Алисия Грейс
Парфюмът на страха (25)

* * *

Лесли искаше да надзърне при пациента си, но Дороти й препречи пътя.

— Повече не сте необходима тук — отряза я тя.

— Пуснете ме да вляза — спокойно каза Лесли.

Дороти започна да се смее. Смехът й звучеше истерично.

— Аз бях разказала на Брайън от кого беше бременна Моника — каза тя, като я гледаше с омраза. — Но вие също сте му казали, нали? Слизали сте в мазето да търсите някакви следи от Моника. Но не намерихте нищо, нали? Защо се месите в неща, които не ви засягат!

Вдигна ръка и я удари по лицето. На Лесли й изхвръкнаха сълзи от очите.

— Сълзите няма да ви помогнат — каза Дороти.

— Те не спасиха и Моника. Нищо и никой не можеше да я спаси, след като я беляза Накума. Той и вас е белязал — тържествуващо добави тя. — И вас е белязал.

Ричард започна да стене.

Лесли се обърна и затича към стаята на Брайън. Вратата не беше заключена. Дороти идваше след нея.

— Значи знаете къде е неговата стая! — възмути се тя.

Лесли не й обърна внимание.

— Вие се срещате с него! — разкрещя се тя и сграбчи Лесли за раменете. — Мислите ли, че съм толкова сляпа и глупава, да не прозра вашите планове? Домогвате се до Брайън! Но аз няма да позволя това. Не искам синът ми пак да попадне в ноктите на жена! Не и моят син!

Лесли се изтръгна от ръцете на побеснялата Дороти.

— Пуснете ме — каза тя и тръгна бързо към стаята на болния.

— Моля ви, дайте ми нещо против болките — изпъшка Ричард.

— Ей сега — успокои го тя. — Минутка само. — След това отново насочи вниманието си към Дороти.

— Ще напусна тази къща само след като говоря с Брайън — решително каза тя. — А сега е най-добре да си, починете малко.

Дороти бавно влезе в стаята.

— Послушай я — тихо се обади Ричард, — послушай я.

Дороти остана права. Погледна към мъжа си, после към Лесли.

— Добре, сега ще си вървя. Но вие ще ми платите, Моника, за всичко, което причинихте на сина ми. Да не мислите, че като сте бременна, някой ще се смили над вас? О, не! Според вас аз не зная какво е да чакаш дете. И аз съм била бременна, зная достатъчно за това. — Пак се изсмя истерично. — Брайън бил бащата. Детето било от него! Дръжте ме да не падна!

Тя, изглежда, окончателно се побърка. Вземаше я за Моника.

— Починете си малко — твърдо каза Лесли.

Дороти кимна и тръгна към вратата. Но още веднъж се обърна назад.

— Детето не е от него. Детето е мое, баща му е мъртъв.

И чак след това излезе.

Лесли пое въздух дълбоко и избърса потта от челото си. След това бързо инжектира морфин на Ричард. Почака той да се успокои и седна отстрани. Затвори очи с надежда, че Дороти няма да се върне, преди да е говорила с Брайън.

— Дороти?

Лесли отвори очи. Ричард викаше жена си.

— Не забравяй — промърмори той почти неразбираемо, — това е наше дете. Никой никога няма да научи за това.

— Детето? — изумена повтори Лесли. От вълнение бе изрекла мислите си гласно.

— Прощавам ти — каза Ричард. — И ти обещавам, че ще отгледам детето като собствен син.

Лесли не вярваше на ушите си. Чакаше го да продължи, но той повече не се обади.

След малко се унесе и заспа.

Лесли стана и почна да крачи напред — назад. Сигурна беше: дори и Брайън не знае, че не е син на Ричард. Сега вече разбираше защо вестта, че Моника чака дете, е предизвикала такава възбуда у Дороти. Тя и без това вече е била ненормално ревнива по отношение на Брайън.

Лесли отново премисли всичко и стигна до извода, че Брайън не е просто син на Дороти. В нейните обърнати представи той е заел мястото на любовника, на своя баща. Чак й дожаля за нея.

Доближи се до леглото на Ричард и седна. Устните му помръдваха. Наведе се и се опита да чуе какво казва.

— Момичето трябва да умре. Дороти каза, че тя ще се погуби от чувство за вина. Ако Брайън научи за детето, той ще страда, както навремето страдах аз. Дороти знае колко силно ми се отрази всичко това. Тя иска да предпази сина си от подобно нещо. Тя е добра майка. Момичето не е проблем. Това, че се чувства така изоставена и самотна, само ще ни улесни. Няма дори да забележи, че става все по-безволна, когато удари часът, ще приеме смъртта като благодат.

— Как действахте с нея? — попита тихо Лесли.

Ричард се усмихна.

— Много просто. Тя нямаше никаква воля за живот.

Лесли вдигна очи. На вратата стоеше Дороти.

— Вървете си — подкани я тя със святкащи очи.

Лесли излезе без нито дума и тръгна към стаята си.

Съблече се и се пъхна между прохладните чаршафи. Постепенно й стана ясно, че Моника полека и методично е била тласкана към смъртта.

Отнели са й волята за живот, но по какъв начин? Тя се е оплаквала от странните сънища, които са я плашели. Но как са успели Гилуъртови да нагласят това?

Изведнъж я обзе страх. Искаше Брайън да се е върнал вече. „Може би е тук“ — помисли си тя и реши да стане и да провери.

Понечи да се пресегне за халата, но внезапно почувства смъртна умора. Сърцето й лудо заби. Съзнаваше, че се намира в опасност.