Александер Кравчук
Нерон (21)

Акте

За един от своите най-верни приятели Сенека смяташе младия Аней Серен. Бяха роднини, но истински ги сближи интересът им към философията. Голямата разлика в годините влияеше на техните общи възгледи и интереси.

Още по времето на арменската криза Сенека повери на своя приятел трудна и деликатна мисия — веднага да се влюби в освободената робиня Акте. Тя бе хубаво, мило и добро момиче — произхождаше от провинция Азия, принадлежала е на император Клавдий, който я освободил, затова нейното пълно име в момента бе Клавдия Акте.

Предложението беше учудващо, особено в устата на философ стоик, който разговаря с представител на същата тази сурова философия. Беше още повече учудващо и поради факта, че тази любов трябваше да бъде мнима! Тя трябваше да служи като завеса, зад която можеше да се разиграе истински романс. Въпреки това Серен се зае с тази не особено благородна роля. Разбираше, че играта се води за голям залог. Независимо от това, че стоиците учеха, че няма никаква разлика дали ще извършиш малко или голямо престъпление, Серен прие, че в този случай трябва да се мисли с перспектива. Трябва да се решиш на малкото зло, за да спасиш големите неща.

Този, който обичаше Акте, в действителност беше Нерон. Не можеше да издаде тази своя любов. И то не само защото беше женен, тъй като за никого не беше тайна, че Нерон не живее с Октавия. Когато му обръщаха внимание, че пренебрегва жена си, отвръщаше грубо:

— Нека да се задоволява с одеждите си на съпруга!

Не от Октавия се страхуваше императорът, а от майка си — жена подозрителна, завистлива, щом става дума за влияние над сина й, безочлива. Ненавистта на Агрипина можеше да бъде смъртна присъда за момичето.

Като реши да помогне на Нерон, Сенека се ръководеше от различни съображения. Беше на мнение, че възмъжаващото момче трябва да има момиче. Добре е, че императорът се беше влюбил в нищо не означаващата Акте, отколкото в някоя омъжена жена от аристократичен дом, която със сигурност би започнала да храни големи амбиции. Много важно беше и това, че помагайки на императора в толкова деликатен въпрос, Сенека го свързваше със себе си и го отдалечаваше от майка му.

По този начин Серен влезе в кръга на личните приятели на Нерон. Той беше много по-възрастен от него, но на това не се обръщаше внимание, защото най-близкият приятел на императора, Марк Салвий Отон, също не беше негов връстник, а беше вече на 26 години. Той се харесваше на Нерон с цинизма и помислите си за забавления. Към най-невинните забавления на Отон като възмъжаващо момче спадаха нощните скитания из Рим с банда подобни на него, хващането на самотни граждани и подхвърлянето им върху пелерина. Той получи достъп до двореца благодарение на една освободена императорска робиня. Тя беше почти старица, но имаше големи познанства. Отон не се поколеба да се направи на страстно влюбен в нея, само за да може да си отвори пътя към двореца.

Серен добре се справи със задачата си. Нерон и Акте се виждаха тайно, а в двореца всички бяха убедени, че Серен е безкрайно влюбен и обсипва освободената робиня със скъпи подаръци.

Накрая — а това се случи в началото на 55 година — Агрипина узна всичко. Тя реагира по типично женски начин. Беше разгневена, че синът й се е осмелил да храни някакви чувства към друг, освен към нея. Крещеше:

— Значи моята снаха е слугиня! Моята конкурентка е освободена робиня!

Най-напред се опита със заплаха да откъсне Нерон от тази любов. Понеже не можеше да вдигне ръка нито срещу императора, нито срещу неговите приятели, започна да си отмъщава на прислугата за нейната мнима нелоялност. Много от робите бяха бити, мнозина от тях бяха изгонени от двореца. Това, разбира се, болезнено нарани амбициите на Нерон като владетел и възмъжаващ юноша. Почувствува, че с Акте и Сенека го свързва обща опасност. Да отстъпи вече не можеше, защото се равняваше на политическа катастрофа.

Не след дълго Агрипина разбра, че е направила грешка. Видя, че заплашвайки сина си, тя го блъска в обятията на Сенека. Промени тактиката си. Стана добра и разумна. Молеше Нерон:

— Защо не вярваш на майка си? На мен можеш спокойно да повериш всяка тайна. Моята стая е винаги отворена за тебе и в тишина ще разговаряме по всеки един въпрос.

Тази внезапна промяна на отношението й се стори подозрителна на императора. Въпреки това направи помирителен жест. Прегледа дворцовите съкровища и нареди да се изпратят на Агрипина най-прекрасните рокли и скъпоценности. Това беше един истински императорски подарък. Дори и враговете му никога не го обвиняваха в скъперничество.

Колко голяма трябва да е била изненадата му, когато узна, че майка му е дълбоко обидена. Защото Агрипина разсъждаваше с истинска женска логика:

— Дава ми само толкова, а ще вземе всичко останало. А на мен трябва да принадлежи всичко, защото благодарение на мене той притежава властта!

Агрипина открито говореше за това, изглежда желаеше синът й да научи колко болезнено я е засегнал и да поправи грешката си. Случи се обратното. Нерон окончателно се откъсна от майка си.

Сега върху Агрипина падна тежък удар: Палас беше отстранен от заемания пост. Това стана спокойно. Освободеният роб запази цялото си огромно състояние и изрично беше споменато, че няма да се прави ревизия на сметките от миналите години. Отивайки си от Палатин, Палас продължаваше да бъде един от най-влиятелните и богати хора на Империята; остана член на сената. Надзорът на финансите Нерон предаде на своя доверен освободен роб на име Фаон; следователно и той вървеше по следите на Клавдий, когото толкова много иронизираше.

Почвата се изплъзна под краката на Агрипина. Та нали Палас беше неин съюзник от години. Нервна и яростна, тя започна да постъпва абсолютно непочтено.