Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Звънтящите кедри на Русия (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Кто же мы?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012)
Разпознаване, корекция и форматиране
devira (2018)

Източник: http://sfbg.us

 

Издание:

ЗВЪНТЯЩИТЕ КЕДРИ НА РУСИЯ: КН. 5. КОИ СМЕ НИЕ?. 2003. Изд. Аливго, София. Превод: [от рус.] Ирина Пунчева [Кто же мы?, Владимир МЕГРЕ]. Формат: 20 см. Страници: 270. ISBN: 954-8454-03-3.

История

  1. — Корекция
  2. — Добавяне
  3. — Ново цифровизиране

Открито обръщение

До Президента на Руската Федерация Владимир Владимирович Путин
От гражданина на Руската Федерация Владимир Николаевич Мегре

Уважаеми Владимир Владимирович! Навярно, именно на нашето поколение много му е провървяло. На нас ни се предостави реална възможност да започнем строителство на благополучна, процъфтяваща държава, здраво защитена от външен агресор, вътрешни конфликти и престъпност; държава, в която ще живеят в охолство щастливи семейства. Нашето поколение не само може да започне строителството на прекрасна страна, но и самото то ще успее да поживее в нея, ако властимащите на законодателно равнище имат добрата воля да отделят на всяко желаещо семейство един хектар земя за създаване върху нея на родово имение. Достатъчно елементарно като действие, то ще предизвика творчески порив у повечето хора от различни слоеве на обществото към съзидание, към творчество. Земята трябва да се дава безплатно за доживотно ползване, с право на наследяване. Продукцията, произведена в родовите имения, не трябва да се облага с никакви данъци.

Съгласете се, Владимир Владимирович, сега се е създала ненормална, нелогична ситуация — всеки руснак като че ли си има Родина, а къде е лично неговото парченце от тази Родина, никой не може да посочи. Ако всяко семейство го получи и превърне в райско кътче, то и голямата Родина ще стане прекрасна.

Днешните планове за развитие на страната не вдъхновяват народа към съзидание, защото не е ясно към какво бъдеще ще го доведат те. Построяването на демократична, икономически развита държава по западен модел от по-голямата част от населението може би дори интуитивно се отхвърля. И, мисля, че ненапразно се отхвърля. Ако разсъждаваме правилно, то за какво ни е на нас, на всеки по отделно и на всички, взети заедно, да хабим усилия за това, да построим държава, в която ще процъфтяват наркоманията, проституцията и бандитизмът. Та нали всичко това го има на Запад.

По-рано ние смятахме, че в така наречените „високоразвити“ страни има изобилие от хранителни продукти, но се оказва, че това изобилие е достигнато чрез използването на всевъзможни химически торове в почвата и на пестициди, а също така и въз основа на генно инженерство. Ние видяхме, че вносните хранителни Продукти са по-лоши по вкусовите си качества от нашите. В Германия с удоволствие купуват картофи, докарани от Русия.

В редица държави Правителствата, обезпокоени от положението с хранителните продукти, вече са издали постановления за тяхното специално маркиране. Употребяването на Хранителни продукти, получени в резултат на генното инженерство, предизвиква все по-голяма предпазливост и у учените. Америка И Германия се оказаха в първите редици по брой на ракови заболявания на глава от населението. Трябва ли ние да вървим по техния път? Мисля, че такъв път ще вдъхнови малко хора, но ние се примирихме с това, че се пропагандират вносните стоки и западният начин на живот. Примирихме се с това, че се появяват все нови и нови заболявания; с това, че водата може да се пие само от бутилки, купени от магазина; с това, че населението на Русия намалява със седемстотин и петдесет хиляди души всяка година. Всичко е така както при тях. Нали и във високоразвитите страни пада раждаемостта. Ние в много неща се стремим да приличаме на тях. На мен неведнъж ми се е случвало да чувам от хората, живеещи в тези Страни, за надеждата им — надежда за това, че Русия се намира в търсене и непременно трябва да намери своя път на развитие, да покаже на целия свят по-щастлив начин на живот.

Господин Президент, несъмнено на Вас са Ви предлагани различни програми за развитие на страната. Ако това предложение Ви се стори съмнително, моля Ви, да го изпробвате като експеримент в регионите, чиито Губернатори ще видят в него рационално зърно…

По-подробно за това предложение се разказва в книгите от поредицата „Звънтящите кедри на Русия“, автор на които съм аз. Трудно ми е да си представя, че намирайки се във водовъртежа на държавните дела, Вие лично сте успели да ги прочетете. Административните органи са запознати с тях и вече са произнесли своята присъда. Те са решили, че тези книги са родили в Русия нова религия, която се разпространява „със скоростта на горски пожар“. Такова мнение се изказва и в редица публикации в пресата. За мен това заключение е пълна изненада. Аз изказвах в книгите си отношението си към Бога, но не съм мислил за създаване на някаква религия. Просто писах книги за необикновено красива отшелница в сибирската тайга и горещата й мечта за прекрасното. Бурната реакция на хората от различни социални слоеве, популярността на книгите в Русия и зад граница, е възможно да прилича на религия. Но аз мисля, че работата е съвсем друга. Идеите, философията, информираността на сибирската отшелница, езикът, на който тя общува, вълнуват човешките души.

Сигурно аналитиците още дълго време няма да стигнат до единно мнение за това, коя е Анастасия и какво означават книгите с изказванията й, какво определение да се даде на реакцията на хората към тях. Нека изясняват, но само да не потънат в тези анализи конкретните предложения, които прави Анастасия.

Владимир Владимирович, в потвърждение на ефективността на предложението на Анастасия относно земята може да се проведе експеримент, без да се взима предвид коя е Анастасия или кой е В. Мегре. Може да се изпробват нейни твърдения, които са по-малко значими.

Първо, мисля, че на сътрудниците от вашия апарат няма да е трудно да дадат поръчка на съответния научноизследователски институт за провеждане на прост анализ за проверка на ефективността на предложението на Анастасия за пречистването на въздуха от вредоносния прах в големите градове. Същината на това предложение е разгледана още в първата ми книга.

Второ, да се направи анализ на маслото от ядката на сибирския кедър като лекарствено и общоукрепващо средство. Информацията от древните източници и съвременните изследвания на учените от Томския университет потвърждават твърдението на Анастасия, че този природен продукт, при спазване на определена технология за получаването му, е едно от най-ефективните средства в света за лечение на широк спектър болести. В света не съществуват по-обширни територии с плодоносен кедър, отколкото в Сибир.

Руският бюджет би могъл да има осезаеми печалби от доставките на този продукт на международния пазар и използването му вътре в страната. Необходима е държавна програма за използването на диворастящите растения на Сибир — програма, която да предвижда мрежа от малки предприятия, в които да работят хора от отдалечените сибирски региони. За осъществяването на тази програма не са нужни големи инвестиции, нужно е единствено законодателно решение, позволяващо на местните жители да получават земите в тайгата за дългосрочна аренда.

Владимир Владимирович, животът постоянно потвърждава и по-невероятни на пръв поглед твърдения. Аз лично съм абсолютно убеден в прекрасното бъдеще на страната ни. Въпросът е само в това — ще го ускоряват ли днешните хора, или ще го спират. Искрено ви желая, Владимир Владимирович, а и на всички нас, които живеем днес, да бъдем съзидатели на прекрасното бъдещо!

С уважение: Владимир Мегре