Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Islands in the Stream, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Alegria (2010)

Издание:

Ърнест Хемингуей. Острови на течението.

Първо издание

Редактор: Илка Атанасова

Художник: Б.‍ Икономов

Худ. редактор: П.‍ Добрев

Технич. редактор: Н.‍ Панайотов

Коректори: К.‍ Цонкова, А.‍ Байкушева

Издателство на Отечествения фронт, София, 1972

История

  1. — Добавяне

13

Те претърсиха плажа на Пуерто Коко за следи и огледаха мангровите с лодката. Откриха няколко наистина добри места, където би могла да се укрие гемия, ала не намериха нищо. Шкваловете заплющяха рано-рано, придружаваше ги пороен дъжд, от който морето сякаш закипя с едри бели мехури.

Томас Хъдсън обходи брега и навлезе навътре зад лагуната. Намери мястото, където идваха фламингите при прилив, и видя ята дървесни ибиси, cocos, на които островът дължеше името си, както и двойка розови чапли, които ровеха мергела в края на лагуната. Яркият розов цвят на сивия мергелен фон подчертаваше красотата им, движенията им бяха изящни, бързи, устремени напред, ала чаплите имаха ужасното, подчинено на ненаситния глад безличие на някои блатни птици. Не можеше да ги наблюдава дълго, защото искаше да провери дали немците не са скрили гемията в мангровите, и възлезе на височината, за да се спаси от комарите.

Не намери нищо друго, освен една стара въглищарница и след като се надигна първият шквал, избърза към плажа, където Ара го прибра в лодката.

Ара обичаше да кара извънбордния мотор в дъжд и силен вятър. Той докладва на Томас Хъдсън, че никой от търсачите не е намерил нищо. Всички се бяха прибрали на яхтата, освен Уили, който беше взел най-далечния участък на плажа отвъд мангровите.

— Ами ти? — запита Ара.

— Нищо не открих.

— Тоя дъжд ще поразхлади Уили. Ще отида да го доведа, щом те откарам до кораба. Къде смяташ, че са, Том?

— На остров Гилермо. Там трябва да са.

— И аз така смятам. А и Уили смята същото.

— Как е той?

— Опитва се да се владее, Том. Знаеш го какъв е.

— Да, зная го — потвърди Томас Хъдсън. Пристанаха до яхтата и той се качи на борда. Погледна как Ара завъртя лодката и се отдалечи в белия шквал. После поиска да му подадат пешкир и се избърса на кърмата:

Хенри попита:

— Ще пиеш ли нещо, Том? Съвсем си мокър.

— Да, ще пия.

— Искаш ли чист ром?

— Умна работа — отговори Томас Хъдсън.

Той слезе, за да облече анцуг и къси панталони, и видя, че всички са развеселени.

— Всички се почерпихме с чист ром — обясни Хенри, поднасяйки му налята до половина чаша. — Щом човек се изтрие бързо, няма да се простуди. Нали?

— Здравей, Том — обади се Питърс. — И ти ли се присъедини към нашата дружинка от пиячи на наздравици?

— Ти кога се събуди? — полюбопитствува Томас Хъдсън.

— Когато чух шум от стичаща се вода.

— Ще направя шум от стичаща се вода някоя нощ, за да видя дали ще се събудиш.

— Не се безпокой, Том. Уили върши това — всяка нощ.

Томас Хъдсън намисли да не изпива рома, но после, като видя, че всички са се почерпили, развеселили са се и са доволни при това невесело преследване, каза си, че ще прояви високомерие и нетактичност, ако не пие. А и на него му се пиеше.

— Раздели това с мене — предложи той на Питърс. — Ти си единственият калпазанин, когото съм виждал да спи със слушалки на ушите по-добре, отколкото без слушалки.

— Няма смисъл да го делим — възрази Питърс, отстъпвайки от формалната дисциплина. — Ни на тебе, ни на мене ще стигне.

— Налей си тогава отделно — рече Томас Хъдсън. — Обичам това дяволско питие не по-малко от тебе.

Другите ги наблюдаваха и Томас Хъдсън забеляза как челюстните мускули на Хенри се разиграха.

— Изпий го! — настоя Томас Хъдсън. — И погрижи се до вечерта тайнствените ти машинарии да работят колкото се може по-добре. За твое здраве и за здравето на останалите!

— За всички ни! — каза Питърс. — Кой работи най-много на тоя кораб?

— Ара — отговори Томас Хъдсън и отпи първата глътка, като ги оглеждаше. — И всички други дяволи на борда.

— За твое здраве, Том! — продължи Питърс.

— И за твое! — отговори Томас Хъдсън и усети как думите замират и се сковават в устата му. — За царя на слушалките — добави той, за да си възвърне настроението, и добави: — За всички пробуждащи шумове! — Сега думите му прозвучаха далече по-непринудено, отколкото в началото.

