Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Этногенез и биосфера Земли, 1976 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Милан Асадуров, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,9 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2010)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
- Допълнителна корекция
- NomaD (2018)
Можете да закупите хартиеното издание на книгата от книжарница „Сталкер“.
Издание:
Лев Гумильов. Етногенезисът и биосферата на Земята
Руска. Първо издание
Превод от руски, предговор, бележки и показалци: Милан Асадуров, 2007
Корица и оформление: Сталкер ООД, 2007
Коректор: Маргарита Асадурова
Дадена за печат: април 2007
Излязла от печат: май 2007
Печатни коли: 42. Формат: 60×90/16
Печат: Вулкан-4
ИК „Сталкер“, Варна, 2007
ISBN 978-954-8196-20-1
Л. Н. Гумилев. Этногенез и биосфера Земли (1976, 1989)
Под ред. д.г.н. проф. В. С. Жекулина. 2 изд. испр. и доп. Л.: Изд-во ЛГУ. 1989.
Russian text of Lev Gumilevs Work Copyright 2005 by Margarita Novgorodova
The rights for the Bulgarian edition are acquired via FTM Agency. Ltd. Russia, 2007.
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция
Човечеството като вида Homo sapiens
Прието е да се казва „Човекът и Земята“ или „Човекът и природата“, макар още в средното училище да обясняват на децата, че това е елементарен, примитивен антропоцентризъм, наследен от ранното средновековие. Да, наистина, човекът е създал техника, която не са създали нито динозавърът от мезозойската ера, нито махайродусът — саблезъбият тигър от неозойската ера. Обаче при всички постижения на XX в. всеки от нас носи вътре в себе си природата, която е в основата както на индивидуалния, така и на видовия живот. И никой човек, при равни други условия, няма да се откаже да диша и да се храни, да избягва смъртоносните опасности и да пази потомството си. Човекът остава в рамките на вида, в границите на биосферата — една от обвивките на Земята. Човекът съчетава присъщите му закони на живота със специфичните явления на техниката и културата, които, обогатявайки го, не го лишават от съпричастността му към стихията, която го е породила.
Човечеството като биологична форма е единен вид с огромно количество вариации, разпространили се след ледниковия период по цялата повърхност на земното кълбо. Гъстотата на разпространение на вида е различна, но с изключение на полярните ледове цялата Земя е обиталище на човека. И не бива да мислим, че някъде има „девствени“ земи, където не е стъпвал човешки крак. Сегашните пустини и горските пущинаци са пълни със следи от палеолитни обиталища; джунглите на Амазонка избуя ват върху утайки от почви, разрушени в резултат от земеделската обработка на древните им обитатели; дори по чукарите на Андите и Хималаите са намерени следи от неразбираеми за нас съоръжения. С други думи през целия период на своето съществуване видът Homo sapiens не рядко, а постоянно е модифицирал своето разпространение върху повърхността на Земята. Той, подобно на всеки друг вид, се е стремил да усвоява колкото се може по-голямо пространство с възможно по-голяма плътност на населението. [47, с. 24-31] Обаче не то му пречело и ограничавало неговите възможности. Какво било то?
За разлика от повечето бозайници Homo sapiens не може да бъде наречен нито стадно, нито индивидуално животно. Човекът съществува в колектив, който в зависимост от гледната точка се разглежда ту като социум, ту като етнос. По-точно, всеки човек се явява едновременно и член на обществото, и представител на народност, но тези две понятия са несъизмерими и лежат в различни плоскости, както например дължината и теглото или степента на нагряване и електрическият заряд.
Социалното развитие на човечеството е добре изучено и неговите закономерности са формулирани от историческия материализъм. Спонтанното развитие на социалните форми чрез обществено-икономическите формации е присъщо само на човека, намиращ се в колектив, и изобщо не е свързано с неговата биологична структура. Този въпрос е толкова ясен, че няма смисъл да го обсъждаме. Затова пък въпросът за народностите, които, за да избегнем терминологичната бъркотия, ние ще наричаме етноси, е затлачен с глупости и твърде заплетен. Няма съмнение само, че нито един човек на Земята не съществува извън етнос. На въпроса „Какъв си ти?“ всеки човек ще отговори: „руснак“, „французин“, „персиец“, „масай“ и т.н., без да се замисли нито за миг. Следователно в съзнанието на човека етническата принадлежност е всеобщо явление. Но това не е всичко.