Александер Кравчук
Нерон (4)

Сенека

Произхождаше от богато семейство, заселено в Кордова — Испания, и по това време беше на 45 години. Баща му беше известен като добър историк и прекрасен познавач на реториката. Самият Луций Сенека беше възпитан в Рим. Кариерата си дължеше на сестрата на майка си. По този повод по-късно той с благодарност написа:

„Та нали тя ме занесе на ръце в града, благодарение на нейните нежни майчини грижи си възстанових здравето след дълги боледувания. За да получа титлата квестор, тя широко използува връзките си и въпреки че нямаше смелост да провежда разговор или да приема изрази на особено уважение, то в името на моята работа нейната нежна любов към мен победи срамежливостта й. Не й попречиха нито нейното уединение, селската й скромност, запазена сред днешната безочливост на жените, тихият й нрав, за да се старае ревностно да издействува за мен висок пост.“^[1]

Своето влияние лелята на Сенека дължеше на това, че по времето на Тиберий мъжът й беше 16 години префект на Египет и почина по пътя, завръщайки се в Италия. Титлата квестор разкри пред Сенека перспективата за по-нататъшна кариера, защото му даде възможност да присъствува на заседанията на сената. Това беше голяма чест, но тя носеше в себе си трудни за предвиждане опасности. Веднъж по времето на Калигула се получи така, че Сенека трябваше да вземе думата в сената в присъствието на самия владетел. Говори прекрасно. Това събуди гнева и ненавистта на императора, който си въобразяваше, че е най-големият оратор на своето време. Над Сенека надвисна смъртна опасност. Застъпничеството на една жена, близка на императора, спаси способния сенатор. Тя успя да убеди Калигула, че Сенека е болен от туберкулоза и скоро ще умре. Така че защо да се занимава с този бълнуващ от треска испанец?

Това звучеше твърде правдоподобно. Сенека беше дребен, много слаб, като че ли живееше с последни сили. Наистина, като дете много боледуваше. Беше писал за това на един свой приятел:

Мъчно ми е, че те преследват чести хреми и високи температури, които са следствие на хронически катарални заболявания. Мъчно ми е, защото познавам това чувство. Подцених първите признаци на болестта — младите търпят неразположението и се отнасят с отвращение към боледуването. Но след това се предадох. Стигна се дотам, че хремата окончателно ме победи и аз отслабнах до крайност. Неведнъж съм искал да се самоубия, възпираше ме само напредналата възраст на изключително добрия ми баща. Знаех, че мога лесно да умра, но не знаех дали баща ми ще съумее да ме прежали.

Ще ти призная какво ме поддържаше тогава. Най-напред трябва да кажа, че това, в което вярвах, имаше силата на лекарство. Истинското удовлетворение има лечебно качество. А това, което ти поддържа духа, помага също и на тялото. Мене ме спасиха моите интереси. Станах от леглото и оздравях благодарение на философията. На нея дължа живота си. Много ми помогнаха и приятелите, които ме успокояваха и се грижеха за мене.

Бих ти препоръчал да използуваш тези лекарства. Лекарят ще ти каже каква трябва да бъде разходката, гимнастиката, ще ти забрани да тънеш в безделие, към което те влече отслабналият ти организъм, ще ти нареди да четеш на глас и по този начин да упражняваш дишането си, чиито пътища са заплашени, ще ти нареди да караш лодка, за да раздвижиш леко вътрешностите си; ще ти препоръча каква диета да спазваш, кога да пиеш вино, за да запазиш силите си, и кога да не се докосваш до това питие, за да не те дразни и да не предизвиква кашляне. Аз от своя страна ще ти предпиша нещо, което ще бъде лечебно средство не само за тази болест, но и за целия ти живот — „Презирай смъртта!“

Каква беше тази философия, която оказа такова спасително влияние върху младия човек, на неговото здраве и разсъжденията му? Сенека се беше сблъскал с едно течение на философията на стоицизма. То не се занимаваше с теорията на познанието, логиката и метафизиката. Интересуваше се само от етиката и то приета на практика, със староримска суровост. Призоваваше към абсолютна честност в постъпките, към закаляване на волята, към независимост от заобикалящия ни свят. Награда за това усилие щеше да бъде достигането на съвършена добродетел — единствено условие за пълно щастие. Само мъдрецът е истинският цар.

Такава наука проповядваха философите, които имаха по това време огромен авторитет в Рим: Атал, Секст Нигер, Сотион. Последните двама свързваха със стоицизма някои от изводите на Питагор. Секст препоръчваше всяка вечер да се прави преглед на личните постъпки, като внимателно се изследват грешките и успехите, предписваше също пълно въздържание от месни ястия. Сотион, както и Питагор вярваше в преселването на душата.

Сенека не беше фанатичен стоик. С удоволствие изучаваше науките и на други майстори на мъдростта. Голямо уважение хранеше към циника Деметрий, защото той използуваше на практика своите схващания. Говореше за нищетата като за ценност и живееше като просяк. Нямаше дори и една рогозка за спане. Ходеше полугол. Презираше безгрижния живот, казваше, че той е като мъртво море. Съжаляваше тези, които никога не бяха се сблъскали с трудностите на съдбата. Към общественото мнение се отнасяше с пълно отвращение. Казваше:

— Толкова ме засяга дрънкането на глупаците, колкото звукът на въздуха, който излиза от коремите им.

