Сандра Браун
Размяната (25)

Двайсет и пета глава

Тони и Кейдънс Андерсън живееха в луксозен квартал в северната част на Далас. Тревните площи бяха грижливо поддържани. Във всеки гараж имаше поне две коли, едната, от които бе минибус или джип. Явно собствениците на жилищата можеха да си позволят да запишат децата си в частни училища, да прекарват отпуските си в каране на ски във Вейл и да членуват в местния кънтри-клуб.

— Хубав квартал — отбеляза Чийф.

— Хм.

Мелина като че ли не бе забелязала. Навярно мислеше как ще бъдат приети от семейство Андерсън, които не желаеха да привличат внимание. Бяха изчакали до вечерта, когато бе по-вероятно да заварят и двамата съпрузи у дома им.

Къщата им се намираше в края на къса, задънена улица. Имаше съвременна архитектура. Една алея ги отведе до входната врата, която бе изцяло остъклена, и видяха как Тони Андерсън се приближи, за да отключи. В къщата залая куче, но не заплашително.

— Мистър Андерсън? — попита Мелина.

— Същият.

Беше среден на ръст и изглеждаше симпатичен. Слънчевият му загар издаваше, че прекарва доста време на открито, а стегнатата, атлетична фигура — че предпочита тениса пред голфа. Учтиво ги поздрави, но подозрително изгледа и двамата.

— Казвам се Мелина Лойд. Това е Кристофър Харт.

Андерсън погледна Чийф и на лицето му се изписа изненада, когато го позна, и любопитство — заради раните.

— Астронавтът?

— Тони?

Кейдънс Андерсън бе подходяща по външност за клакьорка на „Далас Каубойс“. Имаше съвършена фигура и черти, буйни руси коси и големи тъмни очи. Беше облечена в стари джинси е цепки на коленете и плетена блуза, плътно прилепнала към тънката й талия. Но макар и красиво, лицето й издаваше тъга, а големите й очи имаха измъчен израз. Приближи се към съпруга си и застана до него, сякаш търсеше опора и закрила.

— Веднага ми се сторихте познат — каза Тони Андерсън.

— Приятно ми е.

Тони изглеждаше доволен да стисне ръката му, но и озадачен.

— Това е съпругата ми, Кейдънс. Кейдънс, Кристофър Харт. И мис… Извинете.

— Лойд. Мелина Лойд. Бихте ли ни отделили няколко минути? Съжаляваме, че се появихме без предупреждение. Боях се, че ако се обадим предварително, няма да се съгласите да поговорим.

— Да поговорим за какво?

Нотката на раздразнение в гласа на Тони Андерсън издаде, че вече се досеща с какво е свързано посещението им. Обгърна раменете на Кейдънс.

Мелина отвърна:

— За отвличането на сина ви.

Кейдънс сведе глава. В държането на Тони не остана и следа от приветливост. Изведнъж стана враждебен:

— Журналистка ли сте, мис Лойд?

— Не, жертва. Всъщност — сестра ми. Беше убита преди няколко дни.

— Прочетох за това във вестника. — Кейдънс вдигна поглед към Мелина. — Била е ваша близначка.

— Да. Мисля, че отвличането на сина ви и убийството й са свързани. — Кейдънс я изгледа с удивление. — Джилиън също беше пациентка на клиника „Уотърс“.

— А, затова ли смятате, че са свързани? — заядливо попита Тони. — Не мисля.

Чийф пристъпи напред:

— Може ли да влезем? — Славата имаше и предимства. Чийф рядко се възползваше от популярността си, но в случая се налагаше. — Моля ви. Много е важно за Мелина. Може би и за вас.

— Няма да ви задържим дълго — добави Мелина.

Тони погледна Кейдънс и тя леко кимна. Поканиха ги в една стая до кухнята. Изглежда, току-що бяха вечеряли. Съдовете все още не бяха вдигнати от масата. Навярно бе всекидневната. Имаше телевизор с голям екран и етажерки, отрупани с книги, а пред камината спеше голямо ловджийско куче със златиста козина. То лениво хвърли поглед към Мелина и Чийф и отново задряма. Когато седнаха, Тони бе така любезен да изключи звука на телевизора.

