Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 37 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Mandor (2010)
Сканиране
zograf-ratnik (2010)

Издание:

Николай Теллалов. 10–9

Оформление на корицата: Николай Теллалов, 2007

Използваната за корица картина е „Св. Мария Магдалина“ на Пиеро ди Козимо, 1490 г.

Издателство „Весела Люцканова“, 2007

ISBN: 978–954–311–058–2

История

  1. — Добавяне

3.

Природен парк в зоната на център на федерална единица, регион Европа, ПЕАА

12 септември 2071, събота — година XXXI от Пробива

 

— Основната концепция — говореше Филип, — заложена в масовата нанотехника, за да осигури надеждност в експлоатацията и сигурност от аварии и прекъсвания, а особено гаранции против сриване в мащабни катастрофични ситуации, е идеята за смартуерно ограничени репликатори и строго специализирани асемблери. Масовите нанопродукти са предназначени за реализиране на определени задачи. Универсалните репликатори се намират под строг обществен и административен контрол и достъпът до тях е ограничен от законови процедури. Защото съвсем неилюзорна е опасността всеки да тръгне да задоволява свои прищевки…

— Които да доведат до катастрофа — довърши мисълта му Атанас и с наслада отпи от виното.

— Или най-малкото до възникване на неудобства за околните. Главното правило е — прави това, което няма да притесни другите…

Атанас тъжно се усмихна и за миг се разсея.

Седяха на терасата на неговата къща. Масата пред тях бе отрупана с храни, каквито Атанас не бе мечтал да се появят тъкмо върху нейните потъмнели и небоядисани дъски, върху късата и тясна за плота й, скромна двуцветна покривка. И сградата, и дворът приличаха на застроен парцел за рекламиране на природосъобразен начин на живот, предлаган от някоя строително-дизайнерска компания от типа „До ключ и райграс — цялостно обзавеждане на дома и градината, перфектно архитектурно решение!“ — други думи просто не смогваше да подбере за видяното.

По същество, нещата бяха останали същите. Само дето изглеждаха съвършени.

И комай бяха такива.

Лидия и Филип бяха променили смартдрехите си от официални костюми на съвсем свободни облекла. Филип се кипреше по хавайска риза и бермуди, протегнал дълги крака с къдрави русоляви косми като косата му. Докато приказваше, мърдаше пръстите си, стърчащи от сандалите. Лидия избра изтъркани кецове, дънки и блуза — архаичен стил от твоето време, както се изрази тя, поглеждайки Атанас в очите. Той забеляза, че гримът — (навярно наноразкрасена кожна пигментация) — е изчезнал и жената придоби съвсем уютен и домашен вид на студентка от началото на 90-те, особено след като пусна косата си на воля. След съвсем кратки обяснения и Атанас се научи да управлява своя комплект. Даде му команда да се преобрази в карирана памучна риза, на която нави ръкавите, черни „старички“ джинси, издути и деформирали се по фигурата му сякаш от дълго носене и сандали като тези на адвоката Кремен.

„Вилата ти беше съвсем порутена и запустяла. Лидия я възстанови не без помощта на намерени сред личните ти данни дигитални снимки — обясни Филип, докато преди няколко часа смартмобилът планираше към познатите гънки в планинския склон. — Позволихме си да почистим дома ти. И да го модернизираме. Ако не ти харесва, винаги можеш да промениш настройките на инсталирания в сградата смартуер, За целта е предвиден мобилен контрол-пулт, прилича на дистанционно от твоето време. Ако искаш, вгради си го в китката, при нужда кожните пигменти ще очертаят бутони, но по-елегантното решение е мислеуправление с помощта на интроцеребрален дисплей… Не се плаши, обикновено му викаме вътрешен екран. Създава илюзия за холографска таблица с опции, която извикваш мислено, тя се проектира върху зрителното ти поле. Това е и един от начините за преглед на информация от различни обществени библиотеки или визуална връзка със сегашния интернет, който се казва Скайнет. Никой освен теб не вижда вътрешния екран. Но ако предпочиташ класически монитор за поливизия и работа с компютър, нищо не ти пречи да си асемблираш такъв, където ти е удобно…“

Атанас се откъсна от вглъбяването си, защото с ушите си долови, че Филип отново съобщава нещо интересно:

— Момент, би ли повторил?

— С удоволствие. Казах, че когнитариатите са фактически обществени неправителствени сдружения, с които администрацията по закон е задължена да се съобразява. Но основната функция на когнитариатите е да консултират законодателните институции и да обсъждат стратегията на общественото развитие.

— Така го пише в учебника, нали? — подкачи го дружелюбно Атанас. — А на малко по-човешки език?

Филип леко се изчерви.

— Става дума за така наречените форуми на специалисти. Учени.

— Стоп. Кой определя нивото им на компетентност?

— Изпитите за научна степен, дипломите за завършено образование и потвърдителните тестове, които като тестовете за интелигентност, са част от безвъзмездните услуги за гражданите, наред с правото за достъп до библиотеки и информационни източници.

