Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Остап Бендер (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Золотой телёнок, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Иля Илф, Евгений Петров. Златният телец

Трето издание

Издателство на Отечествения фронт, София, 1983

Редактор: Донка Станкова

Редактор на издателството: Манон Драгостинова

Художник: Живко Станкулов, Кукриникси

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Коректор: Ани Георгиева

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Златният телец (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Златен телец.

Златният телец
Золотой телёнок
АвторИля Илф и Евгений Петров
Създаване
Първо издание1931 г.
Оригинален езикруски
Видроман
ПредходнаДванадесетте стола“ (1928)
НачалоПешеходов надо любить. Пешеходы составляют большую часть человечества. Мало того - лучшую его часть.
КрайНе надо оваций! Графа Монте-Кристо из меня не вышло. Придется переквалифицироваться в управдомы.

„Златният телец“ (на руски: Золотой телёнок) е роман на писателите Иля Илф и Евгений Петров, написан през 1931 г. Продължение е на романа „Дванадесетте стола“.

Сюжет

Независимо че в края на романа „Дванадесетте стола“ главният герой Остап Бендер е оставен кървящ и с прерязано гърло, този факт не води до смъртта на Великия комбинатор. Животът му е спасен от хирурзите, както споделя самият герой в продължението.

В новия роман Великият комбинатор се занимава с шантажирането на нелегалния съветски милионер Корейко, от когото той иска да получи един милион съветски рубли. След първоначален неуспешен опит да изнуди Корейко, Остап Бендер се захваща сериозно за работата и завежда дело, в което – след поредица от комбинации – успява да опише втория, неизвестен живот на иначе обикновения съветски счетоводител.

Герои

Главни
Второстепенни
  • живущите в „Гарвановото свърталище“ (квартира № 3), между които особено място в романа заемат Васисуалий Лоханкин със съпругата му Варвара
  • служителите в „Херкулес“ – началникът др. Полихаев, отговорният работник Егор Скумбриевич, счетоводителят Берлага
  • Зося Синицка – красива девойка

Книгата е издавана нееднократно в България, за пръв път още преди 9 септември 1944 г. Заедно с „Дванадесетте стола“, тя представлява остра критика на съветската действителност, описваща с изключително майсторство състоянието на обществото в края на 20-е и началото на 30-е години на XX век. В много от следващите издания на романа той е отпечатан заедно с предхождащото го произведение.

Екранизации

  • 1968 г. – „Златният телец“, в главната роля Сергей Юрски
  • 1993 г. – „Мечтите на идиота“, в главната роля Сергей Крилов
  • 2006 г. – „Златният телец“ (сериал), в главната роля Олег Меншиков

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Глава XXVIII
Потният вал на вдъхновението

telec_kukrinixi_54.jpg

Сутринта на четвъртия ден от пътуването влакът зави на изток. Движейки се покрай снежни вериги — Хималайските разклонения, — той профуча през едно градче с тополи, като с грохот минаваше през изкуствените съоръжения (мостчета, тръби за отвеждане на пролетните води и др.), а така също хвърляше трептяща сянка върху планинските ручеи и дълго се въртя до самия склон на една голяма снежна планина. Като не можеше да прехвърли прохода изведнъж, специалният влак налиташе към планината ту отдясно, ту отляво, връщаше се назад, пуфтеше, пак се връщаше, триеше о планината прашнозелените си страни, хитруваше всякак и — най-после излезе на свобода. Поработил отлично с колелата си, влакът дръзко спря на последната гара преди началото на Източната магистрала.

В кълба чудна слънчева светлина, на фона на алуминиеви планини, се виждаше локомотив с цвета на млада трева. Това беше подарък от гаровите работници на новата железопътна линия.

