Николай Теллалов
10⁻⁹ (8) (Нано)

8.

ВРЕМЕ: Преди трийсет и две години

МЯСТО: Вилната зона

Не се чувстваше точно болен, но определено изпитваше постоянен телесен дискомфорт. „Съветникът“ препоръчваше през периода на клетъчния ремонт повече да спи. Атанас обаче не успяваше да спази препоръката, съзнанието му бе в превъзбудено състояние, наежено от любопитство и преливащо от жажда за действие, въпреки че наномашините неуморно отстраняваха от мозъка молекулите-носители на този непреодолим копнеж. В края на краищата го правеха напълно преодолим, като по биохимичен път охлаждаха страстите, но дори тогава разсъдъкът не успяваше да се съобразява с нещо друго, освен със стремежа си да върши нещо.

От няколко дни се потеше обилно и попълваше изразходваната влага с големи количества течности — Сантов му носеше газирани напитки, натурални сокове, просто вода от кладенеца, без да си прави труда да я преварява, но най-вече кисело мляко, от най-масленото — нанороботите се нуждаеха от градивен материал за тъканите и костите. Атанас лежеше в спалнята с прозорци на югоизток и само броеше изгревите. Не че не би се справил самостоятелно, ако се изправеше, нямаше да залита като истински изтощен от болест човек, но Сантов го убеди да не се движи излишно, за да не удължава срока на извършващата се в организма трансформация. А тя се УСЕЩАШЕ.

Полазваха го внезапни топли и студени вълни, неочаквани тремори на най-необичайни места, къси, мимолетни сърбежи не толкова по кожата, колкото ВЪТРЕ в него. Понякога изведнъж преставаше да чувства тялото си, редица промени забеляза чак когато бяха привършили. Например пропусна момента, в който зъбите му се възстановиха до един. Въпреки че беше подготвен затова, с учудване ги разглеждаше в огледалцето. Намираше ги за перфектни, идеални. Не зъби, а ОБРАЗЕЦ за такива. Но пък сколаса да проследи стягането на мускулите, укрепването на ставите. Наблюдаваше как се променя кожата му, как изчезва старческият тен, изглаждат се бръчките, възстановяват се фоликулите на космите.

Десет часа след заразяването с нанощама на Сантов, Атанас получи „видение“. В зрителното му поле се появи сякаш начертана с лазер във въздуха таблица, за която по неведом начин веднага разбра, че обективно погледнато, е предизвикана зрителна илюзия, а вътре в ушите си долови нещо подобно на призрачен безполов глас, който го попита какъв възрастов статус си избира. И поясни какво има предвид.

Атанас се спря на трийсет и пет, но с по-висок мускулен тонус.

Така се „запозна“ със Съветника-Посредник — инфото и интерфейса за управление на имплантирания в организма смартуер. И макар че се наложи да плати с удължаване на „болестното“ си състояние, нареди на Съветника да го моделира по-силен, отколкото беше на същата възраст преди четирийсет и четири години, с по-бързи реакции, с по-здрави кости и малко по-остри сетива. Костите на черепа по дефиниция подлежаха на заякчаване. Според Съветника минимално приемливото ниво на устойчивост на тази анатомична част към травми трябваше да е равно на здравината на бронирана жилетка. Атанас не без усилие на волята се въздържа да си поръча характеристики на олимпийски шампион. Не посегна и към „козметичните“ опции за телесно моделиране. Отчасти защото се харесваше такъв, какъвто е — какъвто БЕШЕ като външност на трийсет и пет, — отчасти защото се примиряваше и с фигурата, и с лицето си.

Дадено ми е свише — пошегува се наум.

Наред с това в свободните обеми в самия мозък, а в мащаба на наноимплантите такива имаше наистина МНОГО, започна — и приключи за броени часове — изграждането на допълнителна наномеханична памет, мислеускорители, процесори за математически изчисления, мрежа за снемане на синапсограми и каталогизиране на органичната памет… Атанас изведнъж откри, че може да борави със спомените си като с файлове в компютър. Синапсограмите пък му даваха възможността да фиксира всеки преживян момент и да го възпроизвежда, при което сякаш се връщаше назад във времето. Имаше избор — да се остави на консервираното минало изцяло или да запази осъзнаването и контрола, че само „наблюдава“ един вече преживян веднъж момент.