Настани се на дивана до съпругата си и притисна ръката й между дланите си. Кейдънс се сгуши до него. Явно бяха много привързани един към друг.

Въпреки болката, изписана на лицата им, Чийф им завидя. Харесаха му тази уютна стая, кучето и очевидната физическа и емоционална близост между съпрузите Андерсън. Тони хармонично отвръщаше на всяко движение на Кейдънс, сякаш телата им реагираха в синхрон. Разбираха се само с поглед. Едно докосване бе достатъчно да предаде послание. Връзката им би накарала всекиго да изпита завист.

Но цената на такава близост бе висока, напомни си Чийф. За да постигнат пълно единение, двама души трябваше да бъдат напълно откровени един с друг.

Тони заговори:

— Рядко се съгласяваме да обсъждаме отвличането на Антъни с непознати. Само ако разполагат с информация, която би могла да ни помогне.

— За съжаление аз търся повече информация, отколкото мога да ви дам — призна Мелина.

— Не зная с какво можем да ви бъдем полезни.

— Сестра ми Джилиън бе изкуствено оплодена по-малко от двайсет и четири часа преди убийството. С полковник Харт смятаме, че има връзка между убийството й и клиниката.

Тони се обърна към него.

— Как се намесихте и вие?

— Добър въпрос. Прекарах по-голямата част от онази нощ с Джилиън. Излязла е от стаята ми в малките часове и е била убита преди разсъмване.

Тони не дръзна да изрече следващия въпрос, който явно хрумна и на двамата, но Кейдънс го зададе:

— Вие ли бяхте донорът, полковник Харт?

— Наричайте ме Чийф. Не, не бях аз.

— Сестра ми използва анонимен донор — обясни Мелина. — Извинете за недискретността, но трябва да попитам. С ваша сперма ли бе заченат Антъни?

— Въпросът ви не ме смущава — отвърна Тони. — Отдавна престанах да се срамувам. В деня, когато една двойка влезе в клиника за стерилитет, трябва напълно да забрави за гордостта и свяна си. Техниките за оплождане, изследванията, на които са подложени пациентите, и откровеността, с която трябва да отговарят на въпроси за интимния си живот и личните си навици, ги карат да престанат да изпитват неудобство. Отговорът е — не. Стерилен съм. Предполагат, че е заради лекарство, което ми е било предписано като дете. Както и да е, вероятността жена ми да зачене от мен е нищожна. Нямах никакви скрупули относно използването на сперма от анонимен донор. Всъщност, след като всички други възможности бяха изчерпани, сам го предложих. Избрахме донор с най-близки физически белези и интереси до моите, въпреки че на този етап нито аз държах на това, нито Кейдънс. Искахме само здраво бебе. Освен една биологическа подробност, Антъни бе мое дете. Мой син.

Чийф и Мелина си дадоха вид, че не забелязват как гласът му затрепери от вълнение. По-трудно бе да устоят на сълзите на Кейдънс.

— Много съжалявам, че ви причиних това — прочувствено каза Мелина. — Ако не бе толкова важно, не бих го сторила.

— Не се безпокойте — каза Кейдънс. — След като ни отнеха Антъни, и ние потърсихме отговори. Разбирам нуждата ви да узнаете какво точно се е случило с близначката ви. — Разказа им това, което вече знаеха. Че на втория ден след раждането си — съвършено здраво бебе, почти четири килограма — е било отвлечено от болницата. — Бяхме в самостоятелна стая — обясни тя. — Тони бе отишъл да донесе нещо за обяд. Антъни спеше в креватчето до леглото ми. Наближаваше време за хранене и отидох до тоалетната, преди да се събуди. Забавих се не повече от три минути. Когато се върнах, креватчето бе празно.

Едва изрече последните думи. Сякаш всеки миг щеше да загуби самообладание. Чийф забеляза, че и Мелина полага неимоверно усилие да сдържи чувствата си. Преглъщаше напиращите сълзи и притискаше устните си, за да не затреперят.