— За здравето на моя командир! — каза Питърс, опъвайки тетивата прекалено силно.

— Свободен си да произвеждаш когото искаш — забеляза Томас Хъдсън. — Нямаме устав за званията. Но ще се погрижа. Повтори каквото каза!

— За твое здраве, Том!

— Благодаря — отвърна Томас Хъдсън. — Но ще бъда жалък мухльо, ако пия наздравица за тебе, докато всичките ти радиостанции и ти самият не заработите.

Питърс го погледна и на лицето му се изписа дисциплината, а тялото, което беше в лоша форма, зае стоежа на човек, който е служил три срока в името на нещо, в което е вярвал, и което е напуснал заради нещо друго, както беше постъпил и Уили, затова отговори машинално и чистосърдечно:

— Слушам, сър.

— Пия за твое здраве — каза Томас Хъдсън. — И стегни всичките си дяволски чудесии.

— Слушам, Том — повтори Питърс, без да хитрува и без да се преструва.

„М-да, мисля, че това е предостатъчно — рече си Томас Хъдсън. — По-добре да прекъсна засега и да отида на кърмата да дочакам другото си главоболие чедо. Не мога да изпитам към Питърс чувствата, които хранят всички останали към него. Мисля, че познавам не по-зле от тях недостатъците му. Ала в него има и нещо своеобразно. Прилича на лъжа, пресилена дотолкова, че се доближава до истината. Вярно е, че не е дорасъл за апаратурата, която ни е предоставена. Но може би е дорасъл за много по-благородни дела.

Уили е същият — размисли се той. — Единият не пада по-долу от другия. Би трябвало да се приберат вече.“

Той видя как лодката се промъкна в дъжда и пори бялата клокочеща вода, която се къдреше и кипеше под ударите на плющящия вятър. Двамата бяха мокри до кости, когато се качиха на палубата. Не бяха облекли мушамите си, а бяха завили с тях „бебетата“.

— Здравей, Том — обади се Уили. — Нищо друго, освен по един мокър задник и по един празен тумбак.

— Поеми „бебетата“ — каза Ара, подавайки увитите автомати.

— Нищо ли?

— Нищо, умножено по десет — отговори Уили.

Той стоеше на кърмата и от него се стичаше вода. Томас Хъдсън извика на Хил да донесе две кърпи.

Ара издърпа лодката за въжето на носа и се покатери на борда.

— Нищо, нищо на квадрат и нищо на куб — обясни той. — Том, ще ни се признае ли извънреден труд за дъжда?

— Трябва да почистим оръжието веднага — забеляза Уили.

— Най-напред да се изсушим — възрази Ара. — Съвсем съм мокър. Първоначално от суша ни прималяваше, а сега чак кожата на дирника ми е настръхнала.

— Том — рече Уили, — знаеш ли, че тия мръсници могат да плуват при тия шквалове, ако рифоват и ако им стиска задникът?

— И на мене ми мина също през ума.

— Мисля, че се излежават сутрин, докато цари затишие, а после препускат със следобедните шквалове.

— Къде ги слагаш?

— Не ги слагам отвъд Гилермо. Но пък може и да са го отминали.

— Ще потеглим призори я ще ги настигнем на Гилермо още утре.

— Може да ги намерим, а може и да са заминали.

— Не ще и дума.

— Защо, дявол да го вземе, нямаме радар?

— За какво ти е радар точно сега? Какво ще видиш на екрана, Уили?

— Ще спра да меля дивотии — упрекна се Уили. — Прощавай, Том. Но да се преследва с УВЧ нещо, което няма радио…?

— Зная — съгласи се Томас Хъдсън. — Но съгласен ли си да преследваме още по-усърдно, отколкото досега?

— Съгласен съм. Доволен ли си?

— Доволен съм.

— Иска ми се да хвана гадовете и да ги избия до един!

— Каква полза?

— Спомняш ли си как бяха избили островитяните.

— Не ми напомняй тая кървава гадост, Уили. Твърде отдавна участвуваш във войната, за да се увличаш.

— О’кей. Тогава искам чисто и просто да ги убия. Върви ли така?

— Така по върви, отколкото приказките за избиване. Но на мене ми трябват пленници от подводници, действуващи в тия води, които са в състояние да проговорят.

— Последният, когото плени, не говори много.

— Така е. Но и ти не би говорил, ако беше на път да хвърлиш топа като него.

— О’кей — съгласи се Уили. — Мога ли да смръкна една глътка от законната дажба?

— Разбира се. Сложи си сухи панталони и риза и не се заяждай.

— С никого ли?

— Карай да върви! — каза Томас Хъдсън.

— Хич не ми пука! — отвърна Уили и се захили.

— Така ми харесваш! — насърчи го Томас Хъдсън. — Карай все така!