Владимир Мегре
Кои сме ние? (11)

Наука и лъженаука

— Анастасия, но по какъв начин руснаците са приемали такъв голям брой гости? Сигурно им е било тежко. Представям си — да живееш със семейството си в имението си, а иззад оградата всяка минута те зяпат тълпи зяпачи.

— Чуждите туристите, които дошли в Русия на лечение, се заселвали в градовете, в освободените апартаменти. Храните се доставяли от именията, а там не водели туристите. Само на малцина им се отдавало да погостуват в местата, където постоянно живеели новите руснаци. Психолозите постоянно предупреждавали стопаните на именията, че заради гостоприемството им е възможно с хората, особено тези от страните, които по-рано били смятани за високоразвити, да се получи психически срив. Психолозите били прави. Около четиридесет процента от чужденците, гостували в именията, след завръщането си изпадали в депресивно състояние и били на границата на самоубийството.

— Как така? Защо? Ти нали, казваше, Анастасия, че в именията всичко било прекрасно — и заобикалящата природа, и храната, и разбирателството в семействата.

— Всичко е така, но за мнозина чуждестранни гости видяното се оказвало прекалено прекрасно. Представи си, Владимире, един възрастен човек, изживял по-голямата част от живота си в големия град. Човекът се е стремил на всяка цена да спечели повече пари и по този начин да бъде, както той смятал, не по-зле от другите. В замяна на парите си той получавал жилище, дрехи, кола, храна. И ето го, седи си човекът в обзаведен апартамент, в гаража се намира автомобилът му, в хладилника — храната му.

— Ами, представих си, всичко при него е наред, а какво по-нататък?

— Владимире, сам си отговори: „А какво по-нататък?“

— По-нататък… Може да отиде някъде този човек, може да си купи нови мебели или кола.

— А после?

— После ли? Не знам, какво после?

— После този човек ще умре. Ще умре завинаги или за милиони земни години. Второто му „Аз“, Душата му, няма да придобие възможност отново за земно битие. Няма да може, защото той нищо добро не е сътворил през земния си живот. Интуитивно всеки го разбира, затова и смъртта е страшна за хората. Когато стремежите на повечето хора са единни и начинът им на живот си прилича, те смятат, че само така (както всички) може и трябва да се живее. Но ето, човекът е видял на Земята съвсем различен живот. Видял е земен рай, пространство на любовта, създадено по Божествения образ от човешка ръка. Той смята, че животът му вече е изминал и е изживян в ад. Такъв човек умира в мъки и мъките му траят милиони години.

— А защо не са изпадали в депресия всички, които са видели новия начин на живот на руснаците?

— Другите хора интуитивно разбирали, че дори в старостта, с отслабващи ръце, започнат ли да творят пространство на любовта на Земята, Създателят ще продължи живота им. И изправяйки се, озарявайки с усмивка лика си, старците тръгвали на помощ на младите.

— И все пак, Анастасия, някак си лошо се получава — туристите са дошли в Русия отдалеч, а не са могли да повървят поне по улиците на селищата на новите руснаци, да подишат чистия въздух.

— Туристите по градовете също са могли да усетят свежото дихание на земята, да пийнат живителна вода. Ветрецът, обвяващ градовете, донасял от потъналите в зеленина имения, чистота, етери и прашец. А туристите, наблюдавали тези райски оазиси от почтително разстояние. Стараели, се когато отивали на екскурзии, да не безпокоят семействата, които живеели в тях. Виж, гледай, как всичко се е случвало.

И пак възникна нова картина от бъдещето.

Видях път, който съединяваше градовете Владимир и Суздал, намиращи се на разстояние трийсетина километра един от друг. Случвало ми се е по-рано да минавам по този път. Преди по него много рядко се срещаха автобуси с туристи, които желаят да видят древните храмове и манастири на Суздал. Повечето от автомобилите по пътя бяха с местни номера. Но сега този път беше съвсем различен. По магистралата разширена около два пъти се движеха красиви автобуси, вероятно електромобили — не се виждаха отработени газове, не се чуваше шум от двигатели, само шумолене на гуми. В електромобилите седяха туристи от различни народности. Мнозина оглеждаха околностите с бинокли.

На километър от пътя, зад върховете на различни дървета, се виждаха покривите на еднофамилни къщи. Там, зад изравнен жив плет, се разполагаха родовите имения на руснаците. От двете страни на пътя, в продължение на два километра, се извисяваха красиви двуетажни магазини и закусвални. Пред тях — малки асфалтирани площадки, на които спираше поредният електромобил, ако бяха свободни. Туристите излизаха от електромобила и всеки се стремеше да си купи или да опита на място стоките.

