Александер Кравчук
Нерон (55)

Тиридат в Рим

Процесът на Тразеа се състоя през пролетта на 66 година, точно през дните, когато цялата столица се приготовляваше за едно красиво и необикновено зрелище. В Рим пристигаше истински цар от Изтока, за да отдаде чест на императора и да приеме от неговите ръце монаршеската диадема. Това невиждано до този момент събитие отклони вниманието на масите от тъжната трагедия на беззащитния мъдрец и неговите приятели.

Пристигането на Тиридат в Рим бе резултат от енергичната акция на Корбулон в Армения още през 63 година. Заплашените от война парти и Тиридат накрая се съгласиха Армения да остане васално царство на Рим, а самата церемония да се състои край Тибър. Приготовленията за пътуването на ориенталския деспот продължиха чак две години, а пътят от границата на Империята до столицата — девет месеца. Той беше дълъг, тъй като по религиозни съображения арменецът не можеше да плува по море повече от един ден. Затова след като преплуваха Хелеспонт^[1], неговият керван премина през Македония и Илирия, след това през Северна Италия и покрай Адриатическия бряг на полуострова.

Царят беше придружен от няколко хиляди души. С него пътуваше жена му и неколцина млади партийски князе от управляващата династия. Само партийските ездачи бяха около 3000, а римската екскорта беше най-малко равна на техния брой. Всички бяха на издръжка на държавната съкровищница, което на ден бе 800 000 сестерции. Градовете, през които преминаваше царският поход, го посрещаха прекрасно украсени и с викове на тълпите.

Чак до границата на Италия царят яздеше на кон, до него яздеше жена му, която вместо воал, носеше на главата си златен шлем със спуснато покривало. На границата на полуострова ги очакваше колесница, изпратена от Нерон.

Първата среща се състоя в Неапол. Не мина без малък инцидент: заповядаха на Тиридат да си остави меча, преди да се приближи до императора; той не се съгласи, тъй като цар и военачалник не може да се покаже публично без оръжие; затова пък сам предложи да бъде закован мечът към ножницата. По този начин се запази и честта на царя, и сигурността на императора!

Арменецът коленичи пред Нерон и нарече владетеля на Империята свой господар. Императорът бе очарован от това преклонение и от своя страна се погрижи за по-добро гостоприемство. Една от точките в програмата бяха прекрасните игри, уредени от освобожденеца Патробиос в Путеоли. Царят бе така добър да изрази своето задоволство от демонстрацията, като саморъчно стреля с лък по дивите зверове на арената. По-късно говореха, че Тиридат извършил почти чудо, убивайки с една стрела два бика!

Рим посрещна достойния гост с илюминации и гирлянди от цветя във всеки дом. От цялата страна в столицата се притекоха несметни тълпи от хора. Тълпата почетни граждани, облечени в бели тоги и с лаврови клонки в ръце, изпълни Форума още през нощта. Плебеите се разположиха по покривите на съседните здания. Войници в пълно снаряжение стояха на стража около храма.

Рано сутринта императорът слезе от Палатин. Беше облечен в пурпурнозлатисто наметало на триумфатор, придружен от сенаторите и кохорта преторианци. Владетелят седна на трона, поставен на специален подиум до трибуната; зад него бяха поставени бойни знаци и знамена на легиони. Преторианците в блестящи доспехи очертаха дълга улица през целия Форум. Тиридат премина по нея, придружен от своята свита. Когато се приближи до подиума, падна на колене. Тогава се разнесе дълъг непрекъснат вик. Заповядаха да мълчат. Царят започна да говори, а един от преторите превеждаше речта му на народа:

— Господарю, аз съм потомък на Арсацез, брат на царете Вологез и Пакорос, твой роб. Пристигнах тук, за да те почета така, както почитам своя бог Митра. Съдбата, която ми определиш, ще бъде моя, тъй като ти си господар на моето предопределение.

Императорът отговори:

— Добре направи, че лично се представяш, ще можеш непосредствено да почувствуваш моята благосклонност, защото ще ти дам това, което не си получил от баща си и което не успяха да ти дадат братята ти: правя те цар на Армения, за да разбереш и ти, и всички останали, че мое е правото да вземам и да раздавам царства.

След това повдигна Тиридат, целуна го и го постави да седне на кресло, в краката му до трона. Сне венеца и му сложи царската диадема. Непрекъснат вик на многохилядната тълпа придружаваше тази церемония.

След това се състоя представление в театъра. Той беше позлатен отвътре, а за защита от слънцето бе разстлана пурпурна завеса, на която със злато бе избродиран Нерон, управляващ колесница сред звездите. Народът поздрави своя владетел като император. През следващите дни императорът положи венец в Капитолия в храма на Юпитер, а също така затвори двойната врата на бога Янус, което означаваше, че в Империята цари абсолютен мир.

Известно недоразумение бяха игрите, по време на които Нерон се появи като певец, а дори и като състезател с колесница в цвета на Зелената партия. Хората се замисляха какво ще си помисли за това Тиридат. Но той, хитър човек от Изтока, бе очарован от всичко, което виждаше. Събираше подаръци — тяхната обща стойност възлезе на повече от 200 милиона сестерции, като заедно с това се стараеше да вземе със себе си колкото се може повече добри занаятчии. Част от тях му предостави самият Нерон, а на други Тиридат обеща много пари, за да ги съблазни да заминат. Но бдящият на границата Корбулон пропусна само тия занаятчии, които пътуваха по заповед на императора. Те трябваше да работят за царския двор и да помагат за възстановяването на столицата Артаксата, разрушена по време на войната, за което Тиридат получи специално разрешение. За увековечаване на тази благосклонност, той нарече града Нерониа.

Със свитата на арменеца в Рим пристигнаха жреци от иранската религия, маги. Разказваха се чудеса за техните тайнствени способности. Нерон използува възможността, за да се убеди колко истина има във всичко това. Искаше също така да се запознае с иранския култ към бога Слънце. Но нито мистичните обреди, нито мнимите тайнства на магите направиха на императора голямо впечатление. Остана, както и преди, пълен с презрение към тези въпроси и вярвания.

Тиридат се върна по друг път на Изток: през Брундизиум до Дирахиум, а оттам премина през градовете на Гърция и Мала Азия. Промяната на маршрута позволи да бъдат обременени и други територии с разходи по издръжката на царския двор.

Поклонът на Тиридат направи огромно впечатление на народите в цялата Империя. Той беше явно доказателство за силата и славата на Рим. Подобно нещо не беше наблюдавано до този момент при нито един от предишните владетели.

Всеки град се стараеше тогава да почете величието на императора. Един от интересните и до днес запазени паметници на тези верноподанически чувства е прекрасната колона в Могонцианум, днешна Могуция. Тя била издигната от римските граждани, живеещи в това селище при лагера на 2-ри и 22-ри легион. На върха на колоната е стояла статуята на Юпитер, по-надолу е имало релефи на боговете, на чиято благословия се е радвала Империята при управлението на Нерон.

Началото на надписа гласи: Iovi Optimo Maximo pro salute Neronis Glaudii Caesaris Augusti Imperatoris. На Великия и Съвършен Юпитер за здравето на Император Нерон Клавдий Цезар Август.