Алисия Грейс
Парфюмът на страха (17)

* * *

Лесли дълго не можа да заспи. Отначало мислите й се въртяха около Брайън, а след това се прехвърлиха на пациента й.

През последните два дена бе забелязала по тялото му значително повече сини петна. А това означаваше, че краят не е далеч.

„Може би Брайън ще се трогне и ще му проговори — помисли си тя. — Утре сутринта ще говоря с него за това може да го направи заради мен.“

Лесли затвори очи и дълбоко си пое дъх. Внезапно долови с обонянието си лек аромат. Ухание, което й бе познато: на свежи рози. Цялата се вдърви. Сърцето й учестено заби.

До слуха й достигна тих глас. После се засили. Неколкократно повтори името й.

— Да, да, аз съм Лесли — отвърна тя. — Какво има?

— Познавате ли ме? — попита гласът.

— Да.

Когато се обади пак, гласът звучеше радостно:

— Слушайте внимателно!

Лесли се напрегна да не изпусне нито дума.

— Какво чувате?

— Нищо… Не, чакайте… Чакате ли?

Тя спря да диша.

— Какво е това? Познавате ли звука?

— О, да — изпъшка тя. — Ужасно!

— Кое е ужасно?

— Плъховете…

— Искам да си отворите очите — каза гласът — и да погледнете към отсрещната стена.

— Да си отворя очите — слисано повтори Лесли.

Тя напрегна всички сили и най-сетне успя. Погледна към стената.

— Какво виждате? — попита гласът.

— В стената има отвор… Там стои някой… висок мъж… Държи два плъха в ръцете си…

Гласът не се обади повече.

Лесли гледаше като хипнотизирана към човека, който пусна плъховете на пода. Само след секунди те бяха вече до леглото й. За миг се качиха върху завивката в краката й. Впериха жълти очи в нея.

Тя с ужас си спомни какво бе станало с куклата. Плъховете плъзнаха по одеялото. Усещаше тежестта им. Изпищя като обезумяла.

След малко плъховете изчезнаха, човекът също. Отворът в стената се закри.

Вратата на стаята й се отвори. Брайън дотича до леглото и я разтърси за раменете.

От уплаха тя не можеше да говори. Само хълцаше неудържимо.

— Какво става тук? — попита Дороти, щом влезе.

Лека — полека Лесли се успокои. Описа пред Дороти и Брайън страхотиите, които бе видяла.

— Пълен абсурд — отсече Дороти. — Трябва да сте сънували.

— Не беше сън — упорстваше Лесли.

— Има ли някаква връзка между северното крило и жилищната част? — попита Брайън. — Мисълта ми е има ли възможност твоите любимци да излязат от северното крило.

— Абсолютно никаква — лаконично отговори тя и напусна стаята.

Лесли клатеше глава.

— Прекалено истинско беше, за да е сън — обясни тя на Брайън.

— Понякога на човек му се струва така — потвърди той. — Сега се опитай да поспиш.

Той изчака до вратата, докато тя си легне.

— Имаш вълшебен парфюм — каза, преди да си излезе.

Лесли затвори очи. Отново се разхълца.

— Рози — промърмори, — рози!