Владимир Мегре
Кои сме ние? (8)

Най-богатата държава

— Почакай, Анастасия, не ми е ясно, за сметка на какво цялата държава изведнъж се е замогнала. Та нали самата ти каза, че произведената в родовите имения продукция не се облагала с никакви данъци, държавата от какво е започнала да става богата?

— Как от какво? Помисли по-внимателно, Владимире. Нали си предприемач?

— Тъкмо защото съм предприемач, знам: държавата винаги се е стремяла да събере повече данъци от всеки. А сега изобщо освободила от данъци тридесет милиона семейства! Тези семейства, разбира се, биха могли да забогатеят, но държавата при такива условия на всяка цена би следвало да се разори.

— Тя не се е разорила. Първо, напълно е изчезнала безработицата. Човек, който не е реализирал себе си в обичайната за днешния ден промишленост, търговия или някаква държавна структура, е могъл изцяло или частично да се посвети на съзиданието в имението си. Липсата на безработни веднага освободила паричните средства, необходими за тяхната издръжка. Наличието на хранителни продукти, произведени от тези семейства, избавило държавата от каквито и да било разходи за селско стопанство. Но това не е главното. Руската държава получила доходи доста по-големи от тези, които днес й донася продажбата на нефт, газ и други ресурси, традиционно смятани за основен източник на доходи, благодарение на многото семейства, подредили в съответствие с Божественото предначертание именията си.

— Какво може да донесе по-големи печалби от нефта, газта и продажбата на оръжие?

— Много неща, Владимире — въздухът, водата, етерите, благостта, докосването до енергиите на съзиданието, съзерцанието на красивото.

— Не е много ясно, Анастасия. Дай малко по-конкретно. Откъде са взели парите?

— Ще се опитам. Необичайните промени в Русия привлекли вниманието на много хора във всички държави по света. За значителната промяна в начина на живот на повечето руснаци започнала да пише пресата на всички страни по света. Тази тема се оказала главна за повечето жители на цялата планета. В Русия нахлул огромен поток от туристи. Те били толкова много, че се оказало невъзможно да се приемат всички желаещи и на мнозина се наложило да чакат с години реда си. Правителството на Русия трябвало да ограничи и срока за пребиваване на чуждестранните туристи в страната — тъй като много от тях, особено възрастните хора, се стремели да останат в Русия в продължение на много месеци, а по някой път и с години.

Правителството на Русия наложило големи такси за всеки чужденец, влизащ в страната, но това не намалило броя на желаещите.

— А те защо са искали непременно лично да дойдат при нас, след като всичко може да се види по телевизията? Ти нали каза, че пресата от целия свят отразявала живота на нова Русия?

— Хората от другите държави искали да подишат целебния въздух на Русия; да пийнат от живата вода; да опитат от плодовете, които никъде по света не се намирали; да поприказват лично с хората, стъпили в Божественото хилядолетие. По този начин те услаждали душата си, изцелявали страдащите си тела.

— И какви необикновени плодове са се появили? Как се наричат?

— Названията са все старите, но качеството е съвсем друго. Нали вече знаеш, Владимире, колко по-добри от парниковите са доматът или краставицата, отгледани на открито под директните слънчеви лъчи? Още по-вкусни и полезни са плодовете и зеленчуците, отгледани на почва, в която не се внасят вредни химикали. Те стават още по-целебни, когато наоколо растат разни треви и дървета. Имат значение и настроението, и отношението на човека, който отглежда плодовете. Много голяма полза донасят за хората етерите, които се съдържат в плодовете.

— Какво е това етери?

— Етерът — това е ароматът. Ако го има, значи има и етер, който храни не само тялото, но и невидимата същност на човека.

— Не е ясно, мозъка ли?

— Може да се каже, че етерите засилват мисловната енергия и хранят Душата. Само в руските имения се отглеждали такива плодове. Най-голямо благо от тях има, когато човек ги консумирал в деня на брането, хората от различни държави идвали и затова, за да опитат освен всичко друго и тези плодове.

Отгледаното в тези имения веднага изместило не само вносните плодове и зеленчуци, но и тези, които все още растели по големите кооперативни полета. Хората започнали да разбират, да усещат разликата в качеството на продуктите. Вместо популярните сега пепси-кола и други напитки се появили плодови сокове от натурални храстови плодове. А сегашните, дори най-елитните и скъпи алкохолни питиета, не издържали конкуренцията с плодовите ликьори, приготвени в именията от натуралните плодове. Тези напитки също съдържат благотворните етери — хората от именията, които ги приготвят, знаят, че само няколко минути трябва да отделят брането на плодовете и поставянето им в бутилките.

