Алисия Грейс
Парфюмът на страха (8)

* * *

Дороти седна кисела до прозореца. Явно засвидетелстваните симпатии от страна на медицинската сестра будеха недоволство у нея. Тя не искаше никой да я съжалява.

Стана и отвори прозореца. В стаята цареше тежък задух. Свежият въздух й подейства добре. Вече се усещаше идващата пролет.

Тази нощ извика в паметта й други нощи, от нейната младост.

Бракът й с Ричард можеше да се нарече щастлив. Той беше мил и сърдечен. Тя се гордееше с него и с професионалните му успехи.

Никога не си бе задавала въпроса обича ли го или не. Те бяха женени и това й стигаше.

По случай петата годишнина от сватбата прекараха с Ричард два чудесни месеца в Европа. По обратния път за Щатите Дороти срещна Хари Уейд. Беше застанала до релинга на палубата и наблюдаваше вълните в океана. На хоризонта слънцето приличаше на горящо кълбо. Небето сякаш бе обгърнато от пламъци.

— Изглежда съвсем нереално — каза мъжки глас зад гърба й. Тя мълчаливо продължи да се любува на природната гледка.

— Виждал съм толкова красиви залези — продължи непознатият, — та чак сърце да те заболи, че траят толкова кратко.

Дороти бавно се извърна към мъжа. Беше висок и строен, с много мъжествени черти на лицето. Имаше класическо телосложение — широки рамене и тесни бедра.

Тя се опита да остане спокойна. Не беше свикнала да я заговарят непознати мъже. Вдигна лявата си ръка и я задържа така, че да се види украсената с диамант венчална халка. Напрягаше се да каже нещо такова, че да го сложи на място, но не можеше да се отърве от чувството, че той прозира намеренията й. Имаше дори впечатление, че леко й се надсмива.

— Казвам се Хари Уейд — представи се той. — След като имахме рядкото удоволствие заедно да наблюдаваме този приказен залез, може би ще имаме щастието да видим заедно и други прекрасни неща.

Той й протегна ръка и Дороти реши, че ще бъде невъзпитано да я отблъсне.

— Аз съм мисис Ричард Гилуърт — каза тя, като се надяваше с тази толкова точна информация да го възпре от по-нататъшни опити за сближение. Той обаче държеше ръката й като в железни клещи. През смях каза:

— Но малкото ви име не може да е Ричард.

Тя се изчерви.

— Казвам се Дороти — смънка, като същевременно се мъчеше да си измъкне ръката, но той я държеше здраво.

— Значи, Дороти — каза. — Според мен вие сте най-красивата жена на този кораб.

— Какво казахте?

— Сигурен съм, че добре ме чухте — отвърна той, — но ако случайно все пак не сте…

— Разбрах — прекъсна го тя — и мисля, че сте побъркан. Сега пуснете ръката ми, ако обичате. Бих желала отново да се посветя на мъжа си.

Той пусна ръката й и весело се разсмя.

С гордо вирната глава забърза нататък. И до края на вечерта не успя да прогони Хари Уейд от мислите си.

Въпреки решението да избягва този човек Дороти намери някакъв предлог да остави за малко Ричард и да отиде отново на мястото, където беше наблюдавала залеза. Хвърли поглед към златисточервения хоризонт, но беше твърде нервна, за да може истински да се наслаждава. Копнееше да чуе гласа му.

Слънцето най-сетне залезе и великолепните багри отстъпиха пред сивия здрач. Ядосана от своята безразсъдност и от още по-безразсъдните си надежди, тя се обърна — и право пред себе си видя Хари Уейд.

— Знаех, че ще дойдете — каза той.

Тя се опита да го обори.

— Трябва да си вървя.

Готвеше се да тръгне, но неговите разперени ръце й препречваха пътя.

— Моля ви — промълви тя.

Направи опит да се изплъзне от обятията му. След това почувства как ръцете му я обгръщат. За пръв път в живота тялото й се противопоставяше на разума, коленете й омекнаха.

— Аз съм омъжена жена — прошепна, сякаш тези думи бяха магическо заклинание и можеха да отклонят това, което й беше писано.

Ароматът на неговия одеколон — аромат на диви лимони — я упои. Тя безволно се отпусна в ръцете му.

Устните му се долепиха до нейните и за частица от секундата тя сякаш изгуби съзнание. Затвори очи и се отдаде на блаженството от неговите целувки.

— Желая те — прошепна той.

Думата „не“ не можеше да излезе от устата й.

Той я целуна пак. И Дороти вече знаеше, че след края на това пътуване тя ще стане любовница на Хари Уейд.

Когато корабът акостира до кея на Норд Ривър, представите на Дороти за любовта бяха коренно променени. Ричард беше търпелив, внимателен и тактичен съпруг, Хари обаче успя да пробуди у нея страст, каквато тя не вярваше, че съществува.

И когато се върнаха към нюйоркския си живот, тя веднага тичаше при него, щом й позвънеше. Стана негова любовница, макар че все още й беше трудно да свикне с това понятие. За нея Хари, както и преди, си оставаше една голяма загадка. Знаеше едва ли не само името му и това, че винаги носи в портфейла си значителни суми пари. Тази загадъчност около неговата личност само го правеше още по-привлекателен.

Месеците летяха. Отстрани Ричард и Дороти изглеждаха идеална двойка, но това беше само привидност.

Една вечер, около седем месеца след завръщането им в Ню Йорк, Ричард привлече вниманието й върху една снимка във вестника.

— Този човек не беше ли на кораба, с който се върнахме от Европа? — попита той, като й подаваше вестника.

Тя погледна снимката. Беше Хари Уейд.

— Да, така ми се струва — и извърна лице. — Но защо е поместена снимката? — попита тихо. Сърцето й се разтуптя от вълнение.

— Очевидно той е бил комарджия — поясни Ричард.

— О? — Тя се опита да прикрие треперенето на гласа си.

— Виждаше ми се някак различен от останалите пътници в първа класа — каза Ричард, — дори и жена му…

— Жена му!

Дороти усети, че по тялото й се разлива пареща горещина.

— Горката жена — каза Ричард. — Питам се какво ще стане с нея сега, след неговата смърт.

— Смърт?

— Да. Точно това е описано във вестника. Както изглежда, той е бил комарджия и е бил свързан с някакъв престъпен синдикат. Застреляли са го вчера, когато е излизал от един хотел. От „Сейнт Реджис“. Полицията смята, че е станал жертва във войната между бандите.

Стаята изведнъж се завъртя пред очите на Дороти и тя се просна на пода.

— О, Господи! — извика. — Боже Господи! Причерня й и изгуби съзнание.

Чак след няколко часа отвори очи. Ричард седеше до леглото й. Лицето му беше много сериозно. Тя се опита да заговори, но той не й позволи.

— Ще имаме много време за това.

— Срамувам се — промърмори тя, — ужасно се срамувам.

— Знаеш, че не е вярно — отвърна той. — Изпитваш може би съжаление към себе си или към мистър Уейд, или пък към мен. Но не вярвам да се срамуваш.

Прав беше и тя си призна.

— Има още нещо — подхвана той.

Тя го погледна объркано.

— Кога за последен път си имала месечно…

— Мислиш, че ще имам бебе? — извика потресена и се опита да скочи от леглото. Но Ричард я държеше здраво. — Не го искам, не го искам! — викаше възбудена.

Той я изчака да се успокои.

— Никой няма да разбере — каза. — Обещавам ти. Ще бъда добър баща на детето. И ще го обичам като свое.

И повече не заговориха нито за бебето, нито за Хари Уейд…

Когато детето накрая се яви на бял свят, Ричард приемаше поздравленията и всички в един глас твърдяха, че малкият му е одрал кожата. Ричард удържа на думата си. Беше чудесен баща.

Дороти никога повече не се отпусна в прегръдките на друг мъж, пък било и в безобиден танц. А за да се хареса на Ричард, отново се записа в университета и получи докторска титла. Тя стана една от водещите фигури в областта на етиологията на плъховете. В края на краищата беше известна колкото мъжа си.

С годините Дороти откри у себе си истинска нежност към мъжа си, страст към работата и пламенна любов към сина си. Нейният свят беше хубав, преди Брайън да телеграфира, че се е оженил за една млада жена на име Моника…