Лев Гумильов
Етногенезисът и биосферата на Земята (1)

Страхът от разочарованието

Когато в наше време читателят купува и разтваря нова книга по история или етнография, той не е сигурен, че ще я прочете дори до средата. Книгата може да му се стори скучна, безсмислена или просто да не отговаря на неговия вкус. Все пак нищо страшно не се е случило на читателя — той просто е загубил малко пари, но какво става с автора? Събирал е информация. Формулирал е задачата. С десетилетия е търсил решението. Години наред е седял зад бюрото. Разправял се е с рецензенти. Борил се е с редактори. И изведнъж се оказва, че всичко е било напразно — книгата не е интересна! Тя си стои в библиотеките… и никой не я чете. Значи целият живот на автора е отишъл на вятъра.

Тази перспектива е толкова страшна, че трябва да бъдат взети всички мерки, да не се случи. Но какви да са тези мерки? По време на обучението в университета и аспирантурата на бъдещия автор често се внушава мисълта, че неговата задача е да извлече колкото се може повече цитати от литературните източници, да ги подреди по някакъв начин и да стигне до извода: в древността имало робовладелци и роби. Робовладелците били лоши, но живеели добре, робите били добри, но живеели лошо. А селяните живеели още по-лошо.

Всичко това, разбира се, е така, но бедата е там, че никой не иска да чете за тия неща и дори самият автор. Първо, защото всеки и без това ги знае, а второ, защото те не обясняват например, защо едни армии побеждават, а други търпят поражение, и защо едни държави стават по-силни, а други — по-слаби. И, накрая, защо възникват могъщи етноси и къде изчезват те, макар да няма данни, че техните членове са измрели до последния човек.

Всички изброени въпроси изцяло се отнасят до избраната от нас тема — внезапното нарастване на мощта на един или друг народ и последващото изчезване на този народ. Ярък пример за това са монголите от XII–XVII в., но и други народи се подчиняват на тази закономерност. Покойният академик Борис Владимирцов ясно формулира проблема: „Искам да разбера как и защо се е случило всичко това?“, ала той, както и другите изследователи, не дадоха отговор. Но ние отново и отново иде се връщаме на този въпрос, твърдо уверени, че читателят няма да затвори книгата на втората страница.

Очевидно е, че, за да решим поставената задача, трябва преди всичко да изследваме самата методика на изследване. В противен случай тази задача отдавна щеше да бъде решена, защото фактите са толкова многобройни, че не става дума да се търсят нови, а да се подберат тези, които имат отношение към въпроса. Дори летописците, съвременници на събитията, са затъвали в морето от информация, но това не ги приближавало до решаването на въпроса. През последните няколко века много сведения бяха добити от археолозите и от летописите, събрани, издадени и съпроводени с коментари, а изтоковедите допълнително увеличиха запаса от знания, като кодифицираха различните източници: китайски, персийски, латински, гръцки, арменски и арабски. Количеството на сведенията растеше, но не преминаваше в ново качество. Продължаваше да бъде неясно как някое малко племе понякога стига до господство над половината свят, после става по-многобройно, а сетне изчезва.

Авторът на тази книга поставя въпроса за степента на нашето знание или по-точно за нашето незнание на предмета, на който е посветено това изследване. Това, което на пръв поглед изглежда просто и лесно, се превръща в загадка, когато трябва да бъде овладяно и обяснено с помощта на случки, интересуващи читателя. Затова и тази книга трябва да бъде обстоятелствена. За съжаление не можем веднага да предложим точни дефиниции (които общо взето твърде много облекчават изследването), но поне имаме възможност да направим първоначални обобщения. Макар те да не изчерпват цялата сложност на проблема, поне позволяват да стигнем до някакви резултати от първо приближение^[1], напълно пригодни да интерпретираме етническата история, която предстои да бъде написана. Но ако се появи толкова придирчив рецензент, който да поиска още в началото на книгата да дадем ясно определение на понятието „етнос“, то можем да кажем следното: етносът е феномен на биосферата или системна цялост от дискретен тип, функционираща на базата на геобиохимичната енергия на живото вещество в съответствие с втория принцип на термодинамиката, което се потвърждава от диахроничната хронология на историческите събития. Ако това е достатъчно, всичко да ви стане ясно, няма смисъл да четете тази книга по-нататък.