Александер Кравчук
Нерон (10)

Флавий Веспасиан

Този човек не страдаше от прекалено големи амбиции. Веднъж стъпил на пътя на политическата кариера, той не виждаше нито причини, нито начин да се оттегли от нея. Още повече, че семейството отскоро значеше нещо. В дома на Флавиите нямаше бюстове на славни деди. Прадядо му произхождаше от долината на По и посредничеше при наемането на сезонни работници за земеделската работа, които всяка година идваха по време на прибирането на реколтата от пренаселените околности на Умбрия в планинската, но богата поради близостта си с Рим област на сабиняните. Особено прославена беше долината, в която се намираше град Реате. Предприемчивият посредник си намери жена от Реате и остана там. Неговият син Петрон взе участие в гражданската война между Цезар и Помпей като офицер на страната на Помпей, но след победата Цезар му прости. Оттогава той се занимаваше с банкови операции. Семейното богатство увеличи синът на Петрон — Сабин, който събираше данъци в азиатските провинции, а след това стана лихвар в Хелвеция.

Разполагайки с голямо богатство от три поколения на посредници, бирници и лихвари, синовете на Сабин можеха вече да помислят за политическа кариера. По-големият от тях, носещ името на баща си, бързо стигна до високите постове. По-младият, Флавий Веспасиан, не се стремеше към слава и блясък. Обичаше тихия селски живот. Израсна при баба си в малко имение, до крайморския град Коза в Етрурия. Беше се привързал към тази местност и по-късно винаги, когато имаше възможност, с радост се връщаше там. Не позволи нищо да се промени в къщата, която го връщаше в детството. Много скъпи му бяха спомените за баба му. До края на живота си използуваше по време на празненства сребърната чаша, подарена му от нея.

Все пак амбициозната им майка успя да склони Веспасиан да тръгне по пътя на брат си и да се заеме с политиката. Така любителят на селския живот започна да се старае да се издигне в йерархията. Първо стана офицер, а след това квестор, едил, претор и всичко това по времето на Тиберий и Калигула.

Веспасиан се запозна и обикна едно момиче на име Ценида. Да се ожени за нея — не можеше, защото тя бе освободена робиня. Нейната предишна господарка се наричаше Антония. Същата, която освободи Феликс и Палас, баба на Калигула и майка на Клавдий. Чрез Ценида Веспасиан се запозна и с други хора, свързани с дома на Антония, особено с освободените роби. Много добри отношения се създадоха между него и Нарцис. Разбира се, това нямаше никакво значение. Кой по времето на Тиберий се интересуваше от Антония, която беше в залеза на своя живот? При управлението на Калигула, кой обръщаше внимание на Клавдий, посмешището на двора?

Веспасиан се ожени за Домицила. В края на 39 година се роди първият им син Тит. Романсът с Ценида беше приключен, но приятелството му с Нарцис продължаваше. Веднага след като Клавдий дойде на власт, то се оказа твърде полезно, защото започна управлението на освободените роби. Нарцис издействува на Веспасиан „висок“ военен пост — легат, т.е. военачалник на Втория Августов легион.

Той бе разквартируван в град Аргенторат на Рейн, днешния Страсбург. Както показва името му, легионът беше сформиран лично от Август. Отначало той беше в Испания, но през 9 година, след големия разгром на римските войски в Германия, беше прехвърлен край Рейн. Оттогава заедно с други легиони стоеше на стража на голямата гранична река.

Веднага, след като Веспасиан прие поста, се отвори прекрасна възможност да се прослави. През 43 година императорът и неговите съветници решиха да превземат Британия. Изпълнението на тази задача беше поверено на четири легиона, три рейнски и един дунавски. В техния състав се намери също и Вторият Августов легион.