Още по-голям източник на доходи за семействата от именията станали билките, които те събирали в горичките си, градините си и по околните ливади.

Лекарствата от комбинираните билки от Русия се предпочитали пред най-скъпите лекарствени препарати, изготвени в други държави; но само от билки, събрани в именията, а не отгледани в специализираните стопанства на големите полета. Не може една тревичка, растяща на голямото поле, заобиколена от същите като нея, да вземе от земята и от пространството всичко необходимо и полезно за човека. Цената на продукцията от имението няколко пъти надвишавала цената на продукцията, отгледана по индустриален начин, но въпреки това хората от целия свят предпочитали тъкмо нея.

— А защо собствениците на именията са надували цените по такъв начин?

— Долната граница на цените определяло руското правителство.

— Правителството ли? А на него каква му е ползата? Та нали то не взима данъци от реализирането на тази продукция? За какво му е да се стреми да обогатява всяко семейство поотделно?

— Но нали цялата държава, Владимире, се състои тъкмо от отделни семейства, които при необходимост финансирали в селищата си построяването на инфраструктура — училища за децата, пътищата, например. Понякога те влагали парите си в общодържавни проекти. Политиците и икономистите публикували програмите си, но се приемали само онези, в които хората се съгласявали да вложат парите си.

— А какви програми се смятали за най-популярни сред мнозинството?

— Закупуването на химически концерни извън Русия, заводи за производство на оръжие, научни центрове.

— Ама че обрат. Нали каза, Че у тези семейства се е появило Божествено осъзнаване, доброта? Цялата земя благодарение на тях започнала да се превръща в райската градина, а изведнъж — изкупуване на химически производства и концерни, произвеждащи оръжие!

— Но целта на такива проекти била не производство на вредни химикали и оръжие, а унищожаването на тези предприятия. Руското правителство се е занимавало с пренасочване на световните парични потоци. Смъртоносната за човечеството енергия, подхранвана парите, била насочена към тяхното ликвидиране.

— И какво, на Руското правителство стигали ли са му парите за такива разточителни проекти?

— Стигали са му. Русия не само се превърнала в най-богатата държава на света, тя била несъизмеримо по-богата от всички други държави. Целият световен капитал се стичал в Русия. И хората със средни доходи, и богатите се стремили да съхраняват капиталите си само в руските банки. Мнозина състоятелни люде просто завещавали спестяванията си за развитието на руските програми — това били хората, които разбирали, че бъдещето на цялото човечество зависи от реализирането им. Чуждестранните туристи, които са били в Русия и са видели новите руснаци, вече не могли да живеят с предишните си ценности. Те с възхищение разказвали на познати и приятели за видяното и потокът от туристи се увеличавал, като донасял още по-големи печалби на руската държава.

— Анастасия, а хората в Сибир с какво са се захванали, за да бъдат също толкова богати, колкото онези в централна Русия? Нали в Сибир лятото е по-късо, от отгледаното в градината няма начин да забогатееш.

— В Сибир, Владимире, семействата също започнали да подреждат именията си. Сибиряците отглеждали на земята си култури, подходящи за климата, но те имали и голямо предимство пред живеещите в по-южните райони. На сибирските семейства държавата отделяла парцели в тайгата. Всяко семейство се грижело за имота си и събирало неговите дарове. И тръгнали от Сибир целебни плодове и билки; и маслото на кедровите ядки…

— Колко започнало да струва кедровото масло зад граница в долари?

— Един тон — четири милиона долара.

— Виж ти, най-накрая са го оценили по достойнство — осем пъти е нараснала цената му в сравнение със старата. Любопитно е, сибиряците по колко масло за сезон са приготвяли?

— В годината, която виждаш сега, са произведени три хиляди тона.

— Три-хиляди?! Та това значи, че те са получили дванайсет милиарда долара само от събирането на кедрови ядки.

— Повече. Ти забрави, че от пресованите ядки се произвежда също и прекрасно брашно.

— Тогава какви ли доходи в долари е имало едно средно сибирско семейство за година от своята дейност?

— Средно, три-четири милиона долара.

— Айде бе! И те какво, също ли не са били облагани с данъци?

— Не се облагани.