Доста дълго време у нас по линията на подаръците за тържества и годишнини не всичко беше благополучно. Обикновено подаряваха или много малък, колкото котка, модел на локомотив, или, напротив, секач, надминаващ по размери телеграфен стълб. Такова мъчително превръщане на малките предмети в големи и обратно отнемаше много време и пари. Непотребните локомотивчета се прашеха върху канцеларските шкафове, а титаничният секач, превозен на два фургона, безсмислено и тъпашки ръждясваше в двора на юбилейното учреждение.

Но локомотивът ОВ, пуснат ударно от капитален ремонт, беше със съвсем нормални размери и по всичко личеше, че секачът, който без съмнение е бил употребяван при неговия ремонт, също е имал обикновени размери. Красивият подарък незабавно бе впрегнат във влака и „овчицата“, както обикновено наричат на железопътното трасе локомотивите от серия ОВ, понесла на челото си плакат „Давай за свързването“, потегли за южното начало на магистралата — гара Горная.

Точно преди две години тук легна на земята първата черно-синя релса, произведена от уралския завод. Оттогава от прокатните машини на завода непрекъснато излитаха огнените ивици на релсите. Магистралата искаше все повече и повече от тях. Градчетата за поставяне на релсите, които се движеха едно срещу друго, на всичко отгоре си обявиха съревнование и заработиха с такова темпо, че всички доставчици на материали видяха зор.

Празненството на гара Горная, осветена с розови и зелени ракети, беше толкова хубаво, че кореняците, ако тук имаше такива, разбира се, биха казали, че не помнят да е имало такова празненство. За щастие в Горная нямаше кореняци. До 1928 година тук нямаше не само кореняци, но нито къщи, нито гарови помещения, нито релсов път, нито дървената триумфална арка с плющящите на нея лозунги и знамена, недалеч от която спря специалният влак.

Докато под петромаксовите фенери се провеждаше митинг и цялото население се беше стълпило пред трибуната, фоторепортерът Меншов с два апарата, статив и машинка за магнезий обикаляше около арката. Арката се струваше на фотографа подходяща, щеше да излезе отлично на снимката. Но влакът, който стоеше на около двадесетина крачки от нея, щеше да излезе много дребен. Ако пък снимаше откъм влака, щеше да излезе малка арката. В такива случаи Мохамед обикновено отивал при планината, като разбирал прекрасно, че планината няма да дойде при него. Ала Меншов направи онова, което му се стори най-просто. Той помоли да докарат влака под арката, и то с такъв естествен тон, с какъвто молят в трамвая някой малко да се поотмести. Освен това той настояваше от комина на локомотива да излиза гъста бяла пара. Искаше още машинистът да гледа безстрашно от прозорчето си надалече, сложил длан като козирка над очите си. Железничарите се объркаха и понеже мислеха, че така именно трябва да бъде, удовлетвориха молбата му. Влакът със скрибуцане се придвижи към арката, из комина му бълваше исканата пара и машинистът, подал се от прозорчето, смръщи зверски лице. Тогава Меншов даде такова припламване на магнезия, че затрепери земята и на сто километра околовръст залаяха кучетата. Като направи снимката, фотографът поблагодари сухо на железопътния персонал и бързо се прибра в своето купе.

Късно през нощта специалният влак пътуваше вече по Източната магистрала. Когато населението на влака вече се готвеше да си ляга, в коридора на вагона излезе фотографът Меншов и без да се обръща към някого, рече скръбно:

— Странен случай! Оказва се, че съм снемал тази проклета арка на празна клетка! Така че нищо не е излязло.

— Не е беда — отговори му съчувствено Лавуазиян, — дребна работа. Помолете машиниста и той веднага ще даде заден ход. Само след три часа отново ще бъдете в Горная и ще повторите снимката. А свързването може да се отложи с един ден.

— Какъв дявол ще снемеш сега! — продума печално фоторепортерът. — Всичкият ми магнезий отиде, инак естествено трябваше да се връщам.