— А кой ги изпитва? И това с образованието и дипломите…

— Има самоуки, при това напоследък са доста, предвид възможностите за самообучение. Академичната общност съставя свои изпитни комисии, а за арбитри и консултанти привличат инфо-мощностите на регионалните изкинти.

— Добре. Трябваше да уточня.

— Разбирам, не се притеснявай. Нали за това съм тук. Водим разговор, нормално е да ме прекъсваш, когато нещо не ти е ясно, иначе ще бърборя напразно! Та форумите обсъждат проблеми, предимно свързани с последици от даден проектозакон или намерение на държавната администрация, и особено когато е свързан със стратегията на Плавния преход, и когато предстои пореден етап в разширяване ползването на нанопродукти, респективно, сваляне на следващата порция ограничения… Чакай, предполагам какво ще питаш. Кой ги сезира. Никой. Сами се сезират. Понякога разглеждат ЕВЕНТУАЛНИ проблеми, които още не са дори налице. Вид изпреварващо планиране на действията, преди още нещата да са се развили до кризисна ситуация. И дискусиите им се публикуват в Скайнет, обикновени граждани, дори без нивото и ценза да участват като членове на даден когнитариат, изказват мненията си. Тези мнения пък се обобщават и представят на заседанията на когнитариата. По този начин се осъществява обратна връзка, което е особено важно за преодоляване на редица проблеми, зависими от обществената нагласа към тях. Процедурата на заседанията е следната. Първо форумът уточнява фактите, методите за доказването им копират съдебен процес с жури по дело за граждански спор. Опозиционните групировки с различно отношение към даден проблем отначало трябва да видят кое е общото помежду им и да се съгласят кое определя дадена ситуация като проблем. Често това е достатъчно да се набележи трайно решение или начин за перманентно преодоляване на трудностите, стратегия сиреч. И това решение се подава към администрацията. Ако властите не са склонни да го възприемат като програма за действие или поправки към закон, дори цял законопроект, въпросът се изнася на референдум. В зависимост от обсега на идеята — федерален, регионален, тотален референдум. И нещата се решават в една или друга насока. Когато законодателите внасят свои промени в проекта на когнитариата, форумът има право да ги оспори. Тогава, както и в случай че например един местен когнитариат не е постигнал съгласие и не е генерирал решение, анализ, прогноза и каквото там произвежда като интелектуален продукт, „делото“ отива на по-горна „инстанция“, тоест от местния форум започва да се обсъжда на по-високо ниво на компетентност — във федералния когнитариат. Оттам може да стигне и до Регионален форум, а в краен случай, при много заплетен казус или по приоритетни стратегически въпроси — до Върховния научен арбитър. И веднага щом държавата, обществото и когнитариатите вземат някакво решение, изпълнението му се наблюдава от форумите, които могат всеки момент да повдигнат въпроса отново — например, за да коригират нещо в начина на осъществяване. Случвало се е, дори при най-сериозно обсъждане, да не се догледат нежелани последици и странични ефекти — затова е предвидена възможността „гледането на делото“ да се подновява. Та ключовото тук е, че когнитариатите не се ръководят от адвокати, а от учени, инженери, конструктори, хуманитарни специалисти. Целта е да се установи кое е факт, а кое — тълкуване на ситуацията, тоест спекулация, която може и да е вярно твърдение, но не е доказано, защото ако се докаже по строгите, ясни и недвусмислени правила на науката, тя става факт. А опирайки се САМО на фактите, се стига много по-далеч, по-безопасно и пълноценно.

— Свърши ли? — обади се Атанас, когато паузата продължи повече от десетина секунди. — С удоволствие ще послушам или прочета стенограми на твои пледоарии в съдебна зала — каза напълно сериозно, без сянка от присмех.

Филип се изчерви отново, ала вече от удоволствие, но незабавно отбеляза:

— Нямам пледоарии засега. Не съм съдебен адвокат. Надявам се да стана обаче.

— Искрено ти пожелавам успех. Знаете ли какво, момчета и момичета? Чини ми се, че тук сте преминали от демокрация към… технокрация… ученокрация. Аха! Когнитокрация! От латинската думичка „когнито“ — мисля.

Охо, сетих се аз, сетих се без подсказки. Още си го бива дядо ви, не е за изхвърляне!

Екна смях. Лидия вдигна шарената керамична чаша (реставрирана от асемблерите на къщата и размножена до пълен комплект за приемане на гости) с тръпчивото леко вино, най-доброто, което Атанас някога бе вкусвал.

— Наздраве по този повод.

— Наздраве!

— Наздраве… Когнитариатите, впрочем, отделят много време и на това, което каза, че те тревожи, Атанасе — добави Филип, който очевидно държеше стриктно да изчерпи темата до дъно.

