Алисия Грейс
Парфюмът на страха (18)

* * *

— Дороти ми каза — заговори я Ричард, — че нощес сте имали неприятно изживяване.

Лесли кимна.

— Би могло да се каже — отговори тя. — Колкото и да е странно, всичко ми се губи. Знам само, че беше отвратително.

— Може би последните дни сте се преуморили — предположи той. — Изминалите седмици сигурно не са били леки за вас.

— Възможно е — отговори тя усмихнато. — Но пък си струваше труда.

— Благодаря — каза той с отпаднал глас. — Това е най-милото нещо, което чувам от дълго време насам.

Тя го погледна внимателно. Вече нямаше никакво съмнение, че състоянието му рязко се е влошило. Лежеше на гръб, със затворени очи.

— Защо днес сте толкова мълчалива? — попита, без да си отваря очите.

Лесли седна до него.

— Дороти ми каза, че се срещате често с Брайън. Вярно ли е?

— Да — каза тя. Очите му все така бяха затворени. — Станахме добри приятели.

Той се усмихна.

— Струва ми се, ще бъда щастлив, ако станете нещо повече от добри приятели — каза той. — Брайън прекалено дълго е живял сам. — Изгледа я изпитателно. — Откакто… Вие знаете ли какво се случи?

— Да.

— Нужна му е…

Този път тя го прекъсна:

— … жена, която да го обича и разбира — Постара се думите й да прозвучат насмешливо.

— Това е спасило живота на не един човек — отвърна той. Гласът му все повече отслабваше. — А за него би било единственото спасение. Той се разкъсва между чувство за вина, разкаяние и омраза. Сега единственото му удоволствие е да възкресява миналото.

— Брайън трябва сам да намери изход от положението — тихо проговори тя.

— Не искате ли да му помогнете? — попита той и отвори очи. — Ще му помогнете ли, ако изрично ви помоля затова?

Отпадналият му глас изведнъж набра сила и настойчивост. В очите му се появи неестествен блясък. В тях се четеше трескаво отчаяние.

Лесли се почувства притисната до стената не знаеше накъде я подмамва той.

— Накарайте го да се ожени за вас — каза Ричард. — Използвайте всичките си женски оръжия.

Тя се усмихна.

— А сега — изохка със стиснати зъби — мисля, че имам нужда от инжекция.

Лесли изобщо не се опита да го разубеждава. От болките изби по челото му ситна пот.

— Искате ли да ви сложа мокра кърпа на челото?

Той кимна.

Лесли веднага отиде в съседното помещение, където беше банята. След секунди се върна с влажна кърпа.

— Помогнете ми — изхъхри той. — Хълбокът ми! Опитах се… да се помръдна.

Лесли отметна лекото одеяло. Като зърна неестествено изкривения хълбок, с мъка се удържа да не извика. Хвърли кърпата на един стол и се опита да постави Ричард в по-удобна поза. Нейните усилия се придружаваха от болезнените му викове, които се чуваха из цялата къща.

Забързана дойде Дороти.

— Какво има?

— Боя се, че си е счупил таза — отвърна Лесли.

— Боже мой! Как е станало?

— Опитал се да се размърда.

Дороти й хвърли гневен поглед.

— Трябва да повикаме лекар — каза Лесли. — Ще поръчам да дойде от града.

Погледна към Ричард. Той беше в безсъзнание.

— Аз ще се заема с това — вметна Брайън от вратата.

— Благодаря — каза Лесли. И се зае да свестява пациента.