Пътуването по Източната магистрала доставяше много радост на великия комбинатор. Всеки час го приближаваше към Северното градче, където се намираше Корейко. Харесваха на Остап и пътниците от специалния влак. Това бяха хора млади, весели, без следа от бюрократична налудничавост, с каквато се отличаваха неговите херкулесовски познати. За да бъде пълно щастието му, липсваха само пари. Подарените провизии той изяде, а за вагон-ресторанта трябваха пари в брой. Отначало, когато новите му приятели го мъкнеха с тях на обяд, Остап се оправдаваше с липсата на апетит, обаче скоро разбра, че така не може да се живее. Известно време се вглеждаше в Ухудшански, който по цял ден прекарваше в коридора до прозореца, гледаше телеграфните стълбове и птичките, които литваха от жицата. При това лека сатирична усмивка раздвижваше устните на Ухудшански. Той вдигаше глава и шепнеше на птиците: „Хвъркате ли? Тъй, тъй.“ Остап простря своето любопитство чак дотам, че дори се запозна със статията на Ухудшански „Да подобрим работата на магазинните комисии“. След това Бендер изгледа още веднъж от краката до главата чудноватия журналист, усмихна се криво и усетил познатото вълнение на ловец-любител, се затвори в купето.

Оттам той излезе едва след три часа, като държеше в ръце голям, разграфен като ведомост лист хартия.

— Пишете ли? — попита отпуснато Ухудшански.

— Специално — за вас — отвърна великият комбинатор. — Вие, забелязвам, през цялото време се терзаете от творчески мъки. Разбира се, да пише човек е много трудно. Като стар писач на уводни и ваш събрат по перо, аз мога да засвядетелствувам това. Но аз изобретих такова нещо, което ще ви избави от необходимостта да четете, докато ви облее потният вал на вдъхновението. Ето го. Ако обичате, погледнете.

И Остап протегна на Ухудшански един лист, на който беше написано:

ТЪРЖЕСТВЕН КОМПЛЕКТ
НЕЗАМЕНИМО ПОМАГАЛО
ЗА СЪЧИНЯВАНЕ НА ЮБИЛЕЙНИ СТАТИИ,
ПРАЗНИЧНИ ФЕЙЛЕТОНИ,
А СЪЩО ТАКА И НА ПАРАДНИ
СТИХОТВОРЕНИЯ, ОДИ И ТРОПАРИ
РАЗДЕЛ 1. РЕЧНИК

СЪЩЕСТВИТЕЛНИ

 

1. Възгласи

2. Трудещи се

3. Зора

4. Живот

5. Маяк

6. Грешки

7. Стяг (знаме)

8. Ваал

9. Молох

10. Лакей

11. Час

12. Враг

13. Ход

14. Вал

13. Пясъци

16. Скок

17. Кон

18. Сърце

19. Минало

 

ПРИЛАГАТЕЛНИ

 

5. Индустриален

6. Стоманен

7. Железен

 

1. Империалистически

2. Капиталистически

3. Исторически

4. Последен

 

ГЛАГОЛИ

 

1. Пламтя

2. Вдигам (се)

3. Разкривам

4. Аленея

5. Развявам (се)

6. Извършва (се)

7. Пея

8. Клеветя

9. Скърцам

10. Заплашвам

 

ХУДОЖЕСТВ. ЕПИТЕТИ

 

1. Злобен

2. Зъбат

 

ДРУГИ ЧАСТИ НА РЕЧТА

 

1. Девети

2. Дванадесети

3. Нека!

4. Напук!

5. Напред!

 

(Междуметия, предлози, съюзи, запетаи, многоточия, удивителни знаци и кавички и т.н.).

3абел. Запетаи се поставят пред „че“, „който“ и „ако“. Многоточия, удивителни знаци и кавички — където е възможно.