До дъно беше опразнена и разписаната кана и Лидия се пресегна да я чукне с нокът, давайки команда на асемблерите да се залавят за работа, а Атанас кавалерски й помогна, като доля вода и хвърли в каната шепа плодове — за суровина на наномашинките, превърнали сакралното новозаветно чудо в делничен технологичен процес. Вероятно, без да плащат авторски права на Христос, развеселено си помисли Атанас, а после вникна в репликата на адвоката и присви устни.

— Това за различното третиране на хората?

— Атанасе, уверявам те, че политическата система у нас, на суверенната територия на Панфедерацията, е много мислена и е най-приемливата.

— Винаги може да се измъдри нещо по-добро — сухо каза Атанас. — А компромисът е такова нещо, от опит знам, при което не всички са равно доволни, а всички са равно незадоволени, само мир да има. И пак не ми се вижда редно… справедливо… рационално дори, да карате всички хора да живеят горе-долу така, както се е живеело по мое време в средите на материално обезпечените, но не чак богати люде.

— Такъв е изборът на мнозинството граждани.

— Но не е изборът на всички.

— Налага се. Временна мярка. От малцинството, което се чувства ограничено и което не е на практика социална или друга някаква група, а предимно неинтегруем сбор от отделни личности, се иска малко да потърпи. Всички имаме време. Бързането може да доведе до… до… не искам да употребявам твърде силното определение „катастрофа“, но…

— Кажи го „дерайлиране“ тогава. Обаче не всяко дерайлиране взема жертви и причинява сериозни разрушения.

— Да, благодаря, ще го запомня. Да, именно. Не е ли така?

— Знам, че си прав, убедителен си. И все пак остана едно „но“… — лицето на Атанас помрачня. Той надникна в каната. Над нея се вдигаше пара.

— Още не е готово — каза Лидия. — Наблюдавам го и ще сложа лед накрая, не се притеснявай. Нали ми разреши да се правя малко на домакиня?

— Притеснява ме друго… сега ще ви задам въпрос, който ми пареше езика още щом си отворих очите и видях едно доста нелюбезно маце… защо беше толкова намусена онази девойка в залата за рехабилитация?

— Хм… за съжаление, това е един хроничен страничен ефект от изобилието. — Филип пак се подготвяше за дълга реч. — За да не последва пълен разпад на обществото поради… безделие на основната маса население, е въведена система за заетост на онези, които не успяваме да ги увлечем да се заемат сами с някаква творческа дейност, работа по вътрешно убеждение, работа като потребност на разума. Затова правителството ограничава потреблението на блага и услуги чрез точкуване с уникредити на всяка общественополезна дейност. Минимумът за живеене е гарантиран дори нищо да не правиш, а само да се развличаш…

— Само по купони да ходиш — не се стърпя и подхвърли Атанас.

— Да — кимна Филип. — Самообразованието се поощрява. Поощрява се и поемане на ангажименти в сферата на услугите, асистиране на някои производствени процеси…

— Играете си на работа за хляба?

Пролича, че така изказаното определение не допадна на младия мъж.

— Достъпът до нанопродукти за развлечения, игри, симулатори на виртуални реалности, притежаване на недвижимост, консумация на дефинирани като луксозни храни и стоки, наркотични средства… право на шофиране, трансформационна козметика и други подобни се определя отличната сметка на гражданина, изразена в уникредити. А те му се начисляват в зависимост от броя часове в седмицата, през които гражданинът се е съгласил да изпълнява определена обществена роля.

— Но това е имитация. В действителност никой не е ПРИНУДЕН да бачка за хляб, кисело мляко и билет за цирка.

— Знам, че е имитация! — възкликна Филип и лицето му се сгърчи страдалчески. — Но какво да се прави, когато е пълно с хорица, които не са мотивирани да живеят СМИСЛЕНО! И жената, с която си се сблъскал след дестазирането си, навярно е тъкмо от тях! Ходи да изпълнява елементарни действия, за да набере уникредити, които да й позволят да се ЗАБАВЛЯВА! Само това има в главите на такива, разбираш ли?!

— Не се разстройвай — Атанас сложи ръка на рамото му. — Повечето хора наистина живеят само за да ядат, серат и чукат. Извинявай, Лидия — механично добави той. — Такива са баласт. С който цялото общество се съобразява. И заради тях са възпирани други. — Замълча, искаше още нещо да каже, но реши, че е достатъчно. Отдръпна се от натъжения Кремен и кръстоса ръце на гърдите си. — Да се върнем към това, което исках и което бях ЗАДЪЛЖЕН да ви попитам още в първия миг от запознанството ни. Само че не намерих кураж. Не знаех в какъв свят се… в какъв свят възкръсвам и бях предпазлив…

Атанас погледна адвокатите си в очите — първо Филип, после Лидия. И каза:

— Интересува ме съдбата на един човек, биохимик, работил е в някогашните Съединени щати. Казва се Добромир Сантов. Знаете ли нещо за него? Къде е?