Иван Янев
История на спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ (68) (Софийски университет
2001–2007 г.)

15. Кратка историческа справка за планината Витоша

Наименованието „Витоша“ на тракийски и/или старобългарски означава „двувърха, двуделна“. В древността планината е била известна с имената Скопиус, Скомброс, Скомиос и всички те имат общото значение „стръмната, острата планина“ и произлизат от старогръцки. Пръв древногръцкият историк Тукидит споменава за планината през V век преди Христа. Сегашното ѝ име се появява през средновековието, а за първи път се среща с името „Витоша“ в документ от XI в. Две са основните версии за името:

• Първата е, че произлиза от тракийски и/или старобългарски и означава „двуделна“, „разделна“, „двувърха“ планина.

• Втората версия е, че произлиза от личното име Витош.

Витоша е разположена в центъра на Югозападна България между Стара планина и Рило-Родопския масив. Тя е единствената купеста планина у нас, като билото ѝ е образувано от най-високите и разположени близко един до друг върхове — Черни връх и Резньовете. Най-високата точка на Витоша е връх Черни връх, който се извисява на 2290 м надморска височина. Така планината се нарежда на 4-то място по височина в България, след Рила, Пирин и Стара планина.

През 1934 г. е обявен Национален парк Витоша — първият в България и на Балканския полуостров. Витоша е люлката на организираното туристическо движение в България. Неговото начало е поставено от знаменитото изкачване на Черни връх на 27.08.1895 година. По призива на Алеко Константинов 300 души от 77 населени места напускат „прашните улици“ и „душните кафенета“, за да подишат чистия и свеж планински въздух и се порадват на красивата природа.