Лев Гумильов
Етногенезисът и биосферата на Земята (47)

По-важните работи на Лев Гумильов

1960: Хунну: Срединная Азия в древние времена. АН СССР. Ин-вост. лит-ры. 1960. 291 с. 2500 тир.

Първата част на „Степната трилогия“ се състои от няколко самостоятелни книги, в които се изследва историята на номадския народ хунну (предтеча на хуните). Първата от тях, написана в сталинските лагери и издавана по-късно под заглавието „Историята на народа хунну“, е посветена на възникването и гибелта на великата държава на номадите. Тя вече е станала класическа монография и се е превърнала в цяла епоха в хунологията.

1961: Древние тюрки: История Срединной Азии на грани древности и Средневековья: (Vl-VIII вв.): Дисс. на соиск. уч. степени доктора ист. наук. Л., 1935–1961. 753 л. Рукопись.

Втората книга на Лев Гумильов „Древните тюрки“, написана в лагерите, първоначално се превръща в дисертация.

1966: Открытие Хазарии: (Историко-географический этюд) /АН СССР. Ин-т истории народов Азии. М.: Наука. 1966. 191 с. с ил. и карт. 15000 тир.

„Откритието на Хазария“ обобщава многогодишните археологически и исторически изследвания на автора, свързани с най-голямата държава в Източна Европа през VIII–X в.

1967: Древние тюрки /АН СССР. Ин-т народов Азии. М.: Наука, 1967. 504 с. с карт. 4800 тир.

Втората част на „Степната трилогия“ включва цялата библиография по историята на номадите. В „Древните тюрки“ са изследвани закономерностите при възникването, развитието и гибелта на държавата на тюркютите. Обрисувани са политическият живот на тюрките, битът, религията и културата им, а също и географското разположение на номадите в Средна Азия на границата между двете епоха — древността и средновековието.

1970: Поиски вымышленного царства: (Легенда о „Государстве пресвитера Иоанна“). М.: Наука. 1970. 431 с. 9500 тир.

Първата книга от третата част на „Степната трилогия“, наречена „В търсене на измисленото царство“ е издавана в много страни като научно пособие, включително и в серията „Кеймбриджка история на Средновековието“. Тя е посветена на така нареченото измислено царство на презвитер Йоан. Това е най-фундаменталното изследване на проблемите на Централна Азия през IX–XIII в. То хвърля светлина най-вече върху историята на киданите, меркитите и монголите.

1973: Этногенез и биосфера Земли: Дисс. на соиск. уч. степени доктора геогр. наук. Л. 1965–1973. 288 л. Рукопись

В тази дисертация авторът за първи път излага своята теория за пасионарността и етногенезиса като процес

1974: Хунны в Китае: Три века войны Китая со степными народами. М.: Наука. 1974. 236 с. 24 с. с граф. и карт. 5300 тир.

Книгата „Хунну в Китай“ е логично продължение на „Историята на народа хунну“ и е посветена на взаимоотношенията между номадите и уседналото население на Китай във II–VI в.сл.Хр.

1975: Старобурятская живопись: Исторические сюжеты: в иконографии Агинского дацана. М.: Искусство. 1975. 57 с, 55 л. ил. 10000 тир.

Тази работа е посветена на тибетските изследвания на Лев Гумильов и включва историята на религията бон, както и проблемите на ламаизма и картографията на Шамбала, които възникват там, където археологическите изследвания се пресичат с проучването на източниците и теоретичните изследвания.

1979: Этногенез и биосфера Земли. М.-Л.. 1979. Депонировано ВИНИТИ. N 1001/79. Вып. 1. Звено между природой и обществом. 10 авт. л.

1980: Этногенез и биосфера Земли. М.-Л.. 1980. Депонировано ВИНИТИ. N 3734/79. Вып. 2: Пассионарность. 10 авт. л.

1980: Этногенез и биосфера Земли. М.-Л.. 1980 Депонировано ВИНИТИ. N 3735/79. Вып. 3: Возрасты этноса. 10 авт. л.

Тези три свитъка, депозирани във ВИНИТИ, фактически са първото издание на „Етногенезисът и биосферата на Земята“.

1987: Этногенез и биосфера Земли. /Под ред. канд. геогр. наук К. П. Иванова. М.-Л. 1987. Депонировано ВИНИТИ. №7904 В87. Вып. 4. Тысячелетие вокруг Каспия. Ч. 1. 219. с.м.п.

1987: Этногенез и биосфера Земли. /Под ред. канд. геогр. наук К. П. Иванова. М.-Л. 1987. Депонировано ВИНИТИ №7905 В87. Вып. 4. Тысячелетие вокруг Каспия. Ч. 2. 189. с.м.п.

През 1990 г. тази работа на автора е издадена в отделна книга под заглавието „Едно хилядолетие около Каспийско море“. Тя е историко-етнологично изследване на Ойкумена Евразия от III в.пр.Хр. до XII в.сл.Хр. и между другото включва разсъжденията на автора за историята на прабългарите и етногенезиса на нашия народ.

1988: Апокрифический диалог: Изыскания //Нева. 1988. N 3. С. 201-207: N 4. С. 195–201. в N 4 название: Биография научной теории, или Автонекролог.

В тази статия авторът, загубил надежда, че главната книга на неговия живот „Етногенезисът и биосферата на Земята“ някой ден ще бъде издадена официално, излага в популярна форма основите на своята теория за етногенезиса.

1989: Этногенез и биосфера Земли (Под ред. доктора геогр. наук, профессора В. С. Жекулина). 2 изд. испр. и доп. Л.: Изд-во ЛГУ. 1989. 496 с.

Второто издание и фактически първото във вид на книга на „Етногенезисът и биосферата на Земята“.

1989: Черная легенда: историко-психологический этюд (Подг. текста и вступ. статья А. Фарзашева). Хазар (Баку). 1989. N 1. С. 5–43. Соавтор А. И. Куркчи

Сборникът от статии „Черната легенда“ разказва защо и как в края на XII в. се е появила легендата за монголите като изчадия на ада.

1989: Древняя Русь и Великая степь. М: Мысль. 1989. 766 с.

„Стара Рус и Великата степ“ е последната книга от третата част на „Степната трилогия“. Тя е посветена на най-сложните и заплетени проблеми на руската история — взаимоотношенията на Стара Рус с нейните съседи и преди всичко с Хазарския каганат и номадите от Великата степ.

1992: Конец и вновь начало. М.: 1992

Учебно пособие по пасионарност, в което са описани механизмите на действие на пасионарността в древността и през средните векове в Европа, Китай, Византия, Турция, Русия и в други региони на Земята.

1992: От Руси к России. М.: 1992

Научното завещание на автора е последната книга, чиито коректури той е държал в ръка. Тази работа разкрива историята на етническите взаимоотношения между народите на Русия.