Дали окупирането на острова беше наложително? Преди половин век, по времето на Август, се обсъждаше този въпрос. Тогава надделя следното становище:

„Цезар извърши два похода до острова, но нищо голямо не спечели. Той не стигна до вътрешността. Това стана поради страха от избухването на въстание в Галия и поради голямото количество унищожени кораби от настъпилия морски прилив. Сега някои от британските князе са наши приятели, изпращат посланици, правят ни различни услуги. Почти целият остров е открит за нашите търговци. Внасят се главно стъклени съдове, вериги, украшения от слонова кост за юздите и предмети, които нямат голямо значение. Митата за внос и износ са много ниски. Ако пожелаем да окупираме острова, трябва постоянно да държим там поне един легион и много конница. Данъците от тези земи ще отиват за разноските на гарнизоните, а, от друга страна, ще се намалят сумите от митата. Следователно превземането на Британия не е в интерес на Империята. Нейните жители не са опасни за нас, а присъединяването на острова няма да обогати държавата ни.“

Верни на това схващане, Август и Тиберий оставиха острова на спокойствие. Калигула планираше нашествие, но никой не се отнесе сериозно към него. А защо Клавдий скъса с традиционната политика и то на третата година от своето управление?

Причините бяха няколко.

Сред жителите на Британия избухваха боеве. В някои от княжествата взеха властта хора, настроени вражески към Рим. Римските търговци установиха, че островът не е толкова беден, колкото се смяташе. Там житото вирееше добре, имаше много добитък, експлоатацията на мините можеше да се увеличи. Важни бяха и съображенията, предизвикани от положението вътре в Империята. През 42 година се разбунтува наместникът на Далмация — Скрибоний. Въпреки че войниците не тръгнаха след своя военачалник и че бунтът беше лесно потушен, приближените на Клавдий смятаха, че другите армии могат да се окажат не толкова лоялни. Беше решено императорът да се представи на войските и да докаже, че е велик военачалник. Трябваше да се използува случаят и да се извършат размествания там, където имаше най-голямо натрупване на легиони, като се отправят към Британия част от войските, намиращи се край Рейн и Дунав. Определените за похода легиони не бяха очаровани от перспективата да бъдат прехвърлени на острова и да водят боеве на неизвестна територия. Във военния лагер край днешния град Болоня станаха размирици. Императорът изпрати Нарцис да успокои войниците. Сенаторите падаха пред него на колене, но войниците посрещаха освободения роб с обидни думи и шеги. За да му покажат своето презрение, веднага се подчиниха на началника на похода Авъл Плавт.

Армията бе свалена на източния бряг на острова. Тежкият бой с британците, предвождани от принцовете Карактак и Тогодумн, стана на земите на днешния Кент. Веспасиан се представи там чудесно. След това сраженията се прехвърлиха край бреговете на долното течение на Темза.

Тогава в Британия пристигна лично императорът. Доведе своите преторианци и слонове. Напредваха, без да срещнат съпротива. Превзеха центъра на княжество Комулудунум — днешен Колчестер. Той трябваше да стане столица на новата провинция. Тук Клавдий прие клетва за вярност от местните принцове.

Императорът остана на острова само 16 дни. Върна се в Рим да празнува победата. Военачалниците останаха при своите легиони, които, разделени на три корпуса, напредваха към вътрешността на Британия, водейки малки битки. Веспасиан предвождаше южната колона и се прослави с превземането на остров Вектис, днешен Уайт.

Плавт и Веспасиан напуснаха острова чак след 5 години, през 47 година. Легионите останаха и под ръководството на техните заместници постепенно присъединяваха нови територии към римските владения в Британия.

Оттогава Веспасиан остана в столицата, но не като равнодушен наблюдател на драматичните събития в двора: всевластието и смъртта на Месалина, борбата между трите жени за мястото на императрица, победата и отмъщението на Агрипина, осиновяването на нейния син. Като приятел на Нарцис и баща на момчето, което се възпитаваше с Британик, Веспасиан живо се интересуваше от всичко. Наблюдаваше със загриженост и страх как нараства влиянието на Агрипина.

Безпокоеше се, защото тази жена беше много по-предприемчива от Месалина, която се ръководеше от страстите си, а Агрипина от жаждата за власт. Не блясъкът и развратът, а строгите обичаи даваха тон на живота в императорския дворец, поне външно. Постоянните тайни контакти на владетелката с Палас хвърляха подозрението, че тя е готова да стане любовница дори на освободен роб, за да постигне най-висшата си цел.