РАЗДЕЛ II. ТВОРЧЕСКА ЧАСТ
(Състоял се изключително от думите на раздел 1-ви)

§ 1. УВОДНА СТАТИЯ

Деветият вал

Източната магистрала — това е железен кон, който, вдигайки със стоманен скок пясъците на миналото, извършва хода на историята, разкривайки ново зъбовно скърцане на клеветещия враг, върху който вече се издига деветият вал, заплашващ с дванадесетия час, последния час за лакеите на империалистическия Молох, този капиталистически Ваал, но, въпреки грешките, нека аленеят, а също така и да се развяват стяговете пред маяка на

индустриализацията, пламтящ под възгласите на трудещите се, под песента на чиито сърца се разкрива зората на новия живот: напред!

 

§ 2. ХУДОЖЕСТ. ОЧЕРК-ФЕЙЛЕТОН

Нека!…

— Напред!

Той пламти под възгласите на трудещите се…

Той разкрива зората на новия живот…

— Маяк!

Индустриализация!

Нека има отделни грешки. Нека. Но затова пък как аленеят… как летят… как се развяват… тези стягове! Тези знамена!…

— Нека съществува Ваал на капитализма! Нека съществува Молох на империализма! Нека!

Но върху лакеите вече се вдига:

— Последният вал!

— Деветият час!

— Дванадесетият Ваал!

Нека клеветят. Нека скърцат със зъби. Нека се разкрива злобният зъбат враг!

Извършва се исторически ход. Пясъците на миналото се вдигат от скока на стоманата.

Това е „железният“ „йон“!…

Това е:

— Източната!

— Магистрала!

„Пеят сърцата“…

 

§ 3. ХУДОЖЕСТВ. СТИХОТВОРЕНИЕ

А) ТРИНАДЕСЕТИЯТ ВААЛ

Сърцето ней сред гръмки дни,

трепти лъчист маяк.

Индустриален плам, сияй

напук на злобен враг.

С железен кон лети напред

историята днес,

трудещите се грешки вред

сега разкриват с чест.

Възправя се последен час.

Алей девети вал,

пламти дванайсетият час

за теб Молох — Ваал!

Б) ИЗТОЧЕН ВАРИАНТ

Цъфти урюк сред гръмки дни,

пламти в зори кишлак.

А сред аръци и лехи

разхожда се ишак.

АЗИАТСКИ ОРНАМЕНТ

1. УРЮК (зарзала)

2. АРЪК (канал)

3. ИШАК (магаре)

4. ПИЛАФ (храна)

5. БАЙ (лош човек)

6. БАСМАЧ (лош човек)

6. ЧАКАЛ (животно)

8. КИШЛАК (село)

9. ПИАЛА (чашка)

10. МЕДРЕСЕ (духовно училище)

11. ИЧИГИ (обувки)

12. ШАЙТАН (дявол)

13. АРБА (талига)

14. ШАЙТАН-АРБА (Средноазиатска ж.п. линия)

15. ТВОЯ-МОЯ НЕ РАЗБИРАШ

16. МАЛКО-МАЛКО / ИЗРАЗИ

ДОБАВКА

С помощта на материалите от раздел 1-ви по методите на раздел 2-ри се съчиняват също така: романи, повести, поеми е проза, разкази, битови скици, художеств. репортаж, хроника, епопея, пиеси, нолитобзори, игра на политфанти[1], радиооратории и т.н.

Когато Ухудшански се запозна със съдържанието на документа, очите му, до този момент мътни, се оживиха. Пред него, който поминуваше досега с отчетите за заседанията, внезапно се разкриха бляскавите стилистически висоти.

— И за всичко това — двадесет и пет тугрики, двадесет и пет монголски рубли — рече нетърпеливо великият комбинатор, измъчван от глада.

— Нямам монголски — продума сътрудникът на профоргана, без да изпуска от ръце „Тържествения комплект“.