Тони продължи разказа:

— Охранителните камери са заснели жена в бяла престилка да влиза и да изнася нещо, което прилича на вързоп с чаршафи за пране. Предполагаме, че Антъни е бил увит в тях. Избягвала е да се обръща с лице към камерите, като че ли е знаела къде се намират. Все пак по външността й бе установено, че не е от персонала. От ФБР провериха всички снимки на заподозрени в подобни престъпления. Направиха компютърен анализ за определяне на раса, приблизителна възраст и така нататък. Но никакъв резултат. Не отговаря на описанието на никоя друга, заподозряна в отвличане.

— Освен това, щом е толкова хитра и нагла, нищо чудно да е била дегизирана — добави Кейдънс.

— Местната полиция и федералните проследиха пътя на всяка от колите, които са били оставени на паркингите на болницата в този ден, но не откриха нищо подозрително. Предполагат, че някой я е чакал наблизо и я е откарал заедно с Антъни. Сигурно се е държала толкова естествено, че никой не е обърнал внимание. Във всеки случай няма свидетел, който да е забелязал нещо необичайно в медицинския комплекс.

— И никой не поиска откуп? — попита Мелина.

— Който и да го е отвлякъл, е искал бебе, а не пари.

Чийф се приближи към тях и тактично попита:

— Какво те кара да мислиш така, Кейдънс?

— Зная, че е жив. Зная го.

— Организираха търсене на… тялото му — с мъка изрече Тони. — Предположиха, че някой ми е имал зъб, или отговорността за инцидента е на организация, обявила се против изкуственото оплождане. Не бе открита никаква следа от него. Нито одеяло от болницата, нито пелена, нито гривна за идентификация — нищо. С Кейдънс мислим, че е даден на хора, желаещи да се сдобият с дете. Някой е взел нашето бебе.

Гласът му отново затрепери и този път Кейдънс го утеши. Издърпа ръката си от неговите, обгърна раменете му и нежно зашепна.

Чийф забеляза, че Мелина е престанала да потиска чувствата си и по страните й се стичат сълзи. В този миг изглеждаше безкрайно уязвима. Тихо ридаеше, обзета от мъка заради семейство Андерсън, а може би и заради себе си.

През краткото време, откакто я познаваше, бе проявила необикновена смелост, решителност, самообладание и дързост. Възхищаваше й се за тази сила. Както и за способността й да изпита такова състрадание, че искрено да заплаче.

За миг всички останаха мълчаливи. Кучето се надигна и отиде при семейната двойка. Сякаш свикнало с подобни емоционални изблици, заскимтя и опря едрата си глава на бедрото на Тони. Тони го почеса зад ушите. После кучето отново легна пред камината, опря глава на предните си лапи и впери жален поглед в стопаните си.

Чийф бе смутен от тъжната гледка и отмести поглед към проблясващия телевизионен екран. Бяха започнали новините, водещата, от които бе за пожар в жилище с трима пострадали.

Най-сетне Мелина изтри сълзите си и наруши неловкото мълчание.

— Убиецът на сестра ми се е казвал Дейл Гордън. Работел е в клиника „Уотърс“.

— Прочетох това — каза Кейдънс. — Но не помня никого от клиниката с такова име.

— Висок и хилав — описа го Чийф и си спомни вида му, когато с Джилиън го бяха срещнали в закусвалнята. — С руси оредели коси и очила с голям диоптър. Малко смахнат.

— О! — Викът на Кейдънс привлече погледите на всички. Лицето й доби по-тревожен израз, отколкото когато ги бе видяла на прага. — Той! Спомням си го. Винаги когато имах час в клиниката, се опитваше да ме заговори. — Обърна се към съпруга си: — Помниш ли, скъпи? Онзи, който донесе мечето в болницата.

Тони изведнъж се сети:

— Онзи човек?

Чийф и Мелина се спогледаха.

— Гордън е донесъл подарък за бебето? Влизал е в стаята ви?

— Да. Беше много мил. Снима ме е Антъни. Още в началото, когато станах пациентка на клиниката, започна да проявява явен интерес към… — Лицето на Кейдънс Андерсън пребледня. Пое си дъх и довърши: — … явен интерес към мен.