— Тогава, къде ли са могли да харчат толкова пари? Още когато работех в Сибир, видях по сибирските села, че онзи, който не го мързи, може да се осигури за сметка на лов и риболов. А тук, толкова големи пари.

— Те, както и другите руснаци, участвали с парите си в общодържавни програми. Например в началото, докато хората в Русия още не знаели да управляват движението на облаците, сибиряците трябвало да дават много пари за закупуване на самолета.

— Самолети ли? За какво са им самолети?

— За да не допускат облаците, които носят вредни дъждове. Тези облаци се образували в държавите, където все още имало вредни производства. Авиацията на сибиряците им противостояла.

— А те дали са ловували в определените им родови парцели в тайгата?

— Да ловуват? Сибиряците въобще престанали да убиват зверовете. Мнозина от тях си построили в своите парцели летни жилища, в които се нанасяли през лятото, по времето за брането на билки, горски ягоди, гъби и ядки. Новородените животни още от малки виждали хората, които не им причинявали вреда, и свиквали с тях — като неразделна част от територията си. Започнали да общуват с хората, да дружат с тях. Сибиряците научили много от животните (дресирали ги). Например катерици хвърляли на земята кедровите шишарки с узрелите ядки. Това им доставяло голямо удоволствие. Някои научили мечките да влачат кошове и чували с ядки, да разчистват паднали дървета.

— Да не повярваш, дори мечките започнали да помагат!

— В това няма нищо чудно, Владимире. През времената, които съвременните хора смятат за древни, мечката е била един от най-незаменимите помощници в стопанството. Тя изравяла с лапите си от земята ядивните грудки, слагала ги в кошове и сама влачела кошовете за връв към изкопания зимник близо до жилището на човека; сваляла в гората дънери с мед и ги домъквала до жилището на човека; водела децата в гората да берат вкусни малини и вършела много друга работа в стопанството.

— Ама че работа, тя заменяла и плуг, и трактор, и донасяла плячка, и бавачка била!

— А през зимата спяла, без да иска ремонт и грижи. През пролетта пак идвала към жилището на човека, и той я гощавал с есенните плодове.

— Ясно, каква е работата — в онези мечки, е бил изработен такъв животински рефлекс — струвало им се е, че човекът само за тях съхранява запасите си.

— Може би е рефлекс, ако за теб това разбиране изяснява нещата, а може би така е замислено от Отца. Ще кажа само, че за мечката през пролетта не били важни грудките.

— А какво?

— След като е спала цялата зима в леговището самичка, като се събудела през пролетта, мечката бързала към човека, за да усети ласка, да чуе похвала, а човешката ласка на всекиго е нужна.

— Като се съди по котките и кучетата — нужна е. Ами другите животни от тайгата какво са правили?

— Постепенно си намирали полезно занимание и другите обитатели на тайгата. А най-голямата награда за опитомените животни била ласкавата дума, някакъв жест или погалването, почесването на тези, които особено добре са се представили. Само че по някой път те малко ревнували, ако на някое от тях човекът отделял по-голямо внимание. Дори могли да се сдърпат заради това.

— А сибиряците през зимата с какво са се занимавали?

— С преработване на ядките. Те не лющели шишарките веднага след събирането им, както се прави сега за по-лесното има транспортиране, а се съхранявали в смолистите шишарки. Така те могат да се съхраняват няколко години. Жените през зимата работели и ръкоделие. Например, сега струва много скъпо ръчно изработена риза — изтъкана от копривени влакна и избродирана ръчно. През зимата сибиряците посрещали хора от различни държави и ги лекували.

— Анастасия, но ако Русия е станала толкова благодатно място за живеене, значи, много държави биха искали да я завладеят. Ти казваше, че оръжейните заводи били затворени. Русия фактически е станала аграрна страна, незащитена от външен агресор.

— Русия не се превърнала в аграрна държава, тя станала световен научен център.

Оръжейните заводи в Русия били ликвидирани едва след като била открита енергия, пред която най-съвременните видове въоръжение се оказали не просто безполезни, но и представлявали заплаха за държавите, които ги притежавали.

— Каква е тази енергия? От какво се получава? Как е открита?

— Атлантите са притежавали тази енергия. Овладели са я преждевременно, затова Атлантида е изчезнала от лицето на Земята. И отново я открили децата на новата Русия.

— Децата ли?! По-добре разкажи всичко ред по ред, Анастасия.

— Добре.