Всички магазини и кафенета се снабдяваха с хранителни продукти, отгледани в именията. В магазините имаше и избродирани руски ризи, кърпи, изделия от дърво и много други неща, произведени от майсторите. Анастасия обясни, че хората с желание купуват тези неща, защото знаят: ризата, избродирана от добрите ръце на щастлива жена, е много по-ценна, отколкото произведената на конвейер.

Ако се погледнеше отгоре това, което се намираше зад ивицата гора, щяха да се видят сенчести алеи и очертани от жив плет имения. Гора обграждаше селището, в което се намираха близо деветдесет имения, после поле, на километър — отново селище, заобиколено от гора, и така на разстояние тридесет километра. Участъците еднакви по размери изобщо не си приличаха. В едни преобладаваха плодови насаждения, в други — стройни борове, клонести кедри, дъбове и брези.

Във всяко имение задължително имаше езеро или басейн. Къщите, заобиколени от цветни лехи, също бяха различни: големи двуетажни еднофамилни къщи и едноетажни. Те бяха в различни стилове: едни — с плоски покриви, други — с островръхи. А няколко къщи бяха белички, като че ли къщички от украинско село. Аз не видях коли на алеите, които разделяха участъците. И в самите стопанства не се наблюдаваше особено оживление и работа. Създаваше се впечатление, че цялата необикновена красота се твори от някой отгоре, а хората само се наслаждават на творението. В центъра на всяко селище имаше големи красиви двуетажни сгради, около които оживено сновяха дечица. Значи, в центъра на селищата са построени училища или клубове.

Казах на Анастасия:

— Ето в центъра на селището, където е училището или клубът, все още се вижда някакъв живот, а в самите имения сигурно е скука. Ако стопаните им са могли така да разположат насажденията, че да няма нужда от торене на земята, от борба с вредителите и плевелите, какво им остава да правят? Все пак, мисля, че на човек му е по-радостно от интензивния труд, от творчеството, от изобретателството, а тук нищо подобно няма.

— Владимире, тук, в тези прекрасни имения, хората тъкмо с това се занимават, с всичко, което изреди, и техните дейности са значими. Те изискват много по-голям интелект, осмисленост и вдъхновение, отколкото от художниците и изобретателите на познатия ти свят.

— Но ако те всичките са художници и изобретатели, къде са тогава плодовете на техния труд?

— Владимире, ти смяташ ли за художник човека, който е взел в ръцете си четка и е нарисувал върху платното прекрасен пейзаж?

— Разбира се. Хората ще гледат картината му и, ако я харесат, ще я купят или ще я изложат в картинна галерия.

— Но защо тогава не смяташ за художник човека, който е взел вместо платно хектар земя и е създал върху него също толкова прекрасен пейзаж или още по-добър? А за да създаде нещо прекрасно от живия материал, от създателя се изисква не само художествено въображение и вкус, но и познаване на свойствата на живите материали. И в първия, и във втория случай сътвореното е призвано да предизвиква у съзерцаващите го хора положителни емоции, да радва окото. Но за разлика от нарисуваната върху платното, живата картина още е и многофункционална. Тя пречиства въздуха, произвежда за човека благотворни етери, храни тялото му. Живата картина променя оттенъците на цветовете си и можеш безкрайно да я усъвършенстваш. Тя е свързана с Вселената с невидими нишки. Тя е несравнимо по-значима от нарисуваната върху платното, следователно по-велик ще е и сътворилият я художник.

— Да, разбира се, трудно мога да не се съглася. Но защо смяташ собствениците на тези имения и за изобретатели, учени? Нима те имат някакво отношение към науката?

— Имат отношение към науката.

— Посредством какво?

Смяташ ли за учен човек, който се занимава със селекция на растения, с генно инженерство?

— Разбира се. Тези хора всички ги смятат за учени. Те работят в научно-изследователски институти. Отглеждат нови сортове плодове и зеленчуци, и други растения.

— Да, разбира се, отглеждат, но нали е важен резултатът от дейността им, значимостта му.

— И резултат има — получени са студоустойчиви и дълготрайни сортове зеленчуци, картофи, които не ги яде колорадският бръмбар. Във високоразвитите страни са получили от една клетка живо същество. Сега се канят да получават различни органи за присаждане на болни хора — бъбреци, например.

— Да, това е така. Но ти не си ли се замислял, Владимире, защо в тези високоразвити страни се появяват все нови и нови видове заболявания? Защо те са на първото място по ракови заболявания? Защо им трябва все по-голямо количество лекарствени препарати? Защо все по-голям брой хора страдат от безплодие?

