Алисия Грейс
Парфюмът на страха (29)

* * *

Лесли почувства, че розовата мъгла се разсейва. Ослепителната светлина й причиняваше болка.

Погледна към Дороти. Тя беше в някакво кървавочервено одеяние, дълго до петите.

— Изобщо не я е срам — каза Дороти.

Лесли се погледна. Беше съвсем гола. Дръзко изгледа Дороти.

— Моника поне…

— Страхувала се е! Нищо повече. — Лесли се силеше да скрие ужаса си. Продължи смело: — Няма да изпълните плана си.

— Дори аз да не успея — отвърна Дороти с широко отворени очи, — главата на Медуза ще успее. — Обърна се към Накума: — Сега донеси маската!

Накума се върна след няколко секунди. Маската беше чудовищна.

— Покажи я на плъховете — нареди Дороти.

Ефектът беше мигновен. Възбудените животни се опитваха да прегризат решетките. Лесли се разтрепери.

— Имат изработен рефлекс — каза Дороти. — Представяте ли си какво ще стане с някого, ако му сложат тази маска?

— Вие сте умопобъркана! — запъхтя се Лесли.

Дороти я гледаше навъсено.

— Аз го обичах, преди да се появи Моника и вие. Лесли си спомни какво пишеше Моника за отношенията между Дороти и нейния син.

— Той ви е син — каза.

— Мой син? — прошепна Дороти. — Той е единственият мъж, когото съм обичала.

— А Ричард? — попита Лесли.

Дороти замислено се втренчи в нея.

— Никога няма да разберете това. Никой не ме разбира. — Обърна се към Накума: — Крайно време е. Погрижи се за нея. Заведи я в другата стая.

Накума блъсна Лесли в някакво грамадно помещение, където се разливаше странна и злокобна синкава светлина, а върху един подиум бе поставено легло.

Лесли повече не можеше да се владее. Започна да крещи.

— Никой няма да ви чуе — увери я Дороти.

Накума я сложи на леглото, стегна ръцете й над главата, завърза й краката.

— Сега ще ви кажа какво ще стане след малко — започна Дороти.

— Не! — извика Лесли. — Не!

— А пък аз си мислех, че не ви е страх — гадно се усмихна Дороти. — Не се бойте, плъховете само малко ще ви загрозят. Само толкова, че никога вече да не ви пожелае мъж — нито Брайън, нито който и да било друг.

От ужас Лесли диво запищя, като се мъчеше да се освободи от въжетата.

— С Моника всичко стана лесно — осведоми я Дороти. — Тя беше кротка. И когато плъховете достатъчно я обработиха и я върнахме в стаята й, тя беше твърдо убедена, че си е загубила разсъдъка. Тъй че беше съвсем проста работа да я накарам да вземе приспивателно.

— Моля ви — шепнеше Лесли, — моля ви, пуснете ме…

— Не се бойте, вие ще останете жива. Дори и аз го желая. Защото искам да наблюдавам физиономията на Брайън, когато ви види. Да, това е най-голямото ми желание. Искам да видя погнуса на лицето му.

Лесли отчаяно изкрещя.

— Накума, сложи й маската.

Той изпълни нареждането. Лесли се опита да я отхвърли от себе си, но не й се удаде.

— И тъй, Накума, тя е твоя! — засмяна се провикна Дороти. — Накума е цар на всички плъхове!

Лесли се вцепени. Пръстите й се забиха в дланите.

— Сега самият той ще се превърне в плъх — тържествуващо прогласи Дороти.

Ужасът на Лесли нямаше предел.

Песента на Накума се усилваше. Ненадейно Лесли откри, че маската е от някакъв материал, който може да се прегризе.

— Пусни плъховете! — изкомандва Дороти.

Гнусното цвърчене се приближаваше. Упоителен аромат на рози я обгърна. Писъкът на животните стана по-пронизителен и настървен.

Изведнъж нещо я докосна. Първите плъхове бяха пристигнали. Лесли загуби съзнание.