония, близо до храма. Преди всеки празник евреите го вземаха от римляните и след това го връщаха, като и двете страни старателно проверяваха печатите. Това унизително даване на заем имаше за цел да държи бунтовния народ в послушание. Точно в Ерусалим до Вителий достигна вестта за смъртта на Тиберий и встъпването на трона на Калигула. Новият владетел веднага отзова заслужилия наместник, разтревожен от неговата популярност. Вителий тръгна за Рим дълбоко убеден, че ще трябва да се раздели с живота. Въпреки това не забрави да вземе със себе си филизи от благородни сортове смокини и фъстъци. Благодарение на него тези сортове се разпространиха из цяла Италия.

Веднага след като се завърна в столицата, енергичният военачалник и наместник, който в продължение на дълги години държеше в здравата си ръка Изтока, се превърна в жалък ласкател и покорен роб. При създаденото положение това говореше за неговата интелигентност. По това време нямаше друга възможност за спасение на човек с такъв пост.

Вителий пръв въведе обичая да се приветствува Калигула с церемонията, задължителна за божествата. Наистина общуването с душевно болния създаваше допълнителни трудности, от които можеше да се измъкне само човек с остър ум. Веднъж Калигула си въобрази, че разговаря с лунна богиня. Ненадейно се обърна към Вителий:

— Виждаш ли богинята?

Достойният мъж, пред който до неотдавна трепереха народи и армии, сведе набожен поглед към земята и треперейки, едва чуто прошепна:

— Само вие, боговете, можете взаимно да се виждате!

Който не умееше така бързо и остроумно да отговаря, заплащаше с живота си. Веднъж, изправен до високата статуя на Юпитер, Калигула попита известния актьор Апелес:

— Кай е по-велик, аз или този бог?

Апелес се замисли. Това беше достатъчно. Загина под ударите на палките в присъствието на Калигула, който сипеше похвали:

— Дори като стенеш, имаш прекрасен глас!

По-добри времена за Вителий настъпиха, когато на власт дойде Клавдий. Той имаше нужда от добри администратори и съветници. Веднага привлече опитния наместник, дари го с доверие и го направи едва ли не свой заместник. Но и сега го грозеше опасността, че можеше да си навлече гнева на Месалина. Вителий успя и с това да се справи. Помоли императрицата да му подари десния си сандал. Винаги го носеше в диплите на тогата си и понякога набожно го целуваше. Към двамата най-влиятелни освобожденци — Нарцис и Палас, той изказваше своето уважение по друг начин. Постави техните златни бюстове сред божествата на своя дом.

През 47 година, когато беше осъден Азиатик, Вителий беше за трети път консул. Как е преминало съдебното следствие, не беше известно, защото разпитите на обвинения и свидетелите се извършваха тайно. Говореше се, че след прекрасната защитна реч на Азиатик Месалина излязла от залата със сълзи на очи, но продължила да иска неговото погубване. Сигурно имаше някакъв заговор, защото Клавдий, който не беше злопаметен, дълго време след това се изказваше за Азиатик с изключителна ненавист.

Благодарение на застъпничеството на Вителий и като взе под внимание заслугите на Азиатик императорът му позволи да си избере начина, по който да умре. Двукратният консул реши да умре по мъжки. Направи любимите си гимнастически упражнения, след това се изкъпа и с бодър дух нареди да пренесат на друго място кладата, която бяха приготвили за изгаряне на тялото му, за да не би огънят да засегне клоните на дърветата. Защото и той ги обожаваше като Пасиен. Чак след това нареди на лекарите да прережат вените му.

Месалина вече притежаваше градините на Лукул. Тя още не знаеше, че става господарка на мястото на своята смърт.

Разправата с Азиатик още не беше завършила, когато хората на императрицата пристигнаха при Попея Сабина. Започнаха да й описват затворническия разкош. Прекрасната жена предпочете смъртта от собствената си ръка. Остави дъщеря от първия си брак, вече голяма, която носеше нейното име и не й отстъпваше по красота.

За смъртта на Попея императорът нищо не знаеше. Няколко дни по-късно на едно пиршество той попита съпруга й защо е дошъл без жена си. Последният отговори прозорливо и кратко:

— Почина, осъдена от съдбата.

С решение на сената по-късно бяха осъдени на смърт двама братя, в чийто дом са ставали срещите на Попея, и актьора Мнестер. Самият той продължаваше да си живее спокойно. След като се освободи от конкурентката си, Месалина стана „собственичка“ на това съвременно божество на сцената.

Като научи всичко това, Сенека, който живееше на негостоприемния остров, се разтрепери за своята съдба. Зае се да пише трактат под заглавие „За краткостта на живота“.

Колко по-тревожни бяха дните, които изживяваше Агрипина по това време! Живееше в Рим, близко до двореца, в самото гнездо на интригите. Беше загубила сестра си и всеки момент ненавистта на Месалина можеше да падне върху нея. Това бе твърде възможно, защото синът на Агрипина вече беше на 10 години. А Месалина като предвидлива майка не би се подвоумила да отстрани евентуалните конкуренти на своя син от роднинските семейства на императора. Синът на Агрипина, Луций Домиций, беше най-близкият роднина на Клавдий. Той беше с 4 години по-голям от сина му Британик. Веднъж вече Месалина бе изпратила убийци да удушат момчето по време на следобедната дрямка. То по чудо се спаси. Така се говореше сред хората, защото те изпитваха към него всеобща симпатия.

Това съчувствие намери израз по време на празненствата, организирани през 47 година по случай 800-та година от създаването на Рим. Лично императорът ръководеше тържествата. Тази година можеше да бъде последна от живота на Луций Домиций. В Колизеума по време на юбилейните тържества се проведе така наречената игра „Lusus Troiae“: момчета от знатни семейства възсядаха коне и разделени на групи, пресъздаваха битка, подобна на тази, която се е състояла някога край Троя. Разбира се, героите на Омир са воювали на колесници.

По това време Луций Домиций и Британик за първи път официално се представиха пред народа. Двете момчета, богато въоръжени, предвождаха групите. Зрителите посрещнаха с горещи ръкопляскания сина на Агрипина. Това беше достатъчно за Месалина, за да му издаде смъртна присъда.

Луций се спаси благодарение на това, че от момента, в който умря Полибий Месалина не можеше да разчита на освободените роби. Когато действуваха в съгласие, бяха по-силни от нея. Те държаха в ръцете си всички ключови позиции и се бояха да не би да споделят съдбата на своя другар. Страхуваха се също така, че Месалина може да свали императора и да короняса някой от своите любовници.

При създалото се положение Агрипина търсеше съюзник, който да помогне на нея и на сина й, и реши, че най-удачен е Палас. Той по сила се равняваше на Нарцис, но като че ли бе по-амбициозен. Твърдеше се, че между племенницата на императора и неговия финансов министър съществуваха любовни отношения от времето на юбилея. За тях двамата бе безсмислено да воюват с Месалина. Погуби я собствената й глупост и омразата на Нарцис.

Когато през есента на 48 година Домиция Лепида прибираше кървавото тяло на Месалина от бившите градини на Лукул и Азиатик, Палас и Агрипина пристъпиха към действие.