Владимир Мегре
Кои сме ние? (12)

Свободна ли е мисълта ни?

— Какво значи „да е свободна“? Мислите на всички хора са свободни и без това.

— В условията на бита на технократското общество, Владимире, човешката мисъл е затворена, поробена е в рамките и условностите на този свят. Технократският свят може да съществува само при условие, че се ликвидира свободата на човешката мисъл. Той я поробва и поглъща енергията й.

— Не ми е ясно. Всеки човек през живота си може да премисли много различни неща, не всичко. Има страни, с по-голяма свобода на словото, други — с по-малка. Всеки е свободен да мисли за какво ли не.

— Това е илюзия, Владимире. Повечето хора са принудени да мислят за едно и също през целия си живот. Това е лесно да се види, ако се разделят различните мисловни моменти на един типичен човек, живеещ в твоето време, на отделни времеви отрязъци и после да се съберат еднаквите мисли. С помощта на това просто действие ти ще определиш главната мисъл на човешкото общество от своето време.

— Любопитно е. Нека заедно опитаме да определим тази мисъл.

— Добре. Тогава ми кажи, каква е средната продължителност на човешкия живот?

— Важно ли е това?

— Не особено, при тази еднаквост на мислите. Числото ни трябва за по-нататъшните изчисления.

— Добре, човекът в наше време живее около осемдесет години.

— И така, човекът се е родил. По-точно казано — сдобил се е с материален план на битието си…

— По-добре просто се е родил, така е по-разбираемо.

— Добре. Малкото детето гледа света, който му предстои да опознае. Облеклото, жилището и храната му осигуряват родителите. Но родителите с поведението си, с отношението си, волно или неволно, се стремят да му предадат мислите си и отношението си към заобикалящия го свят. Видимият процес на опознаване трае някъде към осемнадесет години. През всичките тези години технократският свят се опитва да внуши на младия човек значимостта си. По-нататък, през останалите шестдесет и две години, се предполага, че човек може сам да се разпорежда с насоката на мисълта си.

— Да, може, а ти казваше, че нея някой я сковава.

— Казвах. Ето, нека да сметнем, колко време той може да мисли свободно.

— Нека.

— Всекидневно човек определено време спи, почива. Колко часа всекидневно човек прекарва в сън?

— Като правило — осем.

— Ние взехме за основа 62 години от човешкия живот. Умножаваме ги по осем часа за сън. Като отчитам високосните години, получаваме, че 587928 часа от живота си човек спи. Всекидневният осемчасов сън е равен на двадесет и две години непрекъснат сън. Да извадим тези двадесет и две години от шестдесет и двете години живот и ще получим четиридесет години бодърстване. По време на бодърстването повечето хора се занимават с приготвянето на храната си. Колко според теб човекът прекарва в приготвяне и консумиране на храната си?

— Основно готвят жените. На мъжете им се налага да прекарват повече време в печелене на пари за продуктите.

— И колко все пак според теб, Владимире, отива за приготвянето и консумирането на храната всекидневно?

— Ами, ако се отчита закупуването на продуктите, приготвянето на закуската, обяда и вечерята, сигурно в делничен ден към три часа. Само че не всички в семейството се занимават с приготвянето, останалите ядат, може би помагат в пазаруването, в миенето на съдовете, така че на всеки човек се падат по два часа и половина.

— В действителност са повече, но нека да бъде по твоему. Ако умножим два часа и половина по броя на изживените дни, ще се получат 61 242,5 часа, т.е. 25 517 дни, или 7 години. Да ги извадим от 40 години — ще останат 33. За да има възможност да получи храна, облекло и жилище, човекът от технократичния свят е длъжен да изпълнява една от необходимите за този свят функции — да работи. Искам да обърна вниманието ти, Владимире, човек е длъжен да работи, да се занимава с някаква работа, не защото това много му харесва, а в услуга на технократския свят — иначе той ще бъде лишен от жизненоважни за него неща. Та колко време са принудени да прекарват повечето хора в работа всекидневно?

— В нашата страна — осем, а и в път към нея и обратно отиват още примерно два часа, но всяка седмица има два поливни дни.

— Опитай се да пресметнеш сам, колко години от живота си прекарва човек на далеч не винаги любимата си работа.

— Дълго е да се смята без калкулатор, ти кажи сама.

— Общо взето, от тридесетте години на така наречената „трудова дейност“ десет години той непрекъснато работи за някой, а по-точно за технократичния свят. И сега от 33 години живот ние трябва да извадим тези десет години, ще останат 23. С какво още се занимава човек през живота си?

— Гледа телевизия.

— Колко време всекидневно?

— Към три часа, не по-малко.

— Тези три часа правят осем години непрекъснато седене пред телевизора. Ще ги извадим от останалите 23, ще останат 15. Но и това време още не е свободно за заниманията, присъщи само на човека. Човешката мисъл е инертна. Тя не може рязко да превключва от едно на друго. Известно време мисълта анализира получената информация. Общо взето, средностатистическият човек за целия си живот се замисля над Мирозданието едва 15–20 минути. Някой въобще нито веднъж не се замисля за това, друг — размишлява в продължение на няколко години. Всеки сам за себе си може да определи, като анализира изживените години. Всеки човек е индивидуален — той е по-значим, отколкото всички галактики, взети заедно, защото е способен да ги сътворява. Но всеки човек е частица на човешката общност, която е единен организъм, единна същност. Попадайки в капана на технократната зависимост, великата същност на Вселената се затваря в самата себе си, губи истинската си свобода, става зависима, включва механизма на самоунищожение.

Друг, различен от обикновения начин на живот, ще водят хората, които ще живеят в селищата на бъдещето. Мисълта им ще е свободна и човечна, тя ще е слята в единен порив и ще изведе човешкото съобщество от задънената улица. Галактиките тръпнат в радостно предчувствие пред слятата в едно цяло човешка мечта. Светът скоро ще види новото й сътворяване. Човешката мисъл ще материализира прекрасна нова планета.

— Виж ти, колко високопарно говориш за заселниците. А външно те са обикновени хора.

— И външният им вид се отличава. В него има сияние на велика енергия. Вгледай се по-внимателно, ето возят се баба и внук…