Дъхът му спря от перспективата да разполага с такава функция. Спря съвсем буквално — тъкмо тогава нанокомплексът прецени, че белите дробове се нуждаят от цялостна реставрация. Затова ги изключи и блокира нервните импулси от центровете в гръбнака и черепа, които биха се опитали да накарат мускулите да задвижат отново гръдния кош, както и да вдигнат тревога, тоест усещането за задушаване. Не се справиха само с уплахата, макар да я омекотиха чрез регулация на съответните невромедиатори. Въпреки това не беше приятно — дори чисто рационално, съзнанието не успя да се примири с липсата на дихателни движения. Съветникът го успокои, че организмът е преминал към кожно поемане на кислород. По-малката площ на кожата в сравнение с разгънатата повърхност на дробовете се компенсира чрез асемблиране на респироцити — механични заместители на еритроцитите. Изкуствените кръвни клетки спокойно пренасяха десетки пъти повече кислород от хемоглобина и игнорираха всякакви други газови молекули. Освен това направо в тъканите рециклираха въглеродния двуокис пак до кислород и въглерод, последният веднага поеман за производство на тъкани и нови нанороботи. Аха, досети се Атанас, затова не ям все пак чак толкова лакомо…

Наистина, очакваше от себе си по-вълчи апетит. Но вероятно не му се налагаше да се тъпче прекомерно и поради още една причина. Осъзнаването й го накара да се нацупи гнусливо и да побърза да престане да мисли за това, че наномашините разграждат дори фекалиите и урината в червата и пикочния мехур, за да употребят разглобените от дизасемблерите части на съответните молекули като строителен материал там, където имат нужда от такъв.

По повод на респироцитите Съветникът попита дали Атанас не би желал изобщо да се откаже от нормална кръв (първо ниво на киборгизация според опциите на имплантирания смартуер) за сметка на далеч по-ефективната суспензия от около петстотин трилиона наноробота. Атанас реши, че ТОВА му идва малко множко, но не отхвърли идеята по принцип. Склони да задейства програма за постепенна смяна на кръвта си с „функционален флуид“, който можеше да запази естествения цвят на кръвта, та дори и разликата в оттенъка между венозната и артериалната.

След спиране на дишането за половин денонощие, Атанас за кратко миряса и послушно спа колкото можа да издържи. Но и глуповатият му младежки ентусиазъм и припряно любопитство се бяха поизчерпали. Не без помощта на наноимплантите, съзнанието на наближил осем десетилетия живот човек най-сетне се наложи, обязди подмладеното и подмладяващото се тяло с неговото изобилие от хормони, адреналин и ендорфини. Затова, както подобава на един разумен мъж, господар на чувствата си, насочи активността си към систематично преглеждане на предоставяните от смартуера-имплант възможности.

А те бяха стотици, дори хиляди, както в класа „Интро“, така и сред сбора опции, определени като „Екстра“. И кръстени на антични богове. АГАТОС ДЕМОН — интерфейсът на имплантирания смартуер; клетъчен ремонт и регенерация (Аскпепий); медицинско киборгизиране (Хирон); защита на организма от външни фактори (ЕГИДА); състояния на стаза (параТанатос); дълголетие и мерки против информационна смърт, плюс възможност за автоевтаназия (СТИКС); телесно моделиране (Протей); цереброускорители, мозъчни копроцесори, интробиблиотеки, архив (София); ориентиране (атлас-навигатор), усвояване/имплантиране на нови практически умения, биохимичен контрол на емоциите (Прометей); близка и далечна комуникация (Хермес); развлечения и субективни виртуални симулации (Дионис)… и това бяха само „вътрешните“ категории, всяка с множество конкретни приложения и настройки. А към тях — техносинтез на хранителни продукти (Ариадна); макроасемблиране на облекло и накити, плюс каталог типови модели и автодизайнер (Нарцис); макроасемблиране на жилища, плюс каталог типови проекти и автоархитект (Хестия); асемблиране на транспортни средства, каталог, бионичен конструктор (Полидевк); създаване и поддържане на екосистеми в отворени, затворени и квазиизолирани обеми (Деметра-Артемида); инструменти, уреди, машини, съоръжения (Хефест); попълване на интробиблиотеките, инфозащита (Мнемозина)… дизасемблиране, дълбок анализ, репликиране на различни обекти при различни режими на копиране… Атанас плуваше във всичко това като в океан от съкровища…

