Лев Гумильов
Етногенезисът и биосферата на Земята (6)

Определение на понятието „етнос“

Какво значение или, което е по-важно, какъв смисъл влага всеки човек от изброените по-горе в своя отговор? Какво нарича свой народ, нация, племе и по какво той се отличава от съседите си — това е нерешеният и досега проблем на етническата диагностика. На битово равнище той не съществува, тъй както не се нуждае от определение разликата между тъмното и светлото, между топлото и студеното, между горчивото и сладкото. С други думи критерий за тази разлика се явява усещането. Във всекидневието това е достатъчно, но за вникването в неговия смисъл не е. Така възниква потребността от определение. И тук започват разногласията. „Етносът е явление, в основата на което е общият произход“, „етносът е продукт на културата на базата на общия език“, „етносът с група хора, които си приличат един на друг“, „етносът е сборище на хора, обединени от общо самосъзнание“, „етносът е условна класификационна единица, обхващаща хората в зависимост от една или друга формация“, (което означава, че категорията етнос е нереална), „етносът е рожба на природата“, „етносът е социална категория“.

Ако обобщим разнообразните в детайлите си възгледи на учените за отношенията между природата и обществения човек, можем да ги сведем до три гледни точки: 1. „Единната“ география свежда цялата човешка дейност до природните закономерности. [9; 169] 2. Някои историци и етнографи смятат всички феномени, свързани с човечеството, за социални, като правят изключение само за анатомията и отчасти за физиологията. [2; 8; 34; 35; 37; 38; 126; 128; 198; 208] 3. В антропогенните процеси се различават проявите на обществена и комплекс от природни (механична, физическа, химическа, биологическа) форми на движение на материята. За автора единствено правилна е последната концепция.

Особено място заема гледната точка на Михаил Артамонов — известният археолог и специалист по история на хазарите. След като дълги години си имал работа с археологически, т.е. мъртви култури и паметници, които не са способни да се развиват и се разрушават с течение на времето, той смята, че „етносът, както и класата, не са социална организация, а състояние, при това зависимостта на човека от природата е толкова по-малка, колкото по-високо е културното му равнище, и това е азбучна истина“. [15, с. 75-77] Трудно ми е да се съглася.

Да започнем от последната теза. Организмът на човека е част от биосферата на Земята и участва в конверсията на биоценозата. Никой не може да докаже, че професорът диша по различен начин от бушмена или се размножава по безполов път, или че неговата кожа не е чувствителна към сярната киселина, че той може да не яде или, обратното, може да изяде обяда на 40 души, или че земното притегляне му въздейства по различен начин. А всичко това са зависимости от природата на същия този организъм, който действа и мисли, приспособява се към изменящата се среда и изменя средата, като я приспособява към своите потребности, обединява се в колективи, които създават държави. Мислещата индивидуалност и организмът са единно цяло, следователно тя не излиза извън границите на живата природа, която е една от обвивките на планетата Земя. Но в същото време човекът се различава от останалите животни по това, че изработва оръдия на труда и създава качествено нова прослойка — техносферата. Творенията на човешките ръце както от невъзприемчиво, така и от живо вещество (оръдията на труда, произведенията на изкуството, домашните животни, културните растения) отпадат от цикъла на конверсия на биоценозата. Те могат само или да се запазят, или (ако не са консервирани) да се разрушат. В този случай те се връщат в лоното на природата. Изоставеният в полето меч ръждясва и се превръща в железен окис. Разрушеният замък става хълм. Подивялото куче се превръща в дивото куче динго, а конят — в мустанг. Така вещите (техносферата) умират и природата си взема обратно заграбения от нея материал.

Историята на древните цивилизации показва, че макар техниката да успява да навреди на природата, тя в крайна сметка взема своето, разбира се, с изключение на тези предмети, чието преобразуване е до такава степен, че е станало необратимо. Такива са кремъчните оръдия на труда от времето на палеолита, шлифованите каменни плочи в Баалбек, бетонираните площадки и пластмасовите изделия. В тази група са и мумиите, които биосферата няма сили да върне в своето лоно, но химическите и термичните процеси в невъзприемчивото вещество могат да ги върнат в първоначалното им състояние, ако нашата планета бъде сполетяна от космическа катастрофа. А до тогава те ще бъдат наричани паметници на цивилизацията, защото и нашата техника един ден ще стане паметник.

Като приехме предложената от Станислав Калесник класификация за основа, ще трябва да намерим в нея място за феномена етнос. Прескачайки аргументацията, ще кажем, че етносите са явление, което се намира на границата между биосферата и социосферата и което има твърде специална роля в строежа на биосферата на Земята. Макар това да изглежда като декларация, сега читателят знае защо е написана тази книга. Целта на автора не е просто формулировката на проблема. Той иска да покаже и целия път, по който е стигнал до нея, и убедителните основания, че тя е на съвременното равнище на науката и отговаря на всички изисквания, предявявани към научните хипотези. След всичко това вече можем да преминем към системата на доказателствата.