Алисия Грейс
Парфюмът на страха (30)

* * *

Горе, в стаята на Лесли, доктор Винсънт и Брайън педя, по педя „очукваха“ стените, докато стигнаха накрая до едно място, където дървото поддаде. Откриха тунела, запалиха клечка кибрит и бързо тръгнаха към другия му край.

Брайън нямаше и понятие за съществуването на този тунел. Едра пот изби по челото му. Страхуваше се да не закъснеят със спасяването на Лесли.

В дъното на тунела имаше три врати. Пробваха ги една по една. Третата се оказа отключена.

— О, Господи! — ужасено извика Брайън, когато откри леглото с човешката фигура, по която лазеха плъхове. Спусна се нататък. Накума му прегради пътя. Вкопчиха се един в друг. Изведнъж екна гръм. Накума се сгърчи и падна на колене.

Брайън дръпна маската от лицето на Лесли и запрати това чудовищно нещо към Накума. В същия миг плъховете се нахвърлиха върху него и го разкъсаха. Виковете му постепенно заглъхнаха.

Брайън вдигна Лесли и я понесе. Пред него се изпречи Дороти. Пронизително закрещя:

— Ти ми принадлежиш! На мен! Нали всичко това направих, защото те обичам, Хари!

Брайън я блъсна настрани.

— Погрижете се за нея — помоли той доктора, а самият той занесе Лесли в стаята си и я сложи на леглото.

— Обичам те — пошушна в ухото й.

Донесе леко вълнено одеяло и я зави. Примъкна един стол до леглото и зачака тя да се свести.

— Брайън — повика го някой от вратата.

Той вдигна очи. Беше доктор Винсънт.

— Какво става с Дороти?

— Дадох й приспивателно — отвърна докторът. — Сега ще поспи малко.

Брайън кимна.

— Сигурно ви е ясно, че тя е много болна — добави докторът. — При това от дълго време. Докато бях при нея, непрекъснато говореше за някакъв мъж на име Хари Уейд. Кой е той, знаете ли?

— Ричард не спомена ли същото име?

— Да.

— А нещо друго не каза ли?

Доктор Винсънт се колебаеше.

— Моля ви, искам да зная всичко — каза Брайън.

— Хари Уейд е бил любовник на майка ви — отвърна докторът.

— Любовник? — Брайън се изправи. — Не мога да повярвам. Та те бяха толкова щастливи с баща ми.

— Ричард Гилуърт не ви е баща.

— Какво?

— Вашият баща е Хари Уейд.

— Може би това е искал да ми каже Ричард.

— Така изглежда.

Брайън отиде до прозореца. Още валеше. Но бурята вече преминаваше.

— Винаги се е отнасял към мен като към роден син — замислено каза той. — А с този Хари Уейд какво е станало?

— Има ли някакво значение?

— Мисля, че имам право да зная.

— Убили са го.

Брайън го погледна смаяно.

— Един ден Дороти е отгатнала, че Ричард го е убил, защото е открил, че тя го мами.

— А Дороти?

— Разумът й все повече се е помрачавал. С годините в нейните представи вие все повече сте се превъплъщавали в Хари Уейд.

— Затова ли е подтикнала към самоубийство Моника?

Доктор Винсънт кимна.

— Тя е достойна за съжаление — каза той. После хвърли поглед към Лесли.

— След малко ще дойде на себе си. Ако мога да направя нещо за вас, моля, обадете ми се.

Брайън изпрати доктора до вратата.

— Много ви благодаря — каза той.

— Трябва да се махнете оттук и да започнете живота наново — подхвърли докторът.

— Ще се опитам — отвърна Брайън.

— По пътя ще се отбия в полицията — каза доктор Винсънт, — да съобщя за станалото.

— Благодаря.

Когато доктор Винсънт си отиде, Брайън пак седна до леглото на Лесли. Това, което току-що бе научил, сякаш нямаше връзка с неговия живот. Сякаш му бяха разказали историята на непознат човек.

Той дълбоко си пое дъх, без да откъсва очи от Лесли.