Почти не говореха със Сантов. Атанас бе вглъбен в себе си, твърде зает с опознаването на сегашното си „аз“, по-специално подновените и подобрени умения и функции на плътта. За разсъдъка си вече не се безпокоеше, пребори се със спотаените съмнения и първобитен животински ужас. Просто сега имаше периферни устройства, включени директно в мозъка. Наномашините можеха да подобрят функционирането на отделните органи, включително органа за мислене, но като че ли нямаха възможност да моделират личността му. Атанас откри, че все пак в него е останал жив духът на младостта, на желанието за живот и за знание. Това бе главното. Разбира се, личността ще се промени — дори само заради новите възможности. Но волята и умът ще избират в немалка степен накъде да върви тази промяна. В немалка — не изцяло. Наноимплантите в крайна сметка не отменяха наличието на инстинкти и подсъзнание.

Сантов прояви разбиране — той бе преживял същото.

— Добромире — в един от редките случаи на нещо като беседа запита Атанас, — нима в секретния център на компанията наноимплантите не са били тествани в реални условия, тоест в организъм на човек?

— Пробваха ги върху трупове — след дълго мълчание изрече през зъби Сантов. — Преди това — върху животни.

Атанас даже не понечи да поиска подробности. Отстрани изглеждаше, че отново се е унесъл в сън.

Сантов сложи до леглото няколко кутии плодов сок, три кофички кисело мляко и бурканче мед, след което остави приятеля си на спокойствие.

Излезе навън. Докато домакинът преживяваше своеобразното си какавидено състояние, Добромир си позволи да пошета в двора и в къщата. Почисти, където се налагаше, извърши дребни ремонти, където реши, че няма да са излишни — макар че, реално погледнато, БЯХА ИЗЛИШНИ в светлината на потребностите на един Нов човек, в какъвто се превръщаше Атанас. Но пък навиците, както и субективната индивидуалност са материя по същество идеална, досущ съдържанието на една книга, което не е задължително да има нещо общо с веществения си носител като качеството на хартията, шрифта и други подобни. Поне на първо време нанонеофитът Атанас Атанасов би се чувствал по-уютно в позната обстановка и като принизява своите нужди към старите рамки на предишния си живот. Живот труден, брутален и кратък — до този момент. Не че щеше да стане по-лек и простичък де… Пък после… После всеки с акъла си.

Сантов извика наум своя персонален Съветник-Посредник, модифициран до неузнаваемост и почти по нищо не приличащ на стандартния Съветник на Атанас. Прехвърли с чудовищна субективна бързина наличните технически библиотеки и избра приемлив модел хидрофорна помпа, пипна тук-там някои възли и я одобри за асемблиране. Можеше да си поиграе да проектира в съзнанието си цяла система за водоснабдяване и да я адаптира към къщата на Атанас, но в момента го мързеше да го прави. Даде команда на смартуера да проектира и построи семе, което насочи към показалеца на дясната си ръка. След това се провря през тесния люк в мазето и приклекна над шахтата, където някога бе стояла помпата, осигуряваща вода в дома. Надвеси пръста си над ръждивите железа, служили за фундамент на откраднатата машина. Скоро капка пот набъбна на върха на показалеца, отрони се и падна върху бетона. Без специална автоклавна камера за макромеханосинтез технозародишът щеше да израсне до функционираща помпа за няколко дни, вместо за няколко часа. Сантов хвърли отгоре купчина събран от килера боклук — суровина, поля го с два-три литра захарен сироп — за енергоносител. Ако по някое време свърши суровината, нанороботите ще си вземат материал от бетона наоколо. Когато помпата се изгради, тя ще плъзне хобот за засмукване на течността надолу, по тръбата към дълбоката дупка на сондата. Но преди това все още неоформената буца ще протегне един филиз нагоре, към покрива, за да разгъне там слънчева батерия, която да осигури енергия за процеса на асемблиране, а после ще захранва и готовата помпа. Лесно, бързо… и наистина ненужно.

За какво е необходима вода в един дом? За пиене? Не, преди всичко — за миене. А един Нов човек няма нужда даже да се къпе, освен ако не е за удоволствие — наномашините в епидермиса ще се погрижат за хигиената. Въпреки че основните им функции са далеч по-сериозни…

Сантов се изправи, върна капака на люка на мястото му. Смяташе също да си почине. Не че беше изморен — трупаше часове на сладко безделие, както мечката трупа тлъстини за през зимата. Защото не след дълго очакваше да му се наложи да поработи здравата.