Ърнест Хемингуей
Острови на течението (32)

16

Те съзряха гемията, щом заобиколиха носа на острова и минаха през протока, който го делеше от друго островче. Тя лежеше с носа до брега, мачтата й беше обкичена с лози, палубата — покрита с прясно отсечени клони от мангрови.

Уили се наведе назад и с уста, почти прилепена в ухото на Питърс, прошепна тихо:

— Не се вижда гребната им лодка. Предай!

Питърс наведе своето покрито с червеникави петна и лунички лице и каза:

— Липсва гребната лодка. Някой е на брега.

— Ще се качим на борда на гемията и ще я потопим! — заповяда Томас Хъдсън. — В сила остава същият план. Предай!

Питърс се наведе напред и зашушука в ухото на Уили, който заклати глава, после направи с пръсти обичайната нула. „Нула като анус“ — каза си Томас Хъдсън. Стигнаха до гемията толкова бързо, колкото позволяваше малката кафена воденична на мотора. Томас Хъдсън прилепи лодката плавно, без подскок. Уили преметна абордажната кука над фалшборда на гемията и я затегна бързо. Тримата скочиха на палубата почти едновременно. Под краката си усетиха мангровите клони с тяхната мъртвешки прясна миризма, Томас Хъдсън зърна обкичената с лози мачта и му се стори, че наново сънува. Видя отворения заден люк и предния люк, също отворен, но покрит с клони. На палубата нямаше никой.

Томас Хъдсън прати със замах на ръката Уили при носовия люк и насочи автомата си към кърмовия люк. Провери дали е превключил оръжието си за напълно автоматична стрелба. Под босите си нозе усещаше твърдата заобленост на клоните, хлъзгавостта на листата, топлината на дървената палуба.

— Кажи им да излязат с вдигнати ръце! — заповяда той спокойно на Питърс.

Питърс извика на груб, гърлен немски. Никой не се отзова и нищо не се случи.

Томас Хъдсън си каза, че бабиното момче има добра дикция и нареди:

— Повтори им, че им даваме десет секунди, за да се предадат. Ще ги третираме като военнопленници. После брой до десет!

Питърс заговори с глас, който прозвуча като присъда над всички немци. „Гласът му си го бива!“ — заключи Томас Хъдсън и бързо извърна глава, за да провери дали се вижда гребната лодка. Съзря само кафявите корени и зеленината на мангровите.

— Брой до десет и им бутни една! — рече той. — Наблюдавай тоя дяволски преден люк, Уили!

— Покрит е с тия шибани клони!

— Плъзни им една, щом Питърс свърши. Не я хвърляй!

Питърс стигна до десет. Висок, разглобен, напомнящ бейзболен хвъргач на хълмчето, стиснал под лявата мишница автомата, той издърпа със зъби щифта над една граната, задържа за миг началния й дим, сякаш я затопляше, и със замах отдолу, като герой от романите на Карл Май, я запрати в тъмнината на люка.

Докато го наблюдаваше, Томас Хъдсън си помисли, че Питърс актьорствува великолепно, защото не очаква да има някой долу.

Томас Хъдсън залегна на палубата с насочен автомат към отвора на люка. Гранатата на Питърс избухна с гръмотевичен трясък и грохот. Томас Хъдсън видя как Уили разтваря клоните, за да плъзне граната в предния люк. После зърна вдясно от мачтата, където висяха лозите, че се подава от шумата на люка, който пазеше Уили, дулото на пушка. Томас Хъдсън стреля, но оттам се разнесоха пет бързи изстрела, чаткащи като детско кречетало. Сетне експлодира гранатата на Уили със страхотен гръм. Томас Хъдсън погледна към него и съзря как издърпва щифта на втора граната, за да я хвърли. Питърс беше рухнал с глава, опряна о фалшборда. От главата му се стичаше кръв в шпигатите.

Уили запрати гранатата и тя издаде друг звук, защото се търкулна по-навътре, преди да избухне.

— Смяташ ли, че е останал още някой от педерастите? — извика Уили.

— Ще хвърля и аз една оттук — каза Томас Хъдсън.

Той прибяга приведен, за да излезе извън обстрела на големия люк, издърпа щифта на сива, тежка, здрава граната, която стискаше в длан, промъкна се до люка и я подхвърли в кърмата. Надигна се трясък, тътен, дим и от палубата се разхвърчаха трески.

Уили разглеждаше Питърс. Том отиде, за да го прегледа и той. Убитият не беше се изменил особено.

— М-да, изгубихме преводача си — процеди Уили. Здравото му око примигваше нервно, ала гласът му си оставаше същият.

— Гемията потъва бързо — забеляза Томас Хъдсън.

— Беше заседнала вече. Сега ляга на борда си.

— Оставихме сума работа недовършена, Уили.

— Направихме трампа: човек за човек. И потопихме проклетата гемия.

— По-добре иди до кораба и докарай Ара и Хенри. Кажи на Антонио да го изведе до носа, щом дойде приливът.

— Най-напред ще проверя долу.

— Аз ще проверя.

— Не — противопостави се Уили. — Това е работа за мене.

— Как се чувствуваш, драги?

— Чудесно. Жал ми е само за мистър Питърс. Ще потърся парцал или кеневир, за да закрия лицето му. Трябва да го закрепим с главата нагоре, защото гемията се е наклонила силно.

— Как е фрицът на носа?

— Станал е на кайма!