— Защо?

— Защото мнозина от хората, които ти наричаш учени, въобще не са разумни същества. Тяхната човешката същност е парализирана. Чрез техния (само външно човешки) облик действат силите на унищожението. Помисли сам, Владимире, тези, уж учени, са започнали да видоизменят съществуващите в природата растения, а следователно и даваните от тях плодове. Започнали са да ги видоизменят, без да определят дори предназначението на плодовете. В природата и във Вселената всичко е в тясно взаимодействие. Ако в автомобила ти механикът махне или промени някакъв детайл, да речем, филтъра — колата ще се движи още известно време, но скоро какво ще стане?

— Ще излезе от строя цялата система за подаване на горивото, ще спре двигателят.

— Значи, всеки детайл на автомобила изпълнява функцията си и преди той да бъде променен, трябва да се определи предназначението му.

— Разбира се! Затова не е задължително да си механик.

— Но нали природата също е съвършен механизъм и той засега от никого не е изучен докрай. Всеки детайл от този велик жив механизъм има свое предназначение, има тясна взаимовръзка с цялото Мироздание. Промяната на свойствата или премахването на един детайл задължително ще повлияе на работата на целия природен механизъм. Природата има много защитни функции. Първо тя ще сигнализира за недопустимите действия. Ако това не помогне, природата ще бъде принудена да унищожи калпавия механик. Човек използва плодовете за храна, и ако започне да се храни с мутирали плодове, тогава лека по лека сам ще се превърне в мутант. Такова видоизменение е неизбежно при употребата на видоизменени плодове. Това вече става. Отслабват имунната система на човека, разумът и чувствата му. Човек започва да губи присъщите само на него способности, превръща се в лесно управляем биоробот, губи независимостта си. Появяването на новите болести е потвърждение за това, сигнал за недопустими човешки действия.

— Да допуснем, че си права. На мен самия също не ми харесват тези хибридни растения. Тях първо ги рекламираха, а сега правителствата на много страни започнаха да издават закони на продуктите, получени в резултат на генно инженерство, да се лепят специални етикети. И в нашата страна е издаден такъв указ. И много хора внимават да не купуват продукти-мутанти. Но казват че изцяло не може да се отървем от тях засега, защото са станали прекалено много, а истинските продукти са малко и струват по-скъпо.

— Ето, виждаш ли, това са силите на разрушението, на които им се удаде да вкарат човешкото общество в икономическа зависимост. На тях им се удаде да внушат: „Ако не ни ядете продуктите — ще умрете от глад“. Но това не е така, Владимире. Човекът ще загине, ако ги яде.

— Възможно е, Анастасия, но всички няма да загинат. Мнозина вече знаят за това и не ядат мутанти.

— Ти, Владимире, как ги разпознаваш?

— Не купувам вносни зеленчуци… Много по-вкусно е това, което продават по пазарите местните жители от помощните си стопанства.

— А те откъде взимат семена?

— Как откъде ги взимат? Купуват ги. Сега много фирми продават семена. Продават ги в цветни красиви опаковки.

— Значи, хората купуват семената, ориентирайки се по информацията на опаковката? Те не знаят с абсолютна сигурност, доколко съдържанието в опаковката отговаря на информацията за него?

— Ти искаш да кажеш, че и семената могат да бъдат мутанти?

— Да. Днес на Земята са останали само девет ябълкови дървета, които раждат първо създадените плодове; ябълката — едно от най-полезните и вкусни за човека творения на Бога. Но тя е и една от първите подложени на мутация. Още в Стария Завет се среща предупреждението: „Не правете присадки…“ Но тях упорито ги правят и като резултат — ябълките ги няма. Това, което сега ти можеш да видиш по градините и магазините, не отговаря на Божествения плод. Онези, които чупят и унищожават първосъздадените Божествени творения, ти наричаш учени, а как могат да се нарекат тези, които възстановяват функциите на всички детайли на природния механизъм?

— Също учени, но сигурно по-грамотни, по-знаещи.

— Руските семейства, които живеят в именията, виждаш ги сега, тъкмо това правят — възстановяват онова, което е било развалено.

— А те откъде са получили по-големи знания, отколкото учените-селекционери и генетици?

— Тези знания съществуват изначално във всеки човек. Целта, намеренията, осмислеността на своето предназначение им дават възможност те да се разкрият.

— Я виж ти, излиза, че хората от именията са и художници, и учени. Тогава, кои сме ние хората, живеещи днес на планетата?

— Всеки сам може да си даде отговор, ако освободи мисълта си поне за девет дена.