Остап се съгласи да вземе обикновени рубли, покани Гаргантюа, когото наричаше вече „кум и благодетел“, и заедно с него отиде във вагон-ресторанта. Донесоха му блестящо като лед и живак шише с водка, салата и голям, тежък като подкова котлет. След водката, която му причини леко замайване на главата, великият комбинатор съобщи тайнствено на своя кум и благодетел, че в Северното градче той се надява да намери един човек, който му дължи малка сума. Тогава той ще покани всички кореспонденти на пир. На това Гаргантюа отговори с дълга убедителна реч, от която както винаги не можа да се разбере нито дума. Остап повика бюфетчика, разпита го дали кара шампанско и колко бутилки кара, и какви още деликатеси има, и в какво количество ги има, и че всички тези сведения са му необходими, защото след два-три дни той има намерение да даде банкет на своите събратя по перо. Бюфетчикът заяви, че ще бъде направено всичко възможно.

— Съгласно законите на гостоприемството — кой знае защо, добави той.

Колкото повече се приближаваха до мястото на свързването, толкова повече ставаха чергарите. Те се спускаха от хълмовете на̀преко на влака, с шапки, прилични на китайски пагоди. С грохот специалният влак потъваше цял в скалистите порфирови просеки, премина по нов трисводест мост, последната форма на който бе поставена едва вчера, и се зае да изкачва прочутия Кристален проход. Прочут го направиха строителите на магистралата, които извършиха всички изкопни и монтажни работи за три месеца вместо за осемте, набелязани по план.

Влакът постепенно добиваше свой вид. Чужденците, които тръгнаха от Москва с твърди, сякаш направени от аптекарски фаянс яки, с тежки копринени връзки и вълнени костюми, започнаха да се поразпасват. Надвиваше жегата. Пръв измени формата на облеклото си един от американците. Подсмихвайки се срамежливо, той излезе от своя вагон в странна премяна. Беше с жълти тежки обувки, чорапи, панталони-голф, рогови очила и руска рубашка, образец „Хлебозаготовка“, пошита с кръстчета. И колкото по-горещо ставаше, толкова по-малко чужденци оставаха верни на идеята на европейския костюм. Рубашките, апашките, гейшите, ризите-фантазе, толстовките, лъжетолстовките и полутолстовките, одеските сандалети и гуменки напълно преобразиха работниците от пресата на капиталистическия свят. Те добиха поразителна прилика със старите съветски служащи и човек изпитваше ужасно желание да ги чисти, да ги разпитва какво са правили те до 1917 година, дали не са бюрократи, дали не са тъпанари и дали по роднинска линия всичко им е в ред.

Прилежната „овчица“, накичена със знамена и гирлянди, късно през нощта вмъкна специалния влак в гара Гремяшчий ключ, мястото на свързването. Кинооператорите палеха римските свещи. В тяхната рязка бяла светлина стоеше началникът на строителството и развълнувано гледаше влака. Във вагоните нямаше светлина. Всички спяха. И само правителственият салон светеше с големите си квадратни прозорци. Вратата му бързо се отвори и на ниската земя скочи членът на правителството.

Началникът на магистралата направи крачка напред, откозирува и произнесе рапорта, който очакваше цялата страна. Източната магистрала, която свързваше пряко Сибир и Средна Азия, беше завършена една година преди срока.

Когато формалността беше изпълнена, рапортът направен и приет, двамата немлади и несантиментални хора се разцелуваха.

Всички кореспонденти, и съветските, и чуждестранните, и Лавуазиян, който от нетърпение бе изпратил телеграма за дима, излизащ от комина на локомотива, и канадската девойка, долетяла презглава отвъд океана — всички спяха. Едничък само Паламидов се суетеше по пресния насип — търсеше телеграфа. Той смяташе, че ако изпрати незабавно бърза телеграма, тя ще излезе още в сутрешния брой. И в черната пустиня той намери скованата на бърза ръка барака на телеграфа.

„Светлината звездите — пишеше той, като се ядосваше на молива — направен рапортът завършване магистралата тчк присъствувах историческата целувка началника магистралата члена правителството паламидов“.

Редакцията помести първата част на телеграмата, но целувката изхвърли. Редакторът каза, че не е прилично за един член на правителството да се целува.

Бележки

[1] Игра на карти. — Б.пр.