Владимир Мегре
Кои сме ние? (4)

Предвестници на нова цивилизация

„Кълновете на новото прекрасно бъдеще са в руските летовници^[1]!“ Тези думи прозвучаха вътре в мен от само себе си. Анастасия тогава не беше наблизо. Изведнъж си спомних с какво възхищение и радост говореше тя за руските виладжии още преди четири години. Тя смята, че тъкмо заради тях на Земята не е станала планетарна катастрофа през 1992 година. Така се случи, че тъкмо в Русия започна това удивително движение, „приласкало“ част от земята… Спомних си как говореше тя за това:

„… Милиони човешки ръце с любов докоснаха земята. Тъкмо с ръцете си, не с разни там механизми. Руснаците докосваха с ласка земята на малките си вилни участъци. И тя чувстваше това. Земята чувстваше докосването на всяка ръка поотделно. Земята, макар и голяма, е много, много чувствителна. И намери сили в себе си Земята да се задържи още.“

Тогава преди четири години, не възприех сериозно това изказване, но сега, след запознаване с опита на много хора от различни държави по света да създадат духовни екологични селища, изведнъж разбрах… В Русия без шумни възвания, апели, реклама и помпозност е реализиран най-едромащабният проект, от значение за цялото човечество. На фона на множеството руски общности от летовници информацията от различните краища на света за създаваните там екоселища ставаше направо смешна.

Преценете сами. Пред мен лежат много статии и различни сборници, в които сериозно се обсъжда проблемът, колко души следва да живеят в екоселището — съветват да не са повече от 150. Голямо значение се отделя на органите на управление на екоселищата, на духовното наставничество.

Кооперациите на летовниците в Русия съществуват години наред и наброяват по 300 семейства, че и повече. Всяка от тях се управлява от един-двама човека, много често пенсионери. А и може ли да се нарече „управител“ председателят на руската кооперация на летовниците? Той по-скоро прилича на регистриращ орган или на управител, който изпълнява волята на мнозинството.

Централизирани органи за управление на движението на летовниците в Русия изобщо няма. Данните на Държавния статистически комитет още за 1997 година гласят: 14,7 милиона семейства имат плодови и 7,6 милиона зеленчукови градини. Площта на заеманата от тях земя е 1 милион 821 хиляди хектара. Населението самостоятелно отглежда 90% от картофите, 77% от плодните дървета и храсти, 73% — от зеленчуците.

Сигурно теоретиците, които се занимават години наред с проектите на екоселища, ще се опитат да ми възразят, че кооперацията на летовниците не е екоселище. На това бих искал веднага да отговоря: работата не е в названието, а в същината.

Повечето от кооперациите на летовниците в Русия отговарят на принципите на екоселищата. Нещо повече, без да правят шумни изявления за духовно усъвършенстване, за необходимостта от внимателно отношение към природата, летовниците със своя начин на живот не на думи, а на практика показват и своя духовен ръст. От тях са засадени милиони дървета. Именно благодарение на техните усилия на стотици хиляди хектари, които са се смятали за пустош (площ, неподходяща за земеделие), на така наречените „лоши земи“ сега цъфтят градини.

Ние чуваме, че в Русия част от населението едва ли не гладува. Стачкуват ту учители, ту миньори, политиците са заети с търсене на пътища за извеждане на страната от кризата. За времето на прехода Русия неведнъж е била на косъм от мащабен социален взрив. Но той не се случи. Нека да се опитаме мислено да премахнем от съвсем наскоро изминалите години на нашия живот тези 90% картофи, 77% плодове, 73% зеленчуци. Нека отчетем и намаляването на стреса у милиони хора. Не е нужно да си психолог, за да видиш как се успокояват летовниците, работейки в своите лехи. Какво би се получило през 1992, 1994 или 1997 година? През всяка една от тези години е могъл да се получи колосален социален взрив. До какво би могъл той да доведе натъпканата със смъртоносни оръжия планета?

Но катастрофа не се случи. Анастасия твърди, че катастрофа от планетарен мащаб през 1992 година не е имало само благодарение на летовниците на Русия. След като се запознах с информацията за ситуацията през тези години, аз й вярвам.

Сега не е чак толкова важно в чия умна глава сред ръководството на нашата страна е възникнало решението да се даде зелена светлина на движението на летовниците в Русия (тогава още Съветски Съюз). Може би на Провидението, по-висше от земното правителство, е било угодно да внедри това точно в Русия? Сега е важно съвсем друго — движението съществува! И то е най-яркото доказателство за възможността да се постигне стабилност в човешкото общество, същата онази стабилност, към която са се стремили хилядолетия наред много от народите на различните континенти и не са могли да я постигнат.

Анастасия казва, че движението на летовниците в Русия представлява най-водещият преломен момент в развитието на човешкото общество. „Летовниците са предвестници на прекрасното, което идва след тях.“ Тя има предвид описания от нея проект на бъдещите селища. И на мен самия ми се прииска да живея в едно от тези прекрасни селища, и то да се намира в процъфтяваща държава, и тази държава да се нарича Русия.