Дълги години редица от мъдростите на Деметрий звучаха в ушите на Сенека.

Както обикновено става с младите хора, Сенека приемаше съветите на старите майстори от сърце, с ентусиазъм и старание. Спазваше техните указания, не признаваше компромисите, желаеше колкото се може по-скоро да се приближи до идеала за мъдрец, който — когато слушаше думите на Атал — му се струваше, че блести с божествена светлина. Затова Сенека строго се придържаше към препоръките на учителите си за сдържаност и дисциплина. Водеше почти аскетичен живот. И както сам казваше по-късно, изостави повечето от тези неща, след като навлезе в нормалния граждански живот, но някои от тях му бяха станали навик и той ги запази завинаги. Никога не ядеше стриди и гъби, твърдеше, че това са само лакомства.

Не пиеше вино, не използуваше никакви благоуханни масла, казвайки:

— Най-добрата миризма за тялото е липсата на миризма.

Не се къпеше с топла вода, смяташе, че тя изнежва тялото. Спеше на твърдо легло.

Под влиянието на учението на Секст и Сотион известно време не ядеше и месо:

„След една година не само ми беше лесно, но и приятно. Струваше ми се, че имам по-жив ум… Как се отказах от този навик? Младостта ми премина по времето на Тиберий. Тогава бяха премахнати чуждите култове. Като доказателство, че се почитат суеверията, се смяташе и неконсумирането на месо на някои животни. По молба на баща си трябваше да се върна към стария обичай — да ям месо. Той ме помоли не толкова от страх пред обвинението, а защото не понасяше философите.“^[2]

Спазването на този режим на младини закали Сенека, но с нищо не допринесе за неговия външен вид. В известна степен благодарение на философията Калигула лесно повярва на твърдението, че той е неизлечимо болен.

Мнимият туберкулозен някак си успя да преживее управлението на лудия император, а в отговор на смъртния страх, в който живееше тогава, по-късно даде воля на ненавистта си. Даже, когато след време си спомняше за Калигула, язвително написа:

Гай Цезар, между редицата злодеяния, които правеше, обичаше да се подиграва на другите и притежаваше удивително желание да се надсмее над всеки, въпреки че самият той беше неизчерпаем източник за подигравки. Толкова отблъскваща бе неговата бледност, говореща за лудост, толкова страшен дивият блясък в очите му, скрити под челото на стара жена, толкова грозна плешивата му глава, обсипана тук-таме с редки коси. Прибавете към тях гъсто обраслия му гръб, кльощавите му пищялки, които завършват със стъпала на чудовище. Не бих могъл да изброя всички обиди, с които обсипваше родителите и дедите си и съсловията в държавата. Ще припомня само тези, които станаха пагубни за него. Той отнасяше Валерий Азиатик към най-добрите си приятели. Азиатик беше избухлив човек, който трудно понасяше, без да се възмути, дори обидите, отправени към другиго. И такъв човек веднъж по време на една беседа или по-скоро на публично събрание Цезар оскърби, като каза, че съпругата му нищо не представлява като жена.

С Херея, военния трибун, нещата се развиха другояче. Той беше човек, чиито речи нямаха връзка с храбростта му, а тихият му, кротък глас можеше да събуди съмнения във всеки, който не го познаваше. Колкото пъти идваше при Гай с молба да му даде парола, той му казваше ту името на Приам, ту на Венера и по един или друг начин обвиняваше въоръжения боец, че е твърде мек и състрадателен. Оскърбяваше го, въпреки че сам ходеше облечен в дрипи, обут в гръцки сандали и натруфен със златни накити. И именно Херея пръв от заговорниците вдигна десницата си срещу него, пръв с един удар на меча си преряза шията му…^[3]

Сенека написа всичко това в трактата си „За непреклонността на мъдреца“, в който доказваше, че мъдрецът не може да бъде унижен, той е един истински свободен човек, тоест извисен над всички обиди и независим от външните събития. Колко злопаметен е бил Сенека, колко далеч от идеалите на стоицизма?!

Още тогава, когато с успешната си реч в сената се изложи на голяма опасност, трябваше да си припомни думите на един от своите учители, Секст Нигер:

„Умният човек трябва да страни от политиката, да не се поддава на съблазните на властта! Баща ми с презрение отхвърли титлата сенатор, която му беше дадена от самия Юлий Цезар!“

Отстъпването от аскетичния начин на живот беше първата изневяра на Сенека от идеалите на младостта, оправдана частично от молбите на загрижения му баща и от здравия разум. Навлизането в политическата кариера беше втората изневяра, също повлияна от желанието на баща му. А това, че се ожени, бе третата.

