Ърнест Хемингуей
Острови на течението (27)

11

Вечерта, след като дъждът спря и след като провери всички разсъхнали се отвори поради продължителната суша, видя, че има сложени под тях съдове и че местата, където не само капеше, а и течеше, са отбелязани с молив, Томас Хъдсън назначи вахтите и разпредели задълженията, обсъждайки и решавайки всичко с Антонио и Ара. Сетне, щом се навечеряха и другите седнаха да играят покер, той се качи на мостика. Взе със себе си помпа за флит, гумения дюшек и леко одеяло.

Беше решил да лежи и да не мисли за нищо. Понякога успяваше. Понякога можеше да мисли за звездите, без да се удивлява, за океана, без да се страхува, за слънчевия изгрев, без да се пита какво ли ще донесе той.

Чувствуваше се чист от главата до краката. Беше се изкъпал със сапун под дъжда, който се лееше на кърмата, и си каза, че тук само ще лежи и ще се наслаждава на чистотата си. Знаеше, че е безпредметно да мисли за жената, която беше майка на Том, нито за всичките неща, които двамата бяха вършили, и всички места, където бяха ходили, нито как се бяха разделили. Безпредметно беше да мисли и за Том. Беше се насилил да не мисли, щом беше узнал за смъртта му.

Беше безпредметно да мисли и за другите. И тях беше изгубил и беше безсмислено да мисли. Сега го занимаваха грижите за коня, който яздеше. „Затова лежи тук, чувствувай се чист от сапуна и дъжда и се помъчи да не мислиш! По едно време се справяше великолепно. Може би ще успееш да заспиш и да сънуваш весели или приятни сънища. Само лежи спокойно, наблюдавай нощта и не мисли. Ара или Хенри ще те събудят, ако Питърс хване нещо.“

Подир малко се унесе. Сънува, че е малък и се спуска на кон по стръмна клисура. Ждрелото се разшири и той излезе на пясъчна долина край бистър поток, чиято вода беше толкова прозрачна, че се виждаха камъчетата на дъното, и кларкови пъстърви се изхвърляха, за да ловят мухите, които се носеха с течението. Той седеше на коня и наблюдаваше как скача пъстървата, когато го събуди Ара.

Съобщението гласеше: „Продължавайте претърсването старателно на запад“ и завършваше с шифрован подпис.

— Благодаря — каза той. — Имали нещо друго?

— Да. Продължавай да спиш, Том.

— Сънувах прекрасен сън.

— Не ми го разказвай — рече Ара. — И може би ще се сбъдне.

Томас Хъдсън заспа наново и когато заспиваше, се усмихна, защото съзнаваше, че изпълнява заповед и продължава претърсването на запад. „Отвел съм яхтата твърде далече на запад. Не допускам, че са имали предвид този далечен запад.“

Заспа и сънува, че колибата му е изгоряла и някой е убил сърнето му, което беше пораснало и станало млад сръндак. Бяха убили и кучето му, той го намери до едно дърво и се събуди изпотен.

„Сънищата също няма да ми донесат разрешението — каза си той. — Трябва да ги посрещам спокойно, без да разчитам на упойката им. Продължавай да търсиш разрешение!

Сега си изправен пред една-единствена основна задача и редица второстепенни проблеми. Това е всичко и трябва да се примириш. Никога повече няма да сънуваш хубави сънища, тъй че би могъл и да не спиш. Затова поне почивай и използувай главата си, докато откаже да работи, а когато легнеш, очаквай да видиш ужаси. Ужасите са печалбата ти от голямата мръсна игра, която са повели. Затвори очи, обърни гръб на всичко, остави нещата да следват своя ход и в края на краищата ще се освободиш от отровата на мъчителните кошмари! Но ти сам избра този свой жребий и трябва да се примириш. Сега ти се спи. Затова заспи и си представи, че ще се събудиш изпотен! И какво от това? Съвсем нищо. А помниш ли, когато спеше нощем с онази жена и беше щастлив и никога не се събуждаше, освен когато тя те будеше, за да се любите? Спомни си това, Томас Хъдсън, и ще видиш колко ще ти олекне!

Колко ли превръзки имат за втория ранен? Ако са разполагали с време, за да вземат превръзки, имали са време да вземат и други неща. Какви неща? Какво мислиш, че имат освен онова, което ти е известно? Не смятам, че имат много неща. Навярно пистолети и няколко автомата. Може би и малко взривни вещества, които биха им свършили работа при нужда. Трябва да допусна, че имат и тежка картечница. Ала не допускам. Те не желаят да се сражават. Искат да се измъкнат и да се доберат до испански кораб. Ако бяха в състояние да се сражават, щяха да се върнат онази нощ, за да превземат Конфитес. Кой знае? Кой знае дали нещо не ги е накарало да се въздържат. Видели са нашите бензинови варели на брега и са предположили, че вечер се прибираме. Не са знаели какво представляваме. Но са съгледали варелите и са заключили, че се касае за кораб, който изразходва извънредно много гориво. Вероятно не са искали да се сражават и заради ранените. Можели са обаче да оставят гемията с ранените през нощта, да се върнат и да превземат радиостанцията, ако са възнамерявали да се измъкнат с другата подводница. Какво ли е станало с нея? И тя ми се вижда много загадъчна.

Помисли за нещо весело. Помисли как утре ще застанеш на кормилото със слънцето в гърба. И помни, че ги води местен човек и че са се запасили със солена риба, затова ще се наложи да си послужиш с главата!“

Той заспа и спа отлично до два часа, преди да се съмне, когато го събудиха папатаците. Мисълта за предстоящите изпитания го облекчи и той заспа, без да сънува.