Алисия Грейс
Парфюмът на страха (28)

* * *

Чистачките не насмогваха на потоците вода, които се изливаха върху предното стъкло.

— Мислил съм върху тези сънища — обади се докторът. — Не ви ли се струва странно две жени да имат еднакви сънища?

Брайън се обърна към доктора.

— Не съм се сетил за това. Бих искал час по-скоро да стигнем у дома.

— С хипноза това би могло да се постигне — продължи доктор Винсънт.

— С хипноза? За бога, докторе! Сега ли намерихте да си играете на детектив? — Брайън изобщо не се опитваше да скрие раздразнението си.

— Един от тримата е могъл да го направи — каза докторът.

— Какво да направи?

— Възможно е един от тях да е хипнотизирал Моника.

Брайън вече едва се владееше. Помоли го:

— Опитайте се да карате по-бързо.

Светкавица освети пътя.

— Ето отклонението! — извика Брайън.

Едновременно с него го забеляза и доктор Винсънт. Натисна спирачката и след няколко минути колата се движеше нагоре по алеята.

Щом спряха, Брайън изскочи и се втурна към вратата.

— Заключено е! — извика пощурял.

— Друг вход няма ли?

— Има отзад.

Двамата се затичаха натам.

— И тази врата е затворена! — извика Брайън. — Да опитаме през библиотеката. Ще строшим някой прозорец.

Доктор Винсънт грабна камък и се прицели. Стъклото се пръсна и издрънча. Брайън пръв се провря през дупката. Доктор Винсънт след него.

— Стаята на Лесли е в старата част на къщата, близо до кулата — обясни Брайън.

Той хукна по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж. Запъхтени, двамата мъже се добраха до стаята. Беше отключено.

— Мирише на рози! — каза Брайън, докато палеше лампата.

Леглото беше празно. Никой не отрони нито дума.

— Какво е това? — попита доктор Винсънт след малко, като сочеше пеньоара между леглото и стената.

Брайън го вдигна.

— Пеньоарът й? Но защо го е свалила? Докторът само недоумяващо вдигна рамене. Той душеше наоколо.

— Трябва да е газ — каза той. — По всяка вероятност циклопропан.

— Но това е упойващо средство — добави Брайън.

Доктор Винсънт кимна.

— В първата фаза действа като наркоза, само че мускулите продължават нормално да функционират.

— А миризмата на рози? — попита Брайън.

— Просто е добавена.

Доктор Винсънт се огледа наоколо. Изведнъж се пресегна зад леглото и дръпна една завеса. Показа се малък четириъгълен отвор с решетка отпред.

— Оттук изтича този газ, а вероятно и гласът идва от същото място — каза той.

— Но къде може да е отишла? — чудеше се Брайън.

— Сигурно не е тръгнала доброволно — каза доктор Винсънт.

Брайън се напрегна.

— Възможно е. Да не би да е тръгнала към Ричард?

Без нито дума повече Брайън се спусна към вратата, по коридора към стаята на Ричард, блъсна вратата и замръзна на място. Баща му лежеше сгърчен на пода. Опитал се бе да стане и да се добере до скрина. Но силите го бяха напуснали. Сега лежеше свит пред него.

Доктор Винсънт отстрани Брайън и се наведе над болния да напипа пулса.

— Още е жив. Помогнете ми да го сложа на леглото.

Ричард Гилуърт отвори очи. Погледът му се плъзна от лекаря към Брайън.

— Хванете го под мишници — каза докторът. Брайън автоматично се подчини. Щом го вдигнаха, Ричард извика от болка. Докторът се опитваше да го успокои. Но болките бяха прекалено силни. Брайън застана до леглото на баща си.

— Къде е Дороти?

— Тя… — Болният пак се разпъшка.

— Кажи ми къде е.

— Лесли — пошушна Ричард.

— Какво става с нея?

Ричард стана бял като платно.

— Загуби съзнание — каза доктор Винсънт.

— Той трябва да ни каже къде са Дороти и Лесли.

Доктор Винсънт прави-струва, но накрая Ричард Гилуърт отново отвори очи.

— Къде е Лесли? — попита Брайън.

— Аз я помолих да не го прави — изскимтя старият човек.

— Какво да не прави? — намеси се и докторът.

— Стига и това зло, дето стори на Моника.

Брайън гледаше ту доктора, ту баща си.

— Какво е сторила на Моника?

— Дороти не искаше Моника да е твоя жена — едва промълви Ричард.

— Лесли… къде е тя? — попита хрипливо Брайън.

Доктор Винсънт му даде знак да мълчи.

— Жена на кого? — попита докторът.

Ричард посочи с мършавия си пръст към Брайън. Промърмори:

— На Хари Уейд. Тя не искаше Хари да има друга жена — Ричард дишаше с хрипове. — Тя знаеше какво съм направил. През всичките тия години е знаела. Затова трябваше да й помагам за Моника. Дължах й го.

— Нищо не разбирам — прошепна Брайън.

Загледа се в стария човек. Протегна ръка и нежно го погали по хлътналите слепоочия. После вдигна очи към доктора.

— Когато бях момче, ние много се разбирахме с него. Той беше идеален баща.

— Аз не съм ти баща — каза Ричард, като гледаше Брайън.

Той не го разбра.

— Не съм ти баща — повтори умиращият. — Питай Дороти.

— Къде е тя?

Ричард протегна ръка към него.

— Тя не бива да прави нищо на Лесли — пошушна той.

Главата му клюмна на възглавницата. Доктор Винсънт опипа пулса.

— Свърши — промърмори той.

Брайън затвори очите на покойния.

— Сега трябва да търсим Лесли — каза той.

— Имам една идея — отговори докторът. — Да се върнем пак в нейната стая. Може би ще открием някакъв знак.

Брайън го гледаше въпросително. — И двете жени все говореха за стена, която се отваря — каза доктор Винсънт.