Това беше изневяра, защото Сенека бе възприел твърдението, че мъдрецът не трябва да се жени. Дори написа в този дух малък трактат „За брака“, в който с удоволствие повтори разсъжденията, казани на тази тема още преди три века от Теофраст. Ето и някои от тези мисли:

„Разбира се, умният човек може да се ожени за красива, и добра жена от благородно семейство, ако той самият има добро здраве и притежава голямо богатство. Но рядко се случва да бъдат изпълнени всички тези условия. Следователно умният човек не трябва да се жени! Преди всичко семейният живот пречи на философските изследвания, никой не е в състояние едновременно да служи на делото на книгата и на жена си. По-нататък: съпругата ще иска да има скъпи рокли, златни бижута, прислуга и прекрасно подреден дом. Най-тежки са безкрайните нощни оплаквания: тази е по-добре облечена, към онази всички оказват уважение, аз ли само ще изглеждам пред познатите ни като просякиня! А защо се заглеждаш по съседката ни? За какво разговаряше с прислужницата? Купи ли ми нещо в града? Трябва винаги да се възхищаваш на красотата на жена си, а ако случайно погледнеш към друга невеста, твойта ще смята, че вече не ти се харесва. Ако и разрешиш да командува в къщи, ще й станеш слуга, ако случайно оставиш нещо за себе си, ще сметне, че не й вярваш, ще те намрази и ще започнат кавгите и разправиите. Да допуснем все пак, че се ожениш за добра и мила жена, което се случва много рядко: ще плачеш, когато тя ражда и ще се измъчваш при всяко нейно боледуване.“

В своя трактат Сенека не само беше превел голяма част от написаното от Теофраст, но го беше украсил с примери, взети от римската история, които доказваха колко много са изтърпели някои известни мъже от своите съпруги.

Сенека имаше здрави възгледи за семейния живот, но ги наруши, като се ожени. Този брак сигурно не беше щастлив. Сенека дори не споменава името на жена си, независимо от това, че имаше от нея двама сина.

Всички си отдъхнаха с облекчение, когато умря лудият Калигула, но един от най-доволните беше Сенека. Ако можеше да предвиди какво ще му донесе новото управление?!

Още през първата година от управлението на Клавдий Сенека за втори път беше изправен пред смъртна опасност, и то съвсем неочаквано. Когато се прощаваше с майка си, която заминаваше за няколко дни, не можеше да предвиди, че след три дни и той ще напусне столицата — като изгнаник за много години. Трябваше да се смята за щастливец, защото спаси главата си. Обвиняваха го в сериозно престъпление: прелюбодеяние с императорската племенница Ливила. Процесът се водеше пред сената. Заплашваше го смъртна опасност. Благодарение на личната намеса на императора присъдата беше смекчена. Осъдиха го на конфискация на половината от имуществото му и на изгнание на един от най-дивите острови по това време в Средиземно море — Корсика. Ливила трябваше да замине за друг остров. Обвинението, присъдата и заминаването бяха извършени в един ден.

Дали наистина съществуваше близка връзка между Сенека и Ливила? Ако действително имаше нещо такова, то този факт сам по себе си беше без значение. Важно беше, че и двамата бяха смятани за участници в политически заговор. Мъжът на Ливила, Марк Виниций, беше един от водачите на заговора срещу Калигула и непосредствено след убийството на императора, преди преторианците да наложат на Рим изведения иззад завесата Клавдий, Виниций имаше намерение да заграби властта. Затова Месалина и хората й лесно успяха да убедят Клавдий, че Ливила има много амбициозни планове и печели приятели с всякакви средства.

Остров Корсика, на който Сенека пристигна направо от Рим, му се стори като едно от най-неприятните места на света. Въпреки това се стараеше да успокоява себе си и близките си. Черпеше сили, мислейки за изгнаниците от различни страни, които успяваха дори в най-негостоприемните места да намерят за себе си второ отечество.

Какво от това, че тук не растат овощни и други дървета — неща, които радват окото? Наистина тук няма големи плавателни реки, няма нищо, което биха желали да притежават другите хора. Урожаят е толкова малък, че едва задоволява нуждите на местното население. Тук не се добиват скъпоценни камъни и не се копае сребро и злато. Но нисък е този дух, който се възхищава от земните неща! Трябва да го отпратим към такива, които навсякъде са еднакво прекрасни и еднакво блестящи!

Въпреки тези размисли духът на Сенека се връщаше към човешките земни въпроси. Написа трактат, за да зарадва майка си, но не можа да скрие голямата тъга към малкия си син, който му беше и единствен, защото 20 дена преди изгнанието загуби големия си син. Какво прекрасно момче е този малък Марк! Който го погледне, не може да не се зарадва. Когато детето се притисне до гърдите ти, забравяш и най-големите тревоги.

Ако изгнаникът можеше да води жалкото си съществуване на Корсика, сигурен за живота си, би било добре. А междувременно и до това отдалечено място достигаха страшни новини. Всеки един кораб можеше да доведе трибун, носещ смъртна присъда. Такава беше и съдбата на Ливила. Заповядано бе да я убият. Четири години по-късно загина и нейният мъж. Марк Виниций беше отровен по заповед на Месалина. Това не бяха единствените нейни жертви — списъкът беше дълъг и мрачен.