Алисия Грейс
Парфюмът на страха (20)

* * *

На другия ден се обади Фил.

— Ало, малката — небрежно каза той.

Лесли се готвеше да му каже, че няма никакво желание да го вижда, но той се оказа по-ловък и я изпревари.

— Не ми се сърди — подхвана, — но заминавам за няколко седмици за Западното крайбрежие и ми се иска преди това да те видя.

— Нали се бяхме разбрали известно време да не се виждаме — възрази тя.

— Доста дълго няма да ме има — отговори той. — Тъй че ще имаш достатъчно време за размисъл.

Знаеше го колко е неотстъпчив, затова му определи среща за същия следобед.

— Великолепно! — каза той въодушевен.

И докато успее да отговори, той вече беше затворил. После се върна при Ричард. Помоли Дороти да я пусне следобеда. Обясни й:

— Чакам гости от Ню Йорк.

— Каквото има да стане — ще стане — каза Дороти с явен сарказъм.

Лесли благодари.

След обяда се преоблече. Понеже познаваше Фил достатъчно добре, слезе да го посрещне чак долу на алеята. Той пристигна точно в един.

Леко се приведе да й отвори вратата на бялата си спортна кола.

— Приближете се спокойно, казал паякът на мухата! — извика той смеешком.

Лесли седна до него.

— Тук наоколо къде може да се отиде? — попита той. — Изляза ли от Манхатън, аз ставам съвсем безпомощен.

Лесли не можа да не се засмее.

— Все ще има някакво заведение в града — каза тя.

— Да се надяваме — отговори Фил, докато обръщаше в обратна посока.

— Какво ново при теб? — попита Лесли.

— Чувствам се самотен.

Изгледа го под око. Той се беше втренчил в пътя. Знаеше, че не е единствената му приятелка.

— Колко жалко.

— А при теб как е?

— Много съм заета.

Изглежда, помисли малко върху отговора й, след това попита от какво е болен пациентът й.

— Не ми се говори за това — отвърна тя.

— Както искаш.

Но след малко се извърна към нея и каза:

— Хубава си както винаги.

— А ти си все същият вълк, настървен за плячка — равнодушно забеляза тя.

Той се засмя.

— Да идем в някоя от ония уютни селски гостилнички, в които все още има истинска домашна кухня. Съгласна ли си?

— Защо не?

Лесли се облегна на седалката и остави косата й да се вее на вятъра.

Известно време говориха за всички възможни общи познати. След това Лесли го попита защо е искал непременно да я види.

— Казах ти вече — отвърна Фил. — Чувствах се самотен.

— Нали имахме уговорка.

— Но условията не ми допадат — засмя се той.

Лесли се въздържа от отговор.

Пътуваха цял час и най-после Фил намали.

— Това заведение изглежда много приятно. Да надникнем ли?

— Дадено.

Фил спря на паркинга. Помогна на Лесли да слезе от колата и я хвана за ръка, когато се отправиха към входа.

Бяха единствените посетители. Фил избра маса в една ниша и седна до Лесли.

Ето че се зададе съдържателят.

— Какво ще обичате? — попита той.

Беше нисък и дебел, с грамадна престилка върху обемистия търбух.

— Специалитетът на заведението — каза Фил.

— А за пиене? — продължи да пита човекът.

— За мен бира — каза Фил.

— И за мен — добави Лесли.

Човекът кимна и се отдалечи с клатушкаща се походка. След малко дойде с карирана покривка и я разстла пред тях. После пак се изгуби.

Върна се с две чаши бира, сложи едната пред Лесли, другата пред Фил.

— За какво ще пием? — попита Фил.

— За здраве и щастие.

— Да сме здрави и щастливи! А щастието означава — додаде след кратък размисъл — да намериш истинската жена.

— Щастието означава — контрира Лесли — да се влюбиш истински.

— Не казах ли същото?

— Има известна разлика.

Фил не можа да отговори, защото се появи съдържателят с отрупан поднос. Крайно сериозен, той обяви:

— Днес специалитетът на заведението е говеждо печено.

— Изглежда апетитно — забеляза Лесли. И започна да яде.

— Лошото у тебе е — продължи мисълта си Фил, — че изпитваш страх както от живота, така и от самата себе си.

— Възможно е — отвърна тя, решена да прояви миролюбие.

— Във всеки случай аз съм убеден в това. Ти трябва да преодолееш задръжките си.

Тя прекрасно знаеше за какво намеква. И си замълча…

След като се нахраниха, пак се качиха на колата. — Да спрем и да се поразходим. Какво ще кажеш? — попита той.

— Идеята не е лоша.

— Радвам се, че поне веднъж сме на едно мнение.

— Тук е учудващо тихо — забеляза Лесли.

— Прекалено тихо, бих казал. Ако живеех извън града, навярно двадесет и четири часа в денонощието щях да прекарвам в леглото.

— Позволи ми да се усъмня — каза тя. — Дори и ти не би могъл да издържиш толкова дълго.

Не бе схванала двусмислицата в думите му, докато Фил не се засмя.

Той седна на една вехта дървена пейка. Улови я за ръцете и я накара да седне до него.

— Хайде, не ме оставяй сам — каза той.

Колкото и да не й се искаше, седна. В ноздрите й проникна мирис на прясно сено. Фил се наклони към нея.

— Изглеждаш ми щастлива — каза той.

— По-точно е да се каже — доволна.

Той я целуна.

— Това беше желанието ми през цялото време, откакто се срещнахме.

— По-добре да тръгваме — решително каза тя. Но не успя да стане, защото той отново я целуна. Лесли не можеше да не си спомни за нежните целувки на Брайън и с рязко движение се освободи.

— Много си се променила — заключи той накрая, като клатеше глава, и се изправи.

Лесли само го погледна и не каза нищо.

— Хайде — измърмори кисело той, — ще те закарам.

На връщане никой от тях не обели дума. Когато стигнаха до алеята, Фил спря.

— Това май е краят на нашата връзка — подхвърли той. — Ако ти дойде друг акъл, обади ми се. Знаеш къде да ме намериш.

С тези думи той запали мотора и колата излетя като стрела пред очите на Лесли.

Тя бавно пое нагоре по алеята. „Сега вече изгорих всички мостове зад себе си — каза си тя, — но не съжалявам.“

Ускори крачка. Станало бе време за вечеря. Но не беше гладна. Имаше желание само да си поговори с Карла.