— Както и към Джилиън — каза Чийф, усетил, че в момента Мелина не е в състояние да говори. Бе притиснала ръце към гърдите си, сякаш чувстваше студ. Разказа на семейство Андерсън как с Джилиън се бяха разминали е Гордън и за странното му държане. — Когато я видя с мен, изглеждаше разстроен. Явно е решил, че заслужава да умре заради нещо, което е приел като изневяра. Изпитвал е някакво чувство за собственост над нея.

— Аз имах същото впечатление — каза Кейдънс. — Но преливаше от радост, когато изкуственото оплождане се оказа успешно и заченах.

— Беше много развълнуван и когато видя Антъни — каза Тони. — Сякаш щеше да заплаче. Бяхме смутени.

— Изпитах съжаление към него — продължи Кейдънс. — Помислих, че е просто самотник, който проявява личен интерес към ощастливените двойки, защото няма свое семейство.

Тони подскочи:

— Мислите ли, че той има нещо общо е отвличането на Антъни?

— Възможно е, нали? — отвърна Мелина.

— Но се е самоубил. — Още по-разтревожена, Кейдънс хвана ръката на съпруга си. — Дори и да е знаел къде е Антъни, отнесъл е информацията със себе си.

— Може би не е така — мрачно каза Чийф. — Ключът към цялата истина се крие в клиниката.

— За какво говориш?

— Откъде знаеш?

Мелина озадачено го погледна.

— Тони — каза Чийф, — включи звука на телевизора, ако обичаш. Трябва да чуем това.

Андерсън взе дистанционното управление и чуха края на журналистическото встъпление:

— … тялото й е било открито от нейни приятелки, след като не спазила уговорка за игра на бридж.

Жена с насълзени очи заговори несвързано по микрофона:

— Никога не е пропускала игра. Когато не се появи тази вечер, разбрахме, че се е случило нещо. Дойдохме и я открихме.

Журналистката отново се обърна с лице към камерата и съобщи, че не е установен мотив.

— Според детективите от отдел „Убийства“ жертвата е била ударена с тъп предмет, вероятно обикновен чук, открит до тялото й.

Камерата бе отдалечена от лицето на репортерката и показа местопрестъплението. На заден план се виждаше как бутат количката с тялото към чакащата линейка.

— Полицията все още издирва и разпитва съседите, но никой не твърди, че е видял…

Изведнъж Мелина затаи дъх, когато разбра какво е привлякло вниманието на Чийф — фасадата, която напомняше за къщата на Снежанка. Домът на Линда Крофт, с двата големи прозореца и сводестата врата.

Обърна се към него е израз на ужас и изумление. В очите й проблеснаха сълзи на гняв:

— Онези копелета!

Чийф стана и хвана ръката й. Притегли я към себе си и каза на семейство Андерсън:

— Не ни познавате. Може би ни смятате за двама параноици. Но ви уверявам, че не сме такива. Жертвата на това убийство… — каза и посочи към екрана. — Днес я посетихме. Работеше в клиника „Уотърс“. Тя наруши професионалната етика и ни даде адреса ви. Някой не иска да се свържем и да споделим информацията, която имаме.

Кейдънс притисна пръсти към бледите си устни.

— Което означава, че смъртта на Дейл Гордън не е краят.

Чийф вдигна глава.

— Мозъкът, който стои зад всичко това, не е онзи извратен нещастник. Съветвам ви да заминете някъде още тази вечер. Вземете кучето си и тръгвайте.

— А полицията? — попита Кейдънс. — Да им се обадим ли? Да уведомим ли ФБР?

— Добра идея, но го направете от друго място. Агент Тъбайъс е…

— От Вашингтон? Познаваме го — каза Тони. — Разговаряхме веднъж.

— Значи знаете как изглежда?

— Да. Приятен човек.

— Добре.

Разказа им накратко за случилото се в къщата на Мелина сутринта.

— Тони? — Кейдънс уплашено се притисна към рамото на съпруга си.

Той вече бе взел решение. Прекоси стаята, написа нещо в бележника на бюрото си, откъсна листа и го подаде на Чийф.

— Номерът на мобифона ми. Само Кейдънс го знае. Където и да се намираме, ще бъде с нас. Дръжте ни в течение. — Стисна ръката на Чийф, но гледаше Мелина, когато каза: — Ако откриете нещо за сина ни, каквото и да е и колкото и да е лошо, искаме да знаем.

— Имате думата ми.

Когато се качиха в колата и потеглиха, Чийф каза:

— Слава богу, че ни се довериха и заминаха. Харесват ми.

— На мен също. И Линда Крофт ми харесваше. Защо не я предупредихме за опасността? — Закри лицето си и зарида: — Господи, Чийф! Ние сме виновни за убийството й.

— Не носим отговорност, Мелина. Нито ти, нито аз. — Протегна ръка и притисна коляното й. — Съжалявам за случилото се не по-малко от теб, но нямаме вина за смъртта й, както и за тази на Джилиън. Някой друг е отишъл в къщата й и я е ударил с онзи чук.

— Нашите мними федерални агенти?

— Най-вероятно.

Представи си колко безпомощна и изплашена е била Линда Крофт срещу двамата мъже и избухна в плач.

— Беше толкова мила и чувствителна! Всичко това е невероятно жестоко — отчаяно зарида тя. — Жертвите на тези престъпления са невинни жени и деца. Сестра ми. Заклана, докато е спяла и е била най-беззащитна. Момченцето на семейство Андерсън, откраднато като… като ябълка от пазара. Кой би го сторил? Кое чудовище е способно съзнателно да причини такова страдание? — Сви ръце в юмруци и заудря по бедрата си.

— Мелина…

— Горките хора! Толкова млади, красиви и здрави, а толкова нещастни! Сякаш са наказани за някакво ужасно прегрешение. А единственият им грях е, че са искали бебе — промълви тя през сълзи.

— Мелина, престани!

— Не мога, не мога — изхлипа тя.

— Напротив, можеш.

Дали заради спокойния му тон, или защото притискаше коляното й почти до болка, постепенно се опомни. Истерията и гневът й се уталожиха и след като няколко пъти дълбоко си пое дъх, го погледна и кимна, за да му покаже, че е възвърнала самообладанието си.

— По-добре ли си сега? — попита той.

— Извинявай.

— Няма за какво — отвърна Чийф и едва забележимо й се усмихна. — Ако това ти носи някаква утеха, на мен също ми се иска да крещя.

Но бе запазил спокойствие, а тя бе избухнала. Сега разбра защо Чийф се справя с управлението на совалка. Човек като нея не би могъл да ръководи екипаж от астронавти. Разказът на Кейдънс Андерсън бе събудил чувствата й. Новината за убийството на Линда Крофт ги бе разпалила. Никога не бе изживявала толкова разтърсваща комбинация от гняв, отчаяние и безпомощност. Искаше само да разбере към какво или кого да насочи този неудържим гняв.

Потърка страните си, опитвайки се да разсее напрежението, останало след този необичаен изблик. Приглади косите си. Най-сетне, напълно спокойна, каза:

— Чийф, искам да разбера истината за случилото се с Джилиън и отвличането на бебето на семейство Андерсън. Искам да узная кой стои зад всичко това.

— Клиниката.

— С каква цел? Задачата им е да помагат на бездетни жени и да създават бебета. Освен това Тъбайъс ми каза, че не всички клиники, свързани с такива престъпления, са от веригата „Уотърс“. Изглежда, общото са пациентките, а не институциите.

— Общото е изкуственото оплождане.

— Както с Джилиън.

— Както с Джилиън.

Когато изрекоха името й, помежду им сякаш се спусна завеса. Тя се запита дали заради спомена за Джилиън Чийф отмести ръка от коляното й. Но сега не можеше да мисли за това. Имаше далеч по-важни грижи.

Включи мобифона си и набра номер. Успя да се свърже при второто позвъняване.

— Тъбайъс.